2010г., автор: Jacqueline Borsje , оригинално заглавие: Rules & Legislation on Love Charms in Early Medieval Ireland
© BREPOLS PUBLISHERS 0.1484/J.PERIT.1.102374
Статията се публикува с изричното съгласие на автора.
Превод: Сурен Исраилян 23.01.2024г.
Взето от:
Уважаеми Приятели ! Тази научна статия е сравнително голяма и разделена на три части, но темата – любовни магии е доста интересна и,най-важното, тя е обяснена с конкретни примери от средновековните източници, запазени в Ирландия. Има много интересна информация в забележките – българският текст съм отбелязал с удебелен шрифт. Приятно четене !
ТРЕТА ЧАСТ
Параграф III от закона съществува само във версия (b). В ALI се превежда като „носене на любовни магии“. Буквално обаче трябва да преведем като „носене на заклинания (или наричания)“. „Правене на магии (или заклинания)“ е друг възможен превод, защото „леене, хвърляне, въртене, упражняване“ са допълнителни значения на immarhor. Ние всъшност не знаем, дали това са любовни чарове, въпреки че контекстът изглежда го потвърждава. Предходните точки се отнасят до създаване на потомство, сексуалност и сексуално насилие. Точка III от закона е обяснена, както следва:
+++++++++
Забележки
52. Breatnach, Companion, 306.Тук престъплението вероятно не е извършено от трета страна, а от жена срещу съпруга си (cp. ibid. 136 n 142).
53. Whitley Stokes (ed. & tr.), ‘O’Davoren’s Glossary’, in Archiv für celtische Lexikographie, ii (1904) 355 §930.
+++++++++
III. IMARCHOR AUPTHA (b)
1.i. cipe dogne (b)
2.i. letfiach ann o tiucfa fogal, _ anfot sin uili (b). (54)
III. НОСЕНЕ/ПРАВЕНЕ НА ЛЮБОВНИ ЗАКЛИНАНИЯ/МАГИИ
Ред 1: тоест, който и да го прави
Ред 2: тоест, [той трябва да плати] (55) половината от глоба за това, когато се получи нараняване: и всичко това е без зла умисъл. (56)
Коментаторите уточняват, че носенето или правенето на магии е прегрешение за всеки (ред 1). Те обаче споменават наказание само когато присъствието или използването на амулетите се окаже вредно и при условие, че вредата е нанесена по невнимание или поради небрежност (anfót, ред 2). Следователно тези магии или заклинания са различни от описаните в точки I–II, за които се смяташе, че се използват като атака и са вредни за създаване на потомство. Точките I и II от закона се отнасят до разрушителни свръхестествени практики; точка III изглежда се отнася до неутрални или позитивни „свръхестествени практики“, които въпреки това са забранени. Този втори ред ни напомня за хиберно-латинските пенитенциали/Hiberno-Latin penitentials, които бяха с по-мек тон и наказание за свръхестествени практики, изпълнявани „за любов“.
Точка IV от закона, преведен в ALI като „даване на омагьосана хапка за куче“, буквално споменава ‘лош или опасен залък’, който се дава на куче. (57) Коментарите обясняват причината и обсъждат последствията. Ред 1, единственият коментар, който го има във версия (a) и отсъства от версия (c). Редът на коментарите на точка IV във версии (b) и (c) е един и същ:
IV. MIMIR DO CHOR DO CHOIN (a), MIMIR DO COR DO COIN (b), MIMIR DO CHOR DO CHUIN (c)
1. i. promad auptha son dus i mbia aithi _ a mbiat aminsi (a) i. da promad (b)
2. i. im smacht in coin ł ineclainn (b) .i. im smacht in coin, ł in eneclann (c)
3. i. froma uptha dus inbud amainsi; lethdiri ind, uair ni fo fath marbtha (b) i.
fromha uptha inbu amhainsin, lethdire inn uair ni fo fath marbtha (c)
4 .i. fromad felmais (b) .i. froma felmuis (c)
5 .i. fromad na pisoc, anfot indethbiri he (b) .i. froma na pisog, _ anfot indetbire e (c). (58)
++++++++++++
Забележки
54. CIH 387.32 (text), 388.12–13 (коментари).
55. Фразата в скоби е добавена от преводачите.
56. Преводът на точката от закона е мой; преводът на коментарите е от ALI i 181.
57. Kelly, Guide, 146; Kelly, Farming, 175.
58. За текста на закона, виж CIH 891.2 (a); 387.32 (b); 1692.35 (c); за коментарите, виж, see CIH
++++++++++
IV. ДАВАНЕ/ПРАВЕНЕ НА ЛОШ/ОПАСЕН ЗАЛЪК ЗА/НА КУЧЕ
Ред 1: тоест, да тествате магията (epaid), а именно да разберете, колко бързо действа и дали има свръхестествени качества (amainsi) в него (версия „a“), тоест да тествате всичко (версия „b“);
Ред 2: тоест, относно наказателна глоба [за] кучето или цена на честта (версия „b“, „c“);
Ред 3: тоест, да тествате чар/магия (epaid), за да разберете дали има свръхестествени качества (amainse); наполовина от страшната глоба за това, защото не беше умишлено убито (версия „b“, „c“);
Ред 4: тоест, за тестване на силата на омагьосването (felmas, версия „b“, „c“);
Ред 5: тоест, да се тества магьосничеството (pisóca), като непреднамереност на ненужното действие (версия „b“, „c“). (59)
Коментаторите изглежда свързват точки III и IV от закона, като използват термина epaid, „чар, заклинание“, в коментара за лошия залък, който е част от III точка. Версия (b) изрично свързва III и IV, като се позовава на epaid в точка III като „то“ в Ред 1 на IV-та точка. Залък храна се квалифицира като нещо лошо или опасно; коментарите тълкуват това като нещо свръхестествено, посочено като amainse, „свръхестествена хитрост или занаят“ в Ред 1 и Ред 3, след това като epaid, ‘чар, заклинание’ в Ред 1 и Ред 3; като felmas, ‘омагьосване, магьосничество; заклинание или чар“ в Ред 4 и като pisóca, „магьосничество“ в Ред 5.
Като оставя кучето да изяде залъка, специално подготвено със свръхестествени практики, някой се опитва да разбере дали има ефект и дали съдържа свръхестествен качества (Ред 1 и 3). Очевидно хората, които извършват такива тестове, не използват собственото си куче, а нечие друго. Следователно се дава глоба за компенсиране на щетите в Ред 2. Друга глоба, основана на липсата на намерение за убиване, се споменава в Ред 3: причината за теста не беше да се види дали хапката е смъртоносна, а дали действа по различен начин, вероятно дали кучето ще бъде възбудено за сексуални действия . Последният коментар завършва с твърдението, че хората са непреднамерени, когато извършват такова ненужно действие (Ред 5).
Така точка III от закона ясно заявява, че носенето или правенето на магии/aipthi е престъпление. Строго казано, ние изобщо не знаем дали се имат предвид любовните чарове, но контекстът изглежда предполага това. Дали тези магии са предмети или думи, или дали думи са написани или изречени върху такъв обект, за да го трансформират в свръхестествен инструмент, също не е ясно. Коментарът не е съвсем ясен относно незаконния характер на това деяние. Той определя глоба, която се прилага само когато това действие причинява вреда. Освен това намерението на изпълнителя се предполага, че е невинно. С други думи, коментарът е по-неутрален относно използването на чарове. Ако точките III и IV наистина са свързани, както предполагат коментаторите, можем да бъдем сигурни, какво се подразбира в 891.2–3 (a); 388.13–15 (b); 1692.35–37 (c), защото това е свързано с нещо хранително в точка 4 от закона.
+++++++++
Забележки
59. Моят превод, базиран върху ALI.
++++++++++
Не знаем дали това предметът е направен от пергамент, билки, гъби или нещо друго или дали са изречени думи, за да направят ядливата част по-силна. Коментарът описва практиката на експериментиране с кучето като с морско свинче. Много е лошо, когато кучето умре, защото това не беше намерението. (60)
Вторият законов текст, който ще бъде обсъден тук, е част от колекцията, известна като Heptads или “na Sechtae”, „Седморките“. Тази колекция, както и предишният текст, е включена в Senchus már и се състои от правен материал, подреден в шестдесет и пет групи по седем. Той е бил събран в староирландския период. (61)
Heptad № 52 представляват казуси със седем вида жени, които имаха право на развод поради прегрешения от съпрузите си. (62) Тези жени можеха да напуснат брака си, когато пожелаят (63) и можеха да си вземат обратно своята зестра. Съществуват две версии на запазения текст: версия (a) CIH 47.21–48.26, част от обширното копие на целия трактат; и версия (b) CIH 1848.11–36, дълъг откъс от оригиналния староирландски текст с по-късни тълкувания и коментари. (64) Текстът на закона и неговият коментар са, както следва, във версия (a):
BEAN DIA TABAIR A CEILE UPTA OCA GUIDE CO MBEIR FOR DRUIS
.i. in inbaid bis aca cuingi is and dobeir na upta do urail a seirci fuirre .i. coibchi _ eiric fo aicne an cineoil uptha; re tiachtain a ndligi lanamnais tucadh di na uptha _ a ndligi lanamnuis tancatar ria, _ smacht lanamanda uaidhe and, _ coibchi _ eineclann _ coirpdiri di, _ imscar fris, ł eiric fo aicned an cineoil uptha _ a rogha di an imscarad dodena ł (65) a ndligi lanamnuis bias; _ is e-sin an dara inadh isin berla a fuil smacht lanamanda o duine isin fogail dorigne ria tiachtain a ndligi lanamhnais. (66)
++++++++++
Забележки
60. R. Kieckhefer, „Erotic magic in medieval Europe’, в J. E. Salisbury (ed), Sex in the middle ages” a book of essays (New York & London 1991) 30–55: 37, обсъжда исторически случаи, в които любовните чарове изглеждат опасни. Единият, който всъщност беше опит за убийство, се случи във Франция през 14-ти век. Един чичо даде на племенника си прах, с който той трябваше да поръси храната на баща си. Родителите му щяха да се помирят заради това, но трябваше да стане тайно; иначе нямаше да работи. Бащата, графът на Фуа/Foix, открива праха и го дава на едно от кучетата си, „което веднага издъхнало в болезнени конвулсии“ (B. W. Tuchman, The distant mirror: the calamitous 14th century (London 1979) 344). Нещастното момче също не доживя края на деня.
61. Kelly, Guide, 266.
62. За превода виж, ALI v 293, 295, 297; Kelly, Guide, 73–75 за развод; както и за импотенцията и развода, а също така Brónagh Ní Chonaill, ‘Impotence, disclosure and outcome: some medieval Irish legal comment’,www.arts.gla.ac.uk/scottishstudies/earticles/legalconcern.pdf, 2007, 9.
63. Ní Chonaill, ‘Impotence’, 9–10, 12,за допълнителна информация относно времевата рамка, в която една жена може да напусне брака.
64. Breatnach, Companion, 97, 291.
65. Редакторът добавя тук „Доставка ?
66. CIH 48.11–20. The reading in CIH 1848.29–36 (version (b) is BEAN DIA TABAIR A CEILI UPTHA .i. an inbuidh bis oca cuinngid is and dobeir na uphtha do fo aicned in cineoil uptha; ria toidhecht a lanumnas tucadh di na uptha _ a ndliged lanumnuis tancotar ria, _ smacht lanamhanda uadha and, _ coibche _ eineclann _ coirpdire dí, _ imscar fris, _ eruicc fo aicniudh in cineoil uptha, _ a rogha di an iumsgar dodena no ’n a ndliged lanumnuis bias; _ is e-sin in dara hinadh isin berladh a fuil smacht lanumnuis o duine isin fodhuil [=foghail] dorindi ria tiachtain a ndliged lanumhnuis.
++++++++++++++
„ЖЕНА, НА КОЯТО НЕЙНИЯТ ПАРТНЬОР ПРАВИ/НАРЕЖДА МАГИЯ ИЛИ ЗАКЛИНАНИЕ, КОГАТО Я МОЛИ, ТАКА ЧЕ ТОЙ Я ДОВЕЖДА ДО СТРАСТ, тоест когато я умолява и когато той прави/изрича заклинания или магии, за да я притиска с любовта си, има право на действия, свързани със зестрата/bride price и кръвнина/éric-fine, според естеството на магията/заклинанието.
За магиите или заклинанията, направени на жената преди да влезе брака и когато след брака ефектът става очевиден за/срещу нея (?), се прилага наказателна глоба/smacht-fine към брачния договор към мъжа, също така връщане на зестрата/bride price, глоба за честта/honourprice и тялото/body-fine, раздяла с него; както и кръвнина/éric-fine, според естеството на вида на чара/заклинанието.
Жената ще избира, дали тя ще направи взаимна раздяла или ще постъпи съгласно този брачен закон.
Това е второ място в текста [на законите], където има наказателна глоба, приложима към брачния договор [искан] от лице за вредата, която е причинил преди влизането му в законния брак“. (67)
Законът и коментарът към него ясно показват, че под магията се има предвид свръхестествен инструмент, който е бил използван за сексуална възбуда. Не сме сигурни какъв вид чар или заклинание има предвид. Смятало се, че жените са жертва на тази свръхестествена практика, а мъжете са тези, които го изпълняват, за да получат секс. Коментарът обяснява, че мъжете са използвали тези чарове или заклинания, за да заблудят жените да се омъжат за тях.
++++++++++
Забележки
67. Моят работен превод е много буквален. cp. ALI v 293, 295: „жена, на която нейният партньор е приложил любовен еликсир, когато я умолява, така че той я довежда до блудство, т.е. по времето, когато я умолява, той прилага еликсира, за да ролучи любовта си върху нея, [той плаща] зестра и „кръвнина“, според естеството на еликсира. Преди да влезе в законния брака, еликсирите й бяха дадени и когато в брака [ефектът] стана [очевиден] върху нея, той плаща наказателната глоба за съжителството, повлияно от това действие; и има дължима зестра, глоба за честта и телесна глоба за нея, тя има [свобода] да се отдели от него; или „кръвнина“ според естеството на еликсира и тя има своя избор или да се раздели, или да остане в закона на брака. И това е второто място в Брехонските закони, в което има наказателна глоба за съжителство, платена от лице за щетите, които е причинило, преди да влезе в законния брака“.
+++++++++++++
Ако след това такава жена открие измамата, тя може да напусне брака и да вземе със себе си зестрата и глобите. (68)
По този начин тези два правни трактата забраняват използването и притежаването на магии. Вторият трактат, „Седморките“ № 52, третират мъжете като изпълнители и жените като тези, които стават „омагьосани“. Първият правен трактат, обсъден по-горе, не дава яснота относно пола на изпълнителите. Коментарите изглеждат по-снизходителни към използването на тези магии или заклинания, отколкото правните текстове. Коментарите изглежда забраняват злоупотребата, за да се гарантира, че магиите или заклинанията (aipthi) трябва да бъдат безопасни: от тях не трябва да идват наранявания, нито на хора, нито на кучета. Нито трябва да се използват за примамване на някого в брак. Може би те държат отворена възможността за безопасни афродизиаци, използвани от съгласни партньори в рамките на брака.
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разглеждайки както църковните, така и юридическите правила , заключавам, че средновековните ирландци са били запознати с положителната и отрицателната любовна магия. Положителната любовна магия, наричана maleficium и epaid, се споменава в пенитенциалите на Finnian и Columbanus, Heptads и вероятно в Cethairshlicht athgabálae като точка III. Този свръхестествен инструмент, за който се смята, че предизвиква любов, не е без риск: тълкуванията на точка IV от Cethairshlicht athgabálae обсъждат глобите, когато настъпи смърт от експериментиране с такава магия (epaid). Рискът или може би дори целта да се убие, постигната чрез използване на магия, се среща също в Староирландските правила за наказание/Old Irish penitential и в Cáin Adomnáin. И двата текста споменават отровата (tonnad, neim) като таен начин за убиване.
Абортът се среща в същия контекст като любовната магия в правилата за наказание, а това на Columbanus свързва аборта с резултата от успешно изпълнена позитивна любовна магия. Староирландските правила за наказание също споменават аборта в същия контекст като използването на опасни чарове/магии. Cethairshlicht athgabálae забранява унищожаването на раждането, използвайки израз, подобен на този в двете хиберно-латински пенитенциали, когато описват аборт. Тази точка II от закона обаче се обяснява като отрицателна любовна магия от тълкуванията, които я свързват с точка I ([свръхестествената] атака на легло). Коментарите към тези два елемента описват магия за импотентност, извършена от трето лице, поради което мъжът става неспособен да прави секс с жена си. Няма да има потомство и тя може да поиска развод. Вероятно тълкуванията предполагат, че кост, поставена в леглото, кара мъжа да губи сексуалната си мощ.
+++++++++
Забележки
68. Valerie I. J. Flint, The rise of magic in early medieval Europe (new ed. Oxford 1993) 292 за християнския брак: „Валидността на истински християнски брачен договор зависи от свободната воля на двете договарящи се страни“.
++++++++
Дали точка III, която забранява носене или изричане на магии наистина се отнася да любовната магията е несигурно, но видяхме, че терминът epaid се използва за обозначаване на любовните заклинания в „Седморките“. Този термин за любовна магия се среща и в литературните източници.(69) Epaid обаче е, подобно на maleficium и pharmakon, общ термин за „магия“ или „заклинание“. Затова винаги трябва да държим отворена възможността тази дума да се отнася за нещо по-общо от самата любовна магия.
++++++++++
Забележки
69. Виж моята предстояща статия „Силата на думите“
КРАЙ