07.07.2019 г., публикувано от ЕЛЕКТРОНЕН ВЕСТНИК в неделя, юли 07, 2019 взето от
http://gospodinovanelly.blogspot.com/2019/07/iv-iii.html
През третия етап изчезва характерната за втория етап разпръснатост на галатското присъствие. Местното население или е приело и постепенно асимилирало, или унищожило изолираните огнища на келтския поселищен живот. Намаляват, а даже и изчезват галатските наемници в балканските армии главно поради постепенното подчиняване на балканските народи от Рим, а и поради липсата на нови попълнения.
Източник на нашествия и влияния сега са двете огнища на галатската култура в северните части на Тракия. Продължителното съжителство на скордиските с трибалите и на келтите от Североизточна Тракия с гетите довежда до силното културно, а даже и етническо смесване (келто-тракийски народ). Сътрудничеството на скордиските с различни тракийски племена в борбата им срещу римската армия в Македония свидетелствува за трайното присъствие на келтите в балканската действителност. Същото се отнася и до келтите от територията на гетите.
Археологическата изворова база за проучване на келтското присъствие в Тракия през третия етап е най-богата. Това е времето след преминаването на тракийската култура в нова епоха на развитие. В оформянето ѝ през този етап определена роля изиграли и поддържаните с латенската култура контакти. Заетите през първия и втория етап изделия с латенски произход навлизат дълбоко в бита на тракийските племена.
Те се разпространяват и в тези земи, където през по-ранните етапи изделията на латенската култура не са познати (напр. латенските фибули от Родопите). Появяват се нови елементи — пафти, шпори — и се забелязват заемки и в други сфери на културата — например в погребалния ритуал.
Развитието на възприетите латенски елементи в рамките на тракийската култура се извършвало по каноните, установени в латенската култура, въпреки че със сигурност е доказано възпроизвеждането на някои от тях от тракийски майстори (Стара Загора). Това е можело да се осъществи само при поддържането на тесни контакти с келтския свят до края на I в. пр.н.е.
Сложен остава въпросът за етническата принадлежност на погребенията в Северозападна Тракия от т.нар. група Падиа—Панагюрски колонии на З. Вожняк. Съществуването на келтски топоними, сведенията за смесен келтско-тракийски народ и смесена скордиско-трибалска археологическа култура показват, че трябва да се допусне съществуването на скордиски етнически елементи на територията на трибалите.
Като допълнителен аргумент може да се посочи и следният факт — трибалите обитавали територия, богата на различни руди, и имали развита металургия. Скордиските, също известни металурзи, били принудени да търсят залежи на необходимите им руди. По този начин съдбата противопоставила и свързала двата народа.
Последният етап от присъствието на келтски елементи започва по времето, когато отделни части на Тракия вече са завладени от Рим. Сега вече културните процеси в отделните провинции на Тракия са различни. Поради по-силната романизация на Мизия латенските елементи, навлезли в тракийската култура през третия етап, бързо изчезват.
В Тракия, която живее по-самостоятелен културен живот, те се запазват до II в. от н.е. По това време се появяват освен някои стари изделия на латенската култура, възприети от траките в предишните етапи, и нови паметници, вероятно свързани с присъствието на галийски легиони в Тракия и Мизия, например оброчни плочки на Епона.
Появяването на келтите в Тракия разкри за траките възможността да се свържат с нови културни традиции. Това са традициите на халщатския културен кръг, от който израства латенската култура. Контактът между тези два свята се оказал много плодотворен в културно отношение.
Литература
По въпросите, засягащи историята на латенската култура и келтските експанзии, ще бъдат представени основни трудове, а относно галатското присъствие в Тракия ще бъде приведена пълна литература. Тя ще бъде представена по основните проблеми, следвайки изложението в текста.
Хронология на латенската култураПрародина и експанзия на келтитеОбобщителни трудове за келтската култураЛингвистика и келтска литератураГрадоустройство и селищна мрежаМатериали от симпозиуми за латенските опидаИкономика
…
Келтското царство със столица в ТилеГалатите в южните части на Балканския полуостровСкордискиКелтите в североизточна Тракия — БастарниЛатенски паметници и влияния в Тракия
Хронология на латенската култура
Tischler, О. Über die Gliederung der La Tène Periode. Correspondenz-Blatt der deutschen Ges. für Anthropologie, Ethnologie u. Urgeschichte, 1885, c. 157—161.
Reinecke, P. Zur Kenntnis der La Tène Denkmäler der Zone nordwärts der Alpen. — B: Festschrift zur Feier des fünfzigjährigen Bestehens des Römisch-Germanischen Zentralmuseums in Mainz, Mainz, 1902, c. 53—109.
