04.03.2023г., от Celtic Bard Jeff, оригинално заглавие „Celtic Connections: The Celts In The Iberian Peninsula and Ireland“
Откъс от източник: Peter Berresford Ellis in „The Celtic Empire”: The First Millennium of Celtic History, 1000BC – AD51, 2001
Превод: Сурен Исраилян, 23.03.2023г.
Взето от: Facebook, Celtic Bard Jeff
откъс:
„Един от бащите-основатели на праисторическата археология в Испания Луис Сирет/Louis Siret (Questions de Chronologie et d’Ethnographie Ibérique, Париж, 1913 г.) е първият учен, който твърди, че келтите са пристигнали на Иберийския полуостров през бронзовата епоха и че келтите са били онези, които са въвели обработката на бронз в този регион. Тази емигрантска вълна е говорила на гелски/Gaelic език. Ако приемем традиционните ирландски легенди за надежден исторически източник, именно от Испания „петлите“/the Roosters (говорещите гeлски език) нахлули и завладели Ирландия. Тази историята е разказана в Leabhar Gabhála, „Книгата на нашествията“, най-старият фрагмент, достигнал до наши дни, и след това в „Leabhar na Nuachonghbála“, известна като Книгата на Лейнстър/Book of Leinster, съставена около 1150г. от Fionn Mac Gorman.
Според келтското предание, воин на име Голав от Испания/Golamh of Spain служил на краля на Скития/King of Scythia и се оженил за дъщеря му. Голав станал известен с латинската форма на името си, Милезий/Milesius, която на ирландски приема формата на Míle Espáine („испанския войник“).
След смъртта на съпругата си Сеунг/Seung, кралят на Скития започнал да се страхува от Милезий и замислял заговор да го убие. След като научил за заговора, Милезий избягал в Египет със синовете си Дон/Donn и Айриох Феавруаг/Airioch Feabhruadh и неговите последователи и се явил на службата при фараона Нектанебус/Nectanebus. Той водил и успял да спечели битка за фараона срещу етиопците/Ethiopians.
Исторически е имало двама фараони на име Нектанебус, единният – от 380 до 363г. пр. н.е., а другият – от 360 до 343г. пр. н.е., което е твърде късно за датата на гелско-келтското/Gaelic-Celtic заселване на Ирландия и твърде рано да се свърже това предание с добре известната келтска служба в армията на египетските фараони.
В ирландските предания пише, че Милезий се е оженил за Скота/Scota, дъщерята на фараона, и че двамата му сина, Ебер/Eber и Амергин/Amergin, са били родени в Египет. Третият син, Ир/Ir, се родил на остров Ирена/Irena, близо до Тракия/Thrace, след като Милезий и неговите последователи напуснали Египет. На остров Готия/Gotia се родил четвърти син Колпа/Colpa.
В крайна сметка Милезий се завърнал в Испания. Тук той научил за смъртта на Ит/Ith /посочен като негов племенник/ в Ирландия – убит от Mac Céth, Mac Cuill и Mac Gréine, тримата синове на Огма/Ogma, ирландския бог на красноречието и учението – и тогава той решил да си отмъсти чрез завладяване на Ирландия. Но той не стигнал до Ирландия, въпреки че съпругата му Скота успяла. Тя била убита в битката с Де Данан/Dé Danann и била погребана в Кери/Kerry.
Именно синовете на Милезий поели отговорността за завоеванието и станали предци на гелския народ на Ирландия. Въпреки, че тази история е определена като митологична, ние знаем, че митологията често се основава върху реалността и митът за произхода на Ирландия има достатъчно връзки с исторически факти, което го превръща в поле на пленителни интерпретации.
Гелските обитатели на Иберия били сменени в средата на първото хилядолетие от новата ера от нова вълна преселници, този път говорещи гелски (или британски). По времето, когато гръцките моряци установили своите търговски пунктове и колонии на Иберийския полуостров, между VII-ми и V-ти век пр.н.е., келтското население е променило езиците си.
Освен това келтските народи са били добре разселени на цялата територия. Гръцкият историк Херодот/Herodotus (ок. 490 – 425г. пр. н.е.), който пръв ни дава подробно описание на народите, живеели на Иберийския полуостров, казва, че Пиренеите/Pyrenees са били в „Страната на келтите“ и че „келтите бяха пред портите на Херкулесовите стълбове/Pillars of Hercules [Гибралтар] и маршируваха с кинезините/Kinesin, които са най-западният народ в Европа“.
Аристотел/Aristotle (384 – 322г. пр. н.е.) използва термина „келтски“/Celtic за цялата иберийска планинска верига. Един от най-влиятелните гръцки историци от IV-ти век пр. н.е., Ефор от Киме/Ephorus of Cime, пишещ около 350г. пр. н.е., казва, че келтските селища достигат до Гадес (Кадис)/Gades (Cadiz), колония, основана от финикийците от Тир/Tyre в началото на 1-во хилядолетие пр. н.е. и дълго време най-западната известна точка в света. Други писатели определят райони, населявани от келтските племена от Гадес на юг до Пиренеите на север. През втората половина на IV-ти век пр. н.е. Питей/Pytheas, гръцки изследовател от Масилия (Марсилия)/Massilia (Marseilles), който прави прочутото пътуване през Гибралтарския проток/ Straits of Gibraltar, пресичайки цялото северно крайбрежие на Испания и достигайки Британските острови, говори „за иберийски реки, вливащи се в Атлантическият океан, които преминават през келтските територии“.