Галските войни 56-50г. пр.н.е. Част 7-3

публикува се с изрично съгласие на собственика на сайта https://history-maps.com

взето от:

https://history-maps.com/bg/story/Gallic-Wars

©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.01.57 г. пр.н.е.

Белгийска кампания

Saint-Thomas, Aisne, Франция

Зашеметяващите победи на Цезар през 58 г. пр.н.е. разстроили галските племена. Мнозина правилно предричали, че Цезар ще се стреми да завладее цяла Галия, а някои търсели съюз с Рим. С настъпването на кампанията през 57 г. пр. н. е. и двете страни били заети с набирането на нови войници. Цезар тръгвал с два легиона повече от предходната година, с 32 000 до 40 000 мъже, заедно с контингент от помощни войски. Точният брой на хората, събрани от галите, е бил неизвестен, но Цезар твърди, че ще се бие с 200 000 души.

Намесвайки се отново във вътрешногалски конфликт, Цезар тръгва срещу белгската племенна конфедерация/Belgae tribal confederation, която населявала района, приблизително ограничен от съвременна Белгия. Те наскоро нападнали племе, съюзено с Рим, и преди да тръгне с армията си да ги посрещне, Цезар наредил на реми /remi/ и други съседни гали да разследват действията на белгите. Белгите и римляните се срещнали близо до Бибракс/Bibrax.

Белгите се опитали да превземат укрепения опидум (основно селище) от реми, но не успели и вместо това избрали да нападнат околните земи. Всяка страна се опитала да избегне битката, тъй като и двете не разполагали с доставки на багаж (нерешен проблем за Цезар, който рискува и изоставя багажа си вече няколко пъти).. Цезар наредил изграждането на укрепления, от което белгите разбрали, че ще ги постави в неизгодно положение. Вместо да води битка, белгийската армия просто се разпуснала, тъй като можела лесно да бъде събрана отново

Битката при Аксона ©Angus McBride

02.01.57 г. пр.н.е.

Битката при Аксона

Aisne, Франция

След като белгите се отказали от обсадата си на град Бибракс, принадлежащ на племето Реми, те разположили армията си на две римски мили от лагера на Цезар. Въпреки че първоначално не бил склонен да даде битка, някои незначителни кавалерийски сблъсъци между лагерите дали на Цезар впечатлението, че хората му не са били по-зле от белгите, и по този начин той решил да започне битката.

Тъй като силите на Цезар числено превъзхождали и по този начин били изложени на риск да бъдат изпреварени, той накарал армията си да построи два окопа, всеки с дължина 400 крачки, по един от всяка страна пред римския лагер. В края на тези окопи Цезар изградил малки крепости, в които поставил артилерията си. След това, оставяйки два легиона като резерв в лагера, той подредил останалите си шест в боен ред и врагът направил същото.

Самата битката е била в малкото блато, разположено между двете армии, и двете сили с тревога очаквали другата да премине това препятствие, тъй като със сигурност това щяло да разстрои редиците. Кавалерийските сблъсъци започнали битката, въпреки че нито една от силите не прекосила блатото. Цезар твърди, че воините му са се представили добре в тези първоначални действия и така е върнал силите си обратно в своя лагер.

След маневрата на Цезар белгийските воини заобиколили лагера и се опитали да го приближат отзад. Задната част на лагера граничела с река Аксона/Axona (днес наричана Aisne) и белгите се опитали да атакуват лагера през един брод в реката. Цезар твърди, че тяхното намерение е било да преведат част от силите си през моста и да превземат лагера с щурм, или да отрежат римляните от другата страна на реката. Тази тактика щяла лиши римляните от достъпа на хранителните провизии и щяло им попречи да се притекат на помощ на племето Реми, чиито земи белгите са имали намерение да ограбят (както е споменато по-горе).

