София, 2008, Институт по балканистика, при БАН , взето от:
http://www.ivanstamenov.com/files2010/chbonev_tr_slav-2.pdf
Уважаеми приятели ! Ще публикувам четири поредни откъса от този автор. За мен с това, което той изследва очевидно се доказва, че в продължение на векове СЛАВЯНИТЕ И КЕЛТИТЕ СА ЖИВЕЛИ ЗАЕДНО ! Приятно четене !
II-37 ГАЛИ, ГАЛИЧИ, ГАЛАИ
Клавдий Птолемей, описвайки Сарматия: „… после аварините край изворите на Вистула; под тях омброни, после анартофракти ( EΑναρτοφρÜκτοι), после бургиони, по-нататък арсиети, сабоки, пиенгити и биеси покрай планината Карпатос.
Източно от споменатите като обитатели под венедите са галинди (Γαλíνδαι), судини и ставани, докъм аланите. По-долу от тях игилиони, после костобоки и трансмонтани докъм Певкинските планини“ [Ptol., III, 5, 8–9; Izvoare, I, 538–539].
Пак у Кл. Птолемей: „А морският бряг от най-северното устие на Истъра чак до устието на реката Бористен и земята навътре чак до реката Хиерасос се населява от харпиите, които са под тирагетите-сармати и от бритолагите (Βριτολ Üγοι), които са над певкините“ [Ptol., III, 10, 7; Izvoare, I, 554–555; ИТМ, 351].
Смятам, че името GALINDI може да се разглежда като двусъставно: 1. GALI; 2. (I)NDI. Втората част е производен вариант на праславянския корен ANTA-ANTI ‘живеещи в края, крайници’ (вж. част І). Развитието е както при VANTI-VENDI: ANTI > ÄNDI > ENDI > INDI. Следователно името GALINDI има значение ‘ГАЛИ-крайници, ГАЛИ, живеещи в края’.
От описанието на Кл. Птолемей на местоживелищата на ГАЛИНДИТЕ може да се изведат следните ориентири:
1. Те са разположени на изток от племената, посочени под (южно от) ВЕНЕДИТЕ. Това означава, че става дума за прилежащите земи към най-северната част на Източните Карпати, която опира в Бескидската верига на Северните Карпати. Тези прилежащи земи обхващат най-горното течение на Днестър (Тира). На изток от ГАЛИНДИТЕ са СУДИНИ и СТАВАНИ, които граничат със земята на АЛАНИТЕ, т. е. със степната зона към Южен Буг и Днепър.
2. Под ВЕНЕДИТЕ, стигащи на юг до изворите на Вистула (Висла), са племената АРСИЕТИ, САБОКИ, ПИЕНГИТИ и БИЕСИ. Техните земи са определени край южните склонове на Бескидската верига (тъждествена с планината „Карпатос“). Съседството на ГАЛИНДИТЕ откъм изток с тази редица отново ги поставя в най-горното поречие на Днестър.
3. Под ГАЛИНДИТЕ са разположени ИГИЛИОНИ (вж. част І) и двата клона БОКИ-КОСТОБОКИ и КОСТОБОКИ-ЗАГОРЦИ (вж. тук). Местоположението на последните е установено в Румънска Северна Молдова (окръг Сучава) и Буковина (Черновска обл. на Украйна). Това наистина ги поставя като южни съседи на ГАЛИНДИТЕ и така този ориентир се съгласува с останалите.
Следователно сведението за ГАЛИТЕ-крайници (ГАЛИНДИ) позволява да се приеме виждането, че през ІІ в. е съществувало племе ГАЛИ в горното течение на Днестър. Племенната територия на ГАЛИТЕ е обхващала дн. украинска Ивано-Франковска област и южните части на Лвовска и Тернополска област.
За приемствеността между праславяните ГАЛИ и славяните ГАЛИЧИ съществуват два основни довода:
1. Териториалното съвпадение – ГАЛИЧИТЕ са заемали същите земи със средище град ГАЛИЧ, разположен на Горен Днестър (обл. Галиция).
2. Очевидна е генетичната връзка между двете имена – GALI и GALIČI. Названието GALIČI е получено, като е добавена наставката -IČI към името GALI. Тази наставка е присъща за раннославянския период (VІ–VІІІ в.).
Приемствеността GALI-GALIČI оправдава определянето на ГАЛИТЕ от ІІ–V в. като праславянско племе. Обясненията за формирането на това племе в горното поречие на Днестър може да се потърсят в две посоки:
1. Коренът GAL(A), от който произлиза племенното име GALI, е засвидетелстван в праславянските земи през античността като племенно име и в местни имена.
1а. ГАЛАИ (Γαλαíοι) – племе по Егейското крайбрежие, където се простирали земите на КИКОНИТЕ. Името е записано през втората половина на V в. пр. Хр. в данъчните списъци на Първия Атински морски съюз [ Detsch. Spr., 98]. Тяхната земя край град Месембрия е спомената от Херодот с името ГАЛАИКА (ΓαλλαúκÞ) [ Hdt., VII, 108; ИТМ, 30]. Това название по времето на Херодот вече е било изместено от по-ново – БРИАНТИКА. Следователно съществуването на самостоятелно племе ГАЛАИ може да се отнесе към периода преди V в. пр. Хр.
2а. ГАЛЕПСОС (Γαληψòς): а) град на п-в Ситония (Халкидика) [ Hecat., fr. 152; Hdt.,VII, 122]; б) град в близост до устието на Стримон [Thuc., IV, 107; Strab., VII, fr. 35].
3а. ГАЛИКОН (Gallicum) – пътна станция [Geogr. Rav., IV, 9; ЛИБИ, І, 24] и река ГАЛИКО (Γαλικóς – по-ново име на Ехейдор) край Тесалоника (Солун).
В славянската топонимия също са познати названия, съдържащи корена GAL(A). Като най-архаични може да се определят тези от Пелопонес и Средна Гърция [Vasmer, M. Gr., 27, 68, 111]: 1) ΓαλιτσÜ (Акарнания – Етолия); 2) ΓαλιτσÜδες (Тесалия); 3) Γαλíτσιον (Епир). М. Фасмер извежда тези названия от слав. *galičъ, идващо от *galica със значение ‘гарван, гарга’ (cornix, corvus). Срв. стбълг. ãàëú, тълкувано като ‘черен, тъмен’.
Тук трябва да се отбележи едно гнездо от такива топоними в българските земи – в дн. Врачанска област.
1. ГАЛОВО, село до град Оряхово. Смята се, че е съществувало през предосманския период. Споменато е в османотурски документи от ХVІ в. [ИБИ, ХХ, 85, 97]
2. ГАЛАТИН, село, посочено в документи от ХV–ХVІІІ в. Също се приема, че е заварено от османските турци [ИБИ, ХІІІ, 265; Николов, Б. Искър, 70]
3. ГАЛИЧЕ, споменато през ХV в. [ИБИ, ХІІІ, 243]
4. Отвъд Дунав, в Олтения (окръг Долж) се намира село ГАЛИЧА (Galicea) – Галич·ª, 1596 г. [DRH, B, XI]. Възможно е основателите му да са били преселници от врачанското село Галиче.
Това топонимно гнездо може да се обясни като следа от малка племенна структура. Нейното възникване трябва да се отнесе към VІІ в. – времето на славянското заселване. Става дума за група ГАЛИ-ГАЛИЧИ от Горен Днестър. Увлечени от общия преселнически поток на юг, те стигнали до междуречието Искър-Огоста, където се установили. Създаденото там малко племе вероятно е влизало в племенното обединение на т. нар. Седем племена, обхващащо двата бряга на Долен Дунав.
В карпатските земи (дн. Румъния) многократно се среща селищното име ГАЛАЦ (Galaţi) – пет случая.
Ако се върнем към предложената хипотеза за начален праславянски произход на ГАЛИТЕ от Горен Днестър, то формирането им към ІІ в. може да се обвърже с едноименната река в този район.
2. Другата хипотеза съотнася този проблем с келтското присъствие в карпатските земи.
През ІV–ІІІ в. пр. Хр. келтски племена се придвижили от Среден Дунав към Балканите. Същевременно друг поток се насочил към долината на Тиса и оттам по теченията на Муреш и Сомеш проникнал в северните праславянски земи (дн. Трансилвания). Келтски находки са откривани при южното течение на Прут и Днестър [Ist. Rom., I, 234–236].
Клавдий Птолемей посочва селища между Тира (Днестър) и Източните Карпати, чиито имена звучат като келтски: Кародунон (Καρρóδουνον), Ерактон (IΗρακτον) [Ptol., III, 515; Izvoare, I, 540–541].
В декрет от Олбия (на Протоген), датиран в ІІІ–ІІ в. пр. Хр., се говори за нападение на СКИРИ и ГАЛАТИ (Γαλαται) над града [IPE, I 2, 32]. Това сведение потвърждава присъствието на келти отвъд Източните Карпати – в поречието на Тира (Днестър).
В поречието на Тиса проникнали ТЕВРИСКИ и АНАРТИ. Клон от последните – АНАРТОФРАКТИ – според цитираното по-горе описание на Кл. Птолемей се бил установил южно от изворите на Вистула (Висла), т. е. в склоновете на Бескидската верига.
Името и племенната територия на АНАРТОФРАКТИТЕ може да се съотнесат с посоченото по-горе у Кл. Птолемей селище ЕРАКТОН. Названието ANARTOFRAKTI се състои от две части: 1. ANART(O); 2. FRAKT(I). Първата съвпада с названието на келтското племе АНАРТИ, установило се по Средна Тиса и в дн. Северна Трансилвания (вж. по-долу). Втората част FRAKT(I) съвпада със селищното име ERAKT(ON). Разликата е в началния звук или буква (при преписване). При запис на латински език поради близката графика на E и F е възможно да е била допусната грешка. При еднаквост на съставките в племенното и селищно название са допустими два варианта: 1. ANARTOFRAKT(I)-FRAKT(ON); 2. ANARTOERAKT(I)-ERAKT(ON). Посочената родственост в двете названия съвпада и с териториална близост. АНАРТОФРАКТИТЕ са имали селище (племенен център?) ЕРАКТОН, намиращо се в северната част на Източното Прикарпатие. От друга страна, Кл.Птолемей поставя АНАРТОФРАКТИТЕ до Северната Карпатска верига – Бескидите.
Логично е да се приеме, че АНАРТОФРАКТИТЕ са били клон от келтското племе АНАРТИ. Последните са обитавали Средното Потисие. Част от АНАРТИТЕ преминали Карпатската верига и се установили от източната й страна в горното течение на Прут и Днестър. Те получили названието АНАРТОФРАКТИ по името на племенния им център ЕРАКТОН (ФРАКТОН?).
Юлий Цезар, описвайки земите по Северното Дунавско крайбрежие: „Гората (Херкиния – Ч. Б.) започва от пределите на хелвети, немети и раураки и се простира в права линия успоредно на Дунав до пределите на даки и анарти (Anartium)“ [Caes. B. g., VI, 25, 1; Izvoare, I, 178–179].
Клавдий Птолемей: „Обитават Дакия в най-северната й част, ако започнем от запад: анарти (IΑναρτοι) и тевриски (Τευρíσκοι) и костобоки, а под тях предавенсии и ратакенсии и каукенсии…“ [Ptol., III, 8, 3; Izvoare, I, 542–543].
Съобщеното от Юлий Цезар показва, че през І в. пр. Хр. АНАРТИТЕ са били съседи на ДАКИТЕ. Описанието на Кл. Птолемей (ІІ в.) внася повече конкретност. В най-северната част на Дакия той е поставил редица, включваща три племена (изброени от запад на изток): АНАРТИ, ТЕВРИСКИ, КОСТОБОКИ. В настоящата работа местоживелищата на КОСТОБОКИТЕ са определени в дн. Северна Трансилвания – окръг Марамуреш (вж. тук). Откъм запад техни съседи са били ТЕВРИСКИТЕ. Това означава, че последните са заемали средното поречие на Сомеш. АНАРТИТЕ следва да са обитавали долното течение на Сомеш и прилежащия участък от Тиса около устието на Сомеш.
Това местоположение на келтски племена в Северна Дакия се съгласува с липсата на данни за
обиталища на праславянски племена в поречията на Сомеш и Горен Муреш. Очевидно там в по-ранния период (до ІІІ в. пр. Хр.) са били местоживелищата на ираноезичните АГАТИРСИ, а по-късно на келтски общности. В настоящата работа се установява и присъствие на БОИ край Долен Олт.
Създадената през 106 г. римска провинция Дакия е включвала в границите си и горното поречие на Сомеш. Преселническият поток от дакийски праславяни към Бескидите и Горното Поднестровие заварил там келтско население и праславяни от първата бежанска вълна (І в.). От друга страна, нови келтски групи, произхождащи от Дакия, се включили в преселението на север. Така в Северните Карпати се озовали БОИТЕ-БОЙКИ. В резултат на тези придвижвания през І–ІІ в. в Горното Поднестровие се получило смесване на келти (ГАЛИ) и праславяни. Античните автори са изпол-
звали следните варианти на келтския етноним: ΓÜλλοι, Galli, ΓαλÜται, Κελτοí, Celtae.
Тези ГАЛИ в Горното Поднестровие били наречени КРАЙНИЦИ-ГАЛИНДИ, защото се озовали в далечни, крайни земи. Така възникнала тази племенна структура, включваща ГАЛИ (келти) и праславяни. През І–ІV в. ГАЛИТЕ се славянизирали, но оставили името си на племенното образувание. Смятам, че тази хипотеза за произхода на ГАЛИТЕ от Горното Поднестровие е по-убедителна от първата, изложена по-горе.
През VІ–VІІ в. племето вече е имало раннославянски облик. Настъпила и съответна промяна в името GALI > GALIČI. Племенно средище било едноименното селище ГАЛИЧ край брега на Днестър. При разместванията в началото на VІІ в., свързани с преселението към балканските земи, групи от ГАЛИЧИ се заселили сред българските славяни и сърбо-хърватската племенна общност. ГАЛИЧИТЕ не са намерили място като отделно племе в руската летописна традиция. Вероятно това се дължи на доминацията на съседните племена – КАРАБИ (ХЪРВАТИ), ДУЛЕБИ, ВОЛИНЯНИ. През ІХ–Х в. племенното образувание се развило в княжество с център град ГАЛИЧ