Галските войни 56-50г. пр.н.е. Част 7-1

публикува се с изрично съгласие на собственика на сайта https://history-maps.com

взето от:

https://history-maps.com/bg/story/Gallic-Wars

снимка ©Lionel Royer

Галските войни са водени между 58 г. пр. н. е. и 50 г. пр. н. е. от римския генерал Юлий Цезар срещу народите на Галия/Gaul (днешна Франция, Белгия, заедно с части от Германия и Обединеното кралство). Галските, германските и британските племена се бият, за да защитят родината си срещу агресивна римска кампания. Войните кулминират в решителната битка при Алезия/Alesia през 52 г. пр. н. е., в която пълна римска победа води до разширяването на Римската република над цяла Галия.

Въпреки че галската армия беше толкова силна, колкото римската, вътрешните разделения на галските племена улесниха победата на Цезар. Опитът на галския вожд Верцингеторикс/Vercingetorix да обедини галите под едно знаме дойде твърде късно. Цезар описва нашествието като превантивна и отбранителна акция, но историците са убедени, че той е водил войните предимно, за да даде тласък на политическата си кариера и да изплати дълговете си. Все пак Галия е от голямо военно значение за римляните. Местните племена в региона, както галски, така и германски, са атакували Рим няколко пъти. Завладяването на Галия позволява на Рим да осигури естествената граница на река Рейн/Rhine.

снимка ©Angus McBride

01.01.63 г. пр.н.е.

Пролог

Metropolitan City на Рим

Римляните уважавали и се страхували от галските племена. През 390 г. пр. н. е. галите са плячкосали Рим, което е оставило екзистенциален страх от варварско завоевание, което римляните никога не са забравяли. През 121 г. пр. н. е. Рим завладява група южни гали, които създават провинция Трансалпийска Галия в завладените земи. Само 50 години преди галските войни, през 109 г. пр.н.е., Италия е била нападната от север и спасена от Гай Марий/Gaius Marius само след няколко кървави и тежки битки.

Около 63 г. пр.н.е., галските племена арверни/Arverni и секуани/Sequani заговорничат с германските суеби/Suebi на изток от Рейн, за да атакуват галите-едуи/Aedui, силен римски съюзник, а Рим си затваря очите. Секуаните и арверните побеждават едуите през 63 г. пр.н.е. в битката при Магетобрига/Magetobriga.

Изгряващият политик и генерал Юлий Цезар е бил римският командир и техен съперник. В резултат на финансовите тежести, свързани с длъжността консул (най-високата длъжност в Римската република) през 59 г. пр.н.е., Цезар е натрупал значителни дългове. За да укрепи позицията на Рим сред галите, той дал значителна парична сума на Ариовист/Ariovistus, краля на суебите, за да скрепи съюз.

Първоначално Цезар имал четири легиона ветерани под свое пряко командване: Legio VII, Legio VIII, Legio IX Hispana и Legio X. Тъй като той бил управител на Hispania Ulterior през 61 г. пр. н. е. и водил успешна кампания с тях срещу лузитанците, Цезар познавал много, може би дори всички легионери.

Неговата амбиция бе да завладее и ограби някои територии, за да се измъкне от дълговете. Възможно е Галия да не е била първоначалната му цел, а вместо това да е планирал кампания срещу Кралство Дакия/Kingdom of Dacia на Балканите. Въпреки това, масовата миграция на галски племена през 58 г. пр.н.е. осигурява удобен повод и Цезар се подготвил за война.

