взето от:
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гало-римляните (френски: Les Gallo-Romains) са основно население в римската провинция Галия, сформирано от античната романизация на доримското население по времето на император Август – келти, римляни с някои примеси с гръцки и мавритански елементи, особено в южната половина на провинцията в Аквитания и Прованс.
Нарбонска Галия е с особено гало-римско влияние и става по-късно Окцитания. Северната част на Галия e с по-малко влияние на римската култура.
През кризисното време на Римската империя през 3 век Галия е част от Галската империя, която се отцепва от римската централна власт (259–274), докато император Адриан успява да я присъедини отново.
В края на 5 век франките завладяват части от Галия. Меровингите и църквата използват гало-римския елит (галороманите) за ръководния си апарат. До 7 век гало-римляните са водещо съсловие в Южна Галия, особено заради силното влияние на техните епископи в градовете (Civitas).
Особено влиятелен гало-римлянин през 5 век е Сидоний Аполинарий (468 г. префект на Рим). Гало-римлянинът Григорий Турски e епископ на Тур (573-539) и известен историк.
Литература
- Helga Botermann: Wie aus Galliern Römer wurden. Leben im Römischen Reich. Stuttgart 2005, ISBN 3-608-94048-0
- John Drinkwater, Hugh Elton (Hgg.): Fifth-Century Gaul: A Crisis of Identity?. Cambridge 1992.
- Ralph W. Mathisen, Danuta Shanzer (Hrsg.): Society and Culture in Late Antique Gaul. Revisiting the Sources. Aldershot 2001.
- Karl Friedrich Stroheker: Der senatorische Adel im spätantiken Gallien. Tübingen 1948, ND Darmstadt 1970.
Външни препратки
- Gallo-römisches Museum von Lyon Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.