Автор: Jacqueline Borsje, Religious Studies, University of Amsterdam, h.j.borsje@uva.nl

Оригинално заглавие: THE SECRET OF THE CELTS REVISITED.

Публикува се с изричното съгласие на автора.

Превод: Сурен Исраилян, 01.11.2023г.

Взето от:

https://www.academia.edu/48090485/The_Secret_of_the_Celts_Revisited

Хората изглежда са привлечени от религиозните явления, свързани с келтите (1). Всяка година съвременните друиди се събират в Стоунхендж, за да отпразнуват лятното и зимното слънцестоене. (2) Правят се поклоннически пътувания до остров Йона/Iona, където Свети Колум Сил/Colum Cille (или Колумба/Columba) създава своя манастир през шести век. Много сайтове в интернет показват множество текстове, изображения и събития, всички свързани с келтската духовност. Минало, настояще и бъдеще са обхванати от този интерес, както е посочено в холандското списание Vier!:

„Имаше песен за доенето на кравата, както и за гасенето на огъня. През целия ден благословии и молитви звучаха в далечния край на населения свят, подобни на клокочеща вода, появила се от изгубена келтска цивилизация. Днес те звучат отново – с примамваща перспектива (3).

Особено след икономическия подем в Ирландия през 90-те години, наречен „Келтският тигър“/The Celtic Tiger, етикетът „келтски“ изглежда добре продава. Телефонният указател в Дъблин е достатъчно доказателство: тук има „келтски чистачи, келтски коли, келтски телефони, келтски застраховки и келтски компютри“(4). Подновеният интерес към „келтската култура“ се забелязва през втората половина на двадесети век като част от по-широкото търсене на ново вдъхновение в Изтока, предхристиянския Запад и местните култури, в алтернативните философии, както ги наричат в кръговете на Ню Ейдж/New Age и екологичните движения. Ще видим, че що се отнася до келтите, това не е първата вълна на подновен интерес и вероятно няма да е последната. Какво прави келтите толкова популярни днес? Защо хората търсят вдъхновение в келтската духовност? Какво е келтско? Какво е духовност?

Да започнем с последния въпрос: духовността/spirituality е стар термин, който стана модерен през последните няколко десетилетия, за да опише (нови) религиозни тенденции – „външни“, „вътрешни“ и дори противоположни на „установените“ религии. Полезността и неутралността на този термин като аналитичен инструмент бяха критикувани не без основание (5). Аз използвам термина като синоним на „религия“. „Келтска религия“ и „келтска духовност“ са включващи термини, които се отнасят до всички форми на религия, свързани с келтите, докато „келтското християнство“ е по-особено понятие, тъй като се отнася до различни исторически и съвременни видове християнство, свързани с „келтите“.

+++++++++++++++

Забележки към страницата

1Това изследване е част от моя VIDI-research проект “Силата на словото в средновековна Ирландия/The Power of Words in Medieval Ireland,” субсидирано от The Netherlands Organisation for Scientific Research (NWO). С благодарност към Gerard Wiegers, „Bridges and Breaches in European Spirituality “ (Утрехт, 13–16 януари 2010 г.) участниците в конференцията и редакторите на този том за техните коментари по по-ранна версия на този документ. Задължена съм на Christian Greer за корекцията на моя английски.

2 Повече за модерните друиди – виж, например, Ronald Hutton, “The Origins of Modern Druidry,” Mount Haemus Lecture for the Year 2000 (http://druidry.org/pdfs/first_mt_haemus_lecture.pdf); James R. Lewis, “Celts, Druids and the Invention of Tradition,” in Handbook of Contemporary Paganism, eds. James R. Lewis and Murphy Pizza (Leiden: Brill, 2009), 479-93 (с благодарност към Markus Davidsen който ми изпрати последната статия).

3 “Voor het melken van de koe was er een liedje, net als voor het doven van het vuur. De hele dag klonken er aan het uiteinde van de bewoonde wereld zegenspreuken en gebeden, opborrelend uit een verdwenen Keltische samenleving. Tegenwoordig klinken ze opnieuw – en met een wenkend perspectief”; Bert van der Kruk, “Keltische spiritualiteit doordrenkte het leven van alledag: ‘De wereld is van God en de schepping is goed’,” Vier!Magazine Herfst (2009), 78-80.

4 Ruairí Ó hUiginn, “Celtic Twilights and Political Reality,” in Aspects of Celticity, eds. Riitta Latvio, Petri Pietiläinen, and Kirsi Ylänne (Helsinki : Finnish Society for Celtic Studies, 2000), 105-18, there 106.

5 Виж прекрасна статия на Ulrike Popp-Baier, “From Religion to Spirituality–Megatrend in Contemporary Society or Methodological Artefact? A Contribution to the Secularization Debate from Psychology of Religion,” Journal of Religion in Europe 3 (2010), 1-34. Тя предлага „самоконтролирана религиозност“, означаваща „комбинация от (или колебание между) критика, потребление, приспособяване и понякога дори ангажираност по отношение на религията“ като преходна аналитична концепция за повишаване на осведомеността за сложността и разнообразието от съвременните индивидуални ориентации в съвременния дискурс за „религия“. (Popp-Baier, “From Religion,” 26-8).

+++++++++++++++++++++

Когато говорим за келти, имаме предвид онези групи от населението, които са населявали части от Европа и Мала Азия и са говорели келтски език. Основните източници за техните възгледи за света са надписи (понякога предхристиянски) и текстове (датиращи от период след пристигането на християнството) на келтски езици и на келтски латински/Celtic Latin. Текстовете дават по-голямата част от информацията и особено Ирландия е дала богато текстово съкровище. Тук писането на народен език започва сравнително рано – от седми век нататък. Дължим това текстово съкровище на християнството, защото тази писмена култура въвежда изкуството за писане на текстове в ръкописи през пети век.

Изследването на тези текстове – тяхното издание, превод и тълкуване – се извършва от учени, наречени келтолози/Celticists. Тези келтолози често са недоволни, когато смятат, че сегашният интерес към нещата е свързан с келтите. Те изпитват интелектуално разочарование от съвременното погрешно представяне на тези стари източници. Изпитват и емоционално възмущение от колонизацията на миналото и безразличието към езиците, на които са написани текстовете (6)

Този труд обаче не е за пропастта между научния и популярния интерес към келтската духовност, а е опит да се отговори на въпроса защо келтската духовност е толкова популярна днес. Двама изтъкнати холандски учени, Антон Герард ван Хамел/Anton Gerard van Hamel, професор по германски и келтски изследвания, и Джоп Леерсен/Joep Leerssen, професор по европейски изследвания, формулираха отговори на този въпрос преди мен. Техните забележителни възгледи (публикувани в холандски издания), които се фокусират върху образи, засягащи предхристиянските келти, са обобщени, за да ги направят достъпни за международната читателска публика. Ще сравня техните открития с най-продаваните публикации за келтското християнство, написани от двама автори: Естер де Ваал/Esther de Waal и Иън Брадли/Ian Bradley. И накрая, ще формулирам моите собствени възгледи относно възможните причини за популярността на келтската духовност.

1.Келтите и романтизмът

През 1938 г., в навечерието на Втората световна война (7), Антон ван Хамел се опитва да разгадае причините за популярността на келти (8). Интересното е, че той внася религиозен елемент:

„Не може да се отрече, че съществува Тайната на келтите, мистичната сила, която защитава живота на духа [т.е. духа на келтите, JB] срещу много несгоди и страдания, чиято привлекателна сила толкова често изглеждаше неустоима за хората и групи от населението“. (9)

Този „келтски дух“ присъства в келтската литература, особено в средновековните ирландски саги (10). Ирландската литература е най-старият разказвателен келтски материал и според този автор тя е била най-малко повлияна от външни фактори (11). Ван Хамел отбелязва три характеристики на този дух (12). Първо, литературата се характеризира с традиционализъм: формата и съдържанието се подчиняват на традиционните правила. Второ, келтският мироглед може да се опише като сложно възприятие за цялост или единство. Всяко същество, одушевено и неодушевено, има своя собствена сила и е ограничено от това. Ходът на живота се управлява от тези сили, които автоматично се влияят и ограничават взаимно. Нарушаването на баланса на тези сили води до катастрофа. Трето, келтското възприемане на природата също се характеризира с това единство: границите между

++++++++++++

Забележки към страницата

6 Виж например., John Carey, “Recent Work on ‘Celtic Christianity’,” Cambrian Medieval Celtic Studies 42 (2001), 83-7, where he reviews Donald E. Meek, The Quest for Celtic Christianity (Edinburgh: Handsel, 2000) and Journeys on the Edges: The Celtic Tradition by Thomas O’Loughlin (London: Darton, Longman and Todd, 2000) as welcome contributions to the field.

