2018г., Автор: Michał N. Faszcza, Pultusk Academy of Humanities, от сборник „Rerum gestarum monumentis et memoriae Cultural Readings in Livy“. Оригинално заглавие „Livy and the Celts“.
Превод: Сурен Исраилян, 05.05.2023г.
Взето от:
https://www.academia.edu/37383001/Livy_and_the_Celts?email_work_card=view-paper
Друга особеност на галската „различност“ се съдържа в описанията на дуелите на Тит Манлий Торкват/Titus Manlius Torquatus (Imperiosus) (43) и Марк Валерий Корв/Marcus Valerius Corvus (44), които побеждават варварските си противници. И в двата случая гордостта на келтите е жестоко наранена: те губят битките, въпреки че са по-високи и по-силни от римляните.
Торкват получава прозвището си благодарение на резултата от един дуел, състоял се през 367 или 361 г. пр. н.е. , когато печели огърлицата, известна като торква (torc), която била много популярна сред галите, макар да не е сигурно защо. Тя обаче е характерният определящ елемент на „келтството/Celticity „, който често се споменава в античната литература и често се открива от археолозите (45). Ливий описва епизода по следния начин:
Corpus alteri magnitudine eximium, versicolori veste pictisque et auro caelatis refulgens
armis; media in altero militaris statura modicaque in armis habilibus magis quam decoris
species; non cantus, non exsultatio armorumque agitatio vana sed pectus animorum
iraeque tacitae plenum […]. Gallus velut moles superne imminens proiecto laeva scuto
in advenientis arma hostis vanum caesim cum ingenti sonitu ensem deiecit; Romanus
mucrone subrecto, cum scuto scutum imum perculisset totoque corpore interior periculo
volneris factus insinuasset se inter corpus armaque, uno alteroque subinde ictu ventrem
atque inguina hausit et in spatium ingens ruentem porrexit hostem. Iacentis inde corpus
ab omni alia vexatione intactum uno torque spoliavit, quem respersum cruore collo
circumdedit suo (46).
Един от тях имаше необикновено за размерите си тяло, което изпъкваше в наметало от преливащите цветове и доспехи, изрисувани и обковани със злато: другият беше със среден ръст за войник, а оръжията му не бяха интересни за гледане, тъй като бяха подходящи, но не и богато украсени. Той нито пееше, нито танцуваше с празно размахване на оръжията си, но гърдите му изпъкваха с храброст и мълчалива ярост.[. . . ].
[. . . ] Галът, чийто огромен ръст се извисяваше над другия, изпъна щита си с лявата ръка, за да парира атаката на приближаващия го враг, и нанесе режещ удар с меча си, който направи мощен трясък, но не навреди. Римлянинът вдигна острието на оръжието си и удари щита на противника с удар от своя щит в долния му край. След това се доближи между меча на гала и тялото му толкова близо, че никаква част от него не бе изложено на опасност. Той заби оръжието си във врага, после още веднъж, пронизвайки слабините и корема на врага си и го свали стремително на земята, където той остана да лежи проснат върху голяма площ. Към тялото на падналия си враг той не показа друго унижение, освен да го лиши от едно нещо – ланеца, която, опръскан с кръв, той сложи на собствения си врат.
Забележки:
43. Liv. 7, 9, 6–10, 14; Dion. Hal. 14, 12; Val. Max. 3, 2, 6; Plin., HN 33, 15; Zonar. 7, 24.
44. Liv. 7, 26, 1–10; Dion. Hal. 15, 1, 1–4; Gell., Noct. Att. 9, 11, 1–10; Zonar. 7, 25.
45. See Green 1996: 45–48, 74–78; Cunliffe 1997: 99; Kruta 2000: 843; Harding 2007: 33, 48.
46. Liv. 7, 10, 7–12 (transl. B.O. Foster).
+++++++++++++++
Подобна е ситуацията и с воина с прозвището Корв/Corvus, тъй като по време на дуела през 349 г. пр. н. е. галският воин е нападнат от гарван:
Ubi cum stationibus quieti tempus tererent, Gallus processit magnitudine atque armis
insignis; quatiensque scutum hasta cum silentium fecisset, provocat per interpretem unum
ex Romanis qui secum ferro decernat. M. erat Valerius tribunus militum adulescens,
qui haud indigniorem eo decore se quam T. Manlium ratus, prius sciscitatus consulis
voluntatem, in medium armatus processit. Minus insigne certamen humanum numine
interposito deorum factum; namque conserenti iam manum Romano coruus repente in
galea consedit, in hostem versus. Quod primo ut augurium caelo missum laetus accepit
tribunus, precatus deinde, si diuus, si diua esset qui sibi praepetem misisset, volens propitius
adesset. Dictu mirabile, tenuit non solum ales captam semel sedem sed, quotienscumque
certamen initum est, levans se alis os oculosque hostis rostro et unguibus appetit, donec
territum prodigii talis visu oculisque simul ac mente turbatum Valerius obtruncat; coruus
ex conspectu elatus orientem petit (47).
Докато си прекарваха спокойно времето в охрана, при тях появи един гал, забележителен с големия си ръст и с доспехите си. Той удари копието си в римския щит, за да мълчим и ни призова чрез преводач да изпратим човек, който да се бие с него. Сред нас имаше млад офицер на име Марк Валерий, който, смяташе себе си за не по-малко достоен за тази чест от Тит Манлий. Той първо се увери в желанието на врага, след което се въоръжи и застана в средата. Но човешкият интерес към битката бе засенчен от намесата на боговете,
защото римлянинът беше в самото начало на битката, когато изведнъж на шлема му кацна гарван, обърнат към противника му. Офицерът първо прие това с радост, като небесно предсказание, и след това се помоли за този, било то бог или богиня, който му
изпрати веща птица, като знак за благосклонност и закрила. Чудото продължи, защото птицата не само се е задържала на мястото, което веднъж е избрала, но и многократно, подобно на воин се издигаше на крилете си и атакуваше лицето и очите на врага с клюн и нокти. Когато гальт изпадна в ужас при вида на такова предзнаменование и се смая едновременно от видяното и своите мисли, той бе убит от Валерий. След което гарванът отлетя на изток и се изгуби от погледа.
Забележки:
47. Liv. 7, 26, 1–6 (transl. B.O. Foster).
+++++++++++++++++
Възможно е гарванът да е бил птица, посветена на Минерва/Minerva, но по-убедителното обяснение е, че е бил просто украса на шлема на келтски воин (48). Подобен шлем, датиран към IV в. пр. н.е., е намерен в Чиумещи/ Ciumeşti (Румъния) (49). Украсяването на оръжия с изображения на гарвани вероятно е било в резултат от признаването на тази птица за символ на бога или богинята на смъртта. Някои от тях можели да променят човешкия си образ по време на битка и да се превърнат в птица (50). Валерий би могъл да притежава този тип шлем или споменът за подобно келтско украшение за глава просто се е запазил в римската памет.
Години наред дуелите се свързват с келтите (51), но днес е ясно, че индивидуалните битки са се радвали на голяма популярност в римската армия (52). Следователно участието в единоборства не може да бъде определящо за „келтството“, особено в контекста на героичните постижения на римски войници като Торкват или Корвус. В описанията на Ливий обаче се откриват характерни за келтската армия детайли, както по отношение на външния вид на галите, така и на тяхното поведение.
Забележки:
48. Bloch 1969; Oakley 1985: 394; Oakley 1990: 247.
49. Brunaux, Lambot 1987: 104; Green 1992: 87–88; Ritchie, Ritchie 1995: 43; Kruta 2000: 522; Harding 2007: 20. Такъв шлем може да се види върху Котела от Гундеструп..
50. Green 1989: 26–27, 142–143; Green 1992: 87–89; Kruta 2000: 263.
51. E.g. Jullian 1908: 207; Brunaux, Lambot 1987: 45, 52–53; Ritchie, Ritchie 1995: 54–55; Cunliffe 1997: 101–102.
52 Oakley 1985; Wiedemann 1996; Goldsworthy 1996: 264–271; London 2005: 172–178.
++++++++++++++++++
Според Ливий за галите било характерно да вдигат ужасен шум, както и да проявяват ярост и липса на постоянство и дисциплина по време на битките (53). Това е характерен топос, отнасящ се до келтите, който се среща в най-древните произведения (54). От една страна, това доказва, че устремът на келтските атаки обикновено е правил огромно впечатление на противниците им, въпреки че не можем да правим твърде задълбочени заключения. Не само защото яростта би трябвало да е характерна за всички варвари, за разлика от средиземноморските култури, основани на разума, но и когато става дума за отношението на келтските воини по време на бой. Всяка битка се провежда при различни условия, поради което аналогиите могат да бъдат рисковани. Струва си да се обърне внимание на битката при Кана/Cannae през 216 г. пр. н.е. и битката при Сабис/Sabis през 57 г. пр. н.е.
В първата битка галските воини се бият като част от армията на Ханибал/ Hannibal, заемайки позиция в центъра. Ливий пише за тях по следния начин:
Gallis Hispanisque scuta eiusdem formae fere erant, dispares ac dissimiles gladii,
Gallis praelongi ac sine mucronibus, Hispano, punctim magis quam caesim adsueto
petere hostem, breuitate habiles et cum mucronibus. Ante alios habitus gentium harum
cum magnitudine corporum, tum specie terribilis erat: Galli super umbilicum
erant nudi: Hispani linteis praetextis purpura tunicis, candore miro fulgentibus,
constiterant (55).
Галите и испанците имали щитове с почти една и съща форма, а мечовете им били различни. Мечовете на галите били дълги и накрая затъпени, а испанците, които имали обичай при нападение върху неприятеля по-скоро да колят, отколкото да секат, имали къси и пригодни за целта мечове.Тези племена обаче за разлика от другите [пуни и африканци] всявали страх както с грамадния си ръст, тъй и с цялата си външност. Галите се строявали голи до кръста, а испанците носели платнени туники, украсени с пурпурни краища, които блестели с чудната си белота.
Забележки:
53. E.g. Liv. 5, 38, 6; 5, 43, 3; 7, 10, 2; 7, 26, 1.
54. Jullian 1908: 208–209; Ritchie, Ritchie 1995: 52–54; Cunliffe 1997: 101–103; Deyber 2009: 347–348. Cf. Brunaux, Lambot 1987: 52–53.
55. Liv. 22, 46, 3–5 (transl. B.O. Foster).
++++++++++++++++++
Може да се спори, дали поведението, което се различава от „типично келтското“, се корени в картагенския модел на дисциплина и командване. Не изглежда правдоподобно, че един от най-великите военачалници на древността би поверил отговорна позиция в центъра на войници с ниски бойни качества. Затова описанието на Цезар за битката при Сабис/Sabis има важно значение:
At hostes, etiam in extrema spe salutis, tantam virtutem praestiterunt ut, cum primi
eorum cecidissent, proximi iacentibus insisterent atque ex eorum corporibus pugnarent, his
deiectis et coacervatis cadaveribus qui superessent ut ex tumulo tela in nostros conicerent
et pila intercepta remitterent […] (56).
Дори когато надеждата им за оцеляване била на привършване, врагът проявил огромна
смелост. Когато предните им редици паднаха, следващите застанаха върху проснатите
воини и се биеха от техни позиции. Когато и това не помогна, труповете бяха натрупани
на купчини, а оцелелите, застанали зад тези „хълмове“, хвърляха стрели по нас и улавяха нашите копия.
Белгийската конфедерация/The Belgian Confederacy се сражавала с римляните в продължение на дълги часове, без да се втурва сляпо и да бягва от бойното поле при първия неуспех. Това са само два примера за галската упоритост и борба в стройни редици, а такива примери не са малко. (57). Няма как да се твърди, че галите са можели да воюват само по хаотичен начин или че военното им изкуство е било примитивно и глупаво. Приказки за невижданата дивост на галите е само един от топосите, използвани от Ливий и други римски историци.
Освен това вдигането на шум преди битка е било стандартно поведение и за римляните. Марк Порций Катон (Старши)/Marcus Porcius Cato (the Elder) насърчавал войниците си да удрят щитовете си с оръжие и да издават груб боен вик, за да ужасят враговете (58).
Това не е признак на варварство, а нормална част от древните битки.
Забележки:
56. Caes., BGall. 2, 27, 3–4 (transl. H.J. Edwards). Описанието на битката заема голяма част от Книга 2 на Записки за Галската война/Commetarii de bello Gallico (2, 18–28) което ясно показва тежък характер на сражението.
57. Deyber 2009: 224–230, 235–239, 345–350.
58. Plut., Cat. Mai. 1, 6.
+++++++++++++++++++++
Също толкова недостоверни са твърденията за специалното предназначение на келтите да създават боен хаос, свързани с описанията на значителния им ръст и силната им телесна конструкция (59). Този мотив се появява твърде често, за да бъде просто пренебрегнат. Очевидно е, че не всеки висок мъж е бил „келт“ или дори „варварин“. Високата осанка и светлата пигментация означавали за гърците и римляните, че това е „човек от Севера“, който би могъл да бъде „келт“ само при условие, че всеки северен варварин трябва да бъде причисляван към „келтите“. Това е още един топос, съдържащ се в съчинението на Ливий, който показва, че данните му могат да се използват не като „основен“, а само като „помощен“ източник. Тогава защо келтите са били отделяни от другите варвари? Загубата на някои фрагменти от Ab Urbe condita прави отговора труден, но не и невъзможен.
Следващият топос е голотата (60). Корените му не се крият в предполагаемия примитивизъм на северните варвари. Климатичната разлика се усеща и днес и е трудно да се очаква, че жителите от Севера няма да реагират на южната жега. Точно затова галските конници, служили в армията на Марк Лициний Крас/Marcus Licinius Crassus през 53 г. пр. н. е. са били без броня и без дрехи – просто им било твърде горещо (61). Това не е прекомерна „модернизация“, а обръщане на внимание на факта, че освобождаването от излишните дрехи е естествено за северните племена в южния климат.
Връщайки се към келтските артефакти, трябва да обърнем внимание на два важни аспекта, които силно отличават галите. Това са бойните колесници/war chariots и дългите мечове/long swords, които са направили толкова силно впечатление на Ливий (62)
Забележки:
59. Chapman 1992: 2–3; Cunliffe 1997: 2–10; Brunaux 2005: 71. През XIX и началото на XXв. някои учени се опитват да съчетаят древните описания с физическата антропология, без да постигнат еднозначен резултат (Collis 2004: 57–70).
60. Polyb. 2, 29, 7–8; Liv. 38, 21, 9; Diod. Sic. 5, 30, 3. Всички автори се опитаха да го обяснят по смислен начин. Днешните опити това да се съчетае с благословията на Майката Земя не са нищо от предлагане на „желаемо да действително“. Въпреки широко разпространеното мнение, няма доказателства за ритуалността на келтската голота.
61. Plut., Crass. 25, 7–9.
62. Liv. 7, 10, 6–8; 7, 26, 1; 10, 28, 9.
+++++++++++++++++
На келтските колесници вече са посветени много публикации, и информацията, включена в Ab Urbe condita, не добавя много към темата (63). Въпреки това споменаването им от Ливий показва, че той ги е възприемал като важен елемент от келтската материална култура. В римските източници няма други варвари, които да са използвали бойни колесници и затова според античните автори те са определящ признак за „келтството“. Реконструкцията на бойни колесници, базирана главно върху описанието на Цезар и изображенията, които се виждат върху римски монети, е извършена от Майкъл Лойдс/Michael Loades като експериментален археологически проект (64).
Келтските мечове са имали същата слава като колесниците. Те са били по-дълги от римските и се отличавали с много високо качество на изработката (65). Поради високия ръст на галите те били много опасни за римските войници, тъй като ги принуждавали да се приближават до варварските воини, както направили Торкват и Корв. Ливий споменава келтските мечове, които от негова гледна точка също представляват критерий за принадлежност към келтския културен кръг (66). Сред римляните очевидно е съществувала като кошмар представата за огромен келт, въоръжен с дълъг меч, предназначен предимно за нанасяне на порязвания и затова идеално пригоден за индивидуални битки.
Както става ясно от гореизложеното, Ливий разглежда келтите през призмата на различията им от римляните, включително поведението и външния вид. Що се отнася до поведението им по време на битки, телосложението и пигментацията, той разчитал на стереотипи, които играят ролята на литературни топоси. Връзката им с действителността не е толкова очевидна, както в случая с елементите на материалната култура, каквито са оръжията, използвани по време на битките срещу римляните. Въпреки че може да изглежда банално, не бива да се забравя, че галите са второстепенни фигури в Ab Urbe condita и не представляват сериозен интерес за Ливий. Когато пише за тях, той използва повече или по-малко оправдани стереотипи.
Забележки:
63. E.g. Cunliffe 1997: 99–101; Kruta 2000: 537–538; Ritchie, Ritchie 2005: 42; Deyber 2009: 235–236, 363–364, 389–393.
64. Благодарение на инициативата на Loades, заключителният му доклад е достъпен за безплатно ползване в сайта: www.mikeloades.com/wp-content/uploads/British_Chariot.pdf [20.12.2017].
65. Brunaux, Lambot 1987: 85–91; Pleiner 1993; Deyber 2009: 297–302.
66. Liv. 7, 10, 6–8; 7, 26, 1.
+++++++++++++++++++++++++++
Между другото, честите битки с келтите обясняват защо моделът на „благородния дивак“/“noble savage” се появява едва когато римляните се сблъскват с германците (67). В продължение на много години те не застрашават сериозно Рим, за разлика от келтите. От времето на Маркоманските войни/Marcomannic Wars и особено от трети и четвърти век подобно представяне на германците вече не е възможно поради антигерманската истерия, която води до периодични протести срещу присъствието им в администрацията и армията. Може би едно от най-важните неща, приписвани на келтите е заплахата, която те уж представлявали за оцеляването на Римската република и която се изразявала в metus Gallicus /страх от галите/.
Краят на втората част