2017г., автор: Friedrich Giesler. Специалист по история на облеклата. Статията е опитът да се интерпретират изобразителни доказателства за германски и келтски женски костюми в римския контекст.
превод: Сурен Исраилян, 15.03.2025г.
взето от:
Стереотипите

Повечето римски изображения на келтски или германски жени следват определен стeреотип. Те или дават алегоричен образ на Германия (вж. камък от Майнц/ Mainz вляво).
Снимка: Алегория на “Germania”


Или копират картини, в които се представят покорени племена с изнасилени полуголи жени в ненормални дрехи и открити коси (вж. Mourning Germania – първа вляво и снимка на колоната на Теодосий/Column of Theodosius вдясно)
Не е сигурно и не може да се провери доколко вярно са представени изображения на истински дрехи.
Облекла и терминология
Преди да започна да разглеждам изобразително представяне на келтско и германско женско облекло в границите на Римската империя, ще се опитам да дефинирам различните елементи на облеклото и да разработя своеобразна терминология.
Освен различните видове шапки – вероятно на омъжени жени – които ще бъдат разгледани по-късно, можем да идентифицираме следните облекла:
• CHAMISIA, келтско-германска риза с дълги ръкави и характерни маншети, която също е част от мъжкото облекло. Дължината й като женска дреха не може да бъде определена, защото винаги е била покрита с други дрехи; вероятно стигаше до коленете. Между другото, това е единствената „Северна”/“Nordic” дреха, тъй като другите елементи на женското облекло се срещат, както в римския, така и в гръцки контекст. Така че ще използвам гръцки и латински термини.
• Тесният ХИТОН/The narrow chiton, рокля, състояща се от две правоъгълни парчета плат, зашити заедно, с отвори за главата и ръцете. Различни форми на появата му могат да бъдат постигнати чрез опасване и събиране на плата.
• Широкият ХИТОН/The wide chiton, обемна цилиндрична дреха, която се държи както на ръцете, така и на рамене от фибули или съответно е зашит заедно. Има фалшиви широки ръкави и съответно се опасва.
• ПЕПЛОС/PEPLOS, подобна на тръба дреха, която се държи на раменете чрез фибули – с или без прегъване. Прибира се с колан и се набира по различни начини.
• ХЛАМИДА/Chlamys, мантия или наметало с полукръгла форма. Затваря се от различни форми на фибули, и се носи като горна дреха.
Освен това се срещат различни правоъгълни наметала, които може би могат да бъдат наречени с латинския термин PALLA.

CHAMISIATHE NARROW CHITON

THE WIDE CHITON
CHLAMYS


PALLA

Един детайл от женското облекло заслужава специално внимание – различните форми на набиране на плата. За разлика от гръцкото и римско набиране на ХИТОН и ПЕПЛОС с видимо препасване на кръста, при келтските и германските облекла то е много по-ниско, приблизително на височината на прасците. Този ефект се постига чрез използване на дреха с около двойна дължина на тялото. След това се опасва два пъти, с вътрешен и външен пояс. Това може да се види както при ХИТОН, така и с ПЕПЛОС. Ето няколко рисунки на костюмите на жени от Ubia, за да илюстрираме това:

Набиране на плата на Хитон в Ubia.
Нека сега се обърнем към различните регионални носии. Картата в края показва къде могат да бъдат намерени келтски и германски костюми по границите на Римската империя. За щастие жените са били много по-консервативни от мъжете и се придържали към традиционните си носии почти два века след началото на романизацията.
Костюм на Nehalennia (1)1

Започваме на север от остров Валхерен/Walcheren в Холандия. Там племенната германска носия е представена в облеклото, носено от местната богиня Nehalennia. Състои се от CHAMISIA, широк ХИТОН с ниско набиране, ХЛАМИДА, държани заедно с брошка на гърдите и типична шапка-боне. Понякога се добавя наметало за рамо, което вероятно е било от кожа или вълна, съдейки по типичните изрези на долния ръб. Шапката „боне“ има две издутини около главата, които вероятно покриват плитките, и възел в задната част на главата. Интересно е, че подобно кожено наметало е намерено в блато близо до Osterby в Северна Германия. Така че е възможно подобна носия да е била носена от жени1 живели в Северно море на Германия. 1 Числата се отнасят за регионите на картата в края на този документ.
Костюм на жени от Ubia (2)

Следващата германска носия се намира в района на Ubii по-нагоре по река Рейн/Rhine (около Кьолн/Cologne). Първоначално това племе, което било приятелски настроено към римляните, се заселило на десния бряг на Рейн от двете страни на река Лан/Lahn. След 38 г. те са били преместени от Марк Випсаний Агрипа/Marcus Vipsanius Agrippa в бившия район на заселване на ебуроните/Eburones, които са били унищожени от Юлий Цезар (53-51).
Костюмът се състои от Хамисия/Chamisia, носена под широк Хитон/Chiton с ниско набиране на плата, Хламида/Chlamys с голяма брошка на гърдите и обемна шапка-боне, която вероятно е скривало плитките, преметнати около главата. На някои стели/stele /каменна плоча – заб. на преводача/ можете да разпознаете широк колан, вероятно от текстил, който държи Хламидата и който изглежда е завързан на възел отзад.
Този костюм е показан върху различни паметници както в облеклото на местните богини на MATRONAE (майките), така и върху светски жени. Сред троицата на MATRONAE /трите сфери на живота – мома, майка и баба – заб.на преводача/ има една очевидно по-млада жена (често изобразявана като по-малка) с непокрита коса, падаща до раменете. Тя може да представлява прическата на неомъжените млади девойки. Тъй като този костюм има много прилики с костюма на Nehalennia от брега, можем да предположим, че подобни костюми са били носени в целия регион между Кьолн и Северно море. Разликите изглежда са били във формата на шапките, поне това се вижда на бронзова глава, намерена в кариера за чакъл в долното течение на Рейн близо до Ксантен/Xanten.

Жената изглежда носи плътно прилепнала мрежа за коса с декоративни панделки върху плитките си, преметнати около главата.
Костюм от Menimane (3)

Още по-нагоре по река Рейн, в района на заселване на келтските TREVERI и MEDIOMATRICI, намираме още една женска носия. Получава името си от образа на стелата на корабособственика BLUSSUS и съпругата му MENIMANE от Майнц/Mainz.
Нейният костюм се състои от отворена CHAMISIA, затворена с фибули отпред, от PEPLOS, закрепен с набор от фибули на раменете, и правоъгълна PALLA. Сплетената й коса отново е покрита с мрежа за коса. Само млада неомъжена жена не е носила това, както посочено в стелата. Характерно за костюма е богатото използване на фибули, което е само частично функционално, както и използването на огърлици и обеци.
Карта на находките на този ансамбъл от фибули показва, че някои дори са стигнали до Великобритания – вероятно със съпруги на войници от римския легион Legio XX.
Костюми от Норик/Noricum (4) и Панония/Pannonia (5)
Следващите „варварски“ женски костюми се срещат в римските провинции Норик и Панония още на изток. Трябва да се отбележи, че в тази доста голяма област основният костюм е сравнително подобен, с местна диференциация в шапките и бижутата.
Основният костюм се състои от CHAMISIA и PEPLOS, закрепени на раменете с характерни „крилати“ фибули, чиито декоративни краища се издигат във въздуха. Освен това се използва PALLA, особено от омъжени жени, и – в зависимост от региона – типични видове шапки. Съдейки по стелите, които изобразяват цяла фигура, PEPLOS е носен с типичното ниско набиране на плата. Това най-добре се вижда в изображенията на момичета.

Прислужница от Норик
Регионален елемент на костюма е декоративен пояс с метални апликации, както се вижда на горната снимка на прислужница. Реконструкцията стана възможна поради находките от метални части. Друг вид препасване са били въжените колани.
КРАЙ НА ПЪРВАТА ЧАСТ