18.12.2010г., Автор: apollon Автор:Д.Георгиев-Даков, взето от:
Историята на Castrum Moguntiacum – столица на римската провинция Горна Германия
Римското укрепление Мoguntiacum е основано от римския генерал Друзус през 13 г. пр.н.е. Макар името да е много близко до река Майн – най-големия приток на река Рейн, съвременното име Майнц е опростяване на римското име Moguntiacum, още повече държейки сметки на разположението на града западното от река Рейн.
Градът постепенно става средище и се разраства до столица на римската провинция Горна Германия.
Лингвистичен анализ на името Могонциакум (Moguntiacum, Mainz)
Пълната реконструкция на името касае едни значително дълбоки основи. В литературата няма спор за това, че името на града има теонимен произход, в който е заложено името на божеството Могун.
Това келтско божество в земите на франките, Британия и Германия получава допълнителна разпространение чрез сакрализацията му от военните римски легиони като могъщо божество протектор на войната и на войнишкия живот. Така първоначално келтския култ се превръща в римо-келтски и римо-британски.
Реконструкцията на името на първоначалното келтското божество може да започне от ясните латиноезични белези в романо-келтското име Moguns или по-точно един от вариантите Mogunus. Така реконструираното келтско божество е с името Мог изводимо от римо-келтското Mog-unus – в превод „една сила“ или „върховна мощ“( от удивителното сходство с глаголите might и „мога“), а това ясно показва върховенството на божеството на фона на келтския политеизъм.
Латиноезичните модификации на взетото на готово келтско божество не спират до тук и търпят своите сакрални прогресии в периферията на империята. В този смисъл Moguntiacum от прилагателна форма се оформя като съществително Moguntiacus и в тези си форми се забелязва прикрепената към името на божеството Moguns модификация tia, което е еквивалент на deus (формата deo) – бог.
В този смисъл надписът от Habitancum (Хабитанкум) – „Deo Mogonito Cad.“ следва да се приема както като ясно и точно потвърждение на приведената лингвистична теза, така и като един локален именен вариант на като цяло периферния култ към божеството Мог.
В крайна сметка от така изложената етимология се разкрива сложния лексемен състав на името като конгломерат от думите Mog+un(us)+tia+cum (окончание). Второ доказателство за подобна теза е и пълното име на бог Гранус, олицетворяван с Могун, известно още като Granus Mogounus Amarcolitanus и с романизираното божество Apollo, използвано с епитета Apollo Grannu
И накрая третото и последно доказателство за сложния съставния характер на името Moguntiacus, представено в споменатия вече анализ е самата съвременна редукция и опростяване на Moguntiacus в Mainz, което е възможно само ако се толерира като основен корен на името неговата теонимната съставка и се игнорира определителната съставка под формата на окончанието -tiacum(s).
Така само основната теонимна съставка Moguns чрез обезвучаване на звука „г“и преход u–>и дава съвремения именен вариант Mo(h)ins, Mains, Mainz. В този смисъл името на град Mainz няма нищо общо с името на немската река Майн, т.е. няма хидронимен произход.
В заключение наследникът на Могонциакум – съвременен Майнц е град с повече от 2000 години история. Името му и до днес предизвиква респект и учудване, а архитектурните му съкровища са безвъзвратно унищожени от бомбардировките през Втората световна война.
Цялостното римско име на крепостта „Castrum Moguntiacum“ следва да се превежда като „крепост на върховния бог Мог“.
В Табула Пеутингериана името е представено като Mogontiaco.
Римска мозайка от Могонциакум
Барелеф на римски конник, намерена при разкопки в римската Colonia Aggrippinorum, днешен Кьолн. Специфичните имена на героя, представен в типичната за тракийските конници сцена, дава основание да се приема тракийския произход на римския воин. Името Bassus e близко до тракийския етноним на бесите, а името на баща му MVCALA(Мукала) е типично тракийско собствено име.
