13.09.2004г., автор MANlMAL (spleenchaser), взето от:
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=newclubs&Number=1942082987&page=&view=&sb=&part=all&vc=1
Уважаеми приятели ! Познаваме се с някои колеги от Дъбова порта – сдружение, което бе организирано доста по-рано от нас от Венцислав Томов. Не знам дали са активни в момента. Никога не сме се срещали официално, но се надявам някой ден и това да се случи !
Основи на бит и култура от Желязната епоха” Общество Дъбова Порта
През лятото на изтичащата вече 2003 година се случи едно изключително интересно, а и първо по рода си събитие в България. В рамките на 10 дни и нощи се проведе Експериментален лагер имащ за цел да пресъздаде бита и културата на келтите от Желязната епоха /700г.пр.хр.-50г.сл.хр./. Между другото – лагерът си свърши работата чудесно! Времето в което той бе проведен се случи около августовското пълнолуние. Неслучайно лагерът съвпадаше с честването на един от главните келтски празници – Лунаса или Празникът на жътвата, който се празнува в началото на август или във времето на пълната луна през този месец.
Календарно лагерът се проведе между 3-ти и 13-ти август. Мястото на събитието беше т.нар. келтска поляна, намираща се сред планина около София, а участници бяха членове на “Общество Дъбова порта”, доброволци и гости. По-постоянно присъстваха около 9 човека, но идваха гости от съседния летен лагер на Българското общество по индианистика “Орловият Кръг”, който за всеобща радост съвпадна по време с този на “Дъбова Порта”. Подслони ни келтската къща /изградена преди около 2 години по автентичен модел на кръгла келтска къща от британската Желязна епоха/ и поляната, заобиколена от прекрасна букова гора и пазена във всяка от световните посоки от четири величествени, стари бука.
Целта на лагера беше пресъздаването на основните страни от материалния и духовния бит на келтите от Желязната епоха, което изискваше максимално /доколкото е възможно/ придържане към историческа автентичност, реконструирана на базата на писмени и материални извори. За тази цел беше необходима предварителна подготовка в рамките на около 2-3 седмици, която включваше изработка на традиционни келтски костюми от Желязната епоха /за жените – дълги рокли, за мъжете – комплект туника и панталон/
Предпочитаният десен беше традиционното за келтите от тази епоха каре. За гостите изискването беше да се снабдят поне с наметало, което да покрива ежедневните им дрехи. Наметалото всъщност бе препоръчително за всички, тъй като се оказа, че осигурява незаменима топлина в прохладните планински летни вечери. Някои от участниците си бяха измайсторили традиционни обувки от кожа, които се оказаха леки, удобни, но и леко хлъзгащи се по тревната повърхност докато им свикнеш.
Също така беше закупен запас от храна, който трябваше да стигне за 10 дни. В предварителната подготовка беше включено и подготвянето на материали, които да бъдат представени в течение на лагеруването. Имахме и план, по който да се движим по време на лагера, но опитът показа, че не винаги бе възможно да го спазваме. И ето как в действителност нещата се оказаха /както обикновено се случва / по-различни, отколкото си ги представяме.
Всеки един от 10-те дни беше посветен на различна тема според предварителния сценарий. Понякога успявахме да се хармонизираме с него, но всъщност се случи така, че животът на келтска поляна придоби свой собствен ритъм. Една от основните причини за това беше чисто битовата страна на живота – най много време отнемаше приготвянето на храната /тъй като се готвеше в големи количества/, измиването на посудата, а и някои непредвидени дейности.
Като например, първият ден в който се качихме на поляната, докато чакахме да пристигне храната, силното слънце ни наведе на мисълта, че трябва да направим навес, който да ни събира под сянката си. Ето как първите 2-3 дни бяха отчасти посветени на рязане на папрат и изграждане на навеса, който се превърна в основно средище на лагера. Там се готвеше и се хапваше, посрещаха се гости и се разказваха истории…и какво ли още не. Всеки от членовете трябваше да подготви материал на различни теми от бита и културата на келтите, които бяха:
1.“Животът в келтско селище от Желязната епоха“, „Келтска кръгла къща“,
2.“Келтски забавления и игри от Желязната епоха“,
3.“Келтите, войната и етиката на келтския воин“,
4.“Келтските занаяти“,
5.“Келтското хранене и диета“,
6.“Келтската хигиена“,
7.“Празникът Лунаса“;
Всички те трябваше да бъдат разказани и по възможност пресъздадени /напр. темата за военния бит, кулинарното изкуство, игрите на келтите и др/. Първият ден-денят на пристигането ни на келтска поляна беше посветен на настаняването и събирането на дърва – много важна дейност, тъй като огънят – разположен винаги в центъра, бе нашата топлина и светлина в студените планински нощи, а през дните, благодарение на него имахме закуска, обед и вечеря.
Откриването на лагера отбелязахме в първата вечер с обиколка на поляната с факла, с поздрави отправени към четирите букови пазителя и с вкусна супа…И времето потече – беше си направо друг живот! Сутринта, след като се събудехме, следваше утринният тоалет при импровизираната и много успешна баня, която представляваше тенекия от сирене, закрепена на дървено скеле, от която висеше маркуч с малко парче дърво за запушалка, която дори успяваше да регулира силата на струята. Отгоре водата се нагряваше от слънцето и човек спокойно можеше да се изкъпе сред дискретността на храстите около банята, /като все пак предварително предупреждаваше за намеренията си/. Другата не лоша възможност за къпане беше студената вода на реката, която действаше доста освежаващо.
Закуската ни всеки ден се състоеше от традиционните овесени ядки, /така и не успяха да ни омръзнат/, които забърквахме с току-що набран от поляната билков чай и овкусявахме с плодове, ядки и мед. Основно приготвяхме зърнени храни и супи, които винаги ставаха много вкусни на огъня. Освен обичайните ястия два пъти се проведе традиционен пир, който включваше най-вече приготвянето на пиле по древна келтска рецепта, хапване, споделяне на вино от рог и приказки. С изключение на пировете, с готвенето се занимаваха жените, които се редуваха по двойки през ден. Имаше условно разделение на труда – жените готвеха и миеха съдовете, а мъжете ходеха за дърва и вода. Разбира се често, когато имаше нужда си помагахме едни на други.
Една от задачите по време на пребиваването ни бе да изрисуваме стените на къщатата, като използваме естествени багрила. За мотив използвахме една спираловидна плетеница, чиято форма заехме от гравюрата върху ножницата на старинен келтски меч. За целта ни бяха необходими двата от основните символни цвята – синьото /на водата/ и червеното /на огъня/. В древни времена за приготвянето на тези два цвята, келтите са използвали различни вещества, но често сърпица – за синьо и корени от брош за червено.
Намерихме само корените, които сварихме с цвекло за подсилване на цвета, а за синьо използвахме боровинки, които съвсем узрели можеха да бъдат открити по върховете на планината. Планът предвиждаше разходка из месността и така освен, че почетохме духа на мястото, набрахме боровинки, по голямята част от които обаче отидоха за боя. Оказа се, че рисуването на стените ще отнеме повече време, отколкото си представяхме. Бяхме предвидили един ден, но плетеницата беше завършена в навечерието на последната нощ. На експедицията за боровинки не отидохме всички, в лагера остана една от жените, която имаше още малко работа по традиционните си дрехи.
Така имаше кой да посрещне първите ни гости от…индианския лагер. Разбрахме се следващото гостуване да е от наша страна. Това се случи съвсем скоро. До края на пребиваването ни си разменихме още няколко гостувания, в които обменихме дарове, опит, съвети и хубави приказки. Една от гостенките на индианския лагер /и на нашия също/ ни показа как най-общо да работим с глината, която бяхме взели. От нея изработихме дъска за игра на нещо като келтски шах, беше направена и женска глинена фигурка – древен символ на плодородието и майчината закрила /мъжка фигурка вече имаше/.
Беше измайсторена и една дървена лъжица – за много от предвиденото не остана време, а и част от нещата се оказаха не толкова леки, колкото първоначално изглеждаха. Но нямаше безполезен миг по време на цялото ни пребиваване на експерименталния лагер. Дори си имахме ден за активна почивка и лични занимания. Всеки можеше да се наслаждава на свободното си време, в което не трябваше да върши нещо, а всяко занимание беше по желание.
Четяхме си на глас ирландски и шотландски легенди, или просто гледахме облаците. Направихме люлка и водихме битки с мечове /които всъщност бяха дървени пръчки/. Всеки ден времето беше много хубаво – точно каквото си трябваше. Удивителна бе хармонията, която успяхме да постигнем помежду си, със самите себе си и с природата около нас…
Пълнолунието се падаше на 12 август – тогава трябваше да отпразнуваме и Лунаса, но тъй като повечето от нас трябваше да си тръгнат преди края на лагера, празненството беше изтеглено малко преди пълнолунието. По същото време индианците приемаха нови членове в „Орловият кръг“ на едно специално място между нашия и техния лагер и ние празнувахме под дивите ритми на индианските тъпани и песни. Беше много забавно!
Нашето тържество беше по тихо и съзерцателно, поговорихме за празника, помислихме си какви плодове сме пожънали този път, поблагодарихме и се помолихме за успех в бъдните ни начинания, за здраве…После последва пир, игри с огън, песни и интересни истории. На самото пълнолуние отидохме на гости на индианците, поседяхме в едно от типитата (конусовидни индиански жилища от брезент), поговорихме хубаво и понаучихме повече за тях. На връщане си направихме лунен поход през гората – това беше последната ни нощ.
По време на лагера не се случи нито една неприятна случка. Времето течеше пълноценно и всеки ден беше различен от предишния. Всеки ден и всяка нощ носеха различни изживявания в едно различно време – време на съзвучие с природата. И в това време бяхме по близки до себе си!