За да се противопостави на тази маневра, Цезар изпратил цялата си лека пехота и кавалерия да премине трудния терен (тъй като за тежката пехота би било по-трудно да го направи). Уплашени от смелата атака на хората на Цезар и от произтичащата от това неспособност нито да превземат лагера с щурм, нито да блокират преминаването на реката на римляните, белгийските сили се оттеглили в своя лагер. След това, свиквайки военен съвет, те незабавно приели да се върнат в родните си територии, където биха могли по-добре да се сблъскат с нахлуващата армия на Цезар.

Толкова прибързано и неорганизирано е било белгийското напускане от техния лагер, че изглеждало като по-скоро паническо отстъпление пред римските сили. Но тъй като Цезар все още не знаел причината за тръгването им, той решил да не преследва веднага, страхувайки се от засада. На следващия ден, след като научава от разузнавачите си за пълното отстъпление на белгийските сили, Цезар изпратил три легиона и цялата си кавалерия да атакуват тила на маршируващата белгийска колона. В своя разказ за това действие Цезар твърди, че тези римски сили са убили толкова мъже, колкото позволява дневната светлина, без какъвто и да е риск за себе си .

Битка между римски легиони и галски воини ©Image Attribution forthcoming. Image belongs to the respective owner(s).

01.02.57 г. пр.н.е.

Битката при Сабис

Белгия

След битката при Аксона, Цезар продължи напредването си и племената са се предали едно по едно. Въпреки това, четири племена: нервии/Nervii, атребати/Atrebates, адуатуци/Aduatuci и виромандуи/Viromandui отказали да се подчинят. Амбиани/Ambiani казали на Цезар, че нервиите са били най-враждебно настроените към римското управление. Свирепо и смело племе, те не позволявали вноса на луксозни предмети, тъй като вярвали, че те имат развращаващ ефект и вероятно се страхували от римското влияние. Те нямали никакво намерение да влизат в мирни преговори с римляните. Цезар щял да се заеме с тях по-късно.

Битката при Сабис/Sabis се водила през 57 г. пр. н. е. близо до съвременния Солзоар/Saulzoir в Северна Франция, между легионите на Цезар и асоциация от белгийски племена, главно нервиите. Юлий Цезар, командващ римските сили, бил изненадан и почти победен. Според доклада на Цезар, комбинация от решителната отбрана, опитните генерали и навременното пристигане на подкрепления позволило на римляните да превърнат стратегическото поражение в тактическа победа.

Малко първични източници описват битката в детайли, като повечето информация идва от собствения доклад на Цезар за битката от неговата книга Commentarii de Bello Gallico. Поради това малко се знае за съдбата на Нервии след битката. Венети/Veneti, Унели/Unelli, Осисмии/Osismii, Куриосолити/Curiosolitae, Сесувии/Sesuvii, Аулерки/Aulerci и Редони/Rhedones са били поставени под римски контрол след битката.

Библиография

• Adema, Suzanne (June 2017). Speech and Thought in Latin War Narratives. BRILL. doi:10.1163/9789004347120. ISBN 978-90-04-34712-0.
• Albrecht, Michael von (1994). Geschichte der römischen Literatur Band 1 (History of Roman Literature, Volume 1) (Second ed.). ISBN 342330099X.
• Broughton, Thomas Robert Shannon (1951). The Magistrates of the Roman Republic: Volume II 99 B.C.–31 B.C. New York: American Philogical Association. ISBN 9780891308126.
• Cendrowicz, Leo (19 November 2009). „Asterix at 50: The Comic Hero Conquers the World“. Time. Archived from the original on 8 September 2014. Retrieved 7 September 2014.
• Chrissanthos, Stefan (2019). Julius and Caesar. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press. ISBN 978-1-4214-2969-4. OCLC 1057781585.
• Crawford, Michael H. (1974). Roman Republican coinage. London: Cambridge University Press. ISBN 0-521-07492-4. OCLC 1288923.
• Dodge, Theodore Ayrault (1997). Caesar. New York: Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80787-9.
• Delbrück, Hans (1990). History of the art of war. Lincoln: University of Nebraska Press. p. 475. ISBN 978-0-8032-6584-4. OCLC 20561250. Archived from the original on 25 November 2020.
• Delestrée, Louis-Pol (2004). Nouvel atlas des monnaies gauloises. Saint-Germain-en-Laye: Commios. ISBN 2-9518364-0-6. OCLC 57682619.
• Ezov, Amiram (1996). „The „Missing Dimension“ of C. Julius Caesar“. Historia. Franz Steiner Verlag. 45 (1): 64–94. JSTOR 4436407.
• Fuller, J. F. C. (1965). Julius Caesar: Man, Soldier, and Tyrant. London: Hachette Books. ISBN 978-0-306-80422-9.
• Fields, Nic (June 2014). „Aftermath“. Alesia 52 BC: The final struggle for Gaul (Campaign). Osprey Publishing.
• Fields, Nic (2010). Warlords of Republican Rome: Caesar versus Pompey. Philadelphia, PA: Casemate. ISBN 978-1-935149-06-4. OCLC 298185011.
• Gilliver, Catherine (2003). Caesar’s Gallic wars, 58–50 BC. New York: Routledge. ISBN 978-0-203-49484-4. OCLC 57577646.
• Goldsworthy, Adrian (2007). Caesar, Life of a Colossus. London: Orion Books. ISBN 978-0-300-12689-1.
• Goldsworthy, Adrian Keith (2016). In the name of Rome : the men who won the Roman Empire. New Haven. ISBN 978-0-300-22183-1. OCLC 936322646.
• Grant, Michael (1974) [1969]. Julius Caesar. London: Weidenfeld and Nicolson.
• Grillo, Luca; Krebs, Christopher B., eds. (2018). The Cambridge Companion to the Writings of Julius Caesar. Cambridge, United Kingdom. ISBN 978-1-107-02341-3. OCLC 1010620484.
• Hamilton, Thomas J. (1964). „Caesar and his officers“. The Classical Outlook. 41 (7): 77–80. ISSN 0009-8361. JSTOR 43929445.
• Heather, Peter (2009). „Why Did the Barbarian Cross the Rhine?“. Journal of Late Antiquity. Johns Hopkins University Press. 2 (1): 3–29. doi:10.1353/jla.0.0036. S2CID 162494914. Retrieved 2 September 2020.
• Henige, David (1998). „He came, he saw, we counted : the historiography and demography of Caesar’s gallic numbers“. Annales de Démographie Historique. 1998 (1): 215–242. doi:10.3406/adh.1998.2162. Archived from the original on 11 November 2020.
• Herzfeld, Hans (1960). Geschichte in Gestalten: Ceasar. Stuttgart: Steinkopf. ISBN 3-7984-0301-5. OCLC 3275022.
• Keppie, Lawrende (1998). The Making of the Roman Army. University of Oklahoma. p. 97. ISBN 978-0-415-15150-4.
• Lord, Carnes (2012a). Proconsuls: Delegated Political-Military Leadership from Rome to America Today. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-25469-4.
• Luibheid, Colm (April 1970). „The Luca Conference“. Classical Philology. 65 (2): 88–94. doi:10.1086/365589. ISSN 0009-837X. S2CID 162232759.
• Matthew, Christopher Anthony (2009). On the Wings of Eagles: The Reforms of Gaius Marius and the Creation of Rome’s First Professional Soldiers. Cambridge Scholars Publishing. ISBN 978-1-4438-1813-1.
• McCarty, Nick (15 January 2008). Rome: The Greatest Empire of the Ancient World. Carlton Books. ISBN 978-1-4042-1366-1.
• von Ungern-Sternberg, Jurgen (2014). „The Crisis of the Republic“. In Flower, Harriet (ed.). The Cambridge Companion to the Roman Republic (2 ed.). Cambridge University Press. doi:10.1017/CCOL0521807948. ISBN 978-1-139-00033-8.
• „The Roman Decline“. Empires Besieged. Amsterdam: Time-Life Books Inc. 1988. p. 38. ISBN 0705409740.
• Walter, Gérard (1952). Caesar: A Biography. Translated by Craufurd, Emma. New York: Charles Scribner’s Sons. OCLC 657705.