16.08.2021г., от БГ НАУКА, СЕПТЕМВРИ 2021 Европейската нощ на учените 2021 г. – https://nauka.bg/
Източници: National Geographic History,
bildebene.ch
Превод: Радослав Тодоров
взето от:
https://e.pcloud.link/publink/show?code=XZfR75ZeRSwi0d0BP4vGX7Cu8DKwRVghO6X
Продължение от Част 1
Тази строителна техника, вдъхновена от средиземноморския похват, е необичайна характеристика дотогава за севера. Много учени смятат, че Хюнебург е полисът на Пирене, споменат през V век пр.н.е. от гръцкия историк Херодот в неговите Истории, което прави това най-ранната препратка към град в Северна Европа. Цялата площ, заета от Хюