16.06.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: Filidh Bardic History,
превод: Сурен Исраилян: 04.07.2023г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
Снимка: The Literary Portraits Tradition – The filidhean of Ireland
Бардическата поезия се отнася до творби на поети, обучени в училищата за бардове в Ирландия и в гелските части на Шотландия. Тези школи са съществували до около средата на 17-ти век, а в Шотландия, до началото на 18-ти век. (1).
Въпреки че основната функция на бардовете е била забавление, те не били просто мъже или жени, които пеят и танцуват, а се считали за една от трите просветени групи в обществото, заедно с друидите /drui/ и филидите/filidh, /единственото число – fili/. Те изпълнявали както религиозни, така и светски функции, включително преразказване на исторически събития, родословия, героични приказки, митове и легенди, а също така пишели „възхвалителни“ стихове, в които описвали подвизите на вождовете и царете.
Един филид можел да има няколко барда, които да го придружават, както и поне един „филид-чирак“, който да му помага. Най-голямата свита била при ollamh – до двадесет и четирима души, но дори филид с по-нисък ранг можел да има десет придружителя. Повечето съвременни и уважавани келтолози смятат, че в ирландското общество и в традициите съществувала силна връзка между филидите (поетите) и друидите. Те виждат тази връзка като даденост, дори стигат дотам да кажат, че в древни времена не е можело да се прави разлика между функциите на филидите и друидите.
„В Ирландия е имало специална класа, която можела да се разглежда като подкласа на благородниците – oes dána, чието изкуство ги е облагородявало. В тази подкласа на просветените влизали съдията, лечителят, дърводелецът, металургът и най-важният от всички – поетът (fili), който изглежда е наследявал голямата част от престижа на друидите от езическите времена. Задължението му било преди всичко да възхвалява своя покровител, но също така да съхранява родословието му, да бъде образован в областта на историята и литературата и да владее поетичното изкуство. Има трактати, които предписват обема на знанията, които трябвало да научи, броя на приказките, които трябвало да знае, и другите „ключови“ произведения, които трябвало да изучава в продължение на дванадесет години. Той искал богато възнаграждение за своята служба и бил готов да измисли сатира за стиснат принц или благородник. Филидът бил на почит и страх, подобно на брамините в Индия. Той вече не е бил свещеник в това християнско общество, но разполагал със средства за гадаене, близки до магията. С други думи той имал знания от езическото минало и по този начин традициите за тяхната магическа сила се е запазила. „
„Това е триединното общество от жреца-филид (drui), воина (rí) и земеделеца (aire), което Дюмезил/Dumezil проследява толкова успешно в много области на индоевропейския свят. В Галия класите, признати от Цезар са били друидите/druides, екуитите/equites и плебеите/plebs, така че в ранното ирландско общество се запазил стария келтски, а очевидно и индоевропейски модел. “ (3)
Когато идва християнството, друидите тайно поемат ролята на филидите като учители, съветници и свидетели на договори и постепенно изземват важните церемониални функции на бардовете, като ги превръщат в обикновени изпълнители. Въпреки че ирландските монаси почти фанатично се стремили да записват старите легенди, истории и родословия, филидите са също са били отговорни за съхраняването на ирландските митове и така те поставят началото на фолклорната традиция, която прославя Ирландия до наши дни. (2)
Забележки
- Wikipedia;
- amayodruid.blogspot.pt/2010/11/irish-bardic-tradition;
- The Celtic Realms by Myles Dillon & Nora Chadwick