20.12.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: “Ancient Celtic Society in the Iron Age of Europe”, източник, посочен от блогера: „World History“, автор Mark Cartwright
превод: Сурен Исраилян: 25.12.2023г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
снимка – келтски съдове за вино/Celtic Wine-Serving Vessels; Kleon3 (CC BY-SA)
Обществото на келтите в Европа от Желязната епоха е било съставено от няколко различни йерархични групи. На върха били владетелите и елитните воини, след това – религиозните водачи – друидите и след тях различни занаятчии, търговци, фермери и роби. Нашите познания за келтското общество, за съжаление, са фрагментирани и разчитат на индиректните литературни източници, както и на археологията.
Въпреки това, има много характеристики на келтското общество, за които знаем, независимо дали става дума за символите на статуса на древните гали/Gauls или за кралиците-воини на древна Британия.
Келтите не са оставили подробни собствени писмени записи и затова ние сме длъжни да изучаваме разкази от „втора ръка“ – тези на класическите автори и да събираме характеристиките на обществото от археологически находки. Знаем, че повечето келтски общности са били селски и аграрни с ясно изразена йерархия, на върха на която са били кралете или кралиците или аристократичната група и техните роднини, чието богатство се основавало върху собствеността на земята. Под тях е имало различни групи, разделени по функции и умения като воини, друиди, различни занаятчии и търговци (включително чужденци). По-голямата част от населението са били нискоквалифицирани занаятчии и фермери, а в самото дъно на обществото са били робите. С изключение на робите, няма доказателства за каквито и да е било бариери за детето от една от тези групи евентуално да влезе в друга група, при условие че са придобили необходимото богатство (чрез храброст във война, например) или са преминали през необходимото образование или чиракуване.
В рамките на келтското общество е имало „обвързваща“ или „клиентска“ система/client system, при която могъщи индивиди са се задължавали да се грижат за другите – тоест, да осигурят храна, подслон, правна и военна защита – в замяна на някакъв вид услуга, подобно на отношенията лорд и васал на средновековния феодализъм. При келтите такъв „подпомаган“ човек се казвал ambactus и по този начин са се изградили връзки на лоялност към техния господар и в по-широкия смисъл към управляваща класа и статуквото. Някои лордове управлявали така хиляди роднини, придворни и васали. Това обаче е обобщена картина, и, както при други области на келтската култура, важно е да се подчертае, че при келтите е имало големи вариации, повлияни както от общото развитието на периода на желязната епоха в Европа, така и в конкретните географски райони. Накратко, келтските общества в една част на Европа през 700 г. пр. н. е. вероятно са били много по-различни от тези в друга част на континента, и вероятно това е била така и през 400 г. пр.н.е.
Келтските общности са били разделени на племена, водени от монарх или малка аристократична група. Някои племена, като тези в съвременна Белгия, може да са имали двама монарси, управляващи едновременно. С течение на времето тази система на монархия отстъпила място на по-сложно управление, състояло се от конфедерации на племенни вождове/confederations of tribal chiefs и отделни племена, управлявани от съвети на старейшини/councils of elders. Също така, някои племена станали клиенти на по-господстващи племена и така били задължени да извършват плащания на стоки или да предоставят заложници (обикновено млади мъже, които да действат като васали). Тази мрежа от съюзи в Галия и на други места била допълнително усложнена, когато римляните проявили по-голям интерес към разширяването на своята империя. Някои племената, които преди били в неравностойно положение, заставали на страната на нашествениците, за да подкрепят собствените си каузи срещу традиционните племенни врагове.
Очаквало се владетелите и племенните лидери да дават подаръци на своите последователи и, понеже „стоката“ за тази цел е идвала до голяма степен от военна плячка, тя се разпределяла според ранга в общността. Лидерите също трябвало да осигурят празненства. На тези събития социалният статус определял разположението на местата за присъствалите, както е коментирано от гръцкия автор Посейдоний/Poseidonius (ок. 135-51 пр.н.е.) в неговите описания:
… те седят в кръг, около най-влиятелния човек в центъра, независимо дали той е най-добрият във военни умения, благородство на семейството или богатство. До него седи домакинът и от двете му страни де разполагат останалите според статута си. (цитирано в Allen, 16)
Приборите за хранене е била друга област за показване на социален статус, особено чашите за пиене, съдовете за сервиране на вино и казани за сервиране на храна. Много от тези предмети са били внасяни от съседни култури и така домакинът можел да покаже своето богатство и превъзходното майсторство на тези редки и екзотични изделия. Използването на тези предмети понякога се предписвало от социалния статус на присъстващите. Някои халби, например, са били предназначени за общо пиене, като редът на пиещите е бил стриктно определен. Дори самата храна била част от социалния статут, тъй като само на най-възрастните гости, например, са били позволени най-хубавите парчета месо. Най-доброто месо е било парче, отрязано от бедрото, което се предназначавало за най-великия присъстващ воин. Ако друг воин смятал, че е бил по-добър, той можел да поиска това парче месо за себе си и така да предизвика „най-добрия“ на битка.
Дори след смъртта на келтските владетели се оказвала голяма почит. В гробовете на келтския елит често има набор от особено добре изработени, скъпи и редки предмети, погребани с мъртвите, с цел, може би, на очевидно използване. Също така те са били предназначени да покажат богатството и силата на починалия и, което е по-важно, на онези, които са изпълнили традициите за тяхното преминаване в другия свят и евентуално наследили титла и власт. В действителност, родството е било неразделна част от келтското общество, тъй като се са формирали големи семейства, които можели да проследят родословието си назад до първи прародител.
Това, че воините са се радвали на висок статут в келтското общество, се предполага от броя на боговете в древния келтски пантеон, свързани с войната, и голямото количество оръжия и брони, намерени в гробниците. Храбростта и мъжеството в битка били на голяма почит.
За келтските воини в Галия се пише, че са изрусявали дългите си коси с варовита вода, докато във Великобритания рисували рисунки по телата си. Няколко класически автори също коментират странния факт, че келтските воини можели да влязат в битка голи. Всички тези навици предполагат преди всичко, че воините са искали да се идентифицират като част от една и съща социална група. Много келтски воини носели торкви/torc – в известната статуя на Умиращия Гал/Dying Gaul statue в Капитолийските музеи/Capitoline Museums в Рим воинът носи такава – и те вероятно са били символ на статут и ранг в общността.
Друг много видим показател за статута е било използването на силно украсени брони, щитове и оръжия. Само най-богатите воини можели да си позволят такива предмети, украсени със скъпоценни материали като злато, сребро, слонова кост, полускъпоценни камъни, емайл и парчета цветно стъкло. Също така, само богатите можели да притежават колесници, коне и да наемат други воини за помощ в битка – броят им бил въпрос на престиж за елита. Още един белег за разграничение на военния елит е отбелязан от Посейдоний: „благородниците бръснат бузите, но оставят мустаците да растат свободно, така че да покриват устата“ (цитирано в Cunliffe, 234). И накрая, семейната история и родословието били важни събития и келтските воини обичали да ги обявяват пред враговете си точно преди битката.
Религиозните водачи на келтските общности били друидите/druid, които били смятани за посредници между човечеството и боговете. Както отбелязва Юлий Цезар (ок. 100-44 пр.н.е.):
–Друидите служат при поклонението на боговете, регулират публичните и личните жертвоприношения и се произнасят по всички религиозни въпроси. Голям брой млади мъже се стичат при тях за наставления и те са на голяма почит от хората. (Галски войни/Gallic Wars, VI:13)
Високият статус на друидите в келтското общество се потвърждава с освобождаването им от военни задължения и данъци. Друидите можели да подчертават своя висок статус, като са носили отличителни дълги бели одежди и може би също необичайни шапки с рог или закрепени еленови рога. Въпреки че Цезар споменава за главен друид, избиран за една година в Галия, не е известно дали са съществували други нива на йерархия сред самите друиди.
Известни с голямата си мъдрост и познаване на традициите, друидите са били своеобразни хранилища на историята на общността, която предавали на учениците, които прекарвали около 20 години в придобиване на знания и умения в друидизма. Обучението се извършвало устно и това може да е отразявало желанието да се запазят знанията на друидите само за посветените, а не поради липса на грамотност. Друидите давали съвети на владетели, председателствали съдилища, обсъждали конфликти в общността и правели лечебни отвари. От тях вероятно се изисквало да налагат ограничения (или, по-скоро, заклинания) върху хората, като нарушавали правилата на обществото. Тези правила може да са били съвсем обикновени, като например да не се яде месо от определено животно, но неспазването им водело до изключване от участието в религиозните церемонии на общността. Невъзможността да се участва в ритуалите означавало, че наказаният е бил „нечестив“ и, следователно, аутсайдер в живота на общността.
Друидите били толкова важни за келтското общество, че римляните най-вероятно са ги смятали за враговете на държавата. Може би не е съвпадение, че регионите, които най-силно се съпротивлявали на римския контрол, също били известни като центрове на друидите. Няколко римски императори правят опити да изкоренят напълно друидите, по-специално Тиберий/Tiberius (14-37 г. н.е.) и Клавдий/Claudius (41-54 г. н.е.). През 59 г. н.е. центърът на друидите в Ангълси/Anglesey, Уелс е бил методично атакуван от римската армия и друидизмът е бил забранен.
Подобно на друидите, в обществото е имало хора, наричани „прорицатели“/seer, които предсказвали бъдещи събития чрез тълкуване на природни явления или някои специфични неща като полети на определени птици и вътрешности на жертваните животни (и хора). Тези прорицатели са били наречени вати/vates от гръцкия писател Страбон/Strabo (ок. 64 пр. н.е.-24 г. н.е.). Съществувала и друга категория хора, наблюдавана в Ирландия, наречена фили/fili или образовани поети-историци/learned poet-historian. Освен съставянето на хвалебствени речи и клетви, филите предавали устно на следващото поколение фолклора на общността, а също така са били свързани по определен начин със законови кодекси и пророчества. Дали друидите, прорицателите и филите са били отделни индивиди или функциите им се изпълнявали от един и същ човек, все още се обсъжда активно от учените. Имало и друга фигура, участваща в правосъдието, спомената от Юлий Цезар. Това е бил Vergobretus /главен друид – заб. на преводача/, който е бил избран от аристокрацията за една година и се явявал най-висш магистрат с абсолютна власт над всички по отношение на прилагането на закона.
Бардовете/bard с тяхното разказване на истории, поезия и умение да свирят на арфа са били много ценени в келтската култура, въпреки че древните келти са ги класирали под друидите и ватите по социален статус. В Ирландия бардовете имали по-нисък социален статус от филите. Бардовете не вредили на репутацията си, като пеели възхвала на мъже с висок статус на келтски пиршества.
Въпреки че занаятчиите и квалифицираните майстори като дърводелци, грънчари и тъкачи са били от съществено значение за ежедневието, ние знаем много малко за тях в келтските общества. Единствената група, за която знаем нещо, са ковачите. Тяхната работа била от съществено значение при обработката на желязо, което изисквало по-високо ниво на техническите умения, в сравнение с някои други метали. Желязото е било използвано за такива важни предмети като земеделски инструменти, оръжия и уреди за готвене. Затова не е изненадващо, че ковачите, които който трансформирали метала с огън, присъстват в келтската митология. Някои богове притежавали умения за коване и металообработване като Гоибниу/Goibniu в средновековната ирландска митология, което се свързва с по-ранен древен келтски бог на ковачите с неизвестно име. В келтска Шотландия/Gaelic Scotland на ковачите се е приписвало лечебна сила и всичко, което трябвало да направят, е било да държат чука си над страдащия.
Броят на женските божества и тяхната роля предполагат, че келтските жени са се радвали на по-добър социален статус, в сравнение с други култури от онова време, но, за съжаление, има много малко преки доказателства за ролята на жените в древното келтско общество.
Реките са били особено важни в келтската религия и много от тях са наречени с женски образи. Например Sequana се свързва с река Сена/Seine и с лечението. Това божество е имало важно светилище при извора на Сена близо до Дижон/Dijon, където много оброчни дарове били посветени на него; храмът на богинята там все още е бил активен през римския период. Любопитна разлика между келтската и средиземноморската култура е, че в първата много женски божества са били свързани с лечението, докато във втората това са били мъжки богове като Аполон/Apollo и Асклепий/Asclepius.
Това, че жените можели да управляват самостоятелно, доказват два случая във Великобритания. Първият е свързан с Картимандуа/Cartimandua, владетелка на племето Бриганти/Brigantes, в северна Англия. Има данни, че в средата на 1-ви век н.е. тя е предала избягал келтски принц на римските власти. Вторият случай е Будика/Boudicca, кралица на племето Ицени/Iceni, която ръководила въстанието на няколко племена срещу римската окупация през 60 г. н.е. Първоначално успешен с превземането на римския Лондон, Колчестър/Colchester и други крепости, бунтът впоследствие е бил потушен и Будика или се самоубила, или умряла от болест през 61 г.н. е.
