15.04.2022г.,автор: barin взето от:
https://barin.blog.bg/history/2022/04/15/bitkata-pri-aliia-ot-387-g-pr-hr.1813816
Уважаеми приятели ! Публикувам тази статия, в която авторът освен описанието на битката при Алия се опива да даде представа за келтите. По-моему, авторът е по-скоро „неутрален“ към келтите /което само по себе си е добра новина :)/. Освен някои разпространени грeшки, като например, че галите печелели само заради грешките на римляните, той предлага една „спокойна“ оценка на келтите, за което му благодаря.
В заглавието пиша за година 387 пр. Хр, но според някои източници годината е 386 или 390 пр. Хр. В началото правя това уточнение. Битката се е състояла при сливането на река Тибър и Алия. Противостоящите страни са Римската република и едно галско племе Сенони. В началото на 4 век пр.Хр. келтски племена, които живели преди това северно от Алпите, завладяват етруските племена от долината на По, където живеят.
Келтското племе сенони се заселва на територията чак до наречената след това на тях Sena Gallica. Сблъсъкът между двете армии става при река Алия. Римляните са предвождани от Марк Фурий Камил, а галите от Брен.
Сеноните бяха едно от различните галски племена, които наскоро нахлуха в Северна Италия. Те се установиха на Адриатическо крайбрежие около това, което е сега Римини. Според Ливий, те бяха извикани в Етруски град Clusium (сега Chiusi, Тоскана) от Арунс, влиятелен млад мъж от града, който искаше да отмъсти на Лукумо, който „беше развълнувал жена си“. Когато сеноните се появиха, клюзианците се почувстваха застрашени и помолиха Рим за помощ. Римляните изпратиха тримата синове на Марк Фабий Амбуст, един от най-могъщите аристократи в Рим, като посланици. Те казали на галите да не атакуват Клузиум и че ако го направят, римляните ще се бият, за да защитят града. След това те поискаха да договорят мир.
Сеноните приеха мир, ако Клузианците им дадат земя. Последва кавга и избухна битка. Римските посланици се присъединиха. Един от тях уби сенонски вожд. Това беше нарушение на правилото, че посланиците трябва да бъдат неутрални. Братята бяха взели страна и един от тях също беше убил сенон. За битката са писали Диодор Сикулус /тоест Диодор Сицилиански – бел. на блогера/ , Плутарх, Полибий и Страбон /Страбо – бел. на блогера/ . Информация за битката при Алия има достатъчно, но аз ще публикувам само същественото. Келти и гали са един и същ народ.
Според Ливий в Рим не са били предприети специални мерки и налогът „не е бил по-голям от обичайното в обикновените кампании“. Келтите тръгнаха към Рим толкова бързо, че „Рим беше гръмотевичен от бързината, с която се придвижваха, което се вижда както от бързането при събирането на армията, сякаш тя отговаря на внезапна извънредна ситуация и трудностите при получаването по-далеч от единадесетия етап.“
Предполага се, че римляните са били по-малко. Те не са разположили лагер, нито са построили отбранителен вал и не са божествували боговете, както е трябвало.
Те разшириха крилата, за да избегнат фланк, но това направи линията им толкова тънка и отслабена, че центърът трудно можеше да се задържи заедно. Те поставиха резервите на хълм вдясно. Брен, вождът на Сеноните, подозира, че това е хитрост и че резервистите ще го нападнат отзад, докато той се бие с римската армия в равнината. Затова той атакува хълма.
Според древногръцкия историк Диодор Сикулус римляните тръгнаха и прекосиха река Тибър. Той е единственият древен историк, който е поставил битката на десния бряг на реката. Римляните нареждат най-добрите си войски, 24 000 души, в равнината и поставят най-слабите войски в хълма. Келтите също се наредиха и поставиха най-добрите си мъже на хълма и лесно спечелиха сблъсъка там. По-голямата част от римските войници в равнината безредично избягаха до реката и си пречеха. Келтите убиха мъжете в тила.
Някои римляни се опитали да прекосят реката, носейки доспехите си, които според Диодор ценели повече от живота си, но това ги натежало. Някои се удавиха, а други с големи усилия успяха да стигнат до банката по-надолу по течението. Докато галите продължават да избиват римляните, войниците след това хвърлят доспехите си и плуват през реката. Галите са хвърляли копия по тях. Повечето оцелели са избягали в град Veii. Някои се върнаха в Рим и съобщиха, че армията е била унищожена
Според написаното от Плутарх галите се разположили в лагера близо до вливането на Алия в Тибър, на около 18 км от Рим, и внезапно нападнали римляните. Имаше „безпорядъчна и срамна битка“. Римското ляво крило беше изтласкано в реката и унищожено, докато дясното крило се оттегли преди атаката на галите от равнината към хълмовете и повечето от тях избягаха в Рим. Останалите оцелели са избягали във Веи през нощта. „Те смятаха, че Рим е изгубен и всичките му хора са избити“.
Легендата за гъските, които спасили Рим и фразата “Горко на победените” са свързани с Римската република. Става дума за един от най-срамните моменти в историята на Древен Рим. Келтите победили римляните. Високомерният отговор на галския предводител накарал посланиците на Рим да се оттеглят в Клузиум. Тримата Фабии обаче били освен храбреци и доста импулсивни младежи. Вероятно заради това, вместо да спазят правилото за неутралитет на посланическите мисии, те се въоръжават и вземат участие в битката на клузийци срещу галите.
По време на сражението един от Фабиите убива знатен гал. Галите докладват на Брен, че римските посланици са престъпили правилото за неутралитет и са се включили в боя на страната на защитниците на Клузиум. Гневът на Брен заради убития знатен галски младеж се разгаря и той прекратява боя с клузийци и нарежда на войските си да се готвят за поход срещу Рим.
Брен обаче не е чак толкова импулсивен водач. Преди да поеме на път, събира съветниците си и по тяхно предложение изпраща в Рим посланици, които да настояват да им бъдат предадени тримата Фабии. Сенаторите не се съгласяват с искането на Брен. И за да е още по-пълна кашата, Сенатът решава да потърси и решението на Народното събрание. Събранието на римските граждани още по-рязко отказва да разглежда въпроса. Нещо повече – избира тримата Фабии за военни трибуни, гласувайки им консулски пълномощия (възможно най-високите права в епохата на римската република). Гневът на Брен отново пламва – римляните не само не зачитат справедливото му искане, но и избират престъпилите закона Фабии сред ръководните магистрати на държавата.
Поражението е жестоко. Рим се оказва на косъм от тоталното изтриване от историята. Градът просто не разполага с никакви сериозни укрепления и на практика е беззащитен. В “История на Рим от основаването на града” римският историк Тит Ливий нарича третият ден след квинтилските иди (т.е. 18 юли) “денят на Алия”. И в продължение на много векове, денят е смятан за носещ нещастие и затова римляните не правели нищо на този ден.
Битката между римляни и келти поставя началото на продължителна борба за надмощие и завладяване на нови територии. Битката при Алия е ключов момент в европейската история. Именно след тези събития Рим започва да трупа омраза към галите ( келтите), която ще даде окончателен резултат след няколко века в покоряването и романизирането на огромна част от келтските племена на континентална Европа, а също така и в поголовното разпространение на римската култура из познатиа тогава свят (да, знам, че се води гръко-римска, но според мен е изцяло пречупена през римската призма; гърците никога не стигат по-навътре от крайбрежията и римляните разпространяват достиженията им – така, както те ги разбират).
В битката при Алия галите печелят убедителна пълна победа. Процесът на ромеизирането на келтите продължава няколко века. Има и други битки между тези два водещи народа, където в повечето Рим взема надмощие. Пак тогава римляните изоставят фаланговия гръцки метод за водене на бой и започват прословутите реорганизации в армиите си, които един ден ще им позволят да завладеят толкова много земи. До идването на Ханибал през Втората Пуническа война и Атила през V в. Рим никога не е бил застрашаван толкова.
Голяма част от нововъведенията са взаимствани точно от келтите. Келти е имало и на Балканския полуостров. По българската територия келтите са живели в района на Ямбол, Карнобат. Столицата им е била град Туле. Точното място не е локализиорано, но името на с. Тулово по подбалканската жп линия идва от Туле. Най-известният им владетелел бил Кавар.
Още за войната при р. Алия: докато римляните и галите преговаряха за откупа, Маркус Фуриус Камил се обърна с армия и изгони галите, но (временната) загуба на Рим хвърли сянка върху романо-галските отношения през следващите 400 години. На Рим му трябва дълго време да се съвземе от тази катастрофа. Започва възстановяване. Цензорите дават заповед да се изгради отново крепостната Сервианската стена.
Войската се реорганизира. Вместо гръцките Фалангски-мечове римляните се въоръжават с късия меч (гладиус). Заменят бронзовите хелмове с железни. Легионите се преструктуират и се въвеждат триарии, принципи и хастати. В ранните си дни Рим все още е бил град-държава от само регионално значение и територията му не се простира на повече от 50 км (30 мили) от града.
Корнел отбелязва, че оценките на населението на Рим в края на 6 век пр. Хр. Въз основа на размера на територията му варират между 25 000 и 50 000 и смята, че по-вероятната цифра е 25 000-40 000. Основната работа на Фракаро дава военен състав от 9000 мъже на военна възраст (от 17 до 47 години), според което излиза, че минималното население е било около 30 000.
Археологическите доказателства показват, че през 5 век пр. Хр. е имало икономически спад, който би предотвратил значителен прираст на населението. Територията на Рим се е увеличила със 75% в началото на 4 век. Подобни съображения правят малко вероятно размерът на населението на римските граждани да е бил достатъчно голям, за да осигури военен фонд от 24 000 или повече войници по време на битката при Алия.
По време на битката Брен надхитрил римляните. Той за втори път ги надхитрил, когато Камил водил преговорите от позицията на победен. Брен окупира Рим, но не успя да вземе Капитолия от Манлий. Според легендата, когато данъкът, който римляните са се съгласили да платят, се претегля, римлянин се оплаква, след което Брен хвърля меча си върху кантара, като вика: „Vae victis!“ [горко на победените]. Ние знаем още две фрази за след приключване на войните“ Победителят взема всичко“ и “ Победителите не ги съдят““. Историческото му съществуване е съмнително. За Древен Рим има писано много, затова няма да пиша. Само накратко ще напиша за келтите- един от основните противници на Рим до I в.пр. Хр, когато окончателно ги побеждава Гай Юлий Цезар.
Предполага се, че Келтите са пристигнали на Британските острови през 5-4 век преди н.е. По това време основната част от Келтите е живяла на Континента, но с укрепването на Римската империя и походите на легионите, Британските острови и провинция Бретан във Франция са останали най-сигурни места. Римляните нападали островите няколко пъти и когато Англия /England/ е била превзета, келтските кланове се преместили към по-далечните земи – Ирландия, Уелс и Шотландия. На практика в тези земи Келтското влияние никога не е било прекъсвано и затова в днешни времена повечето ирландци смятат, че имат Келтски корени.
Много съвременни жители на Ирландия, Уелс, Шотландия и Бретан /Франция/ говорят на келтски диалекти. „Официалната” представа за живота на Келтите винаги е била меко казано негативна. Доскоро се предполагаше, че „варварските” Келтски народи са живеели в примитивни жилища облечени с груби кожи, вярвали са на странни божества и непрекъснато участвали в кървави ритуали.
Келтите създали собствени търговски центрове в близост до река Дунав. Това било най-важното местоположение за водене на търговия и келтските общности го използвали в продължение на 150 години. Те са имали развита пътна мрежа. До 450 г. пр.Хр., келтите разпространили търговските си връзки в цяла Европа. Те създали прочутия път Тин Роуд, който започва от Марсилия и стига чак до Великобритания. И поради факта, че източниците са били широко известни, тази представа за Келтите се е приемала за истина.
Келтите са имали свое летоброене – Колинският календар. Всъщност не знаем точното наименование на календара им, защото е наречен на френския град Колини, където е открит през 1897г. Накратко казано календарът е построен по следния начин: годината е започвала в началото на зимата, т.е. около 1 ноември, и се разделяла на две основни части – зимна и лятна. Лятото започвало около 1 май. Най-важен бил празникът в края на летния сезон – 31 октомври, който имал характера на всички новогодишни празници.
Следващият е по средата на зимния сезон. Краят на зимата се свързвал с нов голям празник — 30 април. Последният важен празник бил в средата на летния сезон. Келтите са използвали метални оръжия. Затова те са успели да създадат империя в Европа, преди римляните да им се изпречат на пътя. Келтите са едни от първите, които са създали мечовете от желязо.
Употребата на метала за оръжие станало широко разпространено чак през VI век пр. Хр., когато желязото изместило бронза. Убедителен аргумент в полза на “цивилизования” живот на Келтите дават намерените скелети в блатата и мочурища в Дания и Англия. Повечето Келти са живели в села с развито земеделие, градовете им са свързвали селата като места за икономическа и културна активност.
Укрепените градове и свети места са били издигнати покрай оживени пътища. За това,че келтите не са били съвсем примитивни диваци може да съдим от факта, че някои следващи противници на Рим са стъанали нарицателни за примитивни разрушители, неуки, нецивилизовани, Такива асоциации навяват „вандали“, “ хуни“, “ готи“.