2017г., автор: Friedrich Giesler. Специалист по история на облеклата. Статията е опитът да се интерпретират изобразителни доказателства за германски и келтски женски костюми в римския контекст.
превод: Сурен Исраилян, 15.03.2025г.
взето от:
А сега да се обърнем към украшения за глава.
• шапка от Noricum се състояла от триъгълен или четириъгълен плат, сгънат във вид на триъгълна забрадка, която се слагала от дългата страна и след това се навивала около главата. Краищата й се връзвали в задната част на главата и след това се прибирали отпред (според Garbsch).
Първият вариант на тази шапка има много широка гънка, обграждаща главата хоризонтално. Най-често краищата са изтеглени над ушите, така че косата да стърчи. Кърпата, покриваща косата е плоска или леко сводеста. Има украшения във вид на колие с лунула/lunula /украшение във вид на полумесец – заб. на преводача/, често с допълнителна широка огърлица и от гривни, както и от чифт фибули и голяма брошка/brooch. Районът на разпространение е концентриран около Virunum, с единични екземпляри към Celeia, Poetovio и Flavia Solva в една посока и Iuvavum, Ovilava, и Lentia в другата.
Шапка от Noricum – 1
Втората форма на шапката от Норик има по-тясна издутина, която леко се разтяга в извита линия отпред до ушите. Краищата обикновено не се виждат над предната част, но стигат близо до ушите под изпъкналостта, която позволява на косата видимо да стърчи.
Отново бижутата се състоят от колие с лунула, плюс допълнително колие. Има гривни, но рядко се срещат брошки и нагръдни фибули. На раменете са носени две фибули. Тази форма на шапката е ограничена до района на Flavia Solva, може да се намери единични екземпляри към Virunum, Celeia, и Poetovio.
Шапка от Норик – 2
• Шапка тип MODIUS /цилиндрична шапка с плосък връх – заб. на преводача/ вероятно е била направена от някакъв твърд материал като кожа, козина или филц. Тя е била разпространена предимно във Virunum, особено в нориканския централен район “Zollfeld”.
Шапка – тип MODIUS
• Кожена шапка е открита в северозападна Панония (район „Leithawinkel“ между Дунав и езерото Neusiedel). Всички имена с такива шапки, посочени на стелите са келтски, без изключение. Следователно това разнообразие от шапки вероятно е било част от костюмите на жените от келтското племе Бойи/Boii. Неразделна част от костюма е бил и поясът с висящи краища с метални апликации.
Кожена шапка
• Северозападната „забулена“ шапка тип „боне“ също идва от региона “Leithawinkel“. Това е боне или тюрбан с къс воал, поставен върху него, чиито краища се показват до края на главата точно над раменете. Придружена е от чифт „крилати“ фибули, както и огърлици и гривни и колан с висящи краища. От изображенията на момичета не е съвсем ясно дали върху шапката е воал или шал, чиито краища стърчат от двете страни над раменете, или под булото се носи шапка или нещо като тюрбан, което означава някаква специфична „забулена“ шапка-боне от северозападната Pannonia. Бижутата обикновено се състоят от огърлица.
Момиче от Pannonia
„Забулена“ шапка-боне от Pannonia
• „Забулената шапка-боне от североизточна Pannonia е подобна на боне от Noricum, но винаги е носена с воал. Издутината за косата е много широка, така че понякога се нарича „шапка-балон“. Останалата част от костюма на жените с това боне винаги е една и съща: можем да видим „крилати“ фибули, дебели торкви /традиционни келтски украшения – заб. на преводача/, висящи надолу към гърдите, и двойни гривни. Понякога във фибулите се поставят пръстени, срещат се и огърлици с висулки. В някои изображения виждаме широки колани. Имената на стелите са келтски или илирийски/Illyrian.
