2010г., автор: Jacqueline Borsje , оригинално заглавие: Rules & Legislation on Love Charms in Early Medieval Ireland
© BREPOLS PUBLISHERS 0.1484/J.PERIT.1.102374
Статията се публикува с изричното съгласие на автора.
Превод: Сурен Исраилян 23.01.2024г.
Взето от:
Уважаеми Приятели ! Тази научна статия е сравнително голяма и разделена на три части, но темата – любовни магии е доста интересна и,най-важното, тя е обяснена с конкретни примери от средновековните източници, запазени в Ирландия. Има много интересна информация в забележките – българският текст съм отбелязал с удебелен шрифт. Приятно четене !
Abstract. Любовната магия/Love magic се определя като набор от вербални и материални инструменти, с помощта на който се смята, че еротичните чувства и състояние на привързаността към друг човек се събуждат или унищожават по свръхестествен начин. Ще се изследва любовната магия, представена в ранносредновековните хиберно-латински пенитенциариите/Hiberno-Latin penitentials и ирландски правни текстове.
Ключови думи. Love magic, maleficium, epaid, Penitential of Finnian, Penitential of Columbanus, legal texts, Senchus már, Cethairshlicht athgabálae, O’Davoren’s Glossary, Heptads, Bretha crólige, Triads, Middle Irish Life of St Brigit, Hincmar of Rheims, Constantinus Africanus, Pantechne, spells, charms, aphrodisiacs, sex, impotence, marriage, gender, dogs, bones.
Данни за автора:
Jacqueline Borsje
University of Amsterdam
Art, Religion & Culture Studies, Oude Turfmarkt 141-147, NL 1012 GC Amsterdam
H.J.Borsje@uva.nl
Peritia 21 (2010) 172–90 ISBN 978-2-503-53223-3
Магията има съмнителен статус в гръцките и римските текстове като нещо незаконно, окултно, лично и тайно. Библията и църковните отци/Church Fathers осъждат магията като грешна и идолопоклонническа. Този негативен възглед за явления, свързани със свръхестествени практики, наречени магия, стана част от семантичната история на термина и понятието „магия“ и като такъв този възглед е част от интелектуалното наследство на Европа (1). Като концепция магията се противопоставя на религията, на която се придава положителна стойност, особено когато въпросната религия е християнството. Много примери обаче показват, че разделителната линия между двете понятия не е толкова ясна. (2) Въпреки тази лоша репутация, има множество текстови свидетелства за „магия“. Евреите и християните са оставили такива документи след себе си,
++++++++++
Забележки
1. Виж, например, J. N. Bremmer, ‘The birth of the term “magic”’, in J. N. Bremmer & J. R.Veenstra (ed), The metamorphosis of magic from Late Antiquity to the early modern period (Leuven, Paris, Dudley MA 2002) 1–11; W. J. Hanegraaff, ‘Magic I: Introduction’, and ‘Magic V: 18th-20th centuries’, in idem (ed), Dictionary of gnosis and western esotericism (2 vols, Leiden, Boston, & Cologne 2005) 716–19: 738–44.
2. Виж, например, J. N. Bremmer, ‘Appendix: magic and religion’, Bremmer & Veenstra, Metamorphosis of magic, 267–71.
+++++++++++++
както и привържениците на други религии. (3) За онези култури, в които магията е имала или има такава съмнително репутация, изучаването им е процес на търсене в сенките и „по полетата на записките“, затова изследователят трябва да има нужда от „тълкувателната предпазливост“. Какво не е било казано? Липсва ли нещо? Какво е скрито? Кои неортодоксални елементи противоречат на ортодоксалната рамка на осъждане?
Средновековните ирландски текстови за „магията“ са сложни и понякога многопластови. Като се има предвид християнския канон, ние очакваме противопоставяне между светците и заклинанията. И все пак имаме различни ирландски текстови свидетелства, в които заклинанията се приписват на светци. (4) На друго място (5) анализирам традицията, според която Света Бригит е потърсена за магия или заклинание (epaid). (6) По този начин нейният дар от благословена вода може да се счита за форма на „любовна магия“ и следователно е добър казус за сложността, присъстваща в тази текстова традиция. Аз определям любовната магия като набор от вербални и материални инструменти, с помощта на който се смята, че еротичните чувства и състояние на привързаността към друг човек се събуждат или унищожават по свръхестествен начин. Тази статия ще изследва възгледите на средновековните ирландци, които са писали за пенитенциарии/penitential (“правила за наказание“ – заб. на преводача) и правни текстове и които споменават религиозни практики и вярвания, които могат да бъдат групирани под термина „любовна магия“.
