19.11.2020г., взето от:
Галия /на френски Гол, на латински Галия/ е регионът, обитаван от древните гали, включващ съвременна Франция, части от Белгия, Западна Германия и северната част на Италия. Келтските народи „Гали“ живеели в земеделско общество, разделено на множество племена, управлявани от поземлена класа.
Към V век пр.н.е. галите са мигрирали на юг от долината на река Рейн до средиземноморското крайбрежие. До средата на 4 век пр.н.е. няколко галски племена се утвърждили в Северна Италия от Милано до Адриатическото крайбрежие. Галите превземат районът на Италия, наречен Цизалпийска Галия („Галия отсам Алпите“) от римляните. През 390 г. пр.н.е. галите превземат и ограбват Рим. Това унижение засилило стремежът на римляните да завладеят Галия.
Цизалпийските гали проникват в централна Италия до 284г. пр.н.е. В поредица от сблъсъци римляните разбиват племето на инсубрите, превземат Милано и създават колонии в буферна зона. Във Втората пуническа война Ханибал от Картаген сключва съюз с галските сеномани срещу римляните; римляните обаче надделяват и към 181г пр.н.е. Рим подчинява и колонизира Цизалпийска Галия.
Към II в. пр.н.е. когато римляните разширяват своята територия през Алпите до южна Франция, те вече контролират по-голямата част от търговията в тази част на Средиземно море. Обединени с едуи срещу алоброги и арверни римляните получават контрол на долината на река Рона. Римската колония Нарбо Марциус (Colonia Narbo Martius) е била основана на брега на Рона през 118 г.,пр.н.е. а южната провинция става известна като Нарбонска Галия. Нашествие на германски кимври и тевтони е било победено от Марий в 102г. пр.н.е., но 50 години по-късно идва нова вълна от нашествия в Галия, от хелветите от Швейцария и суеви от Германия. От това се възползва Юлий Цезар, който превзема останалата част от Галия през 58-50 г. пр.н.е.
През 53–50г. пр.н.е. Цезар е ангажиран с потушаването на галски бунт, воден от Верцингеторикс. Цезар се отнасял добре към галите, давайки на градовете им значителна степен на автономия и по този начин осигури предаността на галските войници в неговите граждански войни срещу Помпей през 49–45 пр.н.е.
Бивш религиозен център на галското общество, Лугдунум (Лион) става столицата на Римска Галия. Страната била разделена на четири провинции: Нарбонска Галия – на запад, Аквитания – на юг, Лугдунска Галия – на север и Белгика – на изток. Римляните построяват градове и пътища в цяла Галия, като същевременно насърчават развитието на средна класа търговци и занаятчии.
Императорът Тиберий потиска бунта на благородниците през 21г., но окончателното премахване на недоволството на галската аристокрация става, когато императорът Клавдий (41-54г. ) им определя места в Римския Сенат и ги назначава на управляващи постове в Галия.
Следващите два века са били белязани от откъслечни бунтове и все по-чести нашествия на германските племена, срещу които е издигната линия от укрепления от средния Рейн до горния Дунав и чрез въвеждането на Християнството в началото на IV век.
По време на управлението на император Марк Аврелий (161–180г.) германски нашественици прeвземат укрепленията. Пограничните легиони по река Рейн започват да бунтуват, стимулирайки гражданските войни, последвали смъртта на император Комод през 192г.. Икономическа рецесия, удря както градовете, така и дребните фермери.
През 260г. Галия, Испания и Британия образуват независима галска империя, управлявана от Трир. Император Аврелиан връща Галия към Рим през 273 г., но германските племена опустошават страната чак до Испания. При Диоклециан и неговите наследници били въведени реформи в отбраната и администрацията, но Галия отново станала център на размириците, които разделили империята.
В средата на IV век приливът на нашествия набъбва. До V век вестготите превземат Аквитания, франките управляват Белгика, а бургундите доминират в Рейн. По времето, когато възникнало царството на франкските меровинги, в началото на 6-ти век, римляните окончателно изгубват контрол над Галия.
В крайна сметка Галия се оказала важно „хранилище“ на римската култура. Галските писатели дълго поддържали класическата римска литературна традиция жива. И до днес в земите на бивша Галия има много амфитеатри, акведукти и други строежи, построени от римляните.