„забулена“ шапка-боне от североизточна Pannonia
Северна Pannonia
• Там където откриваме „забулените“ шапки-боне има и тюрбани с воал от североизточна Pannonia. Те обаче са по-ниски от традиционната „забулена“ шапка-боне. С малки изключения изобразените жени имат “крилати“ фибули. В Intercisa /римски военен лагер и крепост, днес гр. Dunaujvaros, Унгария – заб. на преводача/ понякога до раменните фибули се носи брошка, но по-често има широки огърлици с една или повече висулки и торкви. Почти винаги откриваме гривни. Понякога се носи стесняваща се рокля и престилка или, освен колан с шнур, широк колан, дори с висящ край. Имената са предимно местни, сред които и азалийски/Azalian /произхождащи от древногръцко име на растение азалия, вид рододендрон – заб. на преводача/
Тюрбан с воал от североизточна Pannonia
• Панонският тюрбан се е носел и без воал. Тази проста шапка изглежда е била „на мода“ за дълго време на много места. Заедно с него откриваме различни аксесоари: „крилати“, „дискови“ и други видове фибули. От време на време виждаме синджири с висулки, торкви или гривни.
Йохен Гарбш/Jochen Garbsch в своята книга описва места в Noricum и Pannonia, където са били разпространени подобни облекла. Там можете да намерите и карта.
Той също така вижда възможно влияние на източните носии (Palmyra) в увеличаването броя на бижутата, носени в този регион. Някои от фибулите, намерени отвъд римската граница, може да са били изнесени в Germania Libera . Концентрацията на находки на север от „Leitawinkel“ може се обясни с факта, че това е първоначалният район на заселване на келтите Boii и предполагаме, че хората, живеещи там под управлението на Маркомани/Markomanni, вероятно поддържали връзка със своите емигрирали братовчеди отвъд Дунав.
Носиите от Дакия/Dacia (6)
Жена от Дакия
Надгробен паметник на дакийска двойка показва съпругата в обикновен ХИТОН/CHITON, опасан с широк пояс с дълги висящи краища. Под нейния ХИТОН изглежда, че носи ХАМИСИЯ/CHAMISIA. Наметало и семпла шапка-боне, подобна на шал, допълват нейния костюм. Жените на Дакия върху Траяновата колона/Traian’s Column /колона в Рим издигната в чест на победите на император Траян над даките – заб. на преводача/ носят подобни костюми, но техните рокли и шапки-бонета не са изобразени в толкова опростен вид. Така че колоната може би показва реалистично костюма на дакийските жени.
Жените от Дакия от Траяновата колона.
Послеслов
Разглеждането на различните германски и келтски костюми в северозападната част на Римската империя разкрива, че носените дрехи не са били толкова примитивни, както предполагат повечето римски имперски паметници. Ако вземете предвид различните находки от текстил, картината става още по-богата, тъй като „варварите“ са използвали многоцветни платове с тартанови и карирани шарки, като цветовете варират от нюанси на естествена вълна до жълто (постигнато с растение „бояджийска метла“/dyer’s broom), червено (с „бояджийски брош“/madder) и синьо (със сърпица/woad).
Ако искате да видите етническа разлика между германските и келтските жени в техните костюми, можете да предположите, че широкият ХИТОН е бил типичен за костюма, носен от германските жени, докато техните келтски сестри предпочитали да носят PEPLOS с фибули. Що се отнася до използването на брошки и сложни фибули, келтските жени изглежда са се изравнили с прословутата любов на своите мъже в стила на обличане.
Тази статия дължи своята поява на:
- John Peter Wild, Clothing in the North-Western Provinces of the Roman Empire, Bonner Jahrbücher des Rheinischen Landesmuseums in Bonn (Im Landschaftsverband Rheinland) und des Vereins von Altertumsfreunden im Rheinlande Jg. 168; 1968, S. 166 ff.
– Jochen Garbsch, Norisch-pannonische Frauentracht des 1. und 2. Jahrhunderts, München: C. H. Beck, 1965
© Friedrich Giesler, 2017