Автор Дъдли Райт /Dudly Wright, Лондон, издателство “J.Burrow & Co” Ltd, 1924
Оригинално заглавие: DRUIDISM: THE ANCIENT FAITH OF BRITAIN
Превод: Сурен Исраилян, 03.04.2025г.
Взето от:
https://digital.nls.uk/dcn6/7894/78949486.6.pdf
Уважаеми читатели ! Избрах да преведа и да публикувам тук този материал по две причини. Първата, разбира се, е свързана с датата на написването му – оттогава минаха цели 100 години /1924/ ! А втората причина се крие в личността на самия автор. Дъдли Райт/Dudley Wright (1868-1950) – масон, член на няколко ложи, написал над 800 статии и книги. През по-голямата част от живота си е писал за различни религии, с цел да проследи основните истини, които според него споделяха всички религиозни систем. Мисля, че една от тях и е била магията, за която ще стане дума в тази пета глава от книгата му. Приятно четене !
Глава 5
Друидизъм и магия
Една от основните теми в учебната програма на друидическото обучение по време на двадесетгодишното „послушничество“, което се прекарва в дебрите на гората, е обучението в изкуството на магията.
Често се срещат объркани представи за магията, която не означава измама, хитрост или умела сръчност, тоест манипулирането с ръце, въпреки че понякога се използва един или всички тези начини. Магията обаче означава разбиране на природата. Тя получава името си от факта, че това окултно познание се е смятало за изключително притежание на жреци-магите/Magi или мъдреците. Митолозите твърдят, че основател на магията е Хус/Chus, предполагаемият основател на кутитите/Cuthites, който според преданието е и първият, който е предприел плаване в открито море.
Гърците обаче твърдят, че магическите изкуства са били изобретени в Персия, където Magi се занимавали с изучаване на философия и усърдно търсене на най-любопитните творения и тайни на природата. Тези хора са били избирани обикновено да ръководят богослужението, както и всички религиозни обреди и церемонии; те са присъствали постоянно при царете, за да ги съветват по всички важни въпроси, и са били избирани за най-високите почести и длъжности, изискващи най-голямото доверие. На по-късен етап от персийската история обаче авторитетът и уважението към тях намаляват, тъй като те изоставят съзерцанието на природата и се отдават на призоваването на демони.
Магьосниците и вълшебниците, които фараонът/Pharaoh и Навуходоносор/Nebuchadnezzar повикали на помощ, са посочени в Гелската Библия/Gaelic Bible като Draoitho, тоест друиди – същото име, което е дадено на мъдреците, които са споменати в Новия завет като пътуващи от Изтока/East до Витлеем/Bethlehem. Думата „друид“ на келтски език означава „магьосник“/wizard и преводачите на Новия Завет/New Testament на този език съответно превеждат израза „Simon Magus“/“Симон Магът“ като „Симон Друида“
Професор John Rhys, в своите лекции за произхода и развитие на религиите, каза:
„Появата на Симон на келтската земя не е много трудна за обяснение. Той е бил известен на ранната Църква като прочут противник на апостолите и името му се е отъждествявало с всичко езическо и антихристиянско: така древната друидска тонзура /вид обръсване на част от главата – заб. на преводача/, която е била обичайна сред духовенството на Британската църква до втората половина на VIII в. , а в Ирландската църква до по-ранен период, вероятно е била взета от друиди. Във всеки случай онези, които са приели римската тонзура, я описват като тази на Симон Мага. Що се отнася по-специално до Ирландия, там най-яростната опозиция на християнството се описва като ръководена от друидите, които се съревновавали с Патрик и други светци в правенето на чудеса. Така че за християнските писатели би било достатъчно естествено да оприличат главните друиди на Ирландия на Симон, особено като се има предвид, че когато са използвали латинския език, местната дума drui, „друид“, е трябвало да бъде предадена с magus, „магьосник“. И обратно, Симон Мага става на ирландски Simon Drui или „Симон Друид“. Нещо повече, впоследствие той е бил обявен за ирландски прародител и като такъв се появявал като Simon Brec или Simon the Freckled/“Симон с луничките“, син на Starn или Stariath, от рода Nemid. Също така той е бил възприеман като родоначалник на народа Fir Bolg, които, поради източния произход на Симон, идват от изток по време на едно от „странствания без повод“, така често срещани в легендарната история на Ирландия.
„За митичното творение, известно като Roth Fail или Колелото на Файл и Roth Ramach или Колелото с гребла, се казва, че е направено от Симон Мага, подпомаган от Мог Руит/Mog Ruith, прочут ирландски друид от остров Валенсия/island of Valencia, който, след като научил целия друидизъм или магия, която може да се научи на тези острови, отишъл с дъщеря си да взема уроци от Симон Мага. Мог е бил участвал в прословутото състезание на Симон Мага със Св.Петър. В това състезание едно колело трябвало да даде възможност на Симон да плава във въздуха, но го сполетяла злополука. Дъщерята на Мог Руит донесла някои фрагменти от колелото в Ирландия, като един от тях закрепила като скален или стълбовния камък на Кнамчойл/Cnamchoill, място близо до Типерари/Tipperary, чието име е било англицизирано на Клегил/Cleghile. Вярвало се е, че камъкът предизвиквал слепота, ако го погледнеш, и смърт, ако го докоснеш.“
В Ирландия съвременното магическо изкуство е известно като друидизъм/Druidity, а магическата пръчка – като „жезъл на друидизма“/Rod of Druidism. Казват, че ирландските друиди в древността са били вид магьосници, които са били в съюз с демоните на езичеството и са можели с тяхно посредничество да правят добро на приятелите си и да причиняват зло на враговете си. Тогава се е вярвало, че те имали способността с магически средства да превръщат хората в каменни стълбове, и тази доверчивост спомогнала за това, друидите да станат толкова известни, може би по-известни от всички жреци в древни или съвременни времена. Всички класи ги почитали до такава степен, че никакви обществени мерки не влизали в сила, докато не получавали тяхното одобрение.
Домилезианските/pre-Milesian народи – Немедианците/Nemedians и Фоморите/Formarians – имали свои друиди, които правели взаимни заклинания един срещу друг. Сред Туата-де-Данан/Tuatha-de-Danann имало безброй друиди, които използвали заклинания. Туата-де-Данан са били потомци на онези, които последвали Немедианците, напуснали Ирландия, когато африканците/Africans узурпирали това кралство. Те се заселили в Ахая/Achaia, където усвоили изкуството на некромантията /вид гадаене, пророкуване – заб. на преводача/ и омагьосването и станали експерти в магическите знания. Казват, че когато област Ахая и град Атина били нападнати от асирийците, тези магьосници успели с помощта на своите заклинания да съживят телата на мъртвите атиняни и да ги върнат отново на бойното поле.
Асирийците решили да се посъветват с опитен друид, за да открият, ако е възможно, по какъв начин биха могли да победят умения на тези пророци-некроманти и да сломят силата на техните магии. Друидът им казал, че след края на битката трябва да забият дървен кол във всяко едно от мъртвите тела: това ще покаже дали мъртвите са били съживени по дяволски начин, или с божествена сила. Ако е първото, телата вече няма да могат да бъдат възкресени, а ако е второто, ще се окаже безсмислено да се борят срещу Всемогъщата сила/Almighty Power. Твърди се, че асирийците послушали дадения им съвет и магьосниците били победени. След това Туата де Данан избягали от Ахая и Гърция и се насочили към Норвегия и Дания, след това се преместили в Шотландия и се върнали в предишния си дом – Ирландия.
Друидите се споменават във връзка с всички ранни ирландски митове, от първата колонизация до времето на светците. По време на битката между милезийците в Ирландия и нашествениците в началото на християнската ера някои от нашествениците, известни с името Туата Фиодга/Tuatha Fiodhga, сложили отрова върху главите на стрелите си, което довело до това, че и най-малката рана станала смъртоносна или неизлечима. Криомтан Шиатбейл/ Criomthan Sciathbeil, който по това време бил владетел на Лейнстър/Leinster, бил информиран от милезийски друид на име Тросдан/Trosdane за противоотрова срещу такива отровни рани.
Той трябвало да набави сто и петдесет белоглави крави и да изкопае яма близо до мястото, където обикновено се сражавал с врага. В ямата трабвало да излее млякото им, а когато някой от войниците му бъдел ранен от врага, трябвало незабавно да влезе в изкопа и да се изкъпе в млякото, което щяло да се окаже абсолютен антидот срещу отровата. Казват, че Криоман последвал съвета на друида; и в резултат на това милезийците постигнали пълна победа.
„Скитащите пикти след дълго пътуване около британските брегове, най-накрая пристигат на ирландския бряг;където гаделианците/Gadelians се биеха с бритите/Britons – яростни и жестоки, които с отровени стрели, носещи сигурна смърт ги разпръснаха и много смели Милезианци отмаляха с неизлечими рани, докато получиха облекчение чрез спасяваща противоотрова, предписана от мъдрия Тросдейн/Trosdane, от пиктската раса. Този учен друид, изключително умел, от отровата премахна финия яд чрез топла баня с мляко, издоено от сто и петдесет белоглави крави; Войниците така лекуваха измъчващи ги рани и така измити, се връщаха в боя невредими. Така британците бяха победени на полето и цялото им варварско изкуство бе победено.“
Fiachadh Muilleathan, кралят на Мюнстер/Munster, веднъж се обърнал към друид, на име Modhrauith, да спаси армиите му от трудностите, причинени от липсата на вода. Заклинанието, използвано от друида, било омагьосаната стрела, която той хвърлил във въздуха с цялата си сила и от мястото на земята, върху което паднала стрелата, извира фонтан от най-чистата вода, достатъчна да задоволи нуждите на цялата армия.
Според легендите, друидите можели чрез магическите си сили да създават облаци и мъгли и да предизвикват дъждове от огън и кръв. Свети Патрик, на път за Тара/Tara в една Великденска неделна сутрин, изпял химн, умолявайки Бог да го защити от магиите на жени, ковачи и друиди. В едно състезание, което друидите имали в Тара с прочутия ирландски апостол, се казва, че те са предизвикали сняг да завали чрез техните магически заклинания. Ето как се описва срещата между друидските магьосници и Свети Патрик:
Всички тези неща, са правеха между магьосника и Патрик, и царят им каза: „Хвърлете книгите си във водата и този, чиито книги ще останат невредими, ще го боготворим“. Патрик отговори: „Ще го направя“. А магьосникът каза: „Не желая да дойда на изпитанието на водата с този човек, защото той има вода като негов бог“ – той беше чул, че Патрик кръщава с вода. И кралят [Laogaire] в отговор каза: „Тогава го направете с огъня“; и Патрик каза: „Готов съм“; но магьосникът, като не искаше, каза: „Този човек последователно, всяка следваща година, приема като Бог, водата и огъня“. А светецът каза: „Не е така, но ти самият ще отидеш и едно от моите момчета ще дойде с теб в отделна и затворена къща. Моето облекло ще бъде върху теб, а твоето върху него и така заедно ще бъдете запалени“. И това предложение бе прието; и там беше построена къща за тях, половината от която бе направена от зелено дърво, а другата половина от сухо; и магьосникът беше изпратен в онази част от къщата, която беше зелена, а едно от момчетата на Свети Патрик, на име Биен/Bienus, бе с жилетката на магьосника – в сухата част на къщата. След това къщата бе затворена отвън и беше запалена пред всички, и в този час, чрез молитвите на Патрик, стана така, че огнен пламък погълна магьосника в зелената половина на къщата, докато дрехата на св. Патрик остана недокосната, защото огънят не я докосна. И щастливият Биен напротив, в сухата половина на къщата, според казаното от тримата деца, не беше докоснат от огъня, нито беше притеснен, нито изпита някакво неудобство: само дрехата на магьосника, която имаше около себе си, беше изгорена“.
В „Живота на Сенан“/Life of Senan се споменава използването на чарове и заклинания от друидите. Коел/Coel, брат на Сенан, получава заповед от крал МакТейл/MacTail от Hui Figente, в която се нарежда брат му да напусне кралската територията . Коел се срещна със смъртта, докато беше на път да изпълни заповедта на краля. Когато МакТейл разбира това, той се ядоса, но неговият друид му казва: „Не бива да се безпокоиш за това, защото ще взема със себе си талисман при него и той или ще умре, или ще напусне земята, която владееш.“ Победата обаче не дойде при Друида.
В историята на „Оттеглянето на синовете на Мил“ четем:
„Синовете на Мил се подчиниха на присъдата на Амергин/Amairgen. Те се върнаха по пътя, по който бяха дошли, качиха се на техните кораби и се оттеглиха от брега на мистичното разстояние от девет вълни, в съответствие с преценката на Aмергин.След като Tuatha de Danann ги видяха в откритото море, техните друиди и хората започнаха да пеят магически стихове, които предизвикаха яростна буря, така че флотата на синовете на Мил бе изгонена далеч в морето и разпръсната.“
„Mannanan-Beg-Mac-y-Lheirr (Малкият Mannanan), „Синът на морето“, първият човек, който притежаваше Ман (остров Ман), беше неговият владетел, на когото беше кръстена земята; той царуваше много години и беше езичник. Той държеше острова в мъгла чрез своите умения в некромантия. Ако трябваше да изплаши врага, той можеше да накара един човек да изглежда като сто,и то чрез магическото изкуство.“
Така гласи една от легендите на остров Ман. Твърди се, че Малкият Мананан е бил обърнат в християнството от Свети Патрик през 447г.
