1971г., автор: Георги Михайлов, от сборник „Етногенезис и културно наследство на българския народ“ на Етнографски институт и музей към Българската Академия на науките – София
взето от:
Тракийските племена са обитавали една обширна област на север поне до Дунав – да оставим настрана отвъддунавските даки – и на юг до Халкидика. Не бива административните понятия Мизия, Тракия, Дакия и Македония да се отъждествяват с етническа принадлежност, тъй като те са установени от римляните, и то не наведнаж, но в различни времена с промяна на териториите им. В етническо отношение няма разлика между населението на провинциите Долна Мизия, Западна
Горна Мизия, Тракия и източните, пък и други части на Македония.
Силната социално-икономическа криза през VIII—VII в. пр. н. е. в гръцкия свят – континентална Гърция, островите и Мала Азия- има за резултат и едно особено съществено явление – голямата колонизация, която засяга и северния бряг на Егейско море, Протоците и Черно море, където по всички удобни места се основават гръцки колонии. Това е тясна ивица, прекъсвана и обграждана от тракийската стихия, която не е приемала новите заселници приятелски, и борбата с траките е била
ендемична болест, в някои пунктове дори до римското завоевание. Чрез присъствието си и търговията колониите започват да упражняват и културно влияние. Трябва да се отбележи обаче, че културата на малоазийските колонии е под влиянието на Изтока. Роля играят и непосредствените политически и икономически интереси на Персия, която и фактически владее Южна Тракия около 40 години (513 -476 ), а и след това е непосредствен неин съсед.
Сведения за присъствие на гръцки елементи във вътрешността на страната няма. Освен търговците, които са били приходящи, само отделни лица са се приютявали при тракийските царе или са се сродявали с тях и са играели политическа роля. И траки са се заселвали в колониите, но и те са били единици. При тези условия гръцкият език е бил говорен в колониите и доколкото е имал достъп между траките, то е било отчасти в дворовете на владетелите, където е бил и дипломатическият език до изчезването на тракийската самостоятелност. Епиграфските паметници са от колониите. Във вътрешността от края на VI до средата на IV в. има само един надпис и един пръстен на тракийски с гръцки букви и няколко пръстена и предмета с тракийски и гръцки имена. Това показва, че гръцкото влияние е засягало тракийската аристокрация, която си е доставяла гръцки и малоазийски предмети и в редки случаи е прибягвала до гръцкото писмо.
Нова епоха за Тракия настава в средата на IV в. със завоюването й от Филип II Македонски, който по политически причини продължава елинизаторската политика на своите предшественици. За пръв път той основава във вътрешността градове за опора на властта си, като Филипопол, Кабиле, вероятно Берое и други някои, където са били заселени колонисти с различен народностен произход, предимно македонци и други жители на държавата му, както и гърци. Това са първите пунктове в сърцето на Тракия, които са организирани по гръцки образец и с население с известна гръцка култура.
Със завоюването на Изтока от Александър Македонски в Егейския басейн постепенно се създала култура от нов тип, в основата на която ляга гръцката, но влязла в жизнен контакт с културите на Изтока и оплодена от тях култури, които са й влияли непрекъснато от най-древни времена. Това е елинистическата култура и нейният език е гръцкият в новата си форма, койне.
От този процес естествено е засегната и Тракия. Обявилият се за самостоятелен владетел след Александровата смърт тракийски цар Севт организира, поне външно, държаната си по образеца на елинистическите монархии и официалният език в двора му е гръцки. Останалата част на Тракия, под властта на Лизимах, е още повече елинистическа държава. Елинистическата култура постепенно прониква, но всичко е още доста повърхностно и засяга предимно царете и аристокрацията, които имат вече традицията и необходимостта да общуват с гръцкия свят.
Тази нова култура е щяла да засяга все -по-широки слоеве, ако това развитие не бе прекъснато от едно важно събитие — завладяването на басейна на Марица от келтите, които господствуват тук 60 години през III в. След унищожаването на държавата им от траките келтите постепенно се претопяват, оставяйки слаби следи в материалната култура и топонимията.
Тракия отново влиза в орбитата на елинистическия свят, но този свят сега преживява криза и е разкъсван от борбите на Македония с останалите държави, в които постепенно се намесва Рим. В упадък, Тракия продължава да е селска страна и доколкото сравнително бедният археологически материал може да ни даде сведения, елинистическата култура и сега засяга главно тракийската аристокрация, и то в различна степен. Надписи във вътрешността липсват. Със засилването на политическото и военното напрежение през I в. пр. н. е. гръцките колонии, особено по Черноморския бряг, започват все повече да зависят от тракийските царе. Това облагоприятствува контакта с местното население и заселването на траки в колониите, а оттам и възприемането на чуждата култура.
Влезли в Римската империя през I в. на н. е., тракийските земи са разпределени в няколко провинции: Долна и част от Горна Мизия на север от Балкана, Тракия на юг и частта по Средна и Долна Струма до Места в Македония. Последните два дяла имат обша културна съдба. Поради създаването на римската укрепителна система по Дунав и присъствието на римски войски, Мизия е поставена при по-други условия на развитие. Тракия, тази изостанала страна, измъчена от външни завоевания и вътрешни борби, постепенно се успокоява, започва да разкрива своите възможности и представя желан обект за организирана и индивидуална колонизация, в която участвува предимно малоазийското население.
Провинциите се урбанизират, стари тракийски селиша се превръщат в градове и нови се създават: Никополис ад Иструм, Марцианопол, Никополис ад Нестум, Пауталин. Сердика. Августа Траяна, Хадрианопол, Топир и др. Населението в тях е пъстра смесица от траки, гърци, малоазийци, италийци, но това, което им дава физиономия, са перегрините от Мала Азия – елинистическа област парекселанс, – които, макар и с различен етнически произход, се обединяват от елинистическата култура и гръцкия език. Сега в Тракия се повтаря оня процес на културно развитие, който отдавна е почнал в Мала Азия.
Говореният в тракийските земи гръцки език има онези черти, които са характерни за койнето на епохата. В него не се забелязва влияние от тракийски, което указва на две езикови стихии с различна структура и различна функция. Но влиял ли е гръцкият език върху тракийския ? Тракийският езиков материал, с който разполагаме, е представен в гръцките надписи на епохата с няколкостотин собствени, географски и божески имена. Те са пречупени през гръцката фонетика от говорещи гръцки език лица и поради неподходящата за тракийския език чужда азбука. Затова в извънредно много случаи те се явяват я различни варианти, без да има съмнение, че в тракийски те са запазили своя фонетичен вид.
В морфологично отношение имената са подведени по гръцката склонитбена система и именни типове, които.през койне са много разнообразни. Редица собствени имена, звучащи близко до гръцки и римски имена, са били сближени с тях и е била възприета гръцката и римската форма.
Но ние нямаме данни и едва ли може да се приеме, че явяващата се в надписите морфология е била възприета от тракийския език. Разбира се, не е изключено съвпадение на известни склонитбени категории или на части от тях в двата езика, които по произход са сродни индоевропейски. Влияние обаче е имало без съмнение в лексиката, където са били възприети административни, военни, религиозни и други културни думи.
Друг е въпросът за разпространението на гръцкия език сред траките и за изместването на тракийския от него. С други думи, поставя се въпросът за пълната елинизация на траките.
Гръцкият език, вторият официален език на империята, е бил езикът на местната администрация, на градското население, на културата и в писмена, и в говорима форма. Този, който е искал да участвува в обществения живот, е трябвало да го владее. Ние видяхме, че още в предходните епохи той постепенно се е усвоявал от аристокрацията. Сега процесът добива много ло-широки размери и горният слой от тракийското население, предимно в градовете и по-малко в селата, е започнал
да говори гръцки. Обаче надписите показват, че тракийското народностно съзнание остава живо. Това личи от ономастиката. През предримската епоха гръцки лични имена се явяват рядко, и то по политически причини в одриската династия. В елинистическите войски траките възприемат постепенно гръцки и други (македонски, египетски) имена, но тракийските се пазят чак до римско време, което говори за силната тракийска традиция дори в чужда среда.
През римско време гръцки имена сред траките се срещат вече масово, като в голямата си част това са обикновените имена за елинистическия свят. Поради това, че има ново население и от друг произход и провинциите са римски, наред с тях се срещат и малоазийски, и римски имена. От филиацията в тракийските семейства, доколкото тя може да се проследи, се вижда, че тракийската
именна традиция не изчезва дори и в градовете.
Населението пази и географските си имена. Цялата оро-хидронимия, доколкото я познаваме, е тракийска, а от топонимията само тези имена са гръцки или римски, които са на новоосновани градове, римски станции, странноприемници или чужди имения; пазят се и някои келтски остатъци. Дотолкова, че тракийското население превежда на свой език Филипопол на Пулпудева и
продължава да употребява до края своите Берое и Ускудама вместо официалните Августа Траяна и Хадрианопол. Между доста многото географски обекти има такива, които ясно показват с фонетиката си, че славяните са ги заели направа от траките, а не от население, говорещо гръцки: Плъп’дивъ или Пловдивъ, Боруй, Несъбъръ, Ибър и др. Тракийският език е продължавал да бъде говорен от народа и затова, когато започва християнизирането, свещените писания са били преведени на тракийски и дори през VI в. е имало манастири с богослужение на тракийски.
За тракийския бит е характерна и религията. Елинистическата религия нахлува с целия си пантеон от гръцки, източни и римски божества с имената им. При контакта с нея тракийската религия придобива елинистическа форма, като божествата й приемат образа и имената на гръцките, без обаче да губят тракийската си същност, за което говорят ясно десетките тракийски епитети. Особено показателен е случаят с Тракийския конник. Нещо повече – тази форма на тракийската религия се възприема и от новите заселници дори в такива стари градове като гръцките колонии, които са променили своята етническа физиономия. В селската област понякога се пазят особено примитивни религиозни представи.
Гръцкият език обаче играе голяма роля. Език на една особено висока култура, с него идват и другите духовни и културни ценности. Тук са били четени гръцките и римските поети и надгробните епиграми, колкото и да са шаблонни в изразите си, показват тяхното познаване поне от по-горния слой, а самото присъствие на епиграми говори не само за мода, но и за интерес към поезията, колкото и да е тя примитивна. В Августа Траяна е живял един мимограф, а в театрите са представяни
пиеси от новоатическата комедия.
На Тракия не е била чужда и философията— на един „софист“ е издигнат почетен паметник в Пауталия. Юриспруденцията е била не на ниско равнище: написаната по правилата на съдебните речи и с художествени похвати проеба на скаптопаренците е показателен образец. Между почетните професии са и лекарската и ветеринарната. Присъствието на културно население и търговията с останалите части на империята, преди всичко с Мала Азия, повишава художествения вкус и в местната промишленост, и сред населението.
Градовете, обществените постройки, храмовете, частните домове са под елинистическо влияние. Обществените сгради и места и много частни постройки са украсени богато с мозайки и скулптурни произведения, някои от които са внесени копия от прочути скулптори. Всичко това повдига културното равнище в една цяла гама — градовете с по-висока култура и бит, селската маса с по-примитивен вкус, но нелишена от консумация на произведения на художествените занаяти. Роля за повдигане културата на селските области са играели не само градовете, но и по-малките центрове, както и наличието на вилите и големите имения. Планинските области, особено Родопите, са били слабо засегнати от това влияние.
III и IV в. са време на варварски нашествия, които нанасят поражения в живота на балканските провинции. Започва обедняване и замиране на интензивния градски живот и спадане на културното равнище. Античната култура щеше да навлиза все по-дълбоко между траките и вероятно щеше да преобразува съществено тяхната съдба, но при тази обстановка нейният път беше преграден. Тук се заселиха славяните. Тяхната огромна маса излезе по-жизнена от тракийската. В съвместния живот на славяни и траки се извършва истинският процес на претопяване на траките в славяните, на които те предадоха своите културни ценности