автор Пламен Петков, от Енциклопедия Древна Тракия и Траките
взето от:
Уважаеми приятели ! Тази документална статия е много интересна, защото с многобройните факти /и солидна библиография/ доказва, че келтските народи са били тук поне от трети до първи век пр.н.е. Адмирации на г-н Пламен Петков ! Приятно четене !
След поражението на Брен и Акихорий при Делфи през зимата на 279/278 г. пр. Хр., Батанат, начело на една част от келтите, поставя основите на държавното обединение на скордиските, които подобно на бастарните имат значителна роля във военно-политическите събития през късния елинизъм [Ath. VІ, 25, 234 (a-b)]. Делят се на две групи велико-скордиски и мало-скордиски [Strab. VІІ, 5, 12]. Държавната им организация е консолидирана през ІІІ в. пр. Хр. и се простира в пространството между Дрина на запад, Морава на изток, поречието на Западна Морава на юг и долното течение на реките Драва и Дунав на север.
За да отстояват военно-политическите си амбиции, скордиските провеждат активна външна политика, воювайки срещу дардани, илири и траки, като на запад достигат до Адриатическо море. Около 156 г. пр. Хр. те за пръв водят бойни действия срещу римските войски, които нападат техните съюзници далматите [Iul. Obs.16 (75)]. През 141 г. пр. Хр. римляните, за да подсигурят северната македонска граница, отново воюват срещу тях, но са разбити.
Шест години по-късно, през 135 г. пр. Хр. римският управител на Македония Марк Косконий се сражава успешно срещу тях в Тракия [Liv. Per. LVІ], но поради лаконичността на информацията не става ясно къде точно се водят сраженията. Мястото им може да се локализира и на изток от Нестос, и по долината на Хеброс, т. е., напредвайки през река Нишава и днешно Софийско поле, скордиските поставят под заплаха римските позиции в Егеида и пътя към Азия. Това е единият вариант. Другият е боевете да се разиграват в границите на провинция Македония, като при поражението си келтите отстъпват към Тракия.
Тяхната сила е временно ограничена поради поражението, което боите нанасят през 114 г. пр. Хр. на кимврите, които са принудени да се насочат именно към земите на тавриските и скордиските. През същата 114 г. пр. Хр., след като отклоняват надвисналата от германите опасност, скордиските отново влизат в стълкновение с римляните в Тракия и разбиват консула Гай Порций Катон [Liv. Per. LXIII; Flor. I, 39; Eutr. ІV, 24].
Неуспехът на римляните кара сената да започне провеждането на по-енергични действия в Илирия, Македония и Тракия. През 113г. пр. Хр. другият консул Гай Цецилий Метел воюва с успех в Тракия срещу противник, който не е назован в изворите, но най-вероятно отново е визирана военна операция против скордиските. За успешните си действия той получава правото на триумф по същото време, по което с тази чест е удостоен и брат му Марк Цецилий Метел за войната срещу сардите [Vell. Pat. II, 8, 2; Eutr. ІV, 25].
На следващата 112 г. пр. Хр. Марк Ливий Друз, политическият противник на Гракхите, разбива скордиските и достига до река Истрос, прогонва варварите отвъд реката и възстановява римския престиж в тази част на региона [Liv. Per. LXIII; Flor. I, 39; Ruf. Fest. 9; Dio Cass. XXVІ, fr. 88; CIL. I2 49, 117 (триумфирал през 110 г. пр. Хр.)]. Въпреки че Марк Ливий Друз е първият римски пълководец, primus Romanorum ducum, който достига до река Истрос, то неговите акции представляват временно стабилизиране на военно-политическата ситуация в района.
В периохите на Тит Ливий е отбелязно, че военните действия се разиграват в Тракия. Някой съвременни изследователи считат, че това е възможно, понеже във военната кампания през 114г. пр. Хр. римляните не успяват да прогонят скордиските от областта.
През 109 г. пр. Хр. проконсулът Марк Минуций Руф воюва срещу скордиски, трибали, беси и други тракийски етноси. Неговата победа е отбелязана и в надпис от Делфи [Syll.3 710; Liv. Per. LXV; Vell. Pat. II, 8, 3; Eutr. ІV, 27, 3]. Най-вероятно в писмените извори се визира военна кампания против скордиските и трибалите, а в Делфийския декрет се съдържат данни за друга военна операция против бесите и останалите траки някъде около река Хеброс.
Друго сражение срещу скордиските и даките той печели благодарение на една стратегема, с помощта на брат му Квинт Минуций Руф [Front. Strat. II, 4, 3]. За успешните си военни действия през 106 г. пр. Хр. Марк Минуций Руф е поздравен от войските си като император/Imperator, и получава правото на триумф. Някои съвременни изследователи предполагат, че той воюва и срещу медите, които по това време нахлуват в пределите на провинция Македония, а през 104г. пр. Хр. повторно преминават македонските граници [Iul. Obs. 43 (103)].
През 101г. пр. Хр. скордиските заедно с траките отново навлизат в пределите на Македония, но са разбити и прогонени от римския претор Тит (Марк) Дидий, който на следващата година продължава своята офанзива и подготвя присъединяването на земите на Тракийския Херсонес към провинция Македония [Flor. I, 39; Ruf. Fest. 9; Amm. Marc. XXVІІ, 4, 10; Euseb. Chron. p. 231, 170 Olymp.=100 B. C.].
Античните автори [Flor. I, 39; Iul. Obs. 48 (108)] съобщават за нападение на медите и дарданите (много вероятно и скордиските) през 97г. пр. Хр., които са разбити от Гней Манлий Вулсон. Но по време на управлението на римския наместник Гай Сенций, през 92г. пр. Хр., медите повтарят набега си и подлагат на опустошение цяла Македония. По повод военните действия през 92г. пр. Хр. от периохите на Тит Ливий [Liv. Per. LXX] се разбира, че Гай Сенций воюва неуспешно. Докато Марк Тулий Цицерон [Cic. In. Pis. 34] добавя, че всички траки се отмятат, с изключение на дентелетите, които подпомагат римския наместник.
От изворите [Liv. Pеr. LXXІV; Oros. V, 18, 30] става ясно, че през 89г. пр. Хр. траките нахлувaт в Македония и вероятно точно по това време цар Сотим (rex Sothimus) начело на многобройни тракийски съюзници (вероятно скордиските) опустошава Елада и македонските земи. По-време на този поход е ограбено светилището на Зевс в Додона. Но накрая римляните успяват да парират варварските действия и принуждават Сотим да се върне в пределите на своето царство.
Подбудител на тези тракийски военни акции и на вълненията в Македония е понтийският цар Митридат VІ Евпатор (120/121-61г. пр. Хр.), който успява да привлече на своя страна западно-понтийските полиси, траките, келтите, скитите и други народи.
През 86 и 85г. пр. Хр. медите, дентелетите, дарданите и скордиските отново нахлуват в пределите на провинция Македония. В периохите на Тит Ливий е отбелязано, че Луций Корнелий Сула воюва именно срещу траките, като през пролетта и лятото на 85г. пр. Хр. по долината на река Стримон са предприети два похода срещу тях.
Единият е предвождан лично от него в Медике, а другият – от легата му Луций Хортензий, по време на течащите мирни преговори между Луций Корнелий Сула и Понтийското царство, срещу дентелетите и дарданите, които са победени и превърнати в дедитиции [Liv. Per. LXXXI,LXXXII, LXXXIII; Plut. Sull. 23; App. Mithr. 55; Gran. Lic. XXXV, (р.35)]. Евтропий [Eutr. V, 7, 1] Тит Ливий отбелязва, че Луций Корнелий Сула воюва срещу далматите, скордиските и дарданите, като някои от тях побеждава, а други поставя под своя опека.
Операциите на Луций Корнелий Сула не сломяват варварската съпротива, и след неговото изтегляне от района, около 85/84г. пр. Хр. скордиските, дарданите и медите отново нахлуват в Македония и Елада, ограбвайки много светилища, между които и Делфийското, където загасят свещения огън. Управителят на Македония и Ахайя – Луций Корнелий Сципион Азиаген побеждава скордиските и ги прогонва отвъд река Истрос, а с медите и дарданите се споразумява, оставяйки им част от награбената плячка, а другата запазва за себе си [App. Ill, I, 5].
Вероятно и това активизиране на келтите, дарданите и траките се дължи на понтийската дипломация, понеже по това време Луций Лициний Мурена започва в Кападокия т. нар. ІІ Митридатова война (83-81 г. пр. Хр.).
В резултат на военните операции на Тиберий, между 15-11 г. пр. Хр. скордиските са подчинени и включени в пределите на римската военно-политическа система.
Литература:
Домарадски 1984: Домарадски, М. Келтите на Балканския полуостров, София, 1984.
Геров 1959/60: Геров, Б. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, Част 1. – В: ГСУ-ФФ. Т. LІV/3, 1959/60.
Геров 1967: Геров, Б. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, Част ІІ. – В: ФЗФ, Т. LXІ, 1, 1967.
Кацаров 2004 (1919): Кацаров, Г. Избрани съчинения. Т.2. – B: (Университетска библиотека № 390), София, 2004 = Келтите в стара Тракия и Македония. – В: СпБан, кл. ист.-фил. 80.,1919, № 10.
Papazoglu 1969: Papazoglu, F. Srednjobalkanska plemena u predrimskog doba (Tribali, Autarijti, Dardanci, Skordisci i Mezi). Djela, Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, knj. 30; Centar za balkanoloska ispitivanja, knj. 1,Sarajevo, 1969