18.04.2022г., автор Ваня Милева от https://nauka.offnews.bg
Източник: Jackpot – Ein Topf voller spätrömischer Münzen bei Bubendorf, Archäologie Baselland
взето от:
Археологът любител Даниел Лудин открива съкровище от 1290 римски монети в Швейцария. Всички те са изсечени от медна сплав през първата половина на 4 век н.е., по времето на Константин Велики. Според изследователи тези монети са били еквивалентни на двумесечен доход на римски легионер. Това се съобщава в прессъобщение на швейцарската археологическа служба Archäologie Baselland.
Преди завземането от Рим на територията на съвременна Швейцария е била обитавана от различни келтски племена, например хелвети и винделики, които са били носители на латенската археологическа култура, както и рети – древни племена, чийто произход е свързван с етруските, но остава спорен.
Октавиан Август започва поредица от военни кампании през 35 г. пр. н. е., целящи завладяването на Алпийския регион, Ретия и Норик. Ретите са завладени около 15-13 г. пр. н. е., след което повечето от тях са унищожени или продадени в робство, а останалите са романизирани.
Римският период е белязан от урбанизацията на съвременна Швейцария. Там възникват множество селища и развита пътна мрежа, разпространяват се латинският език и римската религия. През този период са основани градове като Цюрих, Базел, Женева и Лозана. Но през 264 г., когато алеманите нахлуват в Швейцария, римляните постепенно губят контрол над тези земи. Германците окончателно ги завладяват през 5 век.
Сътрудници на швейцарската археологическа служба Archäologie Baselland съобщават за съкровище, което археологът любител Даниел Людин открива с метален детектор през септември 2021 г. по време на изследване на горска местност в близост до замъка Вилденщайн, разположен в кантона Базел-Ландс. Людин открива няколко римски монети и фрагменти от керамика, за които съобщава на професионални археолози.
Кредит: Archäologie Baselland
Пристигналите на мястото учени изваждат съда с монети заедно с околната почва за лабораторни изследвания. След като правят компютърна томография, археолозите забелязват че вътре в гърнето монетите са разделени на две части. Впоследствие се оказало, че в съда има кожа на голямо рогато животно. Археолозите предполагат, че може би монетите са принадлежали на двама различни хора.
Кредит: Rahel C. Ackermann, Inventar der Fundmünzen Schweiz (IFS)
Проучването показва, че монетите са направени от медна сплав с много ниско съдържание на сребро. Всички те са сечени по време на управлението на император Константин Велики (306-337 г. сл. н. е.), като най-новите образци датират от 332-335 г. Според учените всички намерени монети са приблизително еквивалентни на един златен солид с тегло 4,55 грама, тоест два месечни дохода на римски войник.