Будика ръководила армията си лично, вероятно е имало и други жени-воини в някои келтски армии, въпреки че древните писатели не ги забелязват. Със сигурност сред келтските божества е имало жени като например ирландско-келтското трио от богини на войната, известни като Mórrigna: Badb, Macha и Mórrigan. Освен това, в ирландската средновековна митология, някои мъжки герои, по-специално Кухулин/Cú Chulainn, са се научили да използват оръжия от жени майстори като Scáthach и Aife, което предполага дълга традиция на силната женска роля в келтското военно дело.
Доказателствата, че жените са били друиди в древността, са оскъдни, но няма и данни, че им е бил забранен този статут. Споменаването на жените като друиди идва от източници от късната античност или от средновековния период и те се отнасят само за Галия и Ирландия. Въпреки това, както отбелязва историкът Chiara Tommasi, тези източници „са със съмнителна надеждност и вероятно трябва да бъдат отхвърлени“ (Bagnall, 2329).
Други доказателства за високия статут на жените са открити в гробищата. Погребението Vix/The Vix Burial близо до Châtillon-sur-Seine в североизточна Франция датира от края на 6-ти или началото на 5-ти век пр. н.е. То показва, че на някои келтски жени е било отдадено също толкова уважение и внимание при погребението им, колкото на мъжете. Починалата жена е била на около 35 години, тялото й е било качено на четириколка/four-wheeled waggon. Богатствата, погребани с нея, включват масивен бронзов кратер/krater, /вид древен съд за вино, вода и т.н. – заб. на преводача/, внесен от Средиземно море, голяма златна торква за врата, огърлица от кехлибар от Балтика, бронзови и лигнитни /вид минерал – обикновено тъмно кафяв или черен – заб. на преводача/ гривни и брошка с екзотична коралова украса. Всички тези елементи заедно илюстрират, че която и да е била тази жена, древните келти са били готови да посветят много време и богатство на нейното погребение, което предполага, че тя е била личност със значително значение в общността, в която е живяла.
За живота на по-обикновените жени информацията е оскъдна и може би не е напълно надеждна. Класическите автори, които вероятно не са разбирали напълно чуждите обичаи, на които са се натъкнали, отбелязват, че келтските жени са били красиви, високи и смели като келтските мъже. Отбелязва се, че келтските жени са били безразборни и съпругите се споделяли между мъжките роднини на съпруга. Юлий Цезар отбелязва, че келтските жени в Галия носили на съпрузите си зестра и че тя можело да бъде наследена от жената, ако нейният партньор умре преди нея. Римският пълководец също отбеляза, че съпрузите имали властта върху живота и смъртта на своите жени и деца. Жените често били омъжвани в други племена, за да скрепят съюзи и да създадат трайни връзки между тях.
Според Юлий Цезар децата в Галия са били възпитавани от бащите си, въпреки че е имало някакво табу за момче, което все още не е достигнало зрялост, да седи публично с баща си. Този коментар на Цезар може би наистина е свързан с практиката, че някои деца може да са били дадени на приемни родители, за да се увеличат връзките между семействата и да се подобрят перспективите на детето, като бъдат отгледани от аристократични родители. Това със сигурност е било така в средновековна Ирландия, но дали тази практиката е била активна в древното келтско общество по времето на Цезар, все още се спори сред учените. Другият начин за приемни родители е бил да се вземат деца на новозавладените племена като заложници и да се отгледат в семействата на завоевателите. Това гарантирало обвързаност с водещите семейства на завладения народ и спомагало за „обединението“ на двете племена в бъдещите поколения.
Любопитно е, че при археологическите разкопки на келтски обекти са открити сравнително малко детски гробове и това може да се обясни с липсата на официално погребение. Детството вероятно е приключвало около 14-годишна възраст, както за момчетата, така и за момичетата. След тази възраст момчетата вече се кълнели във вярност на по-възрастен мъж в клиентската система, спомената по-горе, докато момичетата вече се считали за стигнали до брачна възраст. Чуждестранните търговци и занаятчии изглежда са били добре дошли в келтските общности. Детайлен анализ на човешки останки разкри, че не малко индивиди в едно гробище са били родени на стотици километри оттам. Еволюцията на келтските произведения на изкуството като фини брошки и торкви също убедително показва, че чуждестранните занаятчии са се преместили тук и са донесли със себе си нови умения като гранулация/granulation и емайлиране/enameling.
Робите образували най-ниската класа в келтските общности и са били мъже и жени. Робите са били използвани в келтското общество и като стока за търговия, като в този случай това са били пленените по време на война или хора, които не са могли да изплатят дълговете си. Интересното е, че келтската дума за робиня – cumal – започва да се използва като термин за парична единица.