Цикъл от 9 разказа „Странникът“ в стил „Историческо келтско фентъзи“
Уважаеми приятели ! Това е втория цикъл разкази, които започнах да пиша през „проблемната“ 2020г и „по-леката“ 2021г.. Името Мак Роберт също не е случайно. Баща ми се казваше Роберт, а според ирландските традиции Мак Роберт означава буквално „син на Роберт“. Всички теми на моите разкази са свързани с повече или по-малко известни исторически факти за келтите, а основната линия е учението на друидите, което според мен е живо и до днес. Надявам се, че ще Ви хареса. С уважение: Мак Роберт или Сурен Роберт Исраилян.
История Първа
Вартеван тъкмо пиеше сутрешното си кафе когато звънна смартфонът.
-Непознат номер, кой по дяволите, може да бъде ? – помисли той.
Приятен женски глас попита, дали говори с келтското сдружение.
Да, – отговори кратко арменецът.
-Аз съм член на едно местно сдружение от град Мъглиж, – каза жената, – бих искала да разбера, с какво точно се занимавате. Популяризирате ли келтската култура, или сте историческо дружество ?
Гласът звучеше позитивно и Вартеван усети, че жената, която се представи като Динка, има конкретно предложение.
-Популяризираме тази култура, като организираме така наречените келтски фестивали. Вероятно това звучи мащабно, но обикновено имаме по около 50 участника на всяко събитие.
-Имам предложение към Вас, – каза Динка, – нашата организация всяка година провежда пленери в града. Обикновено пристигат хора и от чужбина, които се интересуват от региона. Известно е, че по нашите земи е имало келтско царство с резиденция Тиле, бихте ли могли да направите някаква интересна презентация или събитие в нашия град ?
Арменецът се замисли. Идеята да се направи келтско събитие на нов терен звучеше примамливо, но все пак решенията се взимаха колективно. Той предложи да се срещнат в Мъглиж, за да огледа терена.
Динка нямаше нищо против и двамата се разбраха първо да се видят сами, а след това да се организира среща на двете сдружения. Тя предложи да се срещнат у тях и добави, че ще присъства мъжът й, който е кмет на града.
+++
Мъглиж се хареса на Вартеван. Той никога не бе идвал тук преди и беше впечатлен от това малко градче в полите на красивите планини. Малките улички се изкачваха нагоре и се губеха на фона на прекрасната зелена природа. В центъра на града гордо се извисяваше църквата Св. Димитър. Навсякъде цареше спокойствие, непознато за големия град и сякаш никой за никъде не бързаше.
Динка посрещна арменеца и приятелката му Поля в една уютна и спретната къщичка със старовремски тавани с греди и малки прозорци. Цялата атмосфера идеално пасваше на образа на малкия град. Беше необикновено тихо и спокойно.
Милен /така се казваше кмета/, висок приятен мъж с усмихнати очи, посрещна гостите, покани ги на масата и бързо нареди за почерпка всички месни вкусотии, домашно производство.
Поля опита и остана доволна, а тя разбираше от ръчно направени луканки и мезета. Тя хареса и виното, Вартеван за съжаление нямаше как да опита алкохола, защото караше, но и той се впечатли от домашните вкусотии.
Разговорът тръгна леко и четиримата бързо подхванаха темата за келтската култура.
-Наскоро бях в Австрия, при сина ми във Виена, – каза арменецът, – имам там и един приятел, член на нашето сдружение, който се казва Велин.
-Колко деца имаш ? – попита Динка
-Само един син, – отговори Вартеван, – затова от време на време ходя там, да не прекъсне връзката. Той живее и работи в Австрия от 20 години.
-И така, като бях във Виена, Велин ми предложи да отидем в едно градче наблизо, където всяка година провеждат келтски фестивал. Моят приятел познаваше кмета и каза, че може да уреди среща с него. Кметът се съгласи да се срещнем и направо ни покани в общината.
Арменецът се усмихна, сякаш отново преживяваше онази среща.
-Когато дойде твоят колега, – каза той, гледайки Милен, – много се впечатлих, защото какъвто си го представях, точно такъв си беше. Типичен /по моята представа/ австриец, някъде около 60-те, със сини очи, слаб, с руси мустаци. Казваше се Курт. Първо той извика две жени, каза им нещо на немски и те за нула време наредиха маса с домашни сладки, шварц кафе в грамадни чаши и шоколад. Жените седяха през цялото време и не участваха в разговора, но непрекъснато ни доливаха кафе и слагаха нови сладкиши. Велин го разприказва и помоли да каже, как са започнали с келтските фестивали. Курт първо изпи кафето, хапна сладкиш и започна:
-Точно преди двадесет години бях избран за първи мандат кмет на този град. Тогава работа нямаше и младите хора масово напускаха града, а пък и Виена е прекалено близко.
-Един ден жителите направиха събрание, – продължи той, – извикаха ме на него и ми казаха: „Прави, каквото искаш, но върни децата ни обратно в града !“
Милен изведнъж прекъсна арменеца и каза с усмивка:
-Не мога да разбера, за тях ли говориш или за нашия град ?
-За тях, – отговори Вартеван, – но да продължа разказа на Курт:
-Някъде след месец или два, – каза той, – при мен в общината дойдоха няколко студенти археолози и съобщиха, че са открили близо до града два скелета, вероятно от келтски произход. Те казаха, че не са сигурни, дали тези човешки останки принадлежат на келтите, но около тях имало предмети с келтски орнаменти. Аз реших да отида и да видя находките. Мястото бе съвсем близко, на една поляна. Показаха ми все още не изчистени скелети и артефакти, а ръководителят на групата каза, че връзката с келтите е работно предположение и всичко намерено ще бъде изследвано във Виена. По нашите закони кметът, като представител на държавата, подписва декларация, че е информиран за откритите находки.
-На това място аз бях прекъснал Курт, – каза Вартеван, – и го попитах:
-А Вие чувствате ли се келт ?
Той се замисли и отговори:
-Не знам. Преди сто години ние бяхме един типичен унгарски град, сега сме австрийци. Всичко е възможно. Чувствам се като гражданин на Европа.
И продължи:
-Същата година решихме да направим неголям келтски празник, който кръстихме простичко „Келтенфест“ точно на мястото, където бяха намерени скелетите. Потърсихме специалисти от клубовете за исторически възстановки и им поставихме условие – каквото и да правят, трябва да ангажират местното население. Тогава не всичко стана, както ни се искаше, най-вече защото нямаше един водещ или център, който да обедини хората и да ръководи събитието. Но добре помня, как на празника дойдоха около 20-на човека – онези студенти със своите приятели. Моят съсед им даде под наем цялата си къща и спеше при сестра си. Всички гости се хранеха в единствения ресторант в центъра на града. Някои дори платиха на местните за разходка в гората. И когато празникът приключи и всички се разотидоха, аз събрах хората.
Милен слушаше с видим интерес и изведнъж го прекъсна, гледайки съвсем сериозно:
-Искаш да кажеш, че те са получили доходи още от първия път ?
– Така излиза, – отговори с усмивка Вартеван, – не съм им бъркал по джобовете. Нека да довърша, – продължи арменеца.
-Тогава казах на всички, – продължи своя разказ Курт, – че тази келтска идея ще съживи нашия град. Нека да се приготвим и да организираме празника пак догодина. Подгответе домовете си за туристите, направете у вас малки барчета, измислете или направете някакви сувенири. Преди началото на празника ще окосим тревата на поляната и ще я обработим срещу кърлежи. Предлагам да определим дата през юни, когато тук всичко е зелено и не е много горещо. Нашите хора се съгласиха и оттогава всяка година правим подобни фестивали. Тази година бе 19-то издание на „Келтенфест“ и имахме около 70 000 посетители общо за три дни.
-А какво знаем за келтите при нас, – попита отново със сериозен поглед Милен.
-Има доста сведения, че са били тук, включително и от български автори, – отговори Поля, която имаше завършено образование по история и география.
Всички замълчаха. Милен огледа присъстващите и с обичайната си усмивка каза:
-Да разбирам, че започваме да реализираме тази идея тук ?
-Аз съм „За“, – веднага отговори Динка
-И аз съм „За“, – каза Поля.
-А аз за това и дойдох, – каза с усмивка арменецът.
История Втора
Кавар внимателно оглеждаше планината, сякаш търсеше някакъв божествен знак в безмълвните скатове на Хемус. Той отдавна искаше да се премести в новата резиденция, защото добре разбираше, че рано или късно траките щяха да разберат, къде точно живееше и ще го нападнат. Затова той периодически сменяше мястото на царския си стан. Приказките за келтското злато се чуваха навсякъде в Тракия и стигаха чак до Пропонтида (1) и Хелеспонта (2) и желаещите да го заграбят винаги имаше, но келтите досега бях успявали да бъдат неоткриваеми за търсачите на чужди богатства.
Двадесетина високи, снажни конника с руси и колосани, за да бъдат твърди, коси, заплетени на опашки, гледаха спокойно своя владетел и чакаха. Воините му знаеха, че той неведнъж беше откривал най-добрите места за укрепени селища, толкова добре скрити, че местните племена ги наричаха „невидими“. Те никога не се съмняваха в него и той никога не ги подвеждаше. Те знаеха, че той умееше точно да прецени мястото, от което воините можеха да удавят в кръв цели села и да се скрият в безмълвните планини без нито една жертва сред своите.
