19.10.2008г., автор: mariqn, взето от: https://www.zapiski.info/1409/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB
Ханибал е един от най-великите пълководци в античността. Той командвал картагенските сили срещу Рим във Втората пуническа война (218 г.пр.Хр – 201 г.пр.Хр).
Син е на великия картагенски командир Хамилкар Барка. В ранна възраст той бил заведен в Испания от баща си и възпитан в дух на омраза към Рим. Целия си живот Ханибал посвещава на борбата срещу Римската империя.
Той отраства между войници. Най-големият син Ханибал започва като прост войник в пехотата. Деветгодишното момче не познава друга постеля освен твърдата земя. Малкият пуниец спечелва любовта на войниците.
Бъдещият пълководец изучава перфектно езиците на множество народности, чиито представители са наемници при баща му. Опознава изтънко психологията на наемника и манталитета на всяко племе. Така в съзнанието на момчето постепенно се формира образът на онзи идеален командир, обожаван дори от разнородната наемническа войска.
Ханибал решава да стане такъв командващ. Малкият Барка може свободно да говори с елините, с балеарците, с латиняните, знае многобройните келтски наречия на Галия и всички говори на Северна Африка и Иберия.
Запознава се с класическите трудове на елинските военни теоретици и с практиката на прославени пълководци. Учи литература, философия, право, обичаи на различни народи – всичко това може да потрябва на утрешния пълководец.
От малък войниците заобичват Ханибал. За балеарците той е отличен прашкар. За нумидийците- кавалерист, равен на техния предводител Махарбал. Галите шумно се хвалят, че като тях сече с широк келтски меч.
Елините с възхищение говорят за неговия чист гръцки, за изключителните му познания по елинска философия, литература и военно дело. А иберите го считат за син на своята страна. Той ловко борави с иберийски кинжал и меч, надиграва жилавите ибери в техните безкрайни танци.
Но най-много го обичат не заради скромното облекло и въоръжение, нито пък за това, че се храни от войнишки казан. А защото младият Барка постепенно става неделима част от множеството жестоки и смели мъже.
Командирските заповеди, суровата служба и близостта с войниците формират характера на юношата и определят по сетнешната му съдба. Той се проявява като добър офицер, затова след убийството на Хасдрубал (зет и наследник на Хамилкар) армията го обявява за главнокомандващ на 26-годишна възраст. Жени се за испанска принцеса и започва да завладява испански племена.
През 219 г.пр.Хр. Ханибал атакува Сагунт – независим иберийски град, близо до река Ебро. Обсадата на града продължава 8 месеца и Ханибал бива на няколко пъти раняван. Римляните изпращат пратеници, като искат капитулацията на Ханибал.
Така започва Втората пуническа война, обявена от Рим. Ханибал прекарва една година в подготовка за войната в Италия. Оставяйки своя брат да защитава Испания и Северна Африка, той се отправя към Пиринеите, пресичайки река Ебро. Армията му наброява 90 хил. пехотинци и 12 хил. конница.
Междувременно римският пълководец Сципион научава за похода на Ханибал през Алпите и връща войската си в Северна Италия, за да го чака. Армията на Ханибал преминава Алпите при тежки зимни условия, извършвайки фантастичен двестакилометров скок през заснежените Алпи с хора и животни, непривикнали на такъв климат. Главната цел Ханибал е да изненада Рим в гръб и войната да се води на чужда земя. Така Римската империя претърпява много повече поражения.
Той се проявява като изключителен организатор. Смелият млад мъж с обикновена медна броня и войнишки плащ върви пешком начело. Войниците, предчувствайки своята бъдеща слава, го следват. Те усещат, че Ханибал е войник, рожба на войната, на оръжието и смъртта. В ледената преизподня на Алпите пълководец и армия се сливат в едно неразривно цяло, пред което безсилна отстъпва смъртта.
Походът трае 15 дни. След това той остава само с 20 хил. пехота, 6 хил. конница и само 38 от всичките 300 слона, и се спуска към Италия. Още при първия сблъсък на двете армии Сципион е ранен. Победата на Ханибал води до значително увеличаване на неговата армия с келтски новобранци.
Тя печели голяма битка при Тразименското езеро през 217 г.пр.Хр., разгромявайки римската войска. И тук Ханибал показва, че основното в пълководническата дейност е предварителната грижлива подготовка на сражението, като се налагат на противника неблагоприятен терен и условия. Лятото на същата година той прекарва в Пицениум. По-късно опустошава Апулия и Кампания.
През 216 г.пр.Хр. се състои една от най-големите битки, в която Ханибал се проявява като велик пълководец – това е битката при Кана. За първи път в световната история е осъществено пълно обкръжаване на превъзхождащата по численост армия и почти напълно унищожена.
Картагенският пълководец достига върха на своята слава и възможности. Завоюването на Иберия, Алпийският скок, клопката при Тразименското езеро – това са звена от една верига, неминуемо отвеждаща към страховития финал при Кана. Над осеяното с трупове поле Ханибал прави поименна проверка на войската. Загубите са нищожни – само 6 хил. души.
Въпреки своите победи, Ханибал не ще бъде победител в тази война. Рим плаща хладнокръвно тежката цена на няколко поражения. Приносът на Кана веднага се запазва в историята. Убедително се доказва голямото значение на фланговете, на обхождането и обкръжаването на противника.
Армията му преследва римските легионери като зимата на 216 г.пр.Хр. стига до Капуа. Постепенно картагенската армия започва да отслабва. Ханибал е неспособен да наеме нова войска за решителна битка. Така той преминава към предпазлива и не винаги успешна отбрана. Въпреки бързите действия на Ханибал, римляните започват да си връщат някои от своите градове.
Същевременно те нанасят сериозни удари на картагенската власт в Испания. Ханибал концентрира своите сили и заедно с останалите си съюзници се съпротивлява на римския натиск още четири години. Сципион напада Северна Африка, застрашавайки Картаген. Ханибал изостава Италия и 203 г.пр.Хр. отива на помощ. Двете армии (на Ханибал и Сципион) заедно с техните съюзници се срещат при Зама. Ханибал е с малобройна кавалерия.
Той претърпява поражение в битката като губи 20 хил. Войника. Това става 202 г.пр.Хр. Самият той избягва в Сирия. Там подстрекава сирийците да започнат война с Рим. Римляните печелят войната със Сирия. Едно от техните искания е това – Ханибал да им бъде предаден. Но той бяга във Витиния. Римляните отново искат предаването на Ханибал. Този път той не е способен да избяга, затова се отравя. Това става през 183 г.пр.Хр.
Въпреки че умира по такъв нелеп начин, Ханибал остава в историята като велик пълководец, стратег и организатор. Той е ненадминат виртуоз на кървавото военно изкуство, който отлично знае какви са повелите на войната. Ханибал е не само дързък реформатор на военна практика, но и авантюрист с блестяща дарба а психолог. Той разчита, преди всичко на своите войници, на пълководническите си способности, но и на непохватността на римските пълководци.
Всичко това допринася за славата му на колоритен противник. От античността до ново време само Наполеон може да се мери с Ханибал в изкуството да печели военни победи по такъв интелектуален начин.