Православна църква на галите – Orthodox Church of the Gauls

взето от:

https://wikibgbg.top/wiki/Orthodox_Church_of_the_Gauls

Православна църква на галите
Класификация	Западноправославен
Богословие	Диофизит
Политика	Епископски
Примат	Арлският епископ Григорий
Асоциации	Причастие на западните православни църкви
Регион	Западна Европа, Полша, и Камерун
Език	Френски, Полски, Испански, и Английски
Литургия	Галикански обред, Латински обред, и Западносирийски обред
Централно управление	Абатство Свети Михаил и Свети Мартин в Буа-Обри, в Турен, Франция
Основател	Луи-Шарл (архимандрит Ирене) Винар и Евграф Ковалевски (Свети Йоан от Сейнт Денис)
Клон от	Православна църква на Франция (1997)
Официален уебсайт	eglise-orthodoxe.eu

Православна църква на галите (OCG; Френски: Église Orthodoxe des Gaules, EOG) е самоуправляваща се Православна църква, състояща се от две епархии. Образувана е през 2006г. с мисия да върне православната християнска вяра на хората от западните земи, особено чрез използването на възстановени форми на древни Галикански поклонения.

OCG е част от Причастие на западните православни църкви, а негов глава е епископ Григорий (Мендес), епископът на Арл и абатът на манастира „Св. Михаил и Св. Мартин“ близо до Лузе във френския регион Турен.^{[обсъдете]}

Вярвания

The OCG поддържа традиционните православни вярвания и практики и утвърждава доктриналните учения на седем велики съвета. Докато утвърждава богословските изявления на последните четири събора, OCG отхвърля молбата до Източни православни църкви на осъжданията на тези съвети на монофизитизъм.^[1] Следователно, OCG разпознава и двете Източни православни църкви и Източноправославни църкви като сестрински църкви.

История

Източно православие

През 1924г Луи-Чарлз Уинерт, бивш Римокатолически свещеник, заедно със своите привърженици, образуват Eglise catholique évangélique (Евангелска католическа църква).

Уинерт е бил посветен за епископ две години по-рано от епископ Джеймс Ингъл Уеджвуд от Либерална католическа църква. По-късно обаче Уинерт се отказва от Либералната католическа църква заради окултността си в Теософски учения след публикуването на Curuppumullage Jinarajadasa’с Ранните учения на Учителите 1881–1883.

През 1932 г. Уинерт търси контакти с Руска православна църква (ROC) както за себе си, така и за своята Евангелска католическа църква. Към момента на подаване на заявлението, групата на Уинерт е имала 1500 членове, обслужвани от шестима свещеници и един дякон, в енории, разположени в Париж, Руан, Брюксел, Холандия и Рим.

ROC се съгласи да приеме Уинерт. Въпреки това епископската хиротония на Уинерт е била обявена за съмнителна. Той е бил приет през 1936 г. в Руската Православна църква като свещеник с условието „неговият нередовен брак да бъде разтрогнат и той да не бъде издигнат в епископат“. Той е бил издигнат в ранг на архимандрит и получи монашеското име Ирене (Ириней).

През същата година, ROC също приела групата на Уинерт под името l’Eglise Orthodoxe Occidentale (Западна Православна църква – ЗПЦ), с разрешение за продължаване на поклонението според римския обред с малки корекции. Уинерт станал ръководител на Западната Православна църква и бил под надзора на обикновените руски църкви в Западна Европа.

Уинерт умира през 1937 г., но работата му по възстановяване на западния литургичен и духовен живот в православната църква е била продължена от Евграф Ковалевски (1905–1970), (по-късно Свети Йоан от Сен Дени) и Денис Шамбо. Ковалевски е бил посочен като наследник на Уинерт и ръководител на ЗПЦ, а Денис Шамбо, ръководел малка православна бенедиктинска общност в Париж. След 1946 г. Ковалевски започнал да възстановява Галикански канон, който е традиционен за Франция, докато Шамбо продължил да използва римския ритуал.

С групата на Ковалевски също е свързан архимандрит Алексис ван дер Менсбруге, бивш римокатолически свещеник, който се стремял да възстанови древен римски обред, като замени средновековните акреции с галикански и византийски интерполации – въпреки че Менсбруге бил отделен от Православната Църква на Франция.

Различия между литургичната визия на Ковалевски, от една страна, и Шамбо и Менсбруге, от друга, както и новини за плановете на московския патриарх Алексий I да бъде посветен Ковалевски за епископ на Западна Православна църква, довело до конфликт. Фалшивите обвинения в непристойност от страна на Ковалевски, повдигнати от Шамбо и Менсбруге през 1953 г., довели до решението, взето от патриарха да отстрани Ковалевски от ролята му на администратор на ЗПЦ, без допълнително разследване.

Когато впоследствие измамата била разкрита, през септември същата година, при Ковалевски е бил изпратен специален служител, за да се извини за прибързаното решение. Обаче вече е бе твърде късно. Ковалевски вече бе подал оставка от ROC, и енориите и мнозинството от духовенството на Западна Православна църква го последвали.^[2]

През 1959 г., след няколко години изолация, групата на Ковалевски, по това време известна като Православната Църква на Франция, попада под грижите на Руска православна църква извън Русия. През 1964 г. Ковалевски бе регистриран като монах с името Жан-Нектар (Йоан-Нектарий), и посветен като първия съвременен епископ на Сен Дени.

Главният му осветител е архиепископ Джон (Максимович) ( ROCOR по това време епископ в Западна Европа, по-късно св. Йоан Чудотворец). Смъртта на Джон Максимович през 1966 г. е била сериозен удар за западните православни християни във Франция, тъй като не е бил намерен друг поддръжник на Западна Православна църква за Архиерейски събор те за пореден път се оказали в изолация.

Докато мисията Руската Православна църква при Менсбруге и Шамбо пресъхна и приключи, църквата на епископ Йоан (Евграф Ковалевски) продължила да процъфтява. Епископ Йоан почина през 1970 г., но през 1972 г. църквата намери нов дом в Църква на Румъния.

Жил Бертран-Харди, свещеник на Православната Църква на Франция /OCF/ бил регистриран като монах с името Жермен и посветен като епископ на Сен Дени. През това време OCF нарасна значително във Франция и другаде.

Въпреки това, през 1993 г., след дълъг конфликт, произтичащ от нарастващата антипатия между източноправославните църкви към западен литургичен и културен израз на православието, румънският синод издава писмо до епископ Жермен и неговата църква, в което съобщава решението си да оттегли надзора си над OCF и да прекъсне всички връзки с него, като покани отделни енории от OCF да преминат към местната епархия на Румънската църква.

Около осем години по-късно, през 2001 г., Румънската православна църква твърди, че е свалила епископ Жермен от епископата и го е върнала в мирянската държава. Въпреки това, в оригиналното писмо от 1993 г. до епископ Жермен, което е копирано на цялото духовенство на OCF, не се споменава подобно решение. Напротив, румънският синод се обърна към него с всички почести като към православен епископ и го посочи като епископ на Престола Сен Дени. Те просто го бяха спрели да изпълнява епископски функции и в същото писмо се бяха отказали от всяка власт над него и неговата църква. Следователно, OCF и неговите потомци никога не са приемали ревизионисткия разказ от 2001 г. на румънския синод.

Източното православие

След разкритието през 1995 г., че епископ Жермен, като монах, се е оженил тайно, започнаха проблеми в Православната Църква на Франция.

Епископ Жермен се оттегли от епископския трон, за да избегне допълнителни скандали. Съществувайки обаче в състояние на изолация поради решението на румънския синод от 1993 г., OCF не можела да разчита на никоя друга източноправославна църква да й осигури епископ. След една година, когато прагматичното решение в крайна сметка беше взето от мнозинството от духовенството и общности на OCF за да останат под надзора на епископ Жермен, три групи енории и духовенство напуснаха тази църква.