Затова търпеливо чакаха.
Кавар забеляза един гарван, който кръжеше наблизо.
-Божият знак, – помисли си той, – това е Кралицата Фантом Моригън (3), която управлява водата.
Гарванът кацна на едно дърво, огледа се и след миг отлетя.
-Не е тук, – каза на воините си Кавар, – тръгваме.
Те тръгнаха, но гарванът се върна и кацна на същото дърво, където остана до смрачаване. Птицата гледаше към широка поляна, обрасла с високи дървета. Тя виждаше и малка река отстрани на поляната, криволичеща надолу от планината.
Кавар продължи да оглежда Хемус за мястото на своята нова резиденция, но онзи гарван не излизаше от мислите му. В един момент той дори се замисли, дали да не се върне обратно, но се отказа и продължи да търси.
Точното място се намери след няколко дни, а когато Кавар завърши строежа на укреплението, една сутрин той отново видя гарван и се успокои.
-Може да е същият, – с надежда помисли той, – дано да е така.
+++
Всичко вървеше добре за Кавар и той беше доволен.
Келтското царство се укрепи в Тракия и се наложи като военна сила. Никой тук не смееше да се изправи срещу тях и съседите редовно си плащаха мирни откупи. Така беше от самото начало, когато келтите, водени от Комонторий, дойдоха по тези земи. Но животът се променяше, а с него и келтите.
Една, наглед странна идея на Кавар, в която не вярваха и най-приближените му воини, излезе най-доходоносна. Келтите започнаха да осигуряват сигурността на търговците, пътуващи към Понта, както и охрана и посредничество в търговията.
Кавар дори успя да уреди спирането на войната между родосците и Прусий (4) срещу Бизантион (5) и започна да контролира търговията през Тракийския Боспор (6).
Бизантион плащаше за всичко – и за мир, и за посредничество.
-Мирьт излиза по-изгодно от войната, – казваше Кавар.
Воините му, свикнали с победите и охолния живот, осигурен с по 80 таланта годишен данък от Бизантион, не бяха много-много на това мнение, но не смееха да противоречат на владетеля.
Опасността се появи от там, където най-малко я очакваха. Траките постепенно се съюзяваха срещу тях. Няколко тракийски племена започнаха да се подготвят за война. Кавар никога не се доверяваше на траките и плащаше добре на всеки, който му донасяше за тайните им.
Затова знаеше всичко за техните планове и можеше да предвиди събитията.
-Те виждат в мен политически посредник и затова ми завиждат, – разсъждаваше той, – знаят, че взимам злато за моите услуги и ламтят за него.
+++
„Изкуството да бъдеш невидим – Imbos Forosnai“. Този стар закон на друидите неведнъж е помагал на келтските народи срещу враговете им.
Кавар естествено го знаеше и реши да направи изпреварващ ход срещу траките.
В една студена сутрин през пролетта на 215 година той събра хората пред резиденцията си Тиле.
Владетелят умееше да говори и се ползваше с авторитет сред народа си. Затова той търпеливо изчака всички новопристигнали да се разположат пред него.
-На тази земя скоро ще започне война на траките, – каза той с безстрастен глас, – в която ние няма да участваме. Съседните тракийски племена се готвят да ни нападнат и са много повече от нас. Те ни познават, знаят всички тайни пътеки тук. Те имат споразумение с Бизантион, който иска да се отърве от нас.
Той погледна хората си с характерния си царствен взор и продължи:
-При тези условия войната е безсмислена. Целта на нашите врагове е да ни унищожат завинаги, а те са многобройни. Затова в този случай ние няма да воюваме.
Хората слушаха в пълно мълчание. Кавар прие тази реакция като подкрепа и каза:
-Ето какво ни съветват друидите. Ние ще надхитрим враговете си и ще съхраним нашия народ. Върнете се по домовете си, вземете най-необходимото и тръгнете оттук. Нареждам ви да станете „невидими“ за вашите врагове. Боговете ни ще бъдат с вас и ще ви отведат там, където ни е писано да продължим нашия живот. В този свят има достатъчно земя за всички.
+++
И това се случи. Основната част от народа изостави домовете си и по неведоми пътища просто „изчезна“ от Тракия.
Впоследствие някои от тях били открити при далечните си братовчеди галати в Мала Азия, други се върнали в Европа.
Забележки
- Пропонтида – дн. Мраморно море
- Хелеспонт – дн. пролив Дарданели
- Кралицата Фантом Мориган – келтско /ирландско/ божество, свързано с войната и съдбата, същевременно е почитана като пазителка на народа си.
- Прусий I – владетел на Витиния, царство в северозападна Мала Азия
- Бизантион – столица на Византия, дн.Истанбул
- Тракийския Боспор – дн. Босфорски пролив
История Трета.
Келтският празник в Мъглиж наближаваше, а с него и любопитството на хората. Всъщност никой не питаше за закупуване на билетите, а по-скоро се интересуваше дали това е истински келтски празник и дали е безопасно да празнуват на поляна извън града.
Мястото на събитието бе наистина една обикновена поляна на няколко километра от Мъглиж. Тя изглеждаше някак откъсната от света, въпреки че на нея се намираше лагерът на Школата на Багатур.
Това, с което тя привличаше хората бе необикновено красива гледка. От север мястото се опираше в хълмове, гъсто обрасли с дървета, а от западната й страна се чуваше шума на реката. Цялото пространство обикновено бе безлюдно, но вече няколко години тук се провеждаха фестивали и някои от хората вече добре познаваха терена.
Местните забелязаха, че на всяко събитие тук, в което участваха много хора, на поляната се появяваха гарвани. Тези черни силни птици седяха на клоните на дърветата, досущ като „наблюдатели“ и гледаха с часове какво правят хората.
Някои птици дори прелитаха над хората по време на празниците на поляната, сякаш документираха всичко.
+++
Милен направи такава реклама на събитието, че и от далечни общини започнаха да се обаждат и да питат какво точно ще има на посочената дата. Келтската програма бе комбинирана с шоуто на прочутата Школа „Багатур“, което вдигаше още по-нагоре градуса на любопитството.
Най-сетне дойде и денят на празника.
Публиката постепенно пълнеше поляната, дори няколко търговци бяха разположили стоката си в малки павилиони.
След официалното слово публиката се оживи и се пръсна на отделни места на програмите. Стотици хора се забавляваха, слушаха келтска музика и участваха в традиционни игри.
Динка направи павилион на художниците, където децата се учеха да рисуват келтските символи, а местните художници показваха своите картини, ръчно направени чаши и други предмети.
Школа Багатур представи ефектна програма с прабългарски традиции и конна езда, от която публиката изпадна във възторг.
Приятелката на Вартеван Поля се съгласи да участва в една инициатива, наречена „Съвети на Друид“, която арменецът видя в Австрия на Келтенфест. Тя се увличаше по духовните практики и, подобно на своята австрийска колежка, се беше разположила в една къщичка и даваше съвети на желаещите да разберат каква съдба ги очаква.
Хората от келтското сдружение организираха традиционни игри, които много се харесаха на децата. Малките участници образуваха безкрайни опашки за повторно участие и четиримата „полеви асистенти и съдии“ от сдружението бяха буквално обкръжени от тях. Децата бяха спечелили всички възможни награди, предвидени от организаторите.
На поляната работеше и малка кръчмичка, чийто собственик Велин със светнали очи наблюдаваше как се веселяха хората.
Милен, с обичайната си усмивка, се разхождаше на терена и като наближи арменеца каза:
-Вартеван, май, идеята проработва.
Арменецът оглеждаше поляната и също се радваше на това море от весели и видимо щастливи хора.
Изведнъж вниманието му привлече едър гарван, който прелиташе над хората, като дрон и сякаш запаметяваше с очите си цялата програма. Птицата спокойно мина покрай сцената с музикантите и дори се опита да кацне върху копието на един конниците от Школа „Багатур“, по време на тяхната програма.
Никой не обръщаше внимание на птицата. Тя сякаш бе невидима за хорските очи.
Вартеван се сети за друидската техниката „за невидимото присъствие“, както и за това, че с гарван в келтската митология обикновено се изобразяваше богинята Моригън.
Той се замисли, дали този терен няма някаква връзка с келтското минало и дали всъщност не са „улучили“ правилното място.
В този момент птицата кацна на дърво близо до Вартеван. Тя седеше неподвижно на клона на дървото и го гледаше. Арменецът се стресна и някак несъзнателно с лека стъпка доближи птицата, застана съвсем близо до гарвана и погледна отблизо в очите му.
В зениците на птицата той сякаш видя образ на някакъв човек, който, на всичко отгоре, му се стори познат.
-Няма как да е истина, – помисли си той, но образът не се губеше.
В очите на птицата Вартеван виждаше един мъж с царствен вид, с красиви и внимателни очи и неголяма брада. Зад мъжа стояха някакви хора, приличащи на воини.
Образът на мъжа му бе толкова познат, че арменецът за миг затвори очите си, за да се сети, къде го е виждал. Когато отново отвори очите си, птицата бе отлетяла, но Вартеван дори не забеляза отсъствието й.
Той се сети къде е виждал образа от гарванските очи. Но за всеки случай отвори един сайт на смартфона си и увеличи снимката на мъжа, който беше изобразен в него.
Мъжът от очите на птицата го гледаше с царствен взор от снимката на една монета.
Това бе монетата, сечена от Кавар.