Българска Наука, бр.77- Април 2015 г, Автор: Владимир Попов, източник: Източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16834
взето от:
https://nauka.bg/2015/77/Dvizenieto-na-bagaudite-III-V-2015.pdf
Според източниците Максимиан имал жесток нрав и еднакво усърдно преследвал както багауди, така и християни, наказвал без колебание за неподчинение, така че по-късните истории за мъченичеството на християните най-вероятно са се преплели с тези на бунтовниците срещу римската власт.
Максимиан заедно с войската си нахлул първо на територията на едуите, едно от огнищата на въстанията. Навсякъде царял хаос и запустение – необработени полета, обезлюдени селища, повечето градове били разрушени. Богатите били в непрекъснат страх за живота и имотите си, а населението се бояло от рейнските легиони, които се бунтували, не по-малко, отколкото от багаудите.
В панегириците си Мамертин пише: „Дали твоята храброст победи врага или пък милосърдието ти смири нападенията на селяните“. Естествено при широката народна подкрепа, с която се ползвали багаудите в Галия, единствено репресиите могли да изкоренят това въстание, затова Максимиан бавно и методично унищожавал всякаква съпротива, лишавайки ги от продоволствие и нови попълнения. Близо до дн. гр.Куси (в Северозападна Франция) войските му успели да нанесат решаващо поражение на армията на багаудите. Остатъците от армията на Елиан и Аманд се укрепили в главната си крепост на р. Марн в провинция Белгика. След дълга обсада, крепостта била превзета и разрушена до основи, а и оцелелите въстаници – избити.
След потушаването на въстанието започнали масови репресии и екзекуции на симпатизантите и поддръжниците на багаудите, за да бъде веднъж завинаги изкоренена вековната съпротива. Засегнати от гоненията били и християните, в които Максимиан виждал рушители на държавния ред. Гарнизоните в Галия също били подложени на чистка, за да се отстранят метежните елементи. За успеха на акцията говори фактът, че на протежението на около век няма упоменания за широкомащабни въстания в Галия. Разбира се, оцелелите от екзекуциите багауди продължавали грабителските си набези, но сега вече за тяхното усмиряване били достатъчни местни военни формирования.
Откъслечни сведения за безредици в Галия имаме и в панегирика на Мамертин за император Юлиан (361-363 г.), където се споменава, че наред с ликвидирането на алеманската заплаха, той обуздал и „наглите разбойници“. Малко по-късно обаче, при управлението на Валентиниан I движението на багаудите отново се проявило. Както пише Амиан Марцелин: „В това време в Галия, все повече се разраствал наглият разбой, вещаещ всеобща гибел. Особено опасни станали големите пътища и всичко, от което имало някаква изгода, най-дръзко се разграбвало.“.
Нов подем в съпротивителното движение на багаудите се наблюдавал в началото на V в. След смъртта на император Теодосий империята, макар и разделена на две части била в криза. Непълнолетните му синове били под попечителството на регенти, често от варварски произход, които се борели помежду си за влияние. През зимата на 406г. племената на вандали, алани, и свеби преминали замръзналия Рейн, и за две години разграбили Галия и Испания.
Британия и Арморика (сев. Франция.) били редовно опустошавани от пиратските набези на сакси и фризи. По-голямата част от римските контингенти била изтеглена да брани Италия от нападенията на готите.В добавка към това увеличаващото се данъчно бреме, с което имперското правителство в Равена облагало оставащите под контрола й все по-малко земи, за да издържа топящата се армия (съставена основно от наемници и варвари), съчетано с чиновническия произвол и злоупотреби на местни магистрати и магнати, правело живота на селяните невъзможен.
Салвиан ни обрисува тъжната картина на изпадналото в дългово робство население: „Много бедняци задушавани от данъци и материални нужди оставят своите градини и къщурки и за да се спасят от изнудване, поставени в безизходица, те прибягват до последното средство. Те се отдават под попечителството на богатите и стават техни роби (dedititii), покорни на тяхната власт и съд…“. Ставайки колони те „губят права и собственост, и състояние… и свободните хора се превръщат в роби…“.
Тъй като Рим бил неспособен да защити Галия и Британия от варварската инвазия, в Арморика (крайбрежна Галия), се оформила своеобразна федерация от 50 града. Както пише Зосим: „Цяла Арморика и много от галските провинции се вдигнали на оръжие, мъжествено сражавайки се в името на собствените си интереси, освободили градовете си от варварите и изгонили римските чиновници, установявайки подходящо за тях управление“. Галските аристократи избрали за император началника на британските гарнизони Константин III (407-411 г.), който успял през 409 г. да изтласка вандалите и свебите в Испания.
През това време в Галия обаче за пореден път започнали масови бунтове на багаудите, към които се присъединили избягали от латифундиите роби и колони (rusticani). Последните се биели както срещу войските на централното правителство в Рим, така и срещу Константин III.
Към 412 г. с помощта на вестготите пълководецът на император Хонорий – Флавий Констанций първо успял да отстрани узурпатора, а след това към 416 г. окончателно да потуши въстанието на багаудите. Така Рим отново си възвърнал контрола над Галия.
Второто голямо въстание на багаудите избухнало през 435-437г. В хрониката на християнският светец Проспер се упоменава, че почти всички роби се вдигнали на оръжие, присъединявайки се към багаудите начело с някой си Тибато. Срещу тях бил изпратен бившият император Майориан, но въпреки няколко сражения последният не съумял да укроти бунтовниците. През 437г. главнокомандващият войските за Западната империя Флавий Аеций, използвайки хунски наемни
отряди, успял да разгроми багаудите и да плени главатаря им. Към 448г. в Арморика също започнали бунтове под предводителството на лекар на име Евдоксий (избягал по-късно при Атила), но този път Аеций използвал аланите и към 451г. Арморика отново била подчинена на Рим, а нейни контингенти се сражавали на страната на Аеций в битката при Каталунските полета.
Прави впечатление успешната дипломация на Констанций и Аеций, които усмирили багаудите в Арморика с помощта на разселените в Галия федерати (първоначално готи, а след това бургунди, алани и алемани). Багаудите поначало били естествени съюзници на германците, в които виждали освобождение от римските власти. Политиката на тези двама римски държавници обаче внесла разкол между враговете й. Те дали земи за заселване на скитащите племена, с което ги превърнали в земеделци, а аристокрацията им от военна се трансформирала в земевладелска, сходна с галоримската аристокрация. Отсега нататък новоизпечените германски магнати имали еднакви интереси с римските и охотно потушавали бунтовете на закрепостените селяни срещу централната власт.
Към средата на V век движението на багаудите се разпространило и в завладяната от варварите Северна Испания. Робите, колоните, а също и обеднялото градско население организирали собствени отряди, за да се противопоставят както на безчинстващите на полуострова варвари, така и на имперските войски. Центърът на съпротивителното движение бил град Таракона. В хрониката си Хидаций пише: „Астурий, началникът на войските в Галия, изпратен в Испания, избива множество тараконски багауди“. През 443г. вестготът Меробавд действал в сев. Испания срещу багаудите от Арациола (съвр. Навара).
През 449г. срещу въстаниците се сражавал и някой си Базилий. През 454г. вестготите, действащи по молба на Рим, превзели Таракона и избили багаудите там. С това обаче въстанието им не приключило, защото военни действия срещу тях водел и император Майориан през 458-460-та г. Когато Испания била завладяна от вестготите (469-472 г.), които разпределили земите помежду си, оставяйки закрепостеното население в подчинено положение, също както и при римско управление, багаудите отново въстанали. По времето на крал Аларих II (484-507 г.) бунтовете добили широк размах, тъй като вестготите били във война с франките, покорили през 486-та г. Галия.
В края на краищата германците успели да пленят предводителя на багаудите Бурдурела, който бил екзекутиран в Тулуза през 498г. Това е и последното упоменаване на багаудите в историята.