В крайна сметка две групи бяха приети в местните епархии на Румънска православна църква и Сръбска православна църква, съответно при условие, че приемат Византийски обред в тяхното поклонение. Те получиха разрешение да използват западната си литургия само ограничен брой пъти всяка година.

След период на преговори, трета група беше приветствана в лоното на Френска коптска православна църква (FCOC) през 2000г.^[3] Групата включваше следните общности, както и редица други разнородни духовници:

• Монашески общности на Свети Мишел и Свети Мартин, която следват Правило на Свети Бенедикт.
• Общността на Бетания – общност за исихастическа духовност, водена по онова време от отец Алфонс и Рейчъл Гетман при Горже.^[4]

Духовенството и общностите, които бяха приети в FCOC първоначално бяха насърчавани да използват съществуващата галиканска литургия и ежедневните служби на древната Западна църква. Това придържане към западните форми на поклонение, музика и духовност е залегнало в условията и протоколите за приемането им в FCOC и е подписано от Маркос Ел Амба Бичой, тогава коптски православен митрополит на Тулон и цяла Франция. Това беше в съответствие с член 1 от хартата на FCOC, който гласи, че мисията на църквата е да възстанови православната вяра на френското население.

Въпреки това, няколко години по-късно, през 2005 г., Маркос издава писмо, в което настоява, че духовенството трябва да приеме коптския обред и освен това твърди, че използването на западните литургии никога не е било разрешено от него. Тъй като не му е предоставена възможност да обжалва това решение, засегнатото духовенство подава петиция на Александърският папа Шенуда III през февруари 2006 г., който да обсъди въпроса допълнително. Когато не бяха получили отговор до юни същата година, им стана ясно, че оставането при FCOC би означавало да изоставят западно-православното си богослужебно и духовно наследство. Следователно духовенството се оттегли от FCOC, като взеха своите общности със себе си.^{[5][обсъдете]}

Западно православие

Решението на Маркос от 2005 г. доведе до кратък период на църковна изолация за западни православни християни. Като се има предвид историята на враждебността към западния обред сред източните църкви и многобройните трудности, които това е причинило, духовенството и миряните, които са се отделили от FCOC, заедно с редица други се събират и сформират православната църква на галите и избрат за епископ отец Мишел Мендес.^[6]

Мендес приема религиозното име Григорий и е осветен на 16 декември 2006 г. от двама епископи на Френската православна църква, а именно епископ Вигиле (Валентин Моралес) от Париж (бивш на Гръцката църква от Стария календар) и епископ Мартин (Лапла); както и епископ Маел (де Бреша) и епископ Марк (Жан-Клод Шеренс) – и двамата от Келтската православна църква. От групите, напуснали православната църква на Франция, OCG е единственият, който е запазил западно-православното си наследство и оригиналната си мисия.

През 2007 г. православната църква на галите, френската православна църква и келтската православна църква се събраха, за да формират общността на западните православни църкви

В годините на стабилност оттогава, чрез органична експанзия и основаване на нови общности, OCG нарасна числено и днес обхваща редица енории, мисии и монашески общности във Франция, Швейцария, Белгия, Полша, Съединените американски щати, Каталуния и Обединеното кралство.^[7]

През август 2018 г. духовенството на Свещеническото братство на св. Кирил и Методий, заедно с техните общини, бяха приети от епископ Григорий и установени с неговия указ като полска екзархия на OCG, с епископ Горазд-Станислав Савикиего.^[8]

Поклонение

OCG е предимно църква със Западен обред, чието поклонение е допълнено с някои източни канони. Духовниците носят западни одежди, а основният евхаристиен обред на църквата е Божествена литургия на св. Герман Парижки, което е реконструкция на Галикански обред. Северноамериканският викариат се покланя според Латински обред.

След образуването на Западната православна църква през 1936 г. свещеникът Евграф Ковалевски, по-късно светец Йоан от Сен Дени, се зае да възстанови галиканския обред за използване от Френската църква. Основните документи, които той използваше и които бяха недостъпни за неговите предшественици при възстановяването на галиканската литургия, бяха две писма, приписани на Св. Германус от Париж (496-576), които описват литургията в Париж от шести век.

Ковалевски черпи от писанията на многобройни галикански светци от същата епоха, които предоставят информация за галиканската литургична практика, както и за съществуващи мисали, тайнства, лекционери и антифонарии на свързани ритуали. Възстановената литургия е преминала през няколко издания и е обявена за автентично представяне на галиканската традиция от комисия с председател архиепископ Йоан Максимович (по-късно св. Йоан от Шанхай и Сан Франциско), в официалния си доклад от 1961 г.

Литургията е одобрена за използване в Руска православна църква, Руска православна църква извън Русия, Румънска православна църква, и Сръбска православна църква, приета е за стандарт в Православна църква на Франция, Френска православна църква, и православната църква на галите.

Версията на тази Литургия, използвана в Галската православна църква, съдържа незначителни вариации, отразяващи връзката на OCG с коптската православна църква. Един от тези варианти е приемането на orans позиция от цялото духовенство и цялото събрание по време на молитвата на Отче Наш.

Другото се отнася до Обред за подготовка и Фракция, по време на която оригиналната версия на Литургията на св. Герман силно отразява сложния византийски церемониал, включващ разрязването на хляба по предписан начин с литургичен нож, известен като копието, както по време на приготвянето, така и при фракцията.

На тази Литургия, OCG призовава да не се реже изобщо по време на обреда на приготвяне, когато хлябът е благословен и оставен непокътнат. При Фракцията осветеният хляб се натрошава на парчета на ръка. Това отразява коптската традиция, че нож не трябва да се носи в Тялото на Христос. Също така е в съответствие с по-широката западна литургична практика в обредите.

Музиката, която обикновено се използва при възстановената галиканска обредна литургия и други служби, е до голяма степен композицията на Максим Ковалевски (1903-1988), дякон в Руската православна църква и брат на св. Йоан от Сен Дени. Голяма част от музиката му е адаптация на класически западни мелодии с обикновена песен, често хармонизирани, като варианти на традиционни руски и гръцки песнопения, адаптирани според запазения стил на Ковалевски.

Други парчета са изцяло негова собствена композиция, включително такива примери като древните химни, Глория в Excelsis Deo и Нека всички смъртни да мълчат, както и акапела аранжимент на популярната коледна песен, Il Est Né, le Divin Enfant. Епископ Григорий (Мендес) е учил при Максим Ковалески и самият той е превъзходен композитор на литургична музика, част от която се използва в поклонението на OCG. Част от музиката в тази традиция се изпълнява нелитургично в Обединеното кралство от канторите на Saint Radegund, малък вокален ансамбъл, сформиран под егидата на OCG.

Западносирийски обред се използва и в OCG, единствено в енорията в Барселона, в испански превод и където се изпълнява с музика и дрехи, подходящи за този обред.

Отношения с други църкви

От 2007г. OCG има пълноценен контакт с Френската православна църква и Келтската православна църква през Западна Православна църква, чиито епископи се срещат редовно, за да укрепят връзките си и са отдадени на общ начин на живот, включително признаване на светиите, литургичните обреди и обичаи, както и на свободната взаимозаменяемост на духовенството.

От април 2009г, OCG има пълноценен контакт с Украинска православна църква в Америка.^[9][а]

Въпреки че не са официално признати от по-големи православни общности, OCG счита, че вярата е в общуване с Източната и Източната православна църква и е имало случаи на концелебрация между OCG духовенство и ориенталско православно духовенство.