Библиография

• Adema, Suzanne (June 2017). Speech and Thought in Latin War Narratives. BRILL. doi:10.1163/9789004347120. ISBN 978-90-04-34712-0.
• Albrecht, Michael von (1994). Geschichte der römischen Literatur Band 1 (History of Roman Literature, Volume 1) (Second ed.). ISBN 342330099X.
• Broughton, Thomas Robert Shannon (1951). The Magistrates of the Roman Republic: Volume II 99 B.C.–31 B.C. New York: American Philogical Association. ISBN 9780891308126.
• Cendrowicz, Leo (19 November 2009). „Asterix at 50: The Comic Hero Conquers the World“. Time. Archived from the original on 8 September 2014. Retrieved 7 September 2014.
• Chrissanthos, Stefan (2019). Julius and Caesar. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press. ISBN 978-1-4214-2969-4. OCLC 1057781585.
• Crawford, Michael H. (1974). Roman Republican coinage. London: Cambridge University Press. ISBN 0-521-07492-4. OCLC 1288923.
• Dodge, Theodore Ayrault (1997). Caesar. New York: Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80787-9.
• Delbrück, Hans (1990). History of the art of war. Lincoln: University of Nebraska Press. p. 475. ISBN 978-0-8032-6584-4. OCLC 20561250. Archived from the original on 25 November 2020.
• Delestrée, Louis-Pol (2004). Nouvel atlas des monnaies gauloises. Saint-Germain-en-Laye: Commios. ISBN 2-9518364-0-6. OCLC 57682619.
• Ezov, Amiram (1996). „The „Missing Dimension“ of C. Julius Caesar“. Historia. Franz Steiner Verlag. 45 (1): 64–94. JSTOR 4436407.
• Fuller, J. F. C. (1965). Julius Caesar: Man, Soldier, and Tyrant. London: Hachette Books. ISBN 978-0-306-80422-9.
• Fields, Nic (June 2014). „Aftermath“. Alesia 52 BC: The final struggle for Gaul (Campaign). Osprey Publishing.
• Fields, Nic (2010). Warlords of Republican Rome: Caesar versus Pompey. Philadelphia, PA: Casemate. ISBN 978-1-935149-06-4. OCLC 298185011.
• Gilliver, Catherine (2003). Caesar’s Gallic wars, 58–50 BC. New York: Routledge. ISBN 978-0-203-49484-4. OCLC 57577646.
• Goldsworthy, Adrian (2007). Caesar, Life of a Colossus. London: Orion Books. ISBN 978-0-300-12689-1.
• Goldsworthy, Adrian Keith (2016). In the name of Rome : the men who won the Roman Empire. New Haven. ISBN 978-0-300-22183-1. OCLC 936322646.
• Grant, Michael (1974) [1969]. Julius Caesar. London: Weidenfeld and Nicolson.
• Grillo, Luca; Krebs, Christopher B., eds. (2018). The Cambridge Companion to the Writings of Julius Caesar. Cambridge, United Kingdom. ISBN 978-1-107-02341-3. OCLC 1010620484.
• Hamilton, Thomas J. (1964). „Caesar and his officers“. The Classical Outlook. 41 (7): 77–80. ISSN 0009-8361. JSTOR 43929445.
• Heather, Peter (2009). „Why Did the Barbarian Cross the Rhine?“. Journal of Late Antiquity. Johns Hopkins University Press. 2 (1): 3–29. doi:10.1353/jla.0.0036. S2CID 162494914. Retrieved 2 September 2020.
• Henige, David (1998). „He came, he saw, we counted : the historiography and demography of Caesar’s gallic numbers“. Annales de Démographie Historique. 1998 (1): 215–242. doi:10.3406/adh.1998.2162. Archived from the original on 11 November 2020.
• Herzfeld, Hans (1960). Geschichte in Gestalten: Ceasar. Stuttgart: Steinkopf. ISBN 3-7984-0301-5. OCLC 3275022.
• Keppie, Lawrende (1998). The Making of the Roman Army. University of Oklahoma. p. 97. ISBN 978-0-415-15150-4.
• Lord, Carnes (2012a). Proconsuls: Delegated Political-Military Leadership from Rome to America Today. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-25469-4.
• Luibheid, Colm (April 1970). „The Luca Conference“. Classical Philology. 65 (2): 88–94. doi:10.1086/365589. ISSN 0009-837X. S2CID 162232759.
• Matthew, Christopher Anthony (2009). On the Wings of Eagles: The Reforms of Gaius Marius and the Creation of Rome’s First Professional Soldiers. Cambridge Scholars Publishing. ISBN 978-1-4438-1813-1.
• McCarty, Nick (15 January 2008). Rome: The Greatest Empire of the Ancient World. Carlton Books. ISBN 978-1-4042-1366-1.
• von Ungern-Sternberg, Jurgen (2014). „The Crisis of the Republic“. In Flower, Harriet (ed.). The Cambridge Companion to the Roman Republic (2 ed.). Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL0521807948. ISBN 978-1-139-00033-8.
• „The Roman Decline“. Empires Besieged. Amsterdam: Time-Life Books Inc. 1988. p. 38. ISBN 0705409740.
• Walter, Gérard (1952). Caesar: A Biography. Translated by Craufurd, Emma. New York: Charles Scribner’s Sons. OCLC 657705.