Рицарите на крал Артур спрягани за пазители на реликвата
22.08.2021г., автор: Константин Събчев от https://politika.bg взето от:
https://politika.bg/bg/a/view/josif-arimatejski-skril-svetija-graal-92220
От всички споменати в Евангелието персонажи най-загадъчен е Йосиф Ариматейски. В Писанието не се казва нищо за него чак до Разпятието Господне. Затова го наричат тайния ученик на Христос. Предполага се само, че е той бил знатен човек и може би дори член на Синедриона. Днес мнозина ловци на древни съкровища твърдят, че именно той е скрил Светия Граал.
Личността на Йосиф излиза на преден план около смъртта на Христос. Йосиф моли Пилат Понтийски (прокуратора на римската провинция Юдея) да погребе Месията. Това е нечувана дързост, доколкото Спасителят е разпънат като обикновен престъпник по нареждане на Пилат, на когото не се полага дори нормално погребение. Но Пилат разрешава. След което Йосиф не крие, че е християнин, и според различни апокрифи той проповядвал в Британия. През XIII век дори го обявяват за основател на църквата на Острова и за „апостол на бритите“. Но въпреки всичко това не е известно къде е погребан – за разлика от останалите апостоли.
Но най голямата мистерия около Йосиф Ариматейски е свързана с църковното предание, според което той е спасил една от главните светини на християнството – чашата с причастието от Тайната вечеря, известна като Светия Граал.
И тук започват въпросителните. Светата чаша дълго време не е била търсена. Тя се споменава за първи път като Светия Граал чак през XII век в знаменития рицарски роман на Кретиен де Труа „Персифал“, но в него не се свързва с християнството. През 1220-те години Робер де Борон написва „Роман за Иосиф Ариматейски“. В него Граалът вече е определен именно като чашата, с която Христос причестил апостолите и в която Иосиф е събрал кръвта на Христос.
Пак тогава в Англия се появява и новата версия на древните келтски предания за крал Артур и рицарите на кръглата маса. Те са се превърнали не само в легендарни войни, но и в пазители на великата светиня. И така в масовото съзнание рицарите започват да се възприемат като духовни наследници на Йосиф Ариматейски.
В края на XII век монасите бенедиктинци от абатството в Гластънбъри обявили, че са намерили гробницата на Артур, но Граалът не бил в нея. След това в продължение на векове съобщения за знаменитата реликва непрекъснато се появяват и в различи градове и хора. Но никакви сериозни доказателства притежателите на „Светата чаша“ не представят.
Светинята едва ли някога ще бъде открита. И сигурно само Йосиф Ариматейски е знаел къде е скрита тя. Но е отнесъл тайната в гроба си. Който също никой още не е открил.
Ню Йорк и Ватикана в конкуренция за артефакта
Днес в света има два артефакта, претендиращи, че са Светия Граал. Единият е чашата от Антиохийското съкровище, която днес се намира в „Метрополитън музей“ в Ню Йорк. Колекционерите упорито я наричат така, въпреки че експертите отдавана са установили, че няма как апостолите да са се причестявали с нея, защото е изработена през VI век. Продължава да се оспорва и възрастта на чашата от Валенсия. Част от експертите я датират наистина към I век, докато други твърдят, че е направена доста по-късно. Местните жители, разбира се, се позовават на официалната позиция на Ватикана, който е обявил автентичността на реликвата. Но навалица от поклонници в катедралата, където тя се съхранява, не се забелязва.
Всъщност мнозинството от учените са скептични, че Граалът въобще е съществувал. Сигурно затова и Православната църква въобще не споменава Светата чаша като една реликвите, свързани с Христос.