Публикува се със съгласието на собственика на сайта https://mymythstories.com
Благородник на име Лир се оженил за дъщерята на краля на Туата Де Данан – Бов. От щастливия брак на Лир и Ийв се родили две деца – момиче на име Финуула и син на име Ей. Голямо нещастие обаче е станало в света на Лир – Ийв е издъхнала докато раждала синове близнаци.
Скръбта на Лир и Бов била огромна. Те са били поразени от мъка когато Ийв починала, но скоро Бов предложил на Лир да се ожени за друга от дъщерите му Ийва. Тя обикнала голямото семейство – Финуула, Ей и близнаците Фиахра и Кон.
+++
Обаче с времето Ийва започнала да презира децата на Лир, а ревността я подтикнала да потърси някой да ги убие. За ужасното деяние първо отвела децата в дома на баща си, но не намерила кой да го извърши.
Хрумнало й да се опита сама да свърши тази ужасяваща работа, но не могла да се принуди. Затова ги завела до близкото езеро Лох Деравара.
Стигнала до езерото и там с вълшебен друидски жезъл превърнала децата в четири прекрасни лебеда, а проклятието което изрекла след това било да живеят в езерото триста години, след това триста години на брега на Морето на Мойл и още триста години на остров Глора. Лебедите щели да възвърнат човешки облик когато чуят звъна на камбаните на новата религия. Тя им оставила способността да говорят и пеят прелестни неземни песни.
Бащата на Ийва разбрал какво е направила и я прокудил в небето навеки като я превърнал с вълшебство в демон. Повече никой не я видял, но проклятието останало.
Бов и Лир и други от Туата Де Данан ходили при езерото Лох Деравара. Любували се на лебедите, с мъка слушали човешките им думи и запленени от нежните им песни се примирявали с тежкото проклятие.
Минали триста години. На север било второто място, на което трябвало да бъдат лебедите – и те отлетели към Морето на Мойл. Заживели при скалите, които ограждали бурните води. Самота и студ били постоянните им спътници на това отдалечено място и дори топлината от прегръдките на Финуула не могла да прогони горчивината.
Остров Глора било третото място на проклятието. След като изминали още триста години, лебедите отлетели на север от бреговете на Ирландия именно към този остров. Суровите условия на Глора приличали на тези на брега на Морето на Мойл.
Когато най-накрая и последните им години от проклятието изтекли, решили да се върнат обратно към двореца на баща си, но както и се очаквало времето бе оставило своята следа.
Те заварили там трева, храсти, хълмове и дървета, а сградите отдавна са били разрушени.
+++
След като видели останките от някогашния им дом от едно друго време преди стотици години, те с тъга и принуда тръгнали обратно към остров Глора. Там чули камбанния звън – вече новата религия била тук.
За цялото време на изгнаничество на лебедите, християнството бе достигнало бреговете на Ирландия. Камбаната звъняла от параклиса на отшелник. Лебедите не били свикнали и смятали, че това е бил пронизващо грозен звук.
Поопознали отшелника, той се сприятелил с тях и им разказал за новата религия. Той поръчал сребърни вериги: една за Ейв и Финуула и една за Кон и Фиахра, и така четиримата лебеди радвали духовника и вдигали духа му.
Лебедите сякаш открили най-накрая място на което да живеят в покой. Но това не траело дълго: местният крал Лейрнън се оженил за Диох от Южна Ирландия. Тя е разбрала за пеещите лебеди и поискала да ги има за себе си, за да слуша прекрасните им песни.
Крал Лейрнън връхлетял в параклиса, за да удовлетвори искането на новата му кралица. Лебедите тръгнали да бягат и се насочили към олтара, но кралят ловко ги хванал за шиите. В този миг лебедите се превърнали в хора, изпълнявайки последното условие на проклятието да бъдат „докоснати от новата религия“.
Обаче какво да види кралят – пред него стояли старци, толкова време бе минало, че лебедите се превърнали в хора на възраст, свидетелство за столетията.
Лейрнън се смаял и избягал от параклиса. Финуула обаче осъзнала, че на нея и братята й остава малко живот. Помолила отшелника да ги покръсти и погребе заедно. Той се съгласил и четиримата починали в мир, събрани заедно завинаги.