7 Повече за това, виж Maartje Draak, “Anton Gerard van Hamel (Hilversum, 5 juli 1886–Utrecht, 23 November 1945),” Jaarboek van de Maatschappij der Nederlandse Letterkunde te Leiden (1945–1946) (Leiden: MNL, 1947), 70-80, there 72-74.

8 Anton Gerard van Hamel, “Het geheim der Kelten,” Jaarboek van de Maatschappij der Nederlandse Letterkunde te Leiden (1947–1948) (Leiden: MNL 1949), 15-32.

9 “Het is niet te miskennen, dat er een Geheim der Kelten bestaat, een mystieke macht, die door vele tegenspoeden en noden heen het leven beschermt van een geest [d.i. de geest der Kelten, JB], welks aantrekkingskracht zo dikwijls voor personen en voor bevolkingsgroepen onweerstaanbaar bleek” (Van Hamel, “Geheim,” 16) (Благодарност към Kees Veelenturf за неговата помощ в „разшифроване“ на изречението от Ван Хамел) Въз основа на вярата си в тази мистична сила Ван Хамел остава обнадежден относно възраждането на ирландския език.

10 Van Hamel, “Geheim,” 15.

11 Van Hamel, “Geheim,” 15.

12 Van Hamel развива тези три характеристики от възгледи, предложени от Matthew Arnold, On the Study of Celtic Literature (London: Dent, 1867), когото той остро критикува, като въпреки това признава, че е имал някои ценни интуитивни прозрения.

+++++++++++++

човечеството и природата са подвижни (13) Това, което се повтаря в тези три точки е липсата на личен елемент (14). Ван Хамел идентифицира тук „келтския дух“ като „примитивен манталитет“ – начин на мислене, в който рационален и обичаен абстрактен анализ не доминира и не се прилага автоматично, когато се формира сложно впечатление за нещо (15).Тук разпознаваме влиянието на идеите на френския еврейски философ Люсиен Леви-Брюл/Lucien Lévy-Bruhl (1857–1939). Тъкмо в този сложен „холистичен“/цялостен/ начин за възприемане на живота Ван Хамел вижда причината за привлекателността на келтската литература и който докосва вътрешната ни струна на емоционално ниво.

Неговата теория има за цел да обясни защо този начин на мислене е толкова привлекателен и по тази причина той заимства елементи не само от Леви-Брюл, но и от еволюционните възгледи за историята на религията, изложени от шотландския християнин/презвитерианец и по-късно агностичен антрополог сър Джеймс Джордж Фрейзър/James George Frazer (1854–1941).(16). Оставям настрана (17) съвременното осъждане на тази философия, за да следвам разсъжденията на Ван Хамел.

От една страна, Ван Хамел поставя сложния „холистичен” мироглед исторически в европейското минало, а от друга – психологически в детството на всеки човек. Този начин на възприемане на живота „по-келтски“ бе заменен от аналитичното мислене, което Ван Хамел вижда като развито от романските и германските народи (18). Аналитичният начин на мислене стана доминиращ и доведе до прогрес, но Ван Хамел отбелязва и човешкото желание за синтез, за хармонично обединяване на живота, което се загуби от анализа. Това човешко желание за синтез произтича от вътрешното усещане за единството на света, което е централно за „примитивното” мислене. Това чувство за единство се изпитва и в детството, докато не научим и осъзнаем, че сме изолирани, индивидуални същества. Ван Хамел смята, че „примитивният“ манталитет продължава да живее във всеки човек и култура (19):

„Нищо, което е било съществената част от нашия растеж, никога не изчезва и това важи и за спомена за изгубения рай на сложния мироглед“ (20).

Светогледът, изобразен в келтската литература, отговаря на носталгичната нужда от този изгубен рай, твърди той. Ван Хамел посочва две вълни на „келтската популярност“, свързани с артурианството/Arthurianism и осианизма/Ossianism, които заляха Европа съответно през дванадесети и осемнадесети век (21). Това са периоди на реакцията (към Ренесанса и кръстоносните походи и към Епохата на Просвещението) и романтизма (22). Новите литературни рожби на романтизма обаче изкривяват по-стария материал, тъй като са притиснати от съвременните желания и нужди.