Свети Патрик можел да отговори с магия срещу магията. Говори се, че когато друидите искали да го отровят, той написал следното заклинание и поставил хартията, върху която била написана, върху течност, в която била поставена храната:
“ Tubu fis fri ibu, fis ibu anfis Fris bru natha, ibu lithu, Christi Jesus,“ /набор от думи без превод – заб. на преводача/
Св.Патрик казал, че всеки, който произнесе тези думи над отровен алкохол, няма да претърпи никакви наранявания.
Друидически фестивал в Стоунхендж.
Според Senchus Mor /сборник древни ирландски закони – заб. на преводача/:
„Когато хората от Ерин/Ирландия чуха за убийството на живите и съживяването на мъртвите и за цялата власт на Патрик от времето на неговото пристигане в Ирландия;и когато видяха Leghaire с неговите друиди победени чрез великите знамения и чудеса, извършени в присъствието на мъжете на Ерин, те се поклониха в подчинение на Божията воля и Патрик.“
Част от древния химн, известен като Молитвата на Нинин/Ninine’s Prayer, отнасящ се до Свети Патрик, гласи:
„Той се бори срещу коравосърдечни друиди,
Той повали гордите мъже с помощта на нашия Господ на справедливите небеса,
Той пречисти великото потомство на ливадна Ерин, Молим се на Патрик, главен апостол, който ще ни спаси на съда от гибелта от злобата на тъмните демони,
Срещу примките на демоните,
Срещу черните закони на езичеството,
Срещу заклинания на жени, ковачи и друиди.“
Имало един друид, чийто ирландски роб Колумба/Columba, искал да бъде свободен. Друидът отказал да се вслуша в молбата на Колумба, при което ангел счупил стъклената чаша, от която той пиел, заради което друидът бил жестоко наранен. Колумба излекувал раните на друида с помощта на магическо камъче, което плува във водата. Друг акт, приписван на Колумба, е превръщането на в кръв на мляко, за което се твърди, че шотландски друид го бил взел от бик
Има стихотворение, приписвано на Колумба, част от което гласи:
„Не боготворя гласа на птиците.
Нито шумния живот,
нито съдбата на земния свят;
Нито син, нито късмет, нито жена,
Моят Друид е Христос, Божият Син.“
Друг стих, който споменава практиката на гадаене сред древните друиди, гласи:
„Нашата съдба не зависи от кихането.
Нито от птицата, кацнала на клонка,
Нито от корена на преплетеното дърво,
Нито на шума от пляскане с ръце;
По-добър е Той, на него се доверяваме.
Той е Бащата, Единственният и Синът.“
Има готически ръкопис от дванадесети или тринадесети век, ако не и по-рано, част от който гласи следното:
„Колумба отиде веднъж при краля на Куритна (Пикти) Curithne (Picts), а именно при Бруд/Brude, син на Милкълн/Milcoln, и вратата на дън/dun (замъка). бе затворена пред него, но железните катенари на града се отвориха веднага чрез молитвите на Колумба.Тогава Маелку/Maelcu, синът на краля, дойде при своя друид, за да се противопостави на Колумба чрез езичеството.“
От Адамнан/Adamnan знаем, че в двореца на Бруд, близо до Инвърнес, е имало магове. Наричани са били Geintighecht от християнските писатели.
Наред с други постижения, на друидите се приписвала силата да подлудяват човек, просто като хвърлят сламка, наречена Dlui fulla, в лицето му.
В известната битка при Culdreimne (Coolcrevny) през 560 г., според Аналите на Ълстър/Annals of Ulster: „Фречан/Fraechan, син на Темнан/Temnan, е направил магията „ербе“ на друидите за Дирамит /”erbe” – заобикалящ „жив плет“, който защитава тези вътре и може да бъде преминат, но с лош ефект върху кого се прави – заб. на преводача/. Туатан, син на Диман, е този, който хвърлил отгоре „ербе“ на друидите. Същият автор твърди, че през 738 г. „ Фъргюс Глут/Fergus Glutt, крал на Коба/Cobha, умира от отровните плювки на зли хора.“
Вярата, че магическите сили са притежание на определени лица, се е запазила, както ще се види, за дълго време в християнската ера. Сопатер/Sopater, философът и приятел на Константин, бил обвинен, че е събрал ветровете в неблагоприятна посока чрез влиянието на магия, така че военните кораби да не можели да достигнат до Константинопол, и в отговор на църковния протест императорът бил принуден да издаде заповед за обезглавяването му.
Вярата в магьосничеството може да бъде проследена до друидизма и някои от ритуалите, приписвани на вещиците, след като се предполага, че следите от друидическото поклонение и обичаи са изчезнали, но въпреки това точно или почти точно възпроизвеждали практиките, приписвани на друидите от по-ранни авторитети. Повече от един автор е твърдят, че шотландската вещица е била пряк потомък на друидесите и според Помпоний Мела друидесите от остров Сена можели да осигурят подходящи ветрове или да вдигнат бури.
През 1792 г. авторът на Статистическата опис на Хебридите/Statistical Account of the Hebrides заявява, че на остров Гига/Gigha се вярва, че чрез извършване на определени церемонии до един фонтан там, хората посветен в неговите мистерии можели да накара вятъра да духа във всяка желана посока.
Относно жените друиди обаче има много спорове, някои дори оспорват съществуването им. Повечето писатели обаче са съгласни, че е имало друидеси и че те са били разделени на три класа, но никой не е изпълнявал жречески задължения. Членовете на първия, или най-високия клас, полагали обети за вечна девственост и се считали за елит на тази общност. Тяхното задължение било да се грижат за свещения огън и те били известни като Inghean an Dagha, „дъщерите на огъня“, но понякога като Breochuidh, „пазителите на огъня“. Членовете на тази класа живеели заедно в своите общности, откъснати от света.
Втората категория друидеси встъпвали в брак, но прекарвали по-голямата част от времето си в религиозна работа. Те „тъчели завеси за горичките“ /ушиване на платна, с които се загражда определено място като „къщичка“ – заб. на преводача/, правели одеждите на свещениците, участвали в някои от церемониите и изпълнявали обикновените задължения в домакинството.
Третата класа се състояла от такива, които изпълнявали най-тежките служби в храмовете и домакинствата на свещениците. В Галия друидесата от втората класа, макар и омъжена, била обречена на въздържание, оставайки винаги в рамките на храма, появявайки се само веднъж годишно, за да общува със своите съпрузи с цел създаване на потомство. Друидесите от третата класа живеели у дома със съпрузите си, обучавали децата си, но посвещавали свободното си време на работа в храма.
Въпреки че в Галия, както и в Британия, те били зависими и подчинени на друидите, те всъщност контролирали изцяло божествените мистерии и жертвоприношения, като входът в определени части на храмовете бил забранен за мъже. Изглежда, че друидесите също са формирали част от ирландската църковна организация/Irish ecclesiastical organization. Толанд/Toland в своята История на друидите/History of the Druids говори за Геалкоса/Gealcossa, друидеса, която живеела близо до Gealcossa’s Mount,, в Инисоен/Inisoen, в графство Донегал. Името й, казва той, „е от омировия род, което означава „белонога“. На този хълм е бил нейният гроб, а близо до нея е бил нейният храм, който е бил нещо като миниатюрен Стоунхендж, който много от старите ирландци не смеели в днешно време да оскверняват по какъвто и да било начин.“
Всеки друид носел около врата си, обвито в злато, това, което било известно като anguinum или „яйцето на друида“/Druid’s Egg. Плиний в своята „Естествена история“/Natural History дава следното описание на това:
„Освен това има един вид яйце, високо почитано от жители на Галия, остана незабелязано от гръцките писатели.Нарича се „змийското яйце“; и за да го произведе, огромно количество змии, усукани заедно през лятото, са навити в изкуствена гънка от слюнката на устата си и слузта на телата си. Друидите казват, че това яйце се хвърля нагоре със съскане и че трябва да бъде прихванато в наметало, преди да стигне земята.Човекът, който го хване, яхва коня, защото змиите го преследват, докато не бъдат спрени от намесата на някоя река. Има доказателство за това яйце, че е, макар и сложено в златен калъф, то ще плува срещу течението. И тъй като маговете са много изкусни и хитри в прикриването на своите измами, те се преструват, че това яйце може да се получи само в определено време на луната, сякаш тази операция на змиите може да бъде направено в съответствие с човешката решимост.Наистина видях това яйце с размерите на обикновена кръгла ябълка, носено от друидите в кариран калъф, то наподобяваше нереално голям камък като тумор от човешкото тяло.Силата му е много възхвалявана за спечелване на съдебни дела и осигуряване на достъп до крале; Този камък се носи с такава голяма показност, че познавах римски рицар по рождение, вокентианец/Vocentian, който беше убит от император Клавдий без никаква причина, освен заради това, че носеше едно от тези яйца на гърди си по време на съдебно дело.“
