18.02.2016г., Автор: Esther Newman – оригинална статия – https://theculturetrip.com/europe/united-kingdom/england/london/articles/the-most-stunning-celtic-artworks/
Превод: Сурен Исраилян, 06.02.2020г.
Днес думата „келтски“ има различно значение за различни хора: с това име са наречени: футболен клуб /“Селтик“/, стил в музиката, група езици, група народи – „съвременни келти“ от Ирландия, Шотландия, Уелс, Корнуол, остров Ман и Бретан.
„Келтски“ е обобщаващ термин за митове и легенди на Британските острови. Но кои са били келтите ?
Келтите са индоевропейски племена, живели в Европа на голяма територия преди Римската империя, от Британските острови на запад до Мала Азия /Галатия/ на югоизток.
Думата „Келт“/“Келтой“/Celt, Keltoi/ се използвала от класическите автори от Гърция и Рим за всички „съседи варвари“. Макар че келтските общности в цяла Европа имали общи неща, като например езиците, техните народи представлявали по-скоро разнообразни и мултикултурни племена.
Дори в днешно време, когато използваме терминът „келтски“, по-скоро подразбираме културата на народите от Британските острови и Ирландия, отколкото техните роднини в Европа.
Едно от големите доказателства за живота на келтите е тяхното изкуството. Прекрасни, сложни, интригуващи произведения на изкуството с преплетени абстрактни орнаменти показват начина на живот и поведението на тези народи.
Известно на изследователите като латенско изкуство /La Tène art/ – терминът свързан с територията в Швейцария, където през 19 век са били открити много предмети от келтската култура, датирани от 500г. пр.н.е до 100г. н.е. продължава с откритията, датирани до 1000г. н.е., намерени в западните части на Европа, както и в Ирландия и Шотландия.
Воден от идеята да покаже скритите значения на тези уникални произведения на изкуството Британският музей в партньорство с Националния Музей на Шотландия подготвя голяма изложба, наречена „Келтите: Изкуство и идентичност“. В очакване на това събитие представяме ви пет от най-изящните предмети на келтската култура, събрани от цяла Европа.
Щитът от Батърси /The Battersea Shield/: 350 – 50 гг. пр.н.е.
Намерен в река Темза до моста Батърси този богато украсен щит стана символ на келтското изкуство. Предвид неговата изящност, прекрасното състояние и уникалната декорация учените предполагат, че той служил по-скоро за церемониални, отколкото военни цели.
Имаше много полемика за това, защо е намерен в Темза, някои автори предполагат, че той бил хвърлен като ритуален дар за бога на реките. Подобни предмети са намерени в Ла Тен, Швейцария – мечове, части от щитове, върховете на копия, брошки, части от колесници, както и човешки и животински кости.
Тези находки предполагат и други ритуали, включващи човешки и животински жертвоприношения, както и военни дарове. Високото качество и прекрасната украса на келтските оръжия, разкриват културата на военния живот на хората в онези времена; войната влияела върху ритуалите и религията им, а воините са били високо ценени.
Келтското изкуство често включва образите на животните, било като символ на силата на природата или като образ на съответно божество. Този щит е украсен с абстрактни орнаменти, стилизирани глави на бикове или крави и има релефни части. Вероятно собственикът на щита е вярвал, че свирепият нрав на бика или кравата щели да му помогнат в битката.
Щитът от Батърси може да се види в Британския Музей.
Огледалото от Дезборо /The Desborough Mirror/: 50г. пр.н.е – 50г. н.е.
Много често за келтите се говори като за брутални и войнолюбиви народи. Тези нагласи идват от класическите източници, които описвали своите варварски съседи (тук думата ‘варварски’ се използва в историческия смисъл и се отнася към „не-римските“ и „не-гръцките“ общности) като кръвожадни и елементарни.
Но в действителност келтските племена са били високо развити; те се занимавали с търговията, пътували, общували помежду си. Те създали и запазили своята богата устна култура. И това огледало, като един от най-добрите примери на латенската култура, изработено в Британия доказва жизнения стандарт на келтите.
Рисунката на гърба има сложен орнамент и когато беше изследвана се оказа, че изобразява образ на лицето. Само 30 такива огледала са намерени в Британия, и се предполага, че били правени само тук, и евентуално продавани из цяла Европа.
Огледалото от Дезборо може да се види в Британския Музей.
Котелът от Гундеструп /The Gundestrup Cauldron/: 1 в. пр.н.е.
Намерен в торфено блато в Дания през 1891г. Котелът от Гундеструп е съд за религиозни ритуали. Предполага се, че той е бил принесен в дар – оставен в блатото като религиозен ритуал.
Като най-голям открит сребърен съд от Желязната Епоха, Котелът предизвика голям интерес на учените не само заради високото качество на изработката, но и смесения стил – той е типичен за тракийска култура, но има келтски художествени образи.
По стените на Котела са изобразени различни сцени – от жената с меча на главната панела, до горските създания и митичните животни, като елени и дракони в останалите части на съда. Другите изображения са на зооморфични божества от келтската митология, включително фигурата с рога, за която се предполага, че е на Кернунос /Cernunnos/, бога на гората.
Екзотичните картини на слонове и грифони идват от тракийския стил и често присъстват в римските монети. Тези разнообразни културни влияния показват търговските връзки на различни келтски племена в цяла Европа и контактите им с Римската Империя.
Котелът може да се види в Националния Музей на Дания
Статуетка на Тараск от Нов /The statue of Tarasque de Noves/: 50г. пр.н.е – 1 в н.е.
Статуетката на Тараск от Нов се приписва на галското племе Кавари /Cavares/, които живели в долината на долната част на река Рона. Приличаща на сфинкс с глава на лъв или вълк, с вид на влечуго и тялото на човек, това животно се подпира върху две глави в латенския стил, докато осакатената му ръка подпира ръмжащи челюсти.
Някои учени предполагат, че страховитото животно е символ на местно или племенно божество, докато другите смятат, че то представлява жестока военна култура на Каварите. Подобни фигурки на човекоядци с лъвски глави, открити в Прованс карат учените да вярват, че тези предмети са били свързани с традициите на галските келтски погребения.
Тези находки показват, че животното символизира смъртта и “поглъща“ тялото преди то да премине в другия свят.
Статуетката може а се види в Musée Lapidaire.
Торква на Викс /The Vix Torc/: 6в – началото на 5в. пр.н.е.
Намерена в Северна Бургундия, гробницата на Викс с основание се смята за най-величествената и монументална келтска гробница, открита досега. Погребението на високопоставена благородница /“Госпожа Викс“ както я наричаме сега/, дава представа на историците за живота на келтската жена от най-висок ранг.
За произхода на Леди Викс все още се спори, дали тя е била келтска принцеса или друидеса на служба при краля или кралицата, но едно е сигурно от намерените предмети, че тя е имала голямо богатство и респект. Един от тези предмети е „Торквата на Викс“- обръч от чисто злато с крилати коне, направен с филигранно изящество.
Класическите изображения на келтите, най-често включват торквите – металните обръчи, опасващи шията. Торквите са най-лесния начин за определяне на нещо, което е келтско. Разликите в изработването и украсата им показвала положението и богатството на носителя й в обществото.
Торквата на Викс и останалите предмети от гробницата могат да се видят Musée du Pays Châtillonnais.
Избожба „Келтите: Изкуство и идентичност“ ще бъде в Британския музей до 31 януари 2016г.
British Museum, Great Russell Street, London, UK +44 (0)20 7323 8299