Размисли за Келтския Балейн

2003г., автор Хелън Бенини /Helen Benigni/, ©Vernal Equinox 2003

превод: Сурен Исраилян 07.03.2022г.

Публикува се с изрично съгласие на автора.

взето от:

https://www.academia.edu/15282149/Celtic_Balain_A_Thought

Друидско Яйце

Балейн /balain/ или Балоун /ballaun/ е терминът, означаващ „друидско яйце“ /Druid’s Egg/.  Друидите носели със себе си малки балейни, направени от камък. Елипсата е двумерен балейн.  „Сините камъни“ в Стоунхендж образуват половината от елипса, погледнато отвисоко. Камъкът от неолитни могили в Наут/ Knowth – Ирландия, върху който е издълбана картата на лунарните цикли е балейн. 

„Бордюрът“ на Наут е балейн, както и камъкът с изображения пред реконструирания вход в гробницата Нюгрейндж/Newgrange – Ирландия. „Бордюрните“ камъни и тези в Нюгрейндж са разделени на две половинки. Подобно на „Сините камъни“ в Стоунхендж това показва, че тези балейнови половинки имали важно значение. 

Възможно е подреждане на „Сините камъни“ да показва човешката „половинка“ в баланса между двете сили – на живота и вечността.  Подобно на фигурите с две глави /така наречения „Келтски Янус“/ тук смъртното и безсмъртното са представени като две половинки, които създават един образ и показват вечната връзка между реалния свят и Отвъдното.  Тоест, Стоунхендж може да ни свързва с небесния свят, представен от звездите, луната и слънцето, които са толкова точно подредени.    

Балейнът е космическото яйце на мисълта, то е като мисълта на друид. За разлика от нашите съвременни езици които използват отделни букви, подредени на страницата за да обяснят някаква мисъл, яйцето на друида използва елипсата за комуникация на понятия.

Балейнът е концепция в символна форма, при която нито един от отделните елементи няма толкова голямо значение, колкото цялостно подреждане от символи върху яйцето. Балейнът се основава върху пространственото представяне на мисълта, докато текстът е линейното нареждане на символите.

В балейна възприятието вече не е заключено във времето. Комуникацията е директна, и в този смисъл е над времето. По-важното е, че символите предават художествено усещане за баланс и естетика – нещо, което в латинската азбука се губи. Идеята, че понятията, а не думите, които ги описват, могат да включват елементи на изкуството, се загуби при пренасянето в писмеността.

Такъв балейн, с каменна гравюра е намерен в Наут. Върху него има лунния цикъл точно както е начертан в календара на друидите, открит в Колини, /Франция/, в земите на древното келтско племе Секуани/Sequani.

Месеците или по-скоро„луно-месеци“ от 29 дни са подредени в елипса, която започва в центъра на камъка и се движи наляво, представяйки всеки ден от лунния цикъл. Първият символ е първият ден на новолунието и т.н. След шестия символ, който отговаря на първата четвърт от лунната фаза или половин балейн, цикълът се свързва със символа „вълна“ в центъра на елипсата.

Тази вълна е графично изображение на 62-месечния период от календара на секуаните. Гребените на вълната показват равноденствията за период от пет години. Шестият ден от лунния цикъл е свързан с него, тъй като е първата четвърт на лунната фаза и е денят, с който започва всеки от месеците в календара на секуаните. Всеки месец тук е свързан със звезда от основна величина, видима на Източния хоризонт малко след залез слънце. Календарът измерва времето през нощта, като по този начин определя движението на звездата при залез слънце.

Нарастването на луната е изобразено в яйцевидна форма или във вид на концентрични кръгове, а за пълнолунието и нейната тридневна фаза, се използват двойни линии, за да се подчертае това състояние. А намаляващата лунна фаза е на другата половина на камъка, като линиите се връщат в началото на цикъла на 29-ия ден.

Последните три фази, които представляват новолунието, са съответно скрити, тъй като луната не се вижда от Земята в този момент. Те са изобразени със спираловиден дизайн, открит на много неолитни паметници. Този символ се нарича „спиралата на друидите“ или както казват индианците ​​„завъртащ се модел“.

Спиралата на друидите е символ на приемствеността и движението на живота. В секуанския календар свещените дати на друидите се празнуват по време на новолунието на съответния месец.

Келтските празници Imbolc, Beltainе, Lugnassadh и Samhain се отбелязват по време на пълнолунието като общонародни тържества или Oenachs, а Светите нощи винаги се падат по време на новолунието.

Символите върху балейна от могилния комплекс Наут, показват едновременно лунния цикъл, петгодишния цикъл и спиралата на друида. Лунният и човешкият цикли са представени като едно цяло. Всяка година около празника на Пролетното равноденствие, друидите празнували Oenach по време на пълнолунието и Светата нощ – на новолунието.

Може би, когато дойде свещения миг на обновлението и прераждането, яйцето на друида ще се съживи като символ на плодородието на пролетта и вечния ход на времето.

Гребенът на вълната върху камъка от Наут отбелязва Пролетното равноденствие като важно време за келтите, както и за самата гробница. На гребена на вълната на времето, върху камъка от Наут, балейнът става едновременно пазача на времето и символа на обновяването на живота в неговата най-съвършена форма – яйцето.