Изкуство,  История,  Келтски свят,  Литература

Стереотипите и реалността. Женското облекло на келтите и германите, отразено в римското изкуство. Част 2-1

2017г., автор: Friedrich Giesler. Специалист по история на облеклата. Статията е опитът да се интерпретират изобразителни доказателства за германски и келтски женски костюми в римския контекст. 

превод: Сурен Исраилян, 15.03.2025г.

взето от:

https://www.academia.edu/30832836/Topos_and_Reality_Celtic_and_Germanic_Womens_Clothing_as_mirrored_in_Roman_Art

Стереотипите

Повечето римски изображения на келтски или германски жени следват определен стeреотип. Те или дават алегоричен образ на Германия (вж. камък от Майнц/ Mainz вляво).

Снимка: Алегория на “Germania”

Или копират картини, в които се представят покорени племена с изнасилени полуголи жени в ненормални дрехи и открити коси (вж. Mourning Germania – първа вляво и снимка на колоната на Теодосий/Column of Theodosius вдясно)  

Не е сигурно и не може да се провери доколко вярно са представени изображения на истински дрехи.

Облекла и терминология

Преди да започна да разглеждам изобразително представяне на келтско и германско женско облекло в границите на Римската империя, ще се опитам да дефинирам различните елементи на облеклото и да разработя своеобразна терминология. 

Освен различните видове шапки – вероятно на омъжени жени – които ще бъдат разгледани по-късно, можем да идентифицираме следните облекла:

CHAMISIA, келтско-германска риза с дълги ръкави и характерни маншети, която също е част от мъжкото облекло. Дължината й като женска дреха не може да бъде определена, защото винаги е била покрита с други дрехи; вероятно стигаше до коленете. Между другото, това е единствената „Северна”/“Nordic” дреха, тъй като другите елементи на женското облекло се срещат, както в римския, така и в гръцки контекст. Така че ще използвам гръцки и латински термини.

Тесният ХИТОН/The narrow chiton, рокля, състояща се от две правоъгълни парчета плат, зашити заедно, с отвори за главата и ръцете. Различни форми на появата му могат да бъдат постигнати чрез опасване и събиране на плата.

Широкият ХИТОН/The wide chiton, обемна цилиндрична дреха, която се държи както на ръцете, така и на рамене от фибули или съответно е зашит заедно. Има фалшиви широки ръкави и съответно се опасва.

ПЕПЛОС/PEPLOS, подобна на тръба дреха, която се държи на раменете чрез фибули – с или без прегъване. Прибира се с колан и се набира по различни начини.

ХЛАМИДА/Chlamys, мантия или наметало с полукръгла форма. Затваря се от различни форми на фибули, и се носи като горна дреха.

Освен това се срещат различни правоъгълни наметала, които може би могат да бъдат наречени с латинския термин PALLA.

CHAMISIATHE NARROW CHITON

THE WIDE CHITON

CHLAMYS

PALLA

Един детайл от женското облекло заслужава специално внимание – различните форми на набиране на плата. За разлика от гръцкото и римско набиране на ХИТОН и ПЕПЛОС с видимо препасване на кръста, при келтските и германските облекла то е много по-ниско, приблизително на височината на прасците. Този ефект се постига чрез използване на дреха с около двойна дължина на тялото. След това се опасва два пъти, с вътрешен и външен пояс. Това може да се види както при ХИТОН, така и с ПЕПЛОС. Ето няколко рисунки на костюмите на жени от Ubia, за да илюстрираме това:

Набиране на плата на Хитон в Ubia.

Нека сега се обърнем към различните регионални носии. Картата в края показва къде могат да бъдат намерени келтски и германски костюми по границите на Римската империя. За щастие жените са били много по-консервативни от мъжете и се придържали към традиционните си носии почти два века след началото на романизацията.