- ЦЪРКОВНИ ПРАВИЛА
Магията е забранена в Библията; следователно любовната магия е посочена сред греховете в правилата. Най-старият ирландски сборник с пенитенциариите е този на Финиан/Finnian, написан някъде преди 591г. (7) Той тълкува определени вярвания и практики с термина maleficium, буквално „злодеяние“, преведено от Bieler като „магия“. Така самата дума осъжда това, което описва. Интересното е, че любовната магия се счита за по-малко сериозно нарушение от магията като цяло (maleficium) в този сборник. Ето какво научаваме сред следните правила:
++++++++++
Забележки
3. Виж, например колекциите в E. A. W. Budge, Amulets and talismans (New York 1961) and D. C. Skemer, Свързващи думи: textual amulets in the middle ages (University Park PA 2006).
4. Правя монография по този предмет.
5. Виж моята предстояща статия ‘The power of words: sacred and forbidden love magic in medieval Ireland’, in Angela Berlis, Kune Biezeveld (†) & Anne-Marie Korte (ed), Everyday life and the sacred: gendered views on religion, Studies in Theology & Religion (Leiden 2010).
6. Английските думи „charm“ (< лат. carmen) и „spell“ (германска дума) се отнасят до омагьосвания от словесен характер; „магия“ също означава конкретен предмет, сравним с концепцията за амулети (виж OED s.v.). По същия начин ирландският epaid може да се отнася както за думи, така и за предмети.
7. Ludwig Bieler (ed. & tr.), The Irish penitentials, SLH 5 (Dublin 1963, repr. Dublin 1975) 4.
++++++++++++++
Si quis clericus uel si qua mulier malifica uel malificus si aliquem maleficio suoDeciperat , (8) inmane peccatum est sed per penitentiam redimi potest; sex annis peniteat, tribus cum pane et aqua per mensura et in residuis .iii. annis abstineat a uino et a carnibus. Si autem non deciperat aliquem sed pro inlecebroso amore dederat alicui, annum integrum peniteat cum pane et aqua per mensura. Si mulier maleficio suo partum alicuius perdiderit, dimedium annum cum pane et aqua peniteat per mensura et duobus annis abstineat a uino et a carnibus et sex quadragissimas <ieiunet> cum pane et aqua
„Ако някой духовник или жена, занимаваща се с магия, са подвели някого в резултат на тяхната магия, това е чудовищен грях, но може да бъде изкупен чрез покаяние. (Подобен нарушител) трябва да се покайва в продължение на шест години, три години само на хляб и вода, а през останалите три години трябва да се въздържа от вино и месо. Ако обаче такъв човек не е заблудил никого, но е помогнал с [нещо] (9) на безразсъдна любов към някого, той ще прави покаяние цяла година само за хляб и вода. Ако една жена с магията си унищожи детето, което има заченато от някого, тя трябва да се покайва половин година само на хляб и вода и ще се въздържа две години от вино и месо, както и ще прави пост шест пъти по 40 дни на хляб и вода. (10)
Тези, които практикуват любовната магия, в този текст се наричат зли духовници и зли жени или магьосници. Любовната магия не се счита за подвеждаща или измама и изглежда като афродизиак. Bieler добавя думите „отвара“. Скоби са в неговия превод; латинският текст не уточнява естеството на обект, даден за получаване на любов. Терминът maleficium се подразбира, но не се използва за описание на този предмет, предизвикващ любов. Има много неща, които (основателно или погрешно) се смятаха за афродизиаци: билки, растения, корени, гъби, животински части, косми и секрети на човешкото тяло, текст върху пергамент, масло за кръщение, нафора за причастие или комбинация
+++++++++
Забележки
8. Този ред гласи буквално: „Ако някой духовник (clericus) или злосторна жена (mulier malifica; т.е. магьосница) или злосторник (malificus; т.е. магьосник) е подвел някого в заблуда чрез своето зло дело (maleficium; т.е. магьосничество)“. Преводът на Bieler обаче е правилен. Изданието му се основава от източниците на Националната библиотека на Виена, лат. 2233 (Theol. lat. 725), c.800, който гласи: clericus uel si qua mulier malificacus. Malificacus е несъществуваща дума. Писарят е написал l~ – (uel ‘или’) в полето на ръкописа. Както любезно ми посочи Anthony Harvey, писарят възнамеряваше да напише нещо като стенография за женските и мъжките форми. В наши дни бихме написали това като malefica, -cus. Има друг пример за тази стенография в същия ръкопис, където писарят е написал peccatrix, с tor над trix и l~ – в полето, което означава peccatrix vel peccator, ‘жена или мъж грешник’ (Bieler, Penitentials, 86, ред 10). Благодаря на Ingrid Sperber, Anthony Harvey and Jane Power за обсъждането на този пасаж с мен. Четенията на другите ръкописи са: clericus maleficus uel si qua mulier malefica (St Gall, Stiftsbibliothek 150, s. ix); clericus maleficus uel si qua mulier malefica (Париж, BN, лат. 12021, s. x; clericus uel si qua mulier malefica (Париж, BN, лат. 3182) (Codex Bigotianus), s. х).
