Галските войни 56-50г. пр.н.е. Част 7-6

Публикува се с изрично съгласие на собственика на сайта https://history-maps.com

взето от:

https://history-maps.com/bg/story/Gallic-Wars

52 г. пр.н.е.

Голямо въстание на галските племена

Бунтът на Верцингеторикс ©Angus McBride

01.01.52 г. пр.н.е., 00.01 часа

Бунтът на Верцигенторикс

Франция

Галските екзистенциални опасения достигнали своя връх през 52 г. пр. н. е. и предизвикали мащабно въстание, от което римляните отдавна се страхували. Кампаниите през 53 г. пр. н. е. са били особено жестоки и галите се страхували за своята съдба. Преди това те не били обединени, което ги правело лесни за завладяване. Но ситуацията се е променила през 53 пр.н.е., когато Цезар обявил, че Галия вече щяла се третира като римска провинция, подчинена на римските закони и религия.

Това е било предмет на огромна загриженост за галите, които се страхували, че римляните щели унищожат Свещената земя на галите/Gallic holy land, над която бдели Карнутите/Carnutes. Всяка година друидите се събирали там, за да посредничат между племената в земите, смятани за център на Галия. Заплахата за техните свещени земи е била каузата, която най-накрая обединила галите. През зимата харизматичният крал на племето арверни/Arverni, Верцингеторикс/Vercingetorix, събрал невиждана дотогава голяма коалиция от гали.

©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.03.52 г. пр.н.е.

Цезар отговаря

Provence -Франция

Цезар все още бил в Рим, когато новината за бунта достигнала до него. Той се втурнал към Галия в опит да попречи на бунта да се разпространи, като се насочил първо към Прованс/Provence, за да се погрижи за защитата на града, а след това към Агединкум/Agedincum, за да противодейства на галските сили. Цезар се движил по криволичещ начин към галската армия, за да превземе няколко опидума за храна.

Верцингеторикс е бил принуден да се оттегли от обсадата си на столицата на Боите/Boii Горгобина/Gorgobina (боите са били съюзници на Рим след поражението си и попадане в римски ръце през 58 г. пр.н.е.). Въпреки че все още е била зима той осъзнал, че причината Цезар да се отклони от директно движение е била в това, че римляните нямали запаси от храна. Затова Верцингеторикс разработил стратегия за гладуване на римляните. Той избягвал да ги напада директно и вместо това атакувал римските групи за търсене на храна и влакове за доставки. Верцингеторикс изоставил много oпидуми, опитвайки се да защити само най-силните и да гарантира, че останалите и техните доставки няма да могат да попаднат в ръцете на римляните. Поредната липсата на провизии принудила Цезар да се намеси и той обсадил опидума на Аварикум/Avaricum, където Верцингеторикс бе потърсил убежище.

©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.05.52 г. пр.н.е.

Обсада на Аварикум

Bourges – Франция

Първоначално Верцингеторикс се противопоставил на идеята за защитата на Аварикум, но галите от Битуригес Куби/Bituriges Cubi го били убедили в обратното. Галската армия била на лагер извън селището. Дори докато се защитавалл града, Верцингеторикс искал да изостави обсадата и да изпревари римляните. Но воините на Аварикум не искали да напуснат Аварикум. При пристигането си Цезар незабавно започнал изграждането на отбранително укрепление. Галите непрекъснато тормозели римляните и техните групи за търсене на храна, докато те изграждали своя лагер и дори се опитвали да го изгорят. Но дори и жестокото зимно време не успяло да спре римляните и те построили много здрав лагер само за 25 дни. Римляните построили обсадни машини и Цезар чакал възможност да атакува силно укрепения опидум.

Той избрал да атакува по време на дъждовна буря, когато часовите били разсеяни. Обсадните кули били използвани за нападение на крепостта, а балистите/ballista artillery /стенобитните оръдия/ удряли стените. В крайна сметка е била пробила дупка в стената и галите не могли да спрат римляните да превземат селището. След това римляните плячкосали и ограбили Аварикум. Цезар не е взел пленници и твърдял, че римляните са убили 40 000.

Това, че галската коалиция не се разпаднала след това поражение, е доказателство за лидерството на Верцингеторикс. Дори след като загубили Аварикум, едуите/Aedui били готови да се разбунтуват и да се присъединят към коалицията. Това била още една пречка за линиите за доставки на Цезар, тъй като той вече не можел да получава доставки през едуите (въпреки че превземането на Аварикум снабдило армията за известно време).

