История,  Келтски свят

Галати

от Уикипедия, свободната енциклопедия, взето от:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8

User:QuartierLatin1968 взето от Wikimedia Commons, the free media repository

Галати (Galatae; Γαλάται, Galatai) се наричат келтите/гали (на гръцки: Γαλάται, Galatai), населили през 278—277 г. пр.н.е. равнинните територии в централна Мала Азия и основали там държавата Галатия. Келтите наброяват около 20 000 воини с техните семейства и са от племената толистобои, тектосаги (част от племето на волките) и трокми, обединени в племенен съюз, и са част от келтската вълна, нахлула в земите на Балканския полуостров.

Тези келти, водени от Леонарий и Лутарий, са наети от царя на Витиния Никомед I срещу селевкидския владетел Антиох I Сотер, като в отплата получават земи за заселване. Тектосагите се заселват в района на град Анкира, който става тяхна столица; толистобоите се установяват в района на град Гордион, преименуван от тях на Виндия, а трокмите се заселват източно от река Халис.

Според Страбон трите племена говорят един и същи език и не се различават едно от друго в никакво отношение. Всяко от тях е разделено на четири части, като всяка има собствено управление[1]. След основаването и укрепването на Галатия, трите племена живеят на федеративен принцип, управлявани от общ съвет от 300 души. Предполага се, че първият, който ги обединява под общо управление е Ортиагон[2] — вожд от средите на толистобоите, което става около 189 г. пр.н.е., в отговор на заплахата от римската експанзия, ръководена от Гней Манлий Вулзон.

След смъртта на последния независим владетел на Галатия Аминтас през 25 г. пр.н.е., келтската държава е превърната в римска провинция. По-късно галатите се споменават в Новия завет (Послание към галатяните на Апостол Павел), от Йосиф Флавий в Юдейски древности[3] и от Йероним[4].

Източници

1.Страбон. География 12; 5, 1.

2лБересфорд Елис, Питър. Кратка история на келтите. Унискорп. София. 2008. стр. 235.

3.Юдейски древности I, 6

4.Commentarius in Epistulam ad Galatas 2,3 Плутарх: de mul. vir 257

Литература

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *