2015г., автор: Цветомира Димитрова-Ненова – докторант в Катедра „Стара и средновековна история“, ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“
Четено на Трети мартенски студентски четения (2013 г.), публикувано в Мартенски студентски четения. – Сборник с материали от Първа, Втора, Трета и Четвърта студентски научни конференции във ВТУ „Св.свКирил и Методий“ Университетско издателство “Св. св. Кирил и Методий”, 2015, В. Търново, ул. “Теодосий Търновски” No 2
взето от:
Резюме: Настоящото изследване представя накратко основните типовекъщи в средновековна Англия: селски, градски, аристократични и тяхното предназначение. Използвани са извори от сборника на Е. Amt. и историография, като: „Family Life in The Middle Ages” на L. Mitchel, „Medieval Towns: The Archaeology of British Towns in Their European Setting” на J. Schofield и A. Vince, „Greater Medieval Houses of England and Wales, 1300–1500” на А. Еmery, „Discovering Medieval Houses”, „The Village and House in The Middle Ages” на J. Chapeld и R. Fossier, „Medieval Yorkshire Towns: People, Building and Spaces” на J. Sheeran, „Houses and Cottages of Britain” на R. Brunskill и други.
Основната цел на този доклад е да разгледа устройството и предназначението на основните типове къщи в средновековна Англия, да проследи промяната, която настъпва в развитието на тяхната архитектура и конструкцията през Средновековието и да представи главните етапи в развитието на средновековната английската къща.
В настоящото изследване ще се опитам да представя накратко основните типове къщи в средновековна Англия: селски, градски, аристократични и тяхното предназначение. Един от изворите, на които се позовавам е: „Селските къщи” (1), от сборника с документи на Емили Амт, който ни представя устройството на една селска къща през XIII в. От същия сборник са и изворите „Кухнята” (2), в който са изброени основните продукти, които присъствали в кухнята на заможните семейства през Средновековието и „Градска къща” (3), в който са представени всички стаи, които включвала една градска къща от XIV в.
Използваната историография включва изследвания като „Family Life in The Middle Ages”(4) на L. Mitchel, „Medieval Towns: The Archaeology of British Towns in Their European Setting”(5) на J. Schofield и A. Vince, „Greater Medieval Houses of England and Wales, 1300-1500” (6) и „Discovering Medieval Houses” (7), от А. Еmery, „The Village and House in The Middle Ages” (8) на J. Chapeld и R. Fossier, „Medieval Yorkshire Towns: People, Building and Spaces” (9) на J. Sheeran, „Houses and Cottages of Britain” (10) на R. Brunskill и други.
В своята книга „Houses and Cottages of Britain”, водещият авторитет по народна архитектура R.Brunskill, прави стандартно изследване за сградите, в които британците живеят от Средновековието. Този труд показва как и защо къщите били първоначално планирани и развитието на жилищната архитектура във времето. Авторът също изследва различните средства и материали за изграждане на къщите – пръст, дърво, камък, тухла, както и предназначенията
на стаите.
В „Medieval Yorkshire Towns: People, Building and Spaces”, J. Sheeran представя средновековните градове в Йоркшър, проучва начините, по които архитектурата и използването на пространството в
средновековния град се отразяват на градската култура, която се развива през X–XIV в. и добива завършен вид от XV в.
Основната цел на този доклад е да разгледам устройството и предназначението на основните типове къщи в средновековна Англия – селски, градски и аристократични, като показател на съсловна принадлежност.
Археологическите разкопки разкриват, че въпреки наличието на географски нюанси, са съществували относително ясни общи тенденции на изграждане на жилища в средновековна Европа. В германо-келтския свят селската къща била от типа „хале”: основите й представлявали дълъг правоъгълник с размери примерно 60х20 м; таванът бил укрепен с греди; предназначена била да побере петнайсетина човека и добитък. Вкопаните колиби пък подслонявали занаятчийските дейности, а в покритите ями се съхранявали хранителните запаси и те винаги били близо до основната сграда. Огънят бил навън и на разстояние поради страх от пожар или за да се използва от няколко семейства (11). Строителните материали се набавяли от близката околност: дървесина, изсушена глина, кирпич (смес от слама и кал). По на юг, където строителното изкуство датирало от дълбока древност, се използвал камък, без значение какъв, и градежът бил почти задължителен. Що се отнася до градското жилище, на север и на юг то продължавало традицията на стария античен модел (12).
Къщите в Уаръм Пърси, Йоркшър, наподобявали по конструкция германо-келтските къщи с дълга правоъгълна форма, подслоняващи хора и животни под един покрив, от XIII в. до ранния XVI в.
По-голяма част от къщите били изградени от дърво. През първата половина на XIII в. в конструкцията на къщите започнал да се използва камък (13).
През XIII в. наблюдаваме същата конструкция на къща и в Германия.
Според Е. Amt „В северната част на Германия по-ниската германска къща [селската] се появила през XIII-ти век. Средновековни примери ни показват основните характеристики на този тип къщи: разширен централен вход, през който да могат да влизат превозните средства и друга врата, през която се влизало в помещението за кравите. ……Частта от помещението, запазено за ползване от човека е обикновено в центъра на самата сграда, понякога от едната страна. Огнището по правило е разположено в центъра.” (14)
Тази схема се променила едва когато се сринали двата традиционни стълба на живота, каквито били кланът и преобладаващото скотовъдство. Така се установил новият тип жилище (15). Специалистите водят яростни битки за момента на преминаване от единия вид постройки към другия. Вероятно този процес започнал през VII в. и достигал своя връх в края на XIII в.16 Промяната довела до утвърждаването на индивидуалната къща с по-малък размер, около 20х6 метра, предназначена за едно семейство. Добитъкът бил изведен навън, а огънят – внесен вътре. Ясно изразена в провинцията, в града промяната била маркирана от отчетливото разграничаване между феодалния или градския укрепен замък, издигащ се над определен квартал, и занаятчийското селище, в което се приютявали няколко семейства (17).
В средата на средновековната епоха на село жилището било с площ петнайсетина квадратни метра, състояло се от едно помещение, а след края на XIII в. помещенията станали две. Разпределението
било хоризонтално, нямало горен етаж, но затова пък имало навес за съхранение на храни, до който се стигало по вътрешна стълба. Селското жилище било изградено от кирпич, тухли или камъни, в зависимост от суровините, предлагани от околността. То имало пръстени подове, покрив от слама, керемиди или други материали, такива каквито били в наличност (18).
Ако обаче жилището било на заможен човек, принадлежащ към военното съсловие, то се променяло: йерархизирало се във вертикална посока. Науката разполага с много археологически данни, а също и с подробни описания, може би абсолютно измислени, за „крепости”, като описанието на замъка Ардр от XII в. в Булоне. Жилищата били изградени от камъни и кал и снабдени отначало с квадратни, а после и с кръгли кули. Вътрешното разпределение било почти еднотипно: долу, а при нужда и в подземието, имало склад за храни, резервоар за вода, а ако хората можели да си го позволят – и кладенец. Конете съжителствали с прислугата; там били и кухненските помещения.
В жилището на провинциалния земевладелец особено важно място заемало кухненското помещение. В него непременно трябвало да има маса, тенджери, брадва, нож, казан, бронзов съд, малка солница, тиган, паница, голяма чиния, бъчва и ножове за чистене на риба. Главният готвач трябвало да разполага в кухнята с шкаф, където съхранявал ароматни подправки и прясно брашно за хляб (19).
Емили Амт ни дава чудесен пример за устройството на една градска къща от XIV в., която включвала: „…зала за посрещане на гости, стая с камина, един килер между тях, слънчева стая,
използвана като всекидневна,…извън залата за гости имало две помещения като изби, противоположни едно на друго, едно ограждение за канал с две тръби водещи към него, празна стая, разположена между залата за гости и старата кухня, а в края на всекидневната – кухня с камина.” (20)
От този извор разбираме, че другото помещение, характерно за жилищата на богатите, била залата, aula, където се събирали приятелите, бедните роднини, „своите хора”; там гостите и приятелите се хранели и веселели. Чрез внушителния размер на залата, господарят демонстрирал сила и богатство (21). На второто ниво, личното, се намирали огнището, спалното помещение и най-вече стаята на господаря, ядрото на рода, където се съхранявало съкровището. С времето колкото повече се разраствала постройката, толкова повече се променяло и разпределението (22)
В града домовете на богатите граждани напомняли на благородническите в провинцията. Градското парцелиране формирало тесни успоредни застроени ивици с фасади от по дванайсетина метра.
Следователно къщите били надлъжни, с корпус от постройки отпред и пространство или двор, достъпни отзад. И макар стените често да били от кирпич, поддържан от греди, укрепващи фасадата, камъкът бил предпочитан, когато човек можел да си го позволи. Покривите били покрити с керемиди или каменни плочи. На нивото на улицата имало само една стая с врата и с широк отвор в стената, затварян с дървени капаци. Ако това бил домът на занаятчия, помещението било неговата работилница. Понякога в дъното имало помещение, през което се излизало на двора. Във всички случаи обаче стълбата водела до горния или горните етажи. Градската къща имала маза
или зимник, до които се стигало по вътрешна стълба (23).
Жилищата на богатите хора в градските центрове на средновековна Европа били много различни от тези на поземлената аристокрация. Членовете на градския заможен елит – майсторите в гилдиите, богатите търговци и професионалисти като нотариуси и съдии –живеели в къщи, които според градските стандарти били обширни и елегантни, но не можели да се конкурират с претрупаните зали на аристократичния замък. Къщите били многоетажни, построени от камък и измазани в южната част на континента, а на север обикновено били комбинация от дървени греди и камък. Те били заградени с дворове и градини (24).
Приземният етаж на градските къщи бил използван за търговски цели, като работилница, магазин или офис, затова стените заграждали задните части на къщата, с цел да осигурят някаква степен на
уединение за семейството. Членовете на семейството живеели на горните етажи на градската къща, като приземният етаж и мазетата били предназначени за склад и търговски дейности. Кухните били
често прикрепени към задната част на къщата или в някои случаи отделени изцяло от нея, с цел да я защитят от пожар, който бил постоянен проблем в средновековните градове. Слугите и чираците
спели в таванските помещения и работилниците. Стълбищата били често залепени към външната страна на къщите, тъй като било по-лесно да се построят по този начин, защото това увеличавало пространството вътре в къщата (25)
Най-богатите членове на градския елит влагали богатството си в украсяването на техните къщи, а не в създаването на огромни дворцови структури. Техните интериори били наистина луксозни, с варосани стени, скрити зад гоблени, които започнали масово да се произвеждат през XIII в., остъклени прозорци, камини с усъвършенствани рамки, боядисани тавани и скъпи мебели. За съжаление санитарните помещения в средновековните градове не били подобни с тези, открити в замъците. Елитът обикновено имал нужник или клозет в двора, в задната градина, но слугите трябвало да ходят в обществени тоалетни, създадени в края на градските улици (26).
Повечето градски къщи били построени на един или два етажа. Различията между градските къщи в големите и малките градове били свързани с разположението на хола спрямо улицата. Изглежда
по-често срещано явление в големите градове, било антрето да е разположено под прав ъгъл на улицата. (27) Обикновено холът или антрето заемал най-голямата част от правоъгълната сграда на първия етаж. По-малките стаи заемали останалата част. До антрето се стигало чрез външно стълбище, а в по-малките стаи се влизало от хола. В голямата зала имало огнище на страничната стена (28).
Във всяка една средновековна стая важно място заемало огнището. Осигурявайки едновременно светлина и топлина, от XII в. насам, огнището също демонстрирало технологичните иновации (29).
Централното огнище, което оставяло стаите почернели от дим, било заменено от камината. С нея за първи път стаите над приземния етаж можели да бъдат отоплявани, което повишило качеството на живот.
Ако огнището осигурявало топлина, то въвеждането на стъкла на прозорците гарантирало, че стаите ще запазят топлината. От XIII в. остъкляването на прозорците било въведено в господарските домове (30).
В Северна Европа и на Британските острови станала особено популярна конструкцията на къща, която заемала част от въздушното пространство над улицата, с цел да направи жилищните пространства на градските семейства по-обширни. Вторият и третият етаж на къщите бил разширен навън, над основата на къщата, така че те надвисвали над улицата. Въпреки ефективния метод за получаване на по-голямо вътрешно пространство, тази конструкция на къщите правела улиците на средновековните градове дори по-тъмни и мрачни Надвесите често спирали почти цялата слънчева светлина, получавана на улиците (31). Друга характерна особеност в градовете бил нави-
кът да се изхвърля съдържанието от нощните гърнета и кофите за боклук от прозорците на горните етажи на улицата. Това не само допринасяло за ужасната смрад, но също излагало на опасност хората, които ходели по тротоарите (32).
Тъй като хората се стремели да работят и живеят на едно и също място, голяма част от къщата била предназначена за икономически интереси. Затова при необходимост, дори горните етажи на къщите можели да се пригодят за производство, ако занаятът изисквал големи машини или използвал голям брой чираци и калфи. Хората от едно професионално направление били понякога обединявани в определени части на града, като например в средновековен Лондон, където печатането на книги и нотариалните услуги били структурирани по улица „Флийт” и улица „Ченсъри”, на западния край на града, който бил също център на обучението на юристи. Бичерс, продавач на риба и кожарите от другата страна, всички живеели заедно на улица „Чийпсайд”, на противоположния край на града. Това означава, че някои части от града били наистина нездравословни за живеене, но никой не можел да премести заради това своя бизнес извън „Чийпсайд”, дори най-успешният касапин, защото щял да се провали (33).
Бедните квартали на Лондон били обикновено разположени на-долу по реката. Тези части на средновековни град били неописуемо мръсни, поради каналните води. Опитите да се очистят такива квартали на средновековния град били редки и пословично неуспешни (34). Градските управители на Лондон например забранили изхвърлянето на отпадни води и боклук в Темза, но те били напълно неспособни да приложат тези забрани, които били подновявани всяко десетилетие,
но с минимален ефект. Понякога най-доброто нещо, което можело да се случи на един беден градски квартал, бил масивен пожар, който разрушавал всичко и вероятно премахвал неприятната миризма до известна степен. Ето защо животът на градските бедняци бил печално кратък, пълен с болести, страдание и глад, далеч по често срещани отколкото здравето и успеха (35).
Типичната къща за най-богатите членове на градския елит била несъмнено по-обширна отколкото тази на работещите класи но най-голямото различие между тях бил вероятно фактът, че богатите можели да си позволят големи затворени дворове, което им осигурявало чист въздух, уединение и спокоен кът за отдих в разгара на лятото. Дървото било рядко използвано, като материал при изграждането на къщи. Повечето от къщите били изграждани най-вече от чакъл и камък. Мебелировката, дори сред богатите градски класи е била доста проста и оскъдна, тъй като претрупаната къща била задушена от предмети.
През Средновековието, особено преди XV в., мебелировката била изключително рядка и оскъдна. Предметите били направени от дърво и други материали, но ако били качествено изработени издържали двеста или триста години, дори и при липса на грижи (36).
Дали била седалище на огромна власт или просто дом на заможен търговец, средновековната къща трябвало да отразява обществената позиция на своите собственици. Господарите на къщата искали техният дом да разполага с толкова удобства и приспособления, колкото бюджетът им позволявал. В почти всички къщи стените на всяка стая били завършени с пласт бяла варова мазилка, за да се
прикрие неправилната повърхност на голите каменни стени. След една година, когато мазилката изсъхнела, стените били боядисвани и украсявани в най-новите стилове (37).
Средновековните къщи на най-заможните аристократични и градски семейства били много по-ярки и по-цветни, в сравнение с обикновените селски и градски къщи. Външната стена на Байърли Хол, огромна полудървена господарска къща в Йорк, Англия, била например боядисана в светлочервено, но повечето къщи и замъци били боядисани в бяло. Залата за гости трябвало да бъде достатъчно голяма, за да предизвика страхопочитание у посетителите и гостите, които идвали. Стените били обсипвани с декоративни мотиви. Наистина големите къщи, като господарските имения и замъците, били понякога снабдени с дървена ламперия. Дъските, обикновено чамови,
били прикрепени вертикално на стената, често разположени от пода до тавана или до средата на стената по начина на съвременната ламперия. Независимо от височината, крайната ламперия била боядисана толкова ярко колкото стените (38)
КРАЙ НА ПЪРВАТА ЧАСТ
Забележки
1 Amt, E. Women’s Lives in Medieval Europe. A Sourcebook. London, 1993, p. 192.
2 Откъс от описание на къща в провинция от XII в., оставено от Александър Некъм. – Вж.: Amt, E. Women’s Lives in Medieval Europe. A Sourcebook. London, 1993, p. 151.
3 Amt, E. Op. cit., p. 202.
4 Mitchel, L. Family Life in The Middle Ages. Greenwood Press, 2007.
5 Schofield, J., Vince, A. Medieval Towns: The Archaeology of British Towns in Their European Setting. Leicester University Press, 1994.
6 Emery, A. Discovering Medieval Houses. Shire Publications Ltd, 2007.
7 Emery, A. Op. cit.
8 Chapeld, J., Fossier, R. The Village and House in The Middle Ages. California University Press, 1985.
9 Sheeran, G. Medieval Yorkshire Towns: People, Buildings and Spaces. Edinburgh University Press, 1998.
10 Brunskill, R. Houses and Cottages of Britain. Great Britain, 1997.
11 Фосие, Р. Обикновеният човек през средновековието. С., 2009, с. 99.
12 Пак там, с. 100.
13 Chapeld, J., Fossier, R. Op. Cit., p. 211.
14 Amt, E. Op. cit., p. 192.
15 Пак там.
16 Фосие, Р. Обикновеният човек през средновековието, с. 100.
17 Пак там.
18 Пак там, с. 101.
19 Amt, E. Op. cit., p. 151.
20 Ibid., p. 202.
21 Flandrin, L. Families in Former Times. Cambridge, 1979, p. 54.
22 Ibid.
23 Фосие, Р. Цит. съч., с. 103.
24 Mitchell, L. Op. cit.,. p. 113.
25 Ibid., p. 114
26 Ibid.
27 Sheeran, G. Medieval Yorkshire Towns: People, Buildings and Spaces. Edinburgh University Press, 1998, p. 120.
28 Brunskill, R. Op. cit., p. 23.
29 Diehl, D., Donnelly, M. Medieval Furniture. Plans and Instructions for Historical Reproduction. Stackpole Books, 1999, p. 2.
30 Ibid. 31 Mitchell, L. Op. cit., p. 114.
32 Ibid.
33 Ibid.
34 Ibid., p. 115.
35 Ibid.
36 Diehl, D., Donnelly, M. Medieval Furniture. Plans and Instructions for Historical Reproduction. Stackpole Books, 1999, p. 1.
37 Ibid.
38 Diehl, D., Donnelly, M. Op. cit., p. 1.