©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.06.52 г. пр.н.е.

Верцингеторикс побеждава в битката при Герговия

Auvergne – Франция

Сега Верцингеторикс се оттеглил в Герговия/Gergovia, столицата на собственото си племе, което той е бил готов да защитава на всяка цена. Цезар пристигнал, когато времето се затоплило и фуражът най-накрая станал достъпен, което донякъде облекчило проблемите с доставките. Както обикновено, Цезар незабавно се заел с изграждането на укрепление за римляните. Той се разположил на територия по-близо до опидума.

Лоялността на едуите към Рим не била напълно сигурна. Цезар предполага в своите писания, че лидерите на едуите са били подкупвани със злато и „обработване“ с дезинформация от емисарите на Верцингеторикс. Цезар приел идеята на едуите 10 000 от техните мъже да защитават неговата линия на доставките. Верцингеторикс убедил Конвиктолитавис/Convictolitavis, който бил назначен за вожд на племето от Цезар, да нареди на същите мъже да се присъединят към него при пристигането им в опидума.

Те нападнали римляните, които придружавали техния влак за доставките, оставяйки Цезар в трудно положение. Дажбите му били застрашени, Цезар взел четири легиона, приготвени за обсадата, обкръжил армията на едуите и я победил. Проримската фракция поела отново контрола над ръководството на едуите и Цезар се завърнал в Герговия с 10 000 проримски настроени конници едуи. Двата легиона, които той оставил да продължат обсадата, били подложени на тежък натиск да държат на разстояние много по-голямата сила на Верцингеторикс.

Цезар осъзнал, че обсадата му щяла да се провали, ако не успее да измъкне Верцингеторикс от високото място. Той използвал един легион като примамка, докато останалите се преместили на по-добър терен, като в процеса римляните са превзели три галски лагера. След това той наредил общо отстъпление, за да примами Верцингеторикс от високото място. Заповедта обаче не била чута от по-голямата част от войската на Цезар. Вместо това, подтикнати от лекотата, с която превзели лагерите, те се насочили към града и го атакували директно и се изтощили.

В „Записките“ Цезар записал като загуба 46 центуриона и 700 легионери. Съвременните историци са скептични към тези цифри, защото изобразяването на битката като поражение и такава, в която са участвали 20 000-40 000 съюзнически и римски войници, води до подозрение, че Цезар омаловажава цифрите на жертвите, дори ако неговите цифри изключват загубите сред съюзническите помощници.

Предвид загубите си, Цезар наредил отстъпление. В резултат на битката Цезар вдигнал обсадата си и се оттеглил от земите на Арверни/Arverni на североизток в посока към територията на Едуите. Верцингеторикс преследвал армията на Цезар с намерението да я унищожи. Междувременно Лабиен/Labienus завършил кампанията си на север и се върнал към Агендикум/Agendicum, базата на Цезар в центъра на Галия. След като се свързал с корпуса на Лабиен, Цезар повел обединената си армия от Агендикум, за да се изправи срещу победоносната армия на Верцингеторикс. Двете армии се срещнали при рика Vingeanne, и Цезар спечелил последвалата битка.

Битката при Лутеция ©Angus McBride

02.06.52 г. пр.н.е.

Битката при Лутеция

Paris – Франция

Цезар изпратил Лабиен срещу сенската коалиция на галите, докато самият той тръгнал към Герговия. Той превзел опидума на Метлосед/Metlosedum (вероятно днешен Мелун/Melun) и пресякъл река Сена, за да атакува галската коалиция близо до Лутеция/Lutetia. Заплашен от беловаци/Bellovaci (мощно белгско племе), той решава да пресече отново Сена, за да се присъедини към силите си при Агединкум (Сенс/Sens). Забелязвайки това отстъпление, Лабиен пресича реката. Галите от коалицията на Сена се опитват да блокират пътя му към Цезар и битката започва.

След сблъсъка на двете страни, Седмият легион/Seventh legion, разположен на дясното крило, започва да отблъсква галското ляво. От лявата страна на пилумите /копия/ на римляните от Дванадесетия легион/Twelfth разбиват първата атака на галите, но те устояват на настъплението на римляните, насърчавани от стария си вожд Камулогенус/Camulogenus. Повратната точка настъпва, когато офицерите/military tribune на Седмия легион повеждат своите легионери срещу вражеския тил.

Галите изпращат своите резерви, превземайки близкия хълм, но не успяват да обърнат хода на битката и бягат. Техните загуби се увеличават, когато римската кавалерия е изпратена да ги преследва. По този начин силите на Лабиен напредват обратно към Агединкум, като по пътя си възвръщат влака с багажа. Галите се опитват да попречат на Лабиен да се върне в Агединкум, като го блокират при река Секвана/Sequana. Лабиен използва пет кохорти, за да примами галите, докато самият той пресича реката с три легиона. Когато галите разбират, че в района има две римски армии, те се разделят и преследват и двете. Основната част се срещна с Лабиен, който ги притиска с един легион, докато ги заобиколи с останалите. След това той унищожава техните подкрепления с кавалерията си. След като се свързва с петте кохорти, които бе използвал като отклоняване, Лабиен повежда армията си обратно към Агендикум, където се среща с Цезар, връщащ след поражението си при Герговия.

©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.07.52 г. пр.н.е.

Битката при Вингеан

Vingeanne – Франция

През юли 52 г. пр. н. е. римският генерал Юлий Цезар води важна битка срещу коалиция от гали, водена от Верцингеторикс. Цезар отговаря на нападение срещу Галия Нарбонензис/Gallia Narbonensis, като повежда силите си на изток през територията на Лингоните/Lingones към територията на Секуани, вероятно марширувайки по долината на река Вингеан/Vingeanne valley. Той наскоро вербувал (или наел) немска кавалерия и те щели да се окажат решаваща роля в битката.

Галската армия имала много силна позиция, охранявана от високи склонове, лесни за защита. Била е защитена от река Вингеан отдясно и Баден/Badin, малък приток на Вингеан, отпред. В пространството между тези два потока и пътя от Дижон/Dijon до Лангр/Langres има зона с ширина 5 километра (3,1 мили), леко неравна в някои части, почти равна навсякъде другаде, главно между Vingeanne и хълма Montsuageon. Близо до пътя и на запад се издигат хълмове, които доминират над земята, както и над целия район, до Баден и Вингеан.

Галите смятат, че римляните се оттеглят към Италия и решават да атакуват. Една група галска кавалерия блокира настъплението на римляните, докато други две групи конници тормозят фланговете на римляните. След упорита битка германската кавалерия разбива галската отдясно и я преследва обратно към основната галска пехота. Останалата галска кавалерия побягва и Верцингеторикс е принуден да се оттегли в Алезия/Alesia, където е обсаден от римляните.

Обсада на Алезия ©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.09.52 г. пр.н.е.

Обсада на Алезия

Alise-Sainte-Reine – Франция

Битката при Алезия или Обсадата на Алезия е сражение в Галските войни в близост до галския опидум (укрепено селище) на Алезия, основен център на племето Мандубии/Mandubii. Това е било последното голямо сражение между галите и римляните и се смята за едно от най-големите военни постижения на Цезар – класически пример за обсадната война и обкръжаване.

Римската армия построява две линии от укрепления – вътрешна стена, за да задържи обсадените гали, и външна стена, за да задържи галските сили за помощ. Битката при Алезия бележи края на галската независимост в съвременната територия на Франция и Белгия. След потушаването на бунта, Цезар насочва легионите си да зимуват в земите на победените племена, за да предотврати по-нататъшните вълнения. Войски също са били изпратени при реми/Remi, които са били непоколебими съюзници на римляните през цялата кампания.

Но съпротивата не е приключила напълно: югозападна Галия/southwest Gaul все още не била умиротворена. Битката до Алезия бележи краят на общата и организирана съпротива срещу нашествието на Цезар в Галия и реално отбелязва края на Галските войни/the Gallic Wars. През следващата година (50 г. пр. н. е.) имало операции по прочистване на терена от противника. По време на гражданските войни в Рим Галия по същество е била оставена сама.