Не е изключено това яйце и предполагаемият чудесен начин на производството му да са били свързани с някаква основна догма, която Плиний никога не е проумял. Хюз/Hughes в Hora Britannica казва, че в писанията на древните бардове могат да бъдат намерени няколко алюзии за това, което той нарича „театро“, едно от които той цитира, както следва:
„Бърз беше той, когато, в своята мъжественост, беше грабнал над брода тази прословута топка, която хвърля лъчите си на разстояние; великолепният продукт на пепелянката, изстрелян от змии.“
Самите друиди били наричани Надред/Nadredd, или змии, от уелските бардове; и цялата история, спомената от Плиний, има мистична препратка към трудността да се достигнат друидическите тайни и опасността от тяхното разкриване. Разбира се, няма съмнение, че този известен обект на друидското суеверие е бил просто изкуствен. Тъй като изкуството да се правят тези дрънкулки е известно само на друидите, те се възползват от лековерието на обикновените хора, за да увеличат своята сила и да си придадат мистериозен смисъл.
Змията е била свещено влечуго сред друидите. Те предполагали, че нейните спираловидни шарки представляват вечното съществуване на Всемогъщия. Камдън/Camden ни казва, че в много части на Уелс и в цяла Шотландия и Корнуол хората смятат, че около Еньовден змиите се събират на групи и че като съединят главите си и съскат, се образува един вид мехур, който, като се надува непрекъснато, преминава през телата им, след това се втвърдява и прилича на стъклен пръстен, който, ако някой го намери, ще процъфтява във всичките му предприятия. Така направените пръстени се наричат Glеinunadroeth или „змийски камъни“. Авторът Wirt Sikes, в своето произведение British Goblins, казва, че змийският камък е поразителна уелска традиция, свързана с вечерта на Еньовден. Има една уелска поговорка за уважение към хората, които „държат главите си успоредно“ в разговор, и говорейки „израждат скъпоценния камък“.
Твърди се, че всяка вода, излята върху яйцата на змиите, има чудесна животворна сила и е способна да създава живот. Твърди се също, че друидите имали навик да поставят живи змии в подножието на олтара по време на жертвоприношенията.
В Шотландия яйцето на друидите е било известно като змийски камък и е имало голяма репутация за предсказване на събития, извършване на чудеса, лечение на болести и спечелване на съдебни дела.
В Шотландския музей има мънисто от червено стъкло, изпъстрено с бяло; друго от тъмнокафяво стъкло, на петна с жълто; има и такива от бледозелено и синьо стъкло, гладко и оребрено; и две от любопитни фигури, изковани с различни цветове, вплетени в тяхната повърхност.
Тези стъклени дрънкулки били значки и паспорти, чиито носители били от посветените и всеки, който ги открадвал или носел без разрешение, получавал смъртоносното отмъщение на Братството/Brotherhood. Амулетите са били с различна форма. Понякога изглеждали като кръгло стъклено мънисто или като полумесец, или стъклен съд; понякога били във вид на стъклен кръг, а понякога приличали на стъклена къщичка. Във всеки случай се смятали за мощен талисман. Камдън е описал тези магически принадлежности така:
„Тези змийски предмети/gemine anguine обикновено са малки стъклени амулети широки колкото нашите пръстени, но много по-дебели; обикновено са от зелен цвят, въпреки че някои от тях са сини, а други са чудновато изпъстрени със синьо, червено и бяло.“
Подобни екземпляри често са били намирани на остров Anglesea. По-малки осветени мъниста – бели за друидите, сини за бардите и зелени за оватите – се носели от тях и след смъртта се поставяли в гроба. Няколко от тези мъниста са били намерени при разкопки, направени в Куорингтън/Quarrington през 1828 г. Талиесин/Taliesin, говорейки за амулет на воин, казвал: „Красив е кръгът с украсените ръбове.“
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