автор: Калян Петков, СУ, специалност Археология
от Сборник „XII и XIII Национални студентски научни четения – Доклади от студентските конференции в Пловдив, 28-29 май 2016г., 20 май 2017г., издателство „Иврай“ 2018
взето от:
Келтите в Тракия е въпрос, който според историографията е задаван често. Материалите с латенски произход са много (най-вече за накити и оръжия), както и историческите извори, в които се говори за келти, но пък за погребенията, които можем да обвържем с тях, са малко.
Като цяло има някои различия между „западните“ и „източните“ келти, като най-съществената разлика е в погребалните практики. На запад масовият начин на погребване е чрез трупополагане, докато на изток кремацията доминира. Чак през II в. пр. Хр. и на запад се налага кремацията, но това не се отнася само за Галия или варварския свят, а на практика е нещо глобално. Кремацията доминира като основен метод за отношение към погребаните до средата на II в. след Хр., когато отново се налага трупополагането, а причините за това са все още неизяснени.
Погребалните структури също са различни – на запад преобладават погребения под могилен насип, докато на изток проучваните некрополи от земите на Румъния, Сърбия, Хърватска, Словения са плоски.
Друга разлика е разграничаването на мъжките от женските погребения на запад, докато на изток не са редки случаите, когато имаме двойни погребения (Сжабади, Мали Билач и др.)
Разбира се, за периода IV–II век тук говорим за доминираща погребална практика, а не за единствена! Примери с инхумация имаме от Птуж, Костолац и др. Защо има такава разлика в отношението към мъртвите между „източните“ и „западните“ келти, е въпрос, на който науката все още не е дала категоричен отговор.
Хронологически Сандор Беречки прави следното разпределение: през периода IV–III век единствената погребална практика е кремацията – в урни или без, като в края на периода урновите гробове изчезват (ЛТ1б-ЛТ2), т. е. през първата половина на III век. В средата на III век започват да се появяват и гробове с инхумация, а през II век отново се появяват урнови гробове. Във всички периоди доминира кремацията в ями (Berecki 2006).
Връзките между келти и траки са много преди нашествията от 280-278 г. пр. Хр. От изворите знаем, че при похода си срещу трибалите Александър е посрещнат от представители на Сирм, придружени от „адриетически келти“ (Емилов, 2014). Най-ранният предмет, открит у нас, който може да свържем с келти, е златната торква от Горни Цибър (Ил. 1). Датировката ѝ е от края на IV век и е с типичния за келтите „растителен“ (валдалсхейм) орнамент в украсата. Този тип украшения е характерен за
жените, което е повод за предположението за династичен брак между келтска принцеса и трибалски аристократ.
„Келтски“ предмети се намират в редица погребения от предримската епоха – Сашова могила, Тъжа, Търнава и др. Във всички тях присъстват латенски оръжия и/или накити. Това обаче е стил, който става изключително характерен за Тракия в периода III–I век.
Ритуалното умъртвяване на оръжията също не е достатъчен повод да се твърди, че в посочените обекти са погребани келти. Например ромфеята от Кабиле също е ритуално „умъртвена“, а едва ли притежателят ѝ е бил келт.
Билатерните фибули също стават характерни за Тракия, като примерът е именно от Сашова могила, в която освен билатерната фибула и торква (Ил. 2), се открива тракийски тип шлем. Освен това тук погребаният е инхумиран, което е нетипична практика за „източните“ келти.
При некропола в Търнава също прави впечатление голямото количество латенско въоръжение (Ил. 3-4), но авторите на публикуването му Н. Теодосиев и Н. Торбов не се наемат да определят погребаните като келти. Освен наличната „местна“ керамика, самата практика на натрупване
на могилен насип е нетипична за „източния“ келтски свят.
Други подобни погребения имаме от Кълново, Панагюрище и Тъжа (Ил. 5), но и тук ситуацията е сравнително сходна с гореспоменатите обекти.
До тук споменатите обекти не ни дават достатъчна информация за етноса на погребаните. Следват обектите, които можем да определим с по-голяма сигурност като келтски – Камбурово, Монтана, Койнаре (Ил. 6).
Първите три погребения са съвсем сходни помежду си, както и с останалите „несигурни“ келтски погребения – оръжеен комплект, покойникът е кремиран, вероятно кавалерист, с датировка втората половина на II век до началото на I век пр. Хр. При посочените погребения обаче има два елемента, които не съвпадат при останалите, на първо място, това са плоски гробове, а освен това, те не са част от некропол, това са изолирани гробове, за каквито имаме безброй паралели от Западните Балкани (Деса, Сремска Митровица и др.).
Така можем условно да разграничим две групи – група 1 и група 2.
В група 1 попадат „несигурните“ келтски погребения – Сашова могила, Търнава, Тъжа, Панагюрище и Кълново, където има само латенски оръжия и/или накити, но и други „нелатенски“ предмети и различни гробни съоръжения, а именно могили.
В група 2 са погребенията от Камбурово, Койнаре и Монтана. В случая освен латенското въоръжение, имаме и други елементи, които подсказват погребение на келти – плоски изолирани гробове. Освен това те се намират в територия, която в посочения период е изключително динамична поради военните конфликти и етническата инкорпорация. Именно тази съвкупност от фактори може да ни накара да предположим, че погребаните в съответните места са с келтски произход
ЛИТЕРАТУРА:
Димова, А., Н. Гиздова. Тракийски могилни некрополи в Панагюрските колонии при гр. Панагюрище. – В: Известия на музеите от Южна България, 1975, с. 39-87.
Домарадски, М. Келтите на Балканският полуостров. София, 1984.
Домарадски, M. Могилен некропол в м. Атанасца при с. Тъжа. – Първи международен симпози-
ум Севтополис. Надгробните могили в Югоизточна Европа. Том 1. Велико Търново, 1994, с. 267-304.
Емилов, Ю. Елинистическа Тракия и латенският свят, Културни контакти и взаимоотношения
IV–I в. пр. Хр., Автореферат. София, 2014.
Китов, Г. Сашова могила (неограбена тракийска гробница между Шипка и Ясеново). – Археология, 1996, No 2-3, с. 9-22.
Теодосиев Н., Н. Торбов. Тракийски могили от късноелинистическата епоха при Търнава, Белослатинско. – Известия на музеите в Северозападна България. Том 23, 1995, с. 12-36.
Anastasov, J. Vestiges lateniens de Bulgarie IV-I s. av. J-C, De l’archeologie a l’istoire de la migration des
Celtes en Thraces. Geneve, 2012.
Barecki, S. Rites and rituals from Transylvania. – In: Thracians and Celts, Proceedings of the international colloquium form Bistrica. Cluj-Napoca, 2006, S. 55-71.
https://balkancelts.wordpress.com/tag/kalnovo-celtic/
https://balkancelts.wordpress.com/tag/sica/
https://www.academia.edu/7888751/A_Late_La_Tene_Warrior_Burial_From_ Koynare_Bulgaria_