Библиография

• Adema, Suzanne (June 2017). Speech and Thought in Latin War Narratives. BRILL. doi:10.1163/9789004347120. ISBN 978-90-04-34712-0.
• Albrecht, Michael von (1994). Geschichte der römischen Literatur Band 1 (History of Roman Literature, Volume 1) (Second ed.). ISBN 342330099X.
• Broughton, Thomas Robert Shannon (1951). The Magistrates of the Roman Republic: Volume II 99 B.C.–31 B.C. New York: American Philogical Association. ISBN 9780891308126.
• Cendrowicz, Leo (19 November 2009). „Asterix at 50: The Comic Hero Conquers the World“. Time. Archived from the original on 8 September 2014. Retrieved 7 September 2014.
• Chrissanthos, Stefan (2019). Julius and Caesar. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press. ISBN 978-1-4214-2969-4. OCLC 1057781585.
• Crawford, Michael H. (1974). Roman Republican coinage. London: Cambridge University Press. ISBN 0-521-07492-4. OCLC 1288923.
• Dodge, Theodore Ayrault (1997). Caesar. New York: Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80787-9.
• Delbrück, Hans (1990). History of the art of war. Lincoln: University of Nebraska Press. p. 475. ISBN 978-0-8032-6584-4. OCLC 20561250. Archived from the original on 25 November 2020.
• Delestrée, Louis-Pol (2004). Nouvel atlas des monnaies gauloises. Saint-Germain-en-Laye: Commios. ISBN 2-9518364-0-6. OCLC 57682619.
• Ezov, Amiram (1996). „The „Missing Dimension“ of C. Julius Caesar“. Historia. Franz Steiner Verlag. 45 (1): 64–94. JSTOR 4436407.
• Fuller, J. F. C. (1965). Julius Caesar: Man, Soldier, and Tyrant. London: Hachette Books. ISBN 978-0-306-80422-9.
• Fields, Nic (June 2014). „Aftermath“. Alesia 52 BC: The final struggle for Gaul (Campaign). Osprey Publishing.
• Fields, Nic (2010). Warlords of Republican Rome: Caesar versus Pompey. Philadelphia, PA: Casemate. ISBN 978-1-935149-06-4. OCLC 298185011.
• Gilliver, Catherine (2003). Caesar’s Gallic wars, 58–50 BC. New York: Routledge. ISBN 978-0-203-49484-4. OCLC 57577646.
• Goldsworthy, Adrian (2007). Caesar, Life of a Colossus. London: Orion Books. ISBN 978-0-300-12689-1.
• Goldsworthy, Adrian Keith (2016). In the name of Rome : the men who won the Roman Empire. New Haven. ISBN 978-0-300-22183-1. OCLC 936322646.
• Grant, Michael (1974) [1969]. Julius Caesar. London: Weidenfeld and Nicolson.
• Grillo, Luca; Krebs, Christopher B., eds. (2018). The Cambridge Companion to the Writings of Julius Caesar. Cambridge, United Kingdom. ISBN 978-1-107-02341-3. OCLC 1010620484.
• Hamilton, Thomas J. (1964). „Caesar and his officers“. The Classical Outlook. 41 (7): 77–80. ISSN 0009-8361. JSTOR 43929445.
• Heather, Peter (2009). „Why Did the Barbarian Cross the Rhine?“. Journal of Late Antiquity. Johns Hopkins University Press. 2 (1): 3–29. doi:10.1353/jla.0.0036. S2CID 162494914. Retrieved 2 September 2020.
• Henige, David (1998). „He came, he saw, we counted : the historiography and demography of Caesar’s gallic numbers“. Annales de Démographie Historique. 1998 (1): 215–242. doi:10.3406/adh.1998.2162. Archived from the original on 11 November 2020.
• Herzfeld, Hans (1960). Geschichte in Gestalten: Ceasar. Stuttgart: Steinkopf. ISBN 3-7984-0301-5. OCLC 3275022.
• Keppie, Lawrende (1998). The Making of the Roman Army. University of Oklahoma. p. 97. ISBN 978-0-415-15150-4.
• Lord, Carnes (2012a). Proconsuls: Delegated Political-Military Leadership from Rome to America Today. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-25469-4.
• Luibheid, Colm (April 1970). „The Luca Conference“. Classical Philology. 65 (2): 88–94. doi:10.1086/365589. ISSN 0009-837X. S2CID 162232759.
• Matthew, Christopher Anthony (2009). On the Wings of Eagles: The Reforms of Gaius Marius and the Creation of Rome’s First Professional Soldiers. Cambridge Scholars Publishing. ISBN 978-1-4438-1813-1.
• McCarty, Nick (15 January 2008). Rome: The Greatest Empire of the Ancient World. Carlton Books. ISBN 978-1-4042-1366-1.
• von Ungern-Sternberg, Jurgen (2014). „The Crisis of the Republic“. In Flower, Harriet (ed.). The Cambridge Companion to the Roman Republic (2 ed.). Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL0521807948. ISBN 978-1-139-00033-8.
• „The Roman Decline“. Empires Besieged. Amsterdam: Time-Life Books Inc. 1988. p. 38. ISBN 0705409740.
• Walter, Gérard (1952). Caesar: A Biography. Translated by Craufurd, Emma. New York: Charles Scribner’s Sons. OCLC 657705.