Viollier, D. Une nouvelle subdivision de l’époque de La Tène. — В: Comptes-rendus du Congrès de l’Association française pour l’avancement des Sciences. Session de Dijon. Dijon, 1911, c. 636—642.
Déchelette, J. Manuel d’archéologie préhistorique, celtique et gallo-romaine. T IV: Second âge du fer ou l’époque de La Tène, Paris, 1914.
Pittioni, R. La Tène in Niederösterreich Materialien zur Urgeschichte Österreichs, kh. 4. Wien. 1930.
Jacobsthal, P. Early Celtic Art, Oxford. 1944.
Krämer, W. Manching II — Zu den Ausgrabungen in den Jahren 1957 bis 1961, Germania, 40, 1962, c. 293—317.
Hodson, F. R. The La Tène Cemetry at Münsingen-Rain (Acta Bernensia, Beiträge zur prähistorischen, klassischen und jüngeren Archäologie, = V), Bern, 1968
Прародина и експанзия на келтите
Pittioni, R. Zum Herkunftsgebiet der Kelten, Österreichische Akademie d. Wissenschaft., phil.-hist Klasse, Sitzungsberichte, 233/3. Wien. 1959.
Filip, J. Keltische Bewegungen und Verschiebungen in Mitteleuropa im Lichte der archäologischen Funde (Hallstatt-Latènezeit). 9 Congrès Internat. Sciences Préhist. et Protohist., Nice 1976 (1976) Colloque 29: Le passage du 1er au 2me âge du fer en Europe, c. 40—58.
Contzen, L. Die Wanderungen der Kelten (historisch-kritisch dargelegt), Leipzig, 1861.
Stähelin, F. Geschichte der kleinasiatischen Galater, Leipzig, 1907.
Bosch-Gimpera, P. Les mouvements celtiques. Essai de reconstitution. Etudes Celtiques. T. 5, 1950. c. 352—400; T. 6. 1953—1954, c. 71—126, 328—355; T. 7. 1955, c. 147—177.
Обобщителни трудове за келтската култура
Dottin, G. Manuel pour servir à l’étude de l’antiquité celtique. Paris, 1906.
Jullian, C. Histoire de la Gaule, T. I—II. Paris, 1920.
Hubert, H. Les Celtes et l’expansion celtique jusqu’à l’époque de La Tène и Les Celtes depuis l’époque de La Tène et la civilisation celtique ( = coll. «L’évolution de l’humanité», T. 21 и 21 bis), Paris, 1973.
Moreau, J. Die Welt der Kelten. Stuttgart, 1958.
Powell, T. G. Е. The Celts, London, 1958.
Filip, J. Keltská civilisace a jeji dědictvi. Praha. 1960.
Grenier, A. Les Gaulois, Paris, 1970.
Kruta, V. Les Celtes, Paris, 1976.
Duvul, P.-M. Les Celtes, Paris, 1977.
Die Kelten in Mitteleuropa, Kultur-Kunst-Wirtschart. Salzburger Landesausstellung (Каталог), Salzburg, 1980.
Лингвистика и келтска литература
Holder, А. Alt-celtischer sprachschatz. Graz, 1961.
Dottin, G. La langue gauloise, Paris, 1920.
Lewis, H., Pedersen H., A Concise Comparative Celtic Grammar, Göttingen, 1961.
Marx, J. Les littératures celtiques, Paris, 1967.
Jackson, K. H. The oldest Irish Tradition: A Window to the Iron Age, Cambridge, 1964.
Градоустройство и селищна мрежа
Kimmig, W. Zum Problem späthallstättischer Adelssitze. — Във: Festschrift Paul Grimm. Berlin, 1968, c. 95—113.
Cunliffe, B. Iron Age Sites in Central Southern England, CBA Research Rep. 16. 1976.
Die Ausgrabungen in Manching (T. 1—6), 1970—1974, Wiesbaden.
Материали от симпозиуми за латенските опида, публикувани в:
Archeologické rozhledy, T. XXIII, кн. 3—5, 1971 и Brit. Arch. Rep., Suppl. 11. 1976 — Oppida: The Beginnings of Urbanisation in Barbarian Europe (ред. Cunliffe, В. и T. Rowley).
Икономика
Jacobsthal, P. и A. Langsdorff. Die Bronzeschnabelkannen. Ein Beitrag zur Geschichte des vorrömischen Imports nördlich der Alpen, Berlin, 1929.
Collis, J. Town and Market in Iron Age Europe. — В: Oppida: The beginnings of urbanisation in barbarian Europe, BAR, Suppl, II, 1976, c. 3—23.
Wyss, R. Der Schatzfund von Ersfeld. Frühkeltischer Goldschmuck aus den Zentralalpen, 1975.
Келтското царство със столица в Тиле
Велков, В. Пътища по Западното Черноморие в предримската епоха (VI—I век). — Изв. на Варненско арх. друж., кн. XVI, 1963. с. 25—34.
Венедиков, Ив. Келтското нашествие в нашите земи през III в. пр.н.е. под светлината на археологическите материали. — Истор. преглед, т. XI, № 3, 77—95.
Герасимов, Т. Келтските-етнически наслоения в българските земи. — В Етногенезис и културно наследство на българския народ, С., 1974, с. 39—49.
Данов, Хр. Из древната икономическа история на Западното Черноморие до установяването на римско владичество. — Изв. на Бълг. арх. институт, т. XII, 1938, с. 185—258;
Към историята на Беломорска Тракия през елинистическата епоха. — Истор. преглед, т. III, № 2, 1946, с. 129—141;
Към историята на Тракия и Западното Черноморие от втората половина на III век до средата на I век пр.н.е. — Год. на Соф. унив. (Фил.-истор. фак.), т. 47, 1952, с. 105—166;
Древна Тракия, С., 1968.
Иречек, К. Военният път от Белград за Цариград и Балканските преходи; (Историко-географска студия ) — Бълг. истор. библиотека, т. IV, С., 1932.
Братя Шкорпилови, Паметници из Българско, дял 1, част I — Тракия, С. 1888
Danov, H. The Celtic Invasion and Rule in Thrace in the Light of Some New Documents, Studia Celtica, T. X—XI, 1975/1976, c. 29—39.
Domaradzki, M. L’état des Celtes en Thrace avec capitale Tylis et en Asie Mineure — Galatie, Pulpudeva, T. 3, 1980, c. 25—56.
Jireček, C. Über die Lage des alten keltischen Tyle, Sitzungsberichte d. kgl. böhm. Ges. d. Wiss. 4 dec. 1876.
Mateszew, S. Uwagi nad chronologie upadku Celtow w Tracji, Rocznik Naukowo-Dydaktyczny WSP w Krakowie. Prace Historyczne, кн. 3, 1967, c. 7—19.
Moraux, P. L’établissement des Galates en Asie Mineure, Istambuler Mitteilungen, т. 7, 1957, c. 56—75.
Галатите в южните части на Балканския полуостров
Дечев, Д. Античното име на Рила, Изв. на Бълг. арх. инст., т. III, 1925, с. 234.
Bieńkowski, P. Les Celtes dans les arts mineurs gréco-romains, Cracovie, 1928.
Fleuriot, L. Deux noms de Galates à Maronée, Bul. de Cor. Hellénique, T. 94, 1970, c. 667—668.
Krämer, W. Keltische Hohlbuckelringe vom Istmus von Korinth, Germania, T. 39, 1961, c. 32—62.
Launey, M. Recherches sur les armées hellénistiques, Paris. 1949—1950, T. I и II.
Maier, F. Keltische Altertümer in Griechenland. Germania, T. 51, 1973. c. 459—477.
Szabó, M. Une fibule celtique à Délos, Bul de Cor. Hellénique, T. 95, 1971, c. 503—514.
Скордиски
Majnarić-Pandžić, N. Keltsko-latenska kultura u Slavoniji i Srijemu. Vinkovci, 1970.
Papazoglu. F., Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (= Djela, кн. XXX, Centar za balkanoloska ispitivanja, кн. I), Sarajevo, 1969.
Todorović, J. Skordisci (= Monumenta Archaeologica, т. 2), Novi Sad Beograd, 1974.
Келтите в североизточна Тракия — Бастарни
Карышковский, П. О. Истрия и ее соседи на рубеже III II вв. до н. е. — Вестник Древней Истории, 1971, кн. 2, с. 36—56.
Романовская, М. А. Селище Лукашевка II. — Сов. Археол., 1962, кн. 3, с. 293—298.
Babeş, M. Noi date privind arheologia şi istoria Bastarnilor, Studii şi Cerc. de Ist. Veche, t. 20, 1969, c. 195—217.
Bauer, A. Die Herkunft der Bastarnen, Sitzungsberichte der Akademie der Wissenschaften in Wien. Philosophisch-Historische Klasse, т. 185, 1918, кн. 2, c. 1—31.
Feist, S. Germanen und Kelten in der antiken Überlieferung, Baden-Baden, 19482.
Guyonvarćh, Ch. J. Le nom des Coralli, Apulum, т. 6, 1967. c. 119—122;
Le nom de Durostorum, Apulum, t. 7, 1968, c. 201—208;
βριτολἁγάι — Latobriges, une métathèse ethnonymiques, Apulum, т. 9, 1971, c. 165—168.
Much, R. Der Eintritt der Germanen in die Weltgeschichte, Wien, 1925.
Pippidi, D. M. Istros et les Gètes au IIIe siècle av. notre ère, Studii Clasice, t. 3, 1961, c. 53—66.
Vulpe, R. Le problème des Bastarnes à la lumière des découvertes archéologiques en Moldavie. B: Nouvelles études d’histoire présentées au X-ème Congrès des Sciences Historiques, Rome, 1955, Bucureşti, 1955, c. 103—119.
Zawadzki, T. Bastarnowie. B: Słownik Starožytnosci Słowiańskich, Wrocław, 1961, t. 1, c. 91—93.
Латенски паметници и влияния в Тракия
Аладжов, Д. Разкопки на трако-римски могилен некропол при Меричлери. — Изв. на Арх. инст., т. XXVIII, 1965, с. 77—122.
Венедиков, Ив. и Герасимов Т. Тракийското изкуство, С., 1973.
Герасимов, Т. Где са сечени тетрадрахмите на Кавар, келтски владетел в Тракия. — Изв. на Арх. инст., т. XXII, 1959, c. 111—118;
Келтски култови фигурки от България. — Изв. на Арх. инст., т. XXIII, 1960, с. 165—190;
Келтски селища по горното течение на р. Тополница. — Изв. на Арх. инст., т. XXIX, 1966, с. 133—164;
Към нумизматиката на град Кабиле. — Изв. на Арх. инст., т. XXXIII, 1972, с. 113—120;
За хронологията на келтските култови паметници от България. — Изв. на Арх. инст., т. XXXIV, 1974. с. 5—21.
Димитрова, А. и Гиздова Н. Тракийски могилни некрополи в Панагюрските колонии при гр. Панагюрище. — Изв. на музеите от Ю България. I, 1975, с. 39—87.
Миков, В. Келтски находки у нас. — Бълг. ист. библиотека, т. V. кн. 1, 1932—1933, с. 186.
Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско. — Изв. на Арх. инст., т. XXVIII, 1965, с. 163—202.
Попов, Р. Материали за проучване на халщатската и латенската култура в България и Македония. — Год. на Нар. музей София, т. VI, с. 152—182
Фол, Ал. Демографска и социална структура на древна Тракия, С., 1970.
Botušarova, L. Un nouveau monument de la déesse celto-romaine Epona, Revue Arch., T. 33, c. 164—166.
Dimitrova, A. и N. Gizdova. Der Charakter der thrakischen Kultur während der jüngeren vorrömischen Eisenzeit in dem Gebiet des Sredna-Gora Gebirges, Thracia, T. III, 1974, c. 321—331.
Egger, R. Der Grabstein von Čekančevo, Schriften der Balkankommission. Antiquarische Abteilung, T. 11, 1950.
Frel, J. Observations sur les bijoux hellénistiques de Messambria, Acta Antiqua Philip. — Studia Archaeol., 1963, c. 61—69.
Gerov, B. Keltische Spuren in Westthrakien. В: Studien zur Geschichte und Philosphie des Altertums (Budapest), 1968, c. 349—355.
Gerov, B. Zur Lesung und Deutung des Epigramms von Čekančevo. — Известия на Института за български език, т. XVI, 1968, с. 97—106.
Domaradzki, M. Présence celte en Thrace au début de l’époque hellénistique (IVe—IIIe siècle av. n. è.). B: Actes du IIe Congrès International de Thracologie (Bucureşti), T. I, 1980, c. 459—466.
Jacobsthal, P. Die Kelten in Thrakien (Afinai, 1940, c. 391-400).
Ognennova-Marinova, L. Notes sur la toreuthique antique en Thrace, Thracia, t. III, 1974, c. 185—193.
Todorović, J. Kelti u jugoistocnoj Evropi ( = Dissertationes, т. VII), Beograd, 1968.
Tačeva-Hitova, M. Au sujet d’épées celtiques trouvées en Bulgarie. B: Studia in Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c. 325—337.
Vasilev, V., P. Petrov, Recherches sur la technologie des épées celtiques. B: Studia in Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c. 338—343.
Venedikov, I. Celtes ou Thrace. B: Studia in Honorem Veselini Beševliev, Sofia, 1978, c. 315—324.
Woźniak, Z. Wschodnie pogranieze kultury lateńskiej, Worcław—Warszawa— Kraków—Gdańsk, 1974.
Woźniak, Z. Die östliche Randzone der Latènekultur, Germania, т. 54, 1976, c. 382—402.
Zirra, V. Sur la présence des éléments laténiens dans le Pont Gauche (Dobroudja). B: Les mouvements celtiques à partir du Ve siècle av. n. è. (Colloque XXVIII), Nice, 1976, c. 16—20.
Gerasimov, T. Chenets celtiques de Bulgarie, Latomus, t. XXXI, fsc. 3, 1972, c. 717—743.