от Уикипедия, свободна енциклопедия
АУЕН (на уелски: Awen, [auen]) е уелска дума за „поетично вдъхновение“ В историческите извори се използва за описание на божественото вдъхновение, което са имали бардовете в уелската поетична традиция.
Етимология
За първи път думата „ауен“ се среща в Historia Brittonum (История на Британия) от Нениус, латински текст създаден около 796 г., базиран на писанията на уелския монах Гилдас.
Думата е с индоевропейски корен и произлиза от *-uel, което означава „повявам“, и има общ корен с друга уелска дума „awel“, която означава „бриз“.
Съществува и дума „awen“ в ирландския език, която също означава „поетично вдъхновение“ и която произлиза от същия корен.
Според неодруидизма думата има смисъл на „… огъня, с който боговете даряват хората и който ги кара да творят…“
История
В легендите на всички келтскин ароди и по-специално в земите на днешните Уелс, Ирландия и Шотландия, думата „ауен“ е често срещана и освен с прякото и значение на „вдъхновение“, се свързва още и със символа ауен.
Съвремие
В съвремието Ауен се използва за женско собствено име.
Символът, както и думата, се изплолзват най-често от т.нар. неодруиди.
Източници
- AWEN, OBOD
- Пако Рабан, Силата на келтите. Наследството на друидите