9. Bieler превежда като ‘a potion’.
10. Bieler, Penitentials, 78–81 §§18–20.
+++++++++++++++
от тези или други съставки. (11)
Показателно е, че предметът на любовната магия е предшестван от магия като цяло (maleficium) и последван от аборт чрез магия (maleficium). Има подобно подреждане на нещата в пенитенциариите на св. Колумбан/St Columbanus, на който се позовава сборника на Finnian, написан след 591. (12) Унищожаването чрез магия (maleficium) е последвано от любовна магия, която не включва унищожение, а параграфът завършва с аборт. (13) Правилата се различават от тези на Finnian по фокуса си върху пола:
Колумбан използва само форми за мъжки род за изпълнителите: Si autem pro amore quis maleficus sit et neminem perdiderit, (14) „Ако обаче някой е злодей/магьосник по любов и не е погубил никого“, след което изброява различните видове наказания за духовници, миряни, дякони и свещеници.
Жените се споменават само в контекста на аборт във фразата относно някой, който е унищожил роденото/раждането от жена (mulieris partum) „чрез това“ (per hoc; подразбира се maleficium). Ще видим по-долу, в контекста на ирландските закони, защо буквалната формулировка е важна тук. Отбелязваме още една разлика от Finnian, който споменава жени, които правят аборт върху себе си с магия (maleficium), докато Columbanus има предвид всеки „който“ (quisque) (15) извършва аборт. В пенитенциариите на Колумбан това прегрешение е свързано с предишното; наказанието за аборт е допълнителна мярка, добавено към наказанието за любовната магия. Следователно под „всеки“ се разбират четирите споменати по-горе вида престъпници (духовници, миряни, дякони и свещеници).
+++++++++
Забележки
11. Виж например, E. Long, ‘Aphrodisiacs, charms, and philtres’, Western Folklore 32/3 (1973) 153–63. Примери от ирландските разкази са благословена вода, ядки, трансформирани с aipthi (множествено число от epaid) и „кухите хълмове“ или Отвъдния свят (за първите два примера вижте моята предстояща „Силата на думите“; последната дължа на Józsi Nagy, вижте Whitkey Stokes (ed. & tr.), Acallamh na senórach, в Whitley Stokes & Ernst Windisch (ed), Irische Texte, iv.1 (Leipzig 1900) 28, редове 984–95; A. Dooley & Harry Roe (tr), Tales of the elders of Ireland (Acallam na senórach) (Oxford 1999) 31 – 32. Примери за текстове, за които се твърди, че предизвикват любов, са в Insular Celtic Leiden lorica (Michael W. Herren ( изд), The Hisperica famina, ii. Свързани стихотворения (Торонто 1987) 90–93 и хиберно-латинския текст „O lux nostra“, в който има ирландско предписание за употребата му (R. I. Best, „Some Irish charms“, Ériu 16 (1952) 27–32: 28–29).
12. Bieler, Penitentials, 3–4.
13. За първия текст и превода виж Bieler, Penitentials, 100–01 §6.
14. ibid. 100.
15. Два ръкописа на Bobbio (Торино, Biblioteca nazionale, G. VII. 16 и G. V. 38) приемат quisq което Bieler редактира като quis [que], което изглежда правилно в светлината на това, че всички форми са мъжки в този пасаж; Patrick Flemingима quisquam; неговият Vorlage, сега изгубен, произлиза от същия екземпляр като на Bobbio. Не е ясно дали отделните четения в изданието на Fleming произлизат от изгубения ръкопис или са негови собствени (Bieler, Penitentials, 15–16, 100).
++++++++++
Любовната магия не се споменава изрично в староирландската пенитентиария, датирано от края на VIII век. (16) Ако обаче сборът „обща магия–любовна магия–аборт“ е повлиял на тази пенитентиария, тя може да бъде включена в обща препратка към магии или заклинания, споменати след престъплението на аборта. Както и при Finnian, тук се казва, че жените са извършители на аборт, въпреки че староирландската пенитентиария не се отнася до свръхестествени средства, чрез които се прави. Изброени са различни степени на сериозност за онези, които причиняват „спонтанен аборт на това, което е заченала“ (v §6). (17) Магьосничеството се споменава в точката непосредствено след тази за аборта (v §7):
Nech tober ępthai nó dogni arracht nó tober tonnuath conidapail nech de .uii. anni pendit amail cach dunorcuin. Manib marb nech de tri bliadna pendite
Някой който дава aipthi (18) или прави видение/призрак (19) или дава отровна напитка, така че някой да умре от нея, получава седем години наказание, като за убийство. Ако никой не умре от него, три години наказание’. (20)
На друго място съм твърдяла, че терминът epaid (мн.ч.. aipthi), преведен като чар или заклинание в DIL /речник на ирландския език – заб. на преводача/, е сравним с гръцкия термин_φα΄ρ_ακον; epaid е свръхестествен инструмент, който може да унищожава, отравя, създава и лекува и който може да бъде придружен от или да се състои от думи на сила. (21) Основното значение на tonad е „смърт“; (22) насилствените убийства в битка са споменати по-рано в v. §4 и не се наказват толкова строго, колкото в този случай, който изглежда се занимава със смъртни случаи, причинени по неясни средства и извършени скрито. Смъртта чрез отравяне изглежда е престъплението тук. Споменавам този случай, защото има известно припокриване между концепциите за отрова и магии/ заклинания.
++++++++++
Забележки
16. E. J. Gwynn, ‘An Irish penitential’, Ériu 7 (1913) 121–95: 130–31; Bieler, Penitentials, 258.
17. Gwynn, ‘Penitential’, 166–67, v §6: Banscal togluasti [read togluaisi ] lind comperta, ‘жена, която причинява спонтанен аборт на това, което е заченала“.
18. Gwynn превежда ‘drugs’.
19. Gwynn превежда ‘a bogey’.
20. Gwynn, ‘Penitential’, 168–69, v §7.
21. ‘Miraculous magic in medieval Ireland: the epaid (spell), part 1’, 17 March 2006, keynote address at the 28th Annual University of California Celtic Studies Conference, held in conjunction with the annual meeting of the Celtic Studies Association of North America, UCLA.
22. Tonnad се среща във фразата deoch tonnaid, „течението на смъртта“ (DIL s.v. tonnad). N.Nikolaeva („The drink of death’“, Studia Celtica 35 (2001) 299–306) убедително твърди, че deog tonnaid е описателен израз, отнасящ се до смърт чрез загуба на течност, т.е. кръв, причинена от насилствена смърт, обикновено в битка (виж. S. Arbuthnot, „Тълкувание в речника на anart „покров“, напитката на смъртта и връзката dath „защото““, Scott Gaelic Stud 24 (2008) 39–51, относно deog báis, „напитката на смъртта“ ‘).
+++++++++++
Староирландските правила за наказания класифицират този набор от престъпления като порокът „гняв“, затова е логично да се предположи, че тук става въпрос за използването на свръхестествени средства за нараняване на хората. Когато настъпи смърт, това се счита за толкова тежко престъпление, колкото и убийството. От друга страна, смъртта не е непременно резултатът. Както ще видим по-долу, коментарите към законовите текстове се отнасят до експерименти с любовна магия, които могат неволно да завършат със смърт. Тази линия на мисли – причиняване на смърт по невнимание – може да е изиграла роля и в староирландската пенитенциария. Ние обаче не сме сигурни дали aipthi в този текст се отнася до любовна магия и дали тя се разбира по този начин. Горният елемент за аборта изглежда показва тази възможност, тъй като подобен набор от престъпления е бил групиран заедно, както в пенитенциариите на Finnian, така и на Columban. Във всеки случай ние се занимаваме с тайните престъпления.
Последният църковен текст относно правилата на поведение, обсъждан тук, е староирландският Закон на Adomnán. (23) Това не е пенитенциария, а църковен правен трактат, който предписва глоби за престъпления (наказанието се споменава само в §§33, 35). Този текст също се свързва с убийството правене на заклинанията на някого. Интересното е, че за тайно убийство трябва да се плащат глобите:
Mát epthai día n-apallar dabera nech do alailiu, féich dunetáiti ind, „ако има заклинание (aipthi), от което произтича смърт, която някой предизвиква на друг, към глобите за убийството се добавят наказания за укриване на трупа “ (24)
Това престъпление е част от §46, който се занимава със смъртни случаи, причинени от неидентифицирани извършители. Предполага се, че са намерени трупове и всякакви доказателства, сочещи към неустановена самоличност на убиеца. Освен aipthi се споменават dubchrecha, буквално „тъмни набези“, (25) и cnáimchrói, което е трудно за превод. Може буквално да се преведе, като „рани от кости, -кръв, -смърт“, но това остава несигурно. (26) Точно както в случая със староирландската пенитенциария, имаме работа с престъпления, извършени тайно. Затова е предписан метод за гадаене, за да се открие виновникът.
++++++++++
Забележки
23. Kuno Meyer (ed. & tr.), Cáin Adamnáin: an Old-Irish treatise on the Law of Adamnán (Oxford 1905); Máirín Ní Dhonnchadha, ‘The Law of Adomnán: a translation’, in Thomas O’Loughlin, Adomnán at Birr, AD 697: essays in commemoration of the Law of the Innocents (Dublin 2001) 53–71. Това бе написано в 9-ти век, но може да съдържа документите от края на седми век или началото на осми (Kenney, Sources, 246).
24. Meyer, 30–31. Ní Dhonnchadha (op. cit. 66) translates: „Ако това са талисмани, от които някой умря, и се дават на друг, има глоби за укриване на тялото за това“. ‘
25. ‘secret plunderings’ (Meyer), ‘secret raids’ (DIL), or ‘dire mutilations’ (Ní Dhonnchadha).
26. Meyer suggests cnáim-chró, but offers no translation; ‘dismemberments’ is suggested by Máirín Ní Dhonnchadha.
++++++++++++
Този набор от престъпления е предшестван от добре познат раздел за смъртното наказание за жени; законът предписва жените да бъдат изпращани по течението в лодка като алтернатива на смъртното наказание. Жените заслужават, но не трябва да понасят смъртно наказание, когато убият някого, дадат смъртоносна отрова (neim), извършат палеж или копаят под църква (§45).
От първоначалния сбор „магия като цяло–любовна магия–аборт“, само първият елемент присъства в §46. Не е ясно дали това престъпление включва любовната магия. Извършването на престъпление е полово неутрално. Жените са свързани с убийството чрез отравяне в предишния раздел.
Имайки предвид текстовия материал, представен по-горе, виждаме, че тези източници не дават термин за „любовна магия“. Латинските текстове изглежда използват maleficium, общ термин, означаващ „злодеяние“ и използван за вярвания и практики, свързани с концепцията за „магия“. Ирландските текстове използват aipthi, „заклинания, наричания“. Извършителите в латинските текстове са духовници и магьосници (по Finnian) или духовници, миряни, дякони и свещеници (по Columbanus). Ирландските текстове са неутрални по отношение на пола: всеки (nech) може да използва магии или заклинания. Що се отнася до последствията от действието, латинските текстове то приписват на любовта, а ирландските – на смъртта, като отбелязваме, че отровата (tonnad, neim) се споменава в непосредствен контекст в последния случай.
Трябва обаче да сме наясно, че латинските текстове също могат да предполагат смъртна опасност. Тъй като магията обикновено се разглежда като религиозно престъпление в средновековния християнски контекст, ние сме склонни да тълкуваме „унищожението“, причинено от maleficium, като морална поквара. Ако погледнем обаче глаголите, използвани за аборт в тези два текста, разбираме, че „разрушаването“ може също да означава смърт. Finnian използва decipio, тоест „да хванеш, да впримчиш, да уловиш, да подмамиш, да се измъкнеш, да измамиш, да изиграеш“ за „унищожаване“ в присъдите за обща магия и любовна магия и perdo, „да премахнеш, унищожиш, съсипеш, да пропилееш, разсейваш, изхвърляш, прахосваш, губиш“, във фразата за аборт. Columbanus използва perdo в първите два случая (магия като цяло и любовна магия) и decipio за аборт. Следователно латинските правила за наказание могат да бъдат тълкувани и като отнасящи се до смърт в резултат на maleficium.
И накрая, ние сме напълно в неведение относно начина, по който се е смятало, че свръхестествената цел е постигната. Finnian изглежда го приписва за обект, даден „за „много“ съблазнителна любов“ (pro inlecebroso amore), докато Columbanus има предвид някого който става магьосник „по любов“ (pro amore). Ирландските текстове изглежда предполагат предимно описване на деянието и това може да е повлияно от пенитенциариите на Finnian, но трябва да отбележим, че do-beir не означава само „описва“ но и ‘изговаря, произнася’. Следователно е възможно както даването на заклинанията, така и изричането на наричанията да се имат предвид в ирландските текстове. Секретност изглежда е част от контекста на ирландските текстове. И двете понятия – осезаеми видими обекти и невидимите думи може да са били част от изпълнението, чрез което човек се опитва да влияе на реалността. Тази двусмисленост ще видим и в езика на ирландците законови текстове.
КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