взето от:
https://georgievtrifon.wixsite.com/bgmythology/samodivi
Самодивите живеят по полето; в реките, край мостовете, във вировете, край чешми и кладенци; живеят още и в клисурите и пещерите. Есен си отиват в селото Змейково, а се връщат пролет. Те излизат нощно време, и то в потайна доба, и се къпят в реките, вировете, кладенците и чешмите и перат си ризите или по поляните играят хоро на самодивските игрища.
Те са женени или застарели моми. Самодивите причиняват почти изключително само пакости на човеците. Лятно време самодивите се намират навсякъде: по моравите, по гористите ниски места, поляните, кръстопътищата, под стрехите, при самодивските кладенци, а най-много под водениците и под мостовете. Утрелените от тях човеци могат да бъдат лекувани само от самовилджии, специалисти по това лекуване; ако са устрелени през Русалска неделя от самовили, самодиви или русалки, лекуват ги русалии (калушари).
Селото, в което живеят самовилите, самодивите, юдите и вилите, е на край свят и се казва Змейково. Тамо никой не може да отиде освен свраките. Свраките отиват в селото им и тамо вършат смил (не ми е известна думата) и после се връщат у нас. За селото им се отива през три планини и се стига на край свят.
Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени.
Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят. Свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.
В Цариградски вестник,бр.221 от 16 април 1855г. се спомена, че самодивите могат да бъдат видими и невидими. Видимите имат човешки образ. Женските в преизящна красота, мъжките в дивост и страшен вид. Силата на мъжките е в пояса, а на женските в роклята.
Самодивите напомнят хората – ядат, раждат деца, могат да се оженят. Хранят се с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от сърцевината на овошките, плодове,гъби. Пият само вода, не ядат свинско и лой, изобщо месо. Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро. Това място обикновено не обраства с трева. Както бе казано по-горе в някои варианти на вярванията се счита, че самодивите са невидими свръхсетивни същества. Обикновено се чува само техният глас.
Но според народните вярвания, те са видими за отделни хора – съботниците, родените в събота, особено в събота срещу задушница или преди Великден, в полунощ на Бъдни вечер, повтараци- (отбити и отново засукали), мешани (самодивски деца), родените през мръсните дни (дните от Бъдни вечер до Йорданов ден), на Велика събота. Страхът от самодивите бил голям и хората избягвали да се оглеждат в огледало на свещ или в чист извор, в който се смятало, че се къпят тези същества.
Вярва се,че ако човек мине през техните места, заспи или само се спре там, той се разболява: ослепява, оглушава , осакатява. Много болести са свързани със самодивите. Многа хронически и неизлечими болести се приписват на тях. За самодивска болест се е смятала епилепсията, която народът наричал вонкашна, причинена от вонкашните, т.е. самодивите. Като предпазни мерки срещу самодиви се препоръчвало да се носи чесън, разни билки, кост от мъртва жена, змийска кожа и др. подобни.
Защита естественно носи прекръстването, тамянът, светената вода, запалването на огън или дори на цигара. Самодивите имат определено отношение към света на мъртвите. Те живеят на край света, където се е смятало, че се намира краят на човешката земя и започва другият свят. Техният празник приблизително съвпада с времето, когато според народните поверия душите на мъртвите трябва да се приберат, тъй като те са пуснати на свобода от Великден до Спасовден. Тогава са на земята и русалиите, които също са разновидност на самодивите. Времето около Петдесетница има пряка връзка с поверията към самодивите от една страна и с култа към покойните прадеди, от друга.
Вярата в самодивите постепено избледнява към средата на 19в.. Техният образ се запазва в народните песни. Интересен е произходът на името – самодива (самовила,юда,русалия). Представката “сама” има подсилващо значение. Втората част на думата “дива”, често според някои автори се извежда от персийското прил. див, откъдето произлиза и турско – персийските думи – деф, дев, дявол, демон. Това не е твърде убедително, затова други автори приемат по-скоро, че “дива” идва от deiwo-s (бог), deiwa (богиня) от древнославянски. Което показва връзката на тези същества със славянската митология, т.е. дрревни езически богини.
Това, че самодивите яздат елени, въоръжени са със стрели и лъкове, обитават високи планини и непроходими гори, води до връзката им с келтската богиня Епона (тя язди кон), образът на Артемида при траките, яздеща елен, славянската богиня на горите Джевана. Може много да се говори и пише за тези прекрасни, но и страшни митологични създания