+++++++++++++++++++

Забележки към страницата

13 Van Hamel, “Geheim,” 19-23.

14 Van Hamel, “Geheim,” 24.

15 Van Hamel, “Geheim,” 25.

16 Van Hamel, “Geheim,” 24-5.

17 За повече относно еволюционизма в теориите на Ван Хамел вижте Jacqueline Borsjе: От хаоса до врага: Срещи с чудовища в ранните ирландски текстове. Изследване, свързано с процеса на християнизация и концепцията за злото, Instrumenta Patristica 29 (Turnhout: Brepols, 1996), 74-5. Обсъдих възгледите на Ван Хамел и „примитивния“ манталитет по-нататък в „Европейска наука и изследване на средновековната ирландска магия“ (лекция по покана, представена на Voces Celticae: Ómós do Scoláireacht Eorpach na Gaeilge / Почитане на Европейската стипендия на ирландски език, симпозиум, организиран от European Културна фондация и Foras na Gaeilge, Farmleigh, Дъблин, Ирландия, 7–8 ноември 2008 г.).

18 Van Hamel, “Geheim,” 24-5. Joep Leerssen (“Mythe, magie en mystificatie: Keltofilie tussen Romantiek en ‘New Age’,” in Kelten en de Nederlanden van prehistorie tot heden [Orbis Linguarum 1], ed. Lauran Toorians (Leuven: Peeters, 1998), 223-38, there 231) посочва, че това триразделяне на Западна Европа от деветнадесети век на три културни групи е валидно до известна степен за лингвистиката, но е твърде опростено за етническите идентичности. Важно е да се разбере, че Ван Хамел не свързва тези нагласи с расови причини, а с културно-исторически причини (Van Hamel, “Geheim,” 28).

19 Van Hamel, “Geheim,” 24-5.

20 “Niets sterft af, dat ooit een essentiëel element van onze groei was, ook niet de herinnering aan het verloren paradijs van de complexe wereldbeschouwing” (Van Hamel, “Geheim,” 26).

21 Van Hamel, “Geheim,” 28-9.

22 Van Hamel, “Geheim,” 26-7.

++++++++++++++++++++++++

Има много какво да се каже за възгледите на Ван Хамел, някои от които вече са остарели (23), но неговото описание на носталгията по изгубения рай на сложното цялостно мислене в традиционните общества е нещо, което трябва да имаме предвид, когато четем съвременни публикации върху келтската духовност.  

Другият важен момент са неговите възгледи за постоянен и периодичен интерес е, че привлекателността на келтските текстове се намира постоянно в човешкия ум поради нашия „примитивен“ и романтичен манталитет. (24) Производството на опосредствани, „модернизирани“ форми на келтското наследство според него е свързано с историческите периоди на реакция и романтизъм.  

Има и други периоди на повишен интерес към „келтската култура“ – повече, отколкото е идентифицирал Ван Хамел. Иън Брадли/Ian Bradley определя шест движения на „келтското възраждане“/Celtic revivalism, като първото е през осми до девети век и шестото през последните десетилетия на двадесети век, „което досега не показва признаци на отслабване“.(25)

Въпросът, защо тази най-новата вълна на интерес към келтската духовност, започнала около 1970 г., е нараснала, е предмет на статия от Джоп Леерсен/Joep Leerssen. (26) Това е особено вярно за хора в алтернативни и неортодоксални кръгове, които изглежда са били омагьосани от подобната на Толкин/Tolkien атмосфера, приписвана на келтите. (27) Leerssen посочва, че келтите са племенни групи, съсредоточени върху войната и воинската чест.(28) Мистификацията им като „народ на въображението, магията, символите и духовната мъдрост“ трябва да се проследи до зараждане на традицията, което се случи в навечерието на романтизма.(29) Той се позовава на поемите на Осиан/Ossian, създадени от Джеймс Макферсън/James Macpherson (1736–1796), чиито така наречени преводи са плод на собственото му въображение, базирани на фрагменти от стари източници. Стихотворенията му имаха голям успех, защото бяха написани според вкуса на осемнадесети век. (30)

Леерсен приписва възприеманата мистериозност на липсата на знания относно келтите. Пропастта между научния интерес и популярната литературно-културна „келтомания“/Celtomania започва да се отваря около 1820 г. (31) През осемнадесети и деветнадесети век се появяват много публикации за „мистериозното“ наследство на келтите. (32) Наяве излязоха диви теории и Леерсен показва как те продължават да съществуват в съвременни публикации на Ню Ейдж. (33) Леерсен, който изучава бардическата поезия от ранния модерен ирландски период/Early Modern Irish period (от около 1200 до около 1650 г.), вижда различен образ, възникващ от тези келтски текстове, посочвайки „голямо количество реализъм, дори саркастичен хумор, остър наблюдателен поглед върху реалността и по-скоро цинично-иронично, отколкото възторжено отношение“. (34) Leerssen заключава, че тези нови публикации за келтите са водени от съвременната необходимост да се изобразят келтите „от Старата епоха“ като велики предшественици на настоящата Нова епоха. (35)

+++++++++++++++++++

Забележки към страницата

23 Въпреки че Ирландия беше в покрайнините на европейската цивилизация, сега знаем, че външни фактори са повлияли на ирландската литература. Освен това не бихме базирали възгледите си само на един жанр, като например сагите. Нещо повече, аналитичният ум ясно действа в ирландските текстове и може да бъде засвидетелстван например в средновековната етимология, в която думите са разчленени и е показана творческа игра на звук и значение. Но, за разлика от съвременната етимология, не се дава приоритет на нито едно от различните етимологични упражнения; всички те изглеждат валидни (вж. Rolf Baumgarten, “A Hiberno-Isidorian Etymology,” Peritia 2 (1983), 225-8, там 226). Може би бихме могли да видим този последен феномен като форма на това, което Ван Хамел нарича „мислене за единство“/“unity thinking.”

24 “Romantiek is er natuurlijk nooit niet,” “Romanticism is of course never absent”; Van Hamel, “Geheim,” 27.

25 Ian Bradley, Celtic Christianity: Making Myths and Chasing Dreams (Edinburgh: Edinburgh University Press, 1999), viii.

26 Leerssen, “Mythe,” 228-9.

27 Leerssen, “Mythe,” 229; references to a “Tolkien culture” and “Tolkien-like enchantment” on 226 and 235 respectively.

28 Leerssen, “Mythe,” 229.

29 Leerssen, “Mythe,” 229-32.

30 Leerssen, “Mythe,” 232-3.

31 Leerssen, “Mythe,” 234.

32 Leerssen, “Mythe,” 233, където авторът посочва влиятелните публикации на Ernest Renan (La poésie des races celtiques, 1859) и Matthew Arnold; за последното вижте също така обсъдената по-горе публикация на Ван Хамел

33 Leerssen, “Mythe,” 233-7.

34 “een grote dosis aan werkelijkheidszin, sarcastische humor zelfs, een scherp observerende kijk op de werkelijkheid en een eerder cynisch-ironische dan dwepende houding”; Leerssen, “Mythe,” 237.

35 Leerssen, “Mythe,” 237.

+++++++++++++++++++++++++

Когато разгледаме тази последна забележка, изглежда, че една от причините за настоящата популярност може да е желанието или необходимостта да се намерят предхристиянски европейски корени за съвременните явления. Сложният и цялостен мироглед, посочен от Ван Хамел, който според него присъства в ирландските саги, е отразен в по-късните призиви на Ню Ейдж за холистично мислене. Окултният, мистериозен образ на келта на Leerssen се вписва добре в настоящата популярна култура, като компютърни и настолни игри, книги и филми, чието действие се развива във фентъзи свят, подобен на Средновековието, или в модерен алтернативен свят, където келтски воини, друиди, вещици и други магьосници имат законно място. Leerssen предполага, че всички идеали, които са различни от основната еврейска и християнска цивилизация и рационалната наука, изглежда попадат в категорията „келтски“.(36) Точно както Ван Хамел отбелязва модел на реакция срещу господстващата култура в романтичните периоди, така и Леерсен посочва, че контракултурната ангажираност е вдъхновила последната вълна.

Статиите на Ван Хамел и Леерсен се фокусират главно върху изображения, илюстриращи предхристиянската келтска култура. Затова сега ще разгледаме по какъв начин са представени „келтите“ в публикациите, посветени на християнството

2. Келтското християнство и предхристиянската религия: пролом или мост?  

Обръщайки се към популярни съвременни публикации за келтското християнство, трябва да проучим, кои източници се използват и как ги използват. Освен това ще проучим, с какви образи показват келтите и как описват християнизацията. И дали този процес бе „пролом“ или „свързващ“ мост?

За целта ще разгледаме два бестселъра: „Келтският път“/The Celtic Way от Иън Брадли (37) и „Келтският начин на молитва“/The Celtic Way of Prayer от Естер де Ваал/Esther de Waal. (38) Източниците, използвани за тези произведения, са текстове от Ирландия, Шотландия и Уелс и варират от средновековието до съвременните. Преобладават благословиите и молитвите, но се обсъждат и различни стихотворения. От това можем да заключим, че „келтски“ не е просто историческа категория за тези автори, защото тук са включени и съвременни публикации от така наречените келтски страни, които дори не е необходимо да бъдат написани на келтски език.

Как се използват тези източници? Разглеждаме два примера: текст от средновековна Ирландия и ритуал от Шотландия от деветнадесети век. Първи пример е староирландският (39) „Плач на елен“/Deer’s Cry, известен също като „Нагръдника на Свети Патрик“/The Breastplate of Saint Patrick, който преведен на английски гласи следното:

1. ДНЕС СЕ ОБВЪРЗВАМ (40)                               

С една могъща сила:                     

Молитва към Света Троица            

Вяра в триединството                      

Изповед (41) към Единствения             

В присъствието на Създателя        

2. ДНЕС СЕ ОБВЪРЗВАМ

със силата на раждането на Христос, заедно с неговото кръщение

със силата на неговото разпятие, заедно с неговото погребение

със силата на неговото възкресение, заедно с неговото възнесение

със силата на неговото пришествие, за да произнесе присъдата на Страшния съд.

+++++++++++++++++++

Забележки към страницата

36 Leerssen, “Mythe,” 238.

37 London: Darton, Longman and Todd, 1993. The Dutch version is entitled Keltische spiritualiteit: Een oud geloof met perspectieven voor de toekomst [Celtic spirituality: An old belief with perspectives for the future] (Zoetermeer: Meinema, 1997).

38 The Celtic Way of Prayer: The Recovery of the Religious Imagination (London: Hodder and Stoughton, 1996). For the Dutch version, see Esther de Waal, De Keltische manier van bidden (Baarn: Ten Have, 1999).

39 Староирландският период е от около 600 г. до около 900 г., а средноирландският период от около 900 г. до около 1200 г.  

40 Това може да се преведе и като „Днес се препасвам“

41 Кери/Carey превежда тук „потвърждение“, а в строфа 8 „прокламация“, но се използва същата ирландска дума (faísitiu в dativus singularis). Замених неговите преводи с основното значение, дадено в Речника на ирландския език (вижте http://www.dil.ie/index.asp s.v.).

+++++++++++++++++++++

3. ДНЕС СЕ ОБВЪРЗВАМ

със силата на ордена на херувимите,

с покорството на ангелите,

със служението на архангелите,

с очакване на възкресение заради награда,

с молитвите на патриарсите,

с предсказанията на пророците,

със заповедите на апостолите,

с вярата на изповедници,

с невинността на светите девици,

с делата на праведните мъже.

4. ДНЕС СЕ ОБВЪРЗВАМ

със силата на небето,

светлината на слънцето,

яркостта на луната,

блясъка на огъня,

скоростта на светкавицата,

бързина на вятъра,

дълбочина на морето,

твърдост на земята,

стабилност на скалата.

5. ДНЕС СЕ ОБВЪРЗВАМ

със силата на Бог                да ме насочва.

мощта на Бог                        да ме издигне,

умът на Бог                           да ме води,

Божието око                          да бди над мен,

Божието ухо                          да ме чуе,

Божието слово                      да ми говори,

Божията ръка                       да ме опази,

Божият път                            да върви пред мен,

Божият щит                           да ме предпази,

Божията помощ                    да ме защити,

срещу примките на демоните,

срещу изкушенията на пороците,

срещу завистливите по природа (?),(42)

срещу всеки, който ми желае злото,

отдалеч и отблизо,

сред малцина и сред много.

6. ДНЕС ЩЕ ПОСТАВЯ ВСИЧКИ ТЕЗИ СИЛИ ПРЕД СЕБЕ СИ

и всяка сурова безмилостна сила, която може да дойде срещу тялото и душата ми,

срещу заклинанията (43)  на лъжепророците,

срещу черните закони на езичеството,

срещу извратените закони на еретиците,

срещу обграждането с идолопоклонството,

срещу заклинанията на жени, ковачи и друиди,

срещу всяко знание, което вреди (44) на тялото и душата.

+++++++++++++++++++

Забележки към страницата

42 Кери превежда „срещу тенденциите (?) на природата“. В ръкописите пише irnechtaib, foirmdechaib, formdechaib. Базирам моя предварителен превод на речника (виж по-горе, n. 41), s.v. formtech, „завистлив“, където този текст е цитиран като пример. Споменатото тук може да се отнася за хора, които притежават злото око и следователно са завистливи по природа. За такива предполагаеми притежатели на злото око вижте Jacqueline Borsje (с принос от Fergus Kelly), The Celtic Evil Eye and Related Mythological Motifs in Medieval Ireland, Studies in the History and Anthropology of Religion 2 (Leuven: Peeters, 2012), 56, 197-99, 225-33.

43 Кери превежда „предсказания“, но Речникът (виж по-горе, № 41) превежда tinchetal като „актът на правене на магии, заклинание“. Много от примерите в Речника приписват този акт на друидите.  

44 Кери превежда „на мъж“.

+++++++++++++++++++

7. НЕКА ХРИСТОС МЕ ПАЗИ ДНЕС

срещу отрова,

против изгаряне,

срещу удавяне,

срещу нараняване,

и нека много награди да могат да дойдат при мен.

Нека Христос бъде с мен, Христос пред мен, Христос зад мен,

Христос в мен, Христос под мен, Христос над мен,

Христос отдясно, Христос отляво,

Христос където лежа, Христос където седя, Христос където стоя,

Христос в сърцето на всеки, който мисли за мен,

Христос в устата на всеки, който ми говори,

Христос във всяко око, което ме гледа,

Христос във всяко ухо, което ме чува.

8. ДНЕС СЕ ОБВЪРЗВАМ                               

С една могъща сила:                     

Молитва към Света Троица            

Вяра в триединството                      

Изповед към Единствения             

В присъствието на Създателя        

9. Спасението е от Господа, Спасението е от Господа, Спасението е от Христос,

нека твоето спасение, Господи, бъде винаги с нас. (45)

Лориката/lorica или „нагръдник“ е текстов жанр, с който хората смятат, че могат да се защитят от опасности. Те рецитираха или пееха такъв текст и/или носеха текста на тялото си. Естер де Ваал вижда в този текст „огромно потвърждение за единството на вселената и на мъжете и жените в нея“. (46)  Тя ни казва, че този „защитен“ текст датира от времето на друидите, когато според традицията Свети Патрик го е използвал в навечерието на Великден през 433 г. (47)

Бестселърите обикновено се четат лесно и това върви ръка за ръка с опростяването. От тези няколко реда можем да видим как работи това. В строфа 6 жените са посочени като източник на злото, заедно с друидите и ковачите. Това е премълчано от твърдението на Де Ваал за „единството на мъжете и жените“. Освен това Свети Патрик е живял през пети век; текстът е датиран от осми век, а приписването на Патрик произлиза от единадесети век. (48)  Де Ваал е наясно, че приписването на Свети Патрик не е исторически факт. Тя описва жанра агиография като смесица от история, митология, психология и духовност.(49)  Въпреки това тя датира събитието и като цяло описва чудесата на светците като исторически. (50)  Това, което тя прави, може да се нарече ремитологизиране (за разлика от демитологизиране). Тя представя чудесата като „исторически разкази“, които да бъдат използвани от читателите като духовни примери. Това има последствия, към които ще се върна.

+++++++++++++++++++

Забележки към страницата

45 John Carey, King of Mysteries: Early Irish Religious Writings (Dublin: Four Courts, 1998), 130-5. For further details on this text, see Jacqueline Borsje, “Druids, Deer and ‘Words of Power’: Coming to Terms with Evil in Medieval Ireland,” of which a long version appeared in Approaches to Religion and Mythology in Celtic Studies, eds. Katja Ritari and Alexandra Bergholm (Newcastle: Cambridge Scholars, 2008), 122-49, and a short version in Coping with Evil in Religion and Culture: Case Studies, eds. Nelly van Doorn-Harder and Lourens Minnema (Amsterdam: Rodopi, 2008), 25-49.

46 De Waal, Celtic Way, 26.

47 De Waal, Celtic Way,136; cf. 21-26.

48 See Borsje, “Druids,” 131 (long version); 33 (short version).

49 De Waal, Celtic Way, 149.

50 See, for instance: De Waal, Celtic Way,100.

+++++++++++++++++++

Край на първата част