Ирландската християнска мисия
се разпростира от Ламанша до Моравия
от „За Буквите – Килило Методиевски вестник“,
ИЗДАВА УНИВЕРСИТЕТЪТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ • ГОДИНА XXXV • БРОЙ 39/МАЙ 2013 Г.
взето от:
https://zabukvite.org/newspapers/39-May-2013.pdf
Общоприето е, че Ирландия е покръстена през 432 г. от Св.Патрик. Епископът мисионер се стремял да постави основите на ирландска епископска църква по римо-галски образец.
Новопокръстена Ирландия заимствала много от старохристиянския Египет. Тук попаднала на благодатна почва коптската книжовна и ръкописна традиция. Коптски по дух миниатюри и коптски разночетения, а не ръкописни варианти на латинската текстова група, се примесват с келтски орнаментални мотиви в островните скриптории. Монасите са разделени на групи при изпълнение на псалмите по време на литургия. По източен тертип в ирландската църква точно обособено място
има Евангелието на Йоан, за разлика от римо-латинската църква, където се набляга на синоптичните евангелия, начело с Евангелието от Матея. В нея няма провъзгласени за мъченици.
В скрипториите на манастирите се преписват и християнизират стари келтски митове и легенди. Още от самото начало келтското езичество не е преследвано, а просто е възприето и християнизирано. Ирландските духовници почват да странстват в групи от десетина монаси, водени от абат, с цел да основат нов манастир. Това движение обхваща първо Ирландия, след това Шотландия и Англия, за да се пренесе по-късно във Франкската държава и да стигне чак до
Средна Германия.
През VІІІ–ІХ в. зеленият монашески остров се превръща в излъчващ център на духовен живот. Книжовници като Беда Достопочтени, Алкуин и др. подготвят почвата и впоследствие оглавяват т.нар. Каролингски ренесанс. „Поклонничеството в името на Христа“ легитимира масираното прехвърляне на ирландски мисионери на континента и превръща в запазен знак за качество
ирландската ученост и строгото християнско благочестие.
Най-известният мисионер, който пренася ценностите на ирландската църква в пределите на
Франкската държава, е Св. Колумбан (ок. 543–615 г.). Той води бурен живот като високоерудиран
в класическото и патристичното знание монах. През 590 г. заедно с 12 монаси слиза надолу по долината на река Лоара. В размирната Бургундия основава през 591 г. своя най-значим манастир Люксьой, който скоро се превръща в крупно за времето си религиозно и просветно средище.
Наскоро след това се появява дъщерният манастир „Фонтен“. Започва сблъсък с местните бургундски епископи под опеката на Рим. Абат Колумбан пише писмо до папа Григорий Велики. Теодорих І Бургундски предприема гонения над него и го праща на заточение. Като излиза
на свобода, потегля, съпроводен отново с група монаси, нагоре по река Рейн и стига до Боденското
езеро, където през 610 г. основава нов религиозен център в Брегенц.
През 613 г. поставя начало на друг манастир в областта Бабио Пиаченца край Милано, който става
център на антиарианизма. Мисионерстването на Св. Колумбан и учениците му из Западна Европа се превръща в изходен пункт за общо движение за реформиране на манастирите. Той е най-
силната личност, която излиза от келтската църква. На Стария континент се поставя начало на мисионерско съперничество между ирландци и бенедиктинци. Постепенно бенедиктинците надделяват, но те възприемат много от ирландското монашеско знание, като развиват десетки манастирски центрове, създадени от ирландците.
С течение на времето религиозните и културните завоевания на ирландските духовници се разпростират от Ламанша до земите на славяните в Моравия на Изток
–––-
Из книгата на Румен Бояджиев „Ранно западноевропейско монашество. Бенедиктинците и Изтокът до средата на ІХ век“.
София, 1996
Кристианова легенда
Княз Борживой, обдарен с цвета на необикновена красота и младежка сила, посетил по едно време за някаква своя и на поверения му народ работа воеводата си или краля Светополк в Моравия и бил любезно приет от него и поканен на общо угощение с останалите. Но не му било позволено да седне между християните, а бил накаран да
седне според езическия способ на пода пред масата. А тук, казват, му рекъл епископ Методий, който го съжалявал за това оскърбление: „Колко жалко, че ти, мъж толкова знаменит, не се срамуваш, че си изгонен от княжеските седалища, макар сам да имаш воеводска мощ и длъжност, предпочиташ заради срамно идолопоклонство да седиш
на земята заедно със свинепасите“. А той пък му рекъл: „В каква опасност мога да изпадна заради това, или какво добро ще ми донесе християнската религия?“ – „Ако се отречеш от идолите и злите духове, пребиваващи в тях“, казал епископ Методий, „ще станеш господар на своите поданици и всички твои неприятели ще бъдат подчинени на твоята власт, и твоето потомство с всеки ден ще се увеличава като мощна река, в която се вливат различни потоци“.
(IX в.)