Бележки

1. ^ Тази организация използва юридическото име Украинска православна църква в Америка от 2005г.^[10]

Препратки

1. ^ „Манифест на православната църква на галите“.
2. ^ http://sainte-genevieve-paris.fr/la-confrerie-saint-photius-la-rupture-de-1953-conference-ete-2013-complement-de-janv-2014 Каноничният разрив от 1953 г. между Православната църква на Франция и Московската патриаршия или „Как убийците обвиняват жертвата“
3. ^ Аба Маркос; Гьотман, Алфонс (30 ноември 2000 г.). „Протокол за приемане в l’Église Copte Orthodoxe de France de la Communauté Ecclésiale Notre-Dame & Saint Thiébault“ [Протокол за приемане на църковната общност „Дева Мария и Сейнт Тибо“ в Коптската православна църква на Франция]. eocf.free.fr (на френски език). Etudes sur l’Orthodoxie Copte en France. стр. 1/2. Архивиран от оригинала на 29 април 2016 г.. Изтеглено 29 април 2016. Допълнителни страници, архивирани на 29.04.2016: стр. 2/2.
4. ^ Нотингам, Теодор Дж. „Бетани: място за обновяване“. centre-bethanie.org. Gorze, FR: Център на Rencontres Spirituelles. Архивиран от оригинала на 5 март 2016 г.. Изтеглено 29 април 2016.
5. ^ „Прекъсване на досието на обединяване на групите за пребиваване с l’Église Orthodoxe Copte Francaise“ [Запис на отделянето на групи свещеници от Френската коптска православна църква]. eocf.free.fr (на френски език). Etudes sur l’Orthodoxie Copte en France. Архивиран от оригинала на 31 октомври 2014 г.
6. ^ http://www.dailymotion.com/video/x2lguf_ex Portrait-du-sacre-de-monseigneur-gre_news
7. ^ „Annuaire de l’Eglise“ [Справочник на църквата]. eglise-orthodoxe.eu (на френски език). Luzé: Eglise Orthodoxe des Gaules. Архивиран от оригинала на 1 август 2016 г.. Изтеглено 12 септември 2016.
8. ^ http://www.eglise-orthodoxe.eu/exarchat_pologne.htm
9. ^ „Междуведомствено общуване“. uaocamerica.org. Украинска православна църква в Америка. Архивиран от оригинала на 24 април 2016 г.
10. ^ „История на нашата юрисдикция“. uaocamerica.org. Украинска православна църква в Америка. Архивиран от оригинала на 24 февруари 2014 г.

Тази статия включва текст от Православна църква на галите в Православна Уики който е лицензиран под CC-BY-SA и GFDL.

външни връзки

• Официален уебсайт (на френски език) (На френски с някои английски страници)
• Страница във Facebook
• Манифест на православната църква на галите
• Божествената литургия на св. Германус от Париж
• Communion des Églises orthodoxes occidentales (на френски език)
• Украинската православна църква в Америка
• Православната църква „Св. Мелангел“ Англоговоряща общност на OCG, в момента в процес на създаване.

Източното православие
Източнохристиянски причастия на автокефални църкви от Армения, Египет, Еритрея, Етиопия, Судан и части от Близкия Изток, и Индия
Автокефални църкви	Коптска православна църква в Александрия Етиопска православна църква Тевахедо Арменска апостолическа църква Еритрейска православна църква Tewahedo Сирийска православна църква Православна сирийска църква в Маланкара
Автономни църкви	Коптски православен: Френска коптска православна църква Арменски апостолически: Свети престол в Киликия Арменска патриаршия в Константинопол Арменска патриаршия в Йерусалим Сирийски православен: Якобит Маланкара Православна сирийска църква в Маланкара: Православна църква Брахмавар (Гоан)
Независими църкви	Британски острови Независима сирийска църква Малабар Синкретични източни католически църкви: Западно православие Келти Франция Галия
Литургия	Александрийски обред Анафора от Свети Григорий Арменски обред Западносирийски обред Литургия на Свети Яков Литургия на Свети Василий Литургия на Свети Кирил Обред Маланкара