23.12.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: „Celtic Fosterage”, източник, посочен от блогера: AN AIONNACH FIONN
превод: Сурен Исраилян: 19.01.2024г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
В късните праисторически и ранните средновековни нации на Ирландия, Шотландия и остров Ман животът на детето е била разделен на три отделни етапа. След детството си в родителския дом, много синове и сравнително малко дъщери от аристократични семейства или обикновени хора /без роби/ са били давани на друго семейство за временно отглеждане, обикновено от 7-годишна възраст.
Имало е два вида подобно отглеждане на дете. Първият представлявал споразумение между роднини или приятели без заплащане, обикновено с главата на майчиния род (семейството) и най-често с нейния баща или по-голям брат. Ролята на вуйчо по майчината линия, като наставник на своя племенник, се смятала за много важна на гелското общество, подобно другарството между приемни братя. Това е бил сигурен начин за укрепване на социалните връзки в и между малките селски общности, който често помагали за уреждане на евентуални бъдещи конфликти или спорове.
Вторият вариант и този, считан за най-важен в ранното ирландско право, представлявал даване на дете в приемно семейство срещу заплащане и свързаните с него привилегии въз основа на родителския статус, посочени в споразумение, според което детето трябвало да бъде отгледано от приемно семейство с по-висок социален ранг.
Ирландските правни текстове не са единни относно възрастта, на която приключвало приемното отглеждане за младежи от мъжки пол – някои посочват 14, други 17, въпреки че това може да е отразявало различия в местните обичаи или променящи се социални практики.
Въпреки това, след прекратяване на периода на приемното отглеждане до зряла възраст (20 години) е имало преходен етап, когато приемните и не-осиновените тийнейджъри имали относително нисък социално-икономически статус на Fear Mibhoth – „човек от средните колиби“ . Смисълът на този термин е, че такъв „мъж“ или младеж е бил настаняван в жилище върху земя, собственост на семейството му, докато навърши пълнолетие чрез постигане на две необходими законови изисквания: достигане на признатата възраст за пълнолетие и придобиване на собственост (частна земя, придобита чрез наследство, дарение или зестра).
След това той ставал пълноправен член на неговия tuath „кралство, нация“. Ако младежът не е притежавал необходимото имущество след навършване на 20-годишна възраст, той оставал в някаква правна безизходица в Fear Mibhoth, неспособен да постигне по-висок статут в обществото, дори и в напреднала възраст.
Мъжете в тази нещастна категория са били известни също като aonchineaigh – „само роднини“, тъй като не са били считани за пълноправни членове на обществото, притежаващо собственост.