Костюм на Nehalennia (1)1

Започваме на север от остров Валхерен/Walcheren в Холандия. Там племенната германска носия е представена в облеклото, носено от местната богиня Nehalennia. Състои се от CHAMISIA, широк ХИТОН с ниско набиране, ХЛАМИДА, държани заедно с брошка на гърдите и типична шапка-боне. Понякога се добавя наметало за рамо, което вероятно е било от кожа или вълна, съдейки по типичните изрези на долния ръб. Шапката „боне“ има две издутини около главата, които вероятно покриват плитките, и възел в задната част на главата. Интересно е, че подобно кожено наметало е намерено в блато близо до Osterby в Северна Германия. Така че е възможно подобна носия да е била носена от жени1 живели в Северно море на Германия.    1 Числата се отнасят за регионите на картата в края на този документ.

Костюм на жени от Ubia (2)

Следващата германска носия се намира в района на Ubii по-нагоре по река Рейн/Rhine (около Кьолн/Cologne). Първоначално това племе, което било приятелски настроено към римляните, се заселило на десния бряг на Рейн от двете страни на река Лан/Lahn. След 38 г. те са били преместени от Марк Випсаний Агрипа/Marcus Vipsanius Agrippa в бившия район на заселване на ебуроните/Eburones, които са били унищожени от Юлий Цезар (53-51).

Костюмът се състои от Хамисия/Chamisia, носена под широк Хитон/Chiton с ниско набиране на плата, Хламида/Chlamys с голяма брошка на гърдите и обемна шапка-боне, която вероятно е скривало плитките, преметнати около главата. На някои стели/stele /каменна плоча – заб. на преводача/  можете да разпознаете широк колан, вероятно от текстил, който държи Хламидата и който изглежда е завързан на възел отзад.

Този костюм е показан върху различни паметници както в облеклото на местните богини на MATRONAE (майките), така и върху светски жени. Сред троицата на MATRONAE /трите сфери на живота – мома, майка и баба – заб.на преводача/ има една очевидно по-млада жена (често изобразявана като по-малка) с непокрита коса, падаща до раменете. Тя може да представлява прическата на неомъжените млади девойки. Тъй като този костюм има много прилики с костюма на Nehalennia от брега, можем да предположим, че подобни костюми са били носени в целия регион между Кьолн и Северно море. Разликите изглежда са били във формата на шапките, поне това се вижда на бронзова глава, намерена в кариера за чакъл в долното течение на Рейн близо до Ксантен/Xanten.

Жената изглежда носи плътно прилепнала мрежа за коса с декоративни панделки върху плитките си, преметнати около главата.

Костюм от Menimane (3)

Още по-нагоре по река Рейн, в района на заселване на келтските TREVERI и MEDIOMATRICI, намираме още една женска носия. Получава името си от образа на стелата на корабособственика BLUSSUS и съпругата му MENIMANE от Майнц/Mainz.

Нейният костюм се състои от отворена CHAMISIA, затворена с фибули отпред, от PEPLOS, закрепен с набор от фибули на раменете, и правоъгълна PALLA. Сплетената й коса отново е покрита с мрежа за коса. Само млада неомъжена жена не е носила това, както посочено в стелата. Характерно за костюма е богатото използване на фибули, което е само частично функционално, както и използването на огърлици и обеци.

Карта на находките на този ансамбъл от фибули показва, че някои дори са стигнали до Великобритания – вероятно със съпруги на войници от римския легион Legio XX.

Костюми от Норик/Noricum (4) и Панония/Pannonia (5)

Следващите „варварски“ женски костюми се срещат в римските провинции Норик и Панония още на изток. Трябва да се отбележи, че в тази доста голяма област основният костюм е сравнително подобен, с местна диференциация в шапките и бижутата.

Основният костюм се състои от CHAMISIA и PEPLOS, закрепени на раменете с характерни „крилати“ фибули, чиито декоративни краища се издигат във въздуха. Освен това се използва PALLA, особено от омъжени жени, и – в зависимост от региона – типични видове шапки. Съдейки по стелите, които изобразяват цяла фигура, PEPLOS е носен с типичното ниско набиране на плата. Това най-добре се вижда в изображенията на момичета.

Прислужница от Норик

Регионален елемент на костюма е декоративен пояс с метални апликации, както се вижда на горната снимка на прислужница. Реконструкцията стана възможна поради находките от метални части. Друг вид препасване са били въжените колани.

КРАЙ НА ПЪРВАТА ЧАСТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *