Иван Христов. „Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина“ -откъс

2007, автор Иван Христов, от МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА – ТРОЯН, КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА ТРОЯНСКИЯ КРАЙ. КНИГА 14

взето от:

https://www.academia.edu/30948823/%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%9D%D0%98_%D0%98_%D0%A1%D0%A0%D0%95%D0%94%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%95%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%9D%D0%98_%D0%9A%D0%A0%D0%95%D0%9F%D0%9E%D0%A1%D0%A2%D0%98_%D0%92_%D0%A6%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%A0%D0%90%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%A0%D0%90_%D0%9F%D0%9B%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%9D%D0%90_%D0%86?email_work_card=view-paper

Острешкото кале

На 2 км източно от кв. Острец на гр. Априлци се извисява куполобразният масив на вр. Острец. (Обр. 69) В билната част на върха през VІ–І в. пр. Хр. са били разположени две малки тракийски крепости. Едната крепост се е намирала в северозападния край на върха, носещ името още Голям Острец. Старото му име е Осторидж-и-Кебир. На заобленото връхче се намира малка квадратна цитадела. От север и запад тя е била естествено защитена от множество стръмни скали. Следи от укрепване има на югоизточната стена, където се забелязват основите на три малки кули.

Югоизточно от т. нар. цитадела са запазени отделни участъци от градежи с квадратна и правоъгълна форма. Височината на най-запазените зидове достига до 60–70 см. Стените са градени от камъни без спойка от хоросан. При сондажни разкопки в тази крепост са разкрити следи от пожари и разрушени жилища. На южния край на връх Острец е имало правоъгълна кула с размери 7/5 м. Местността се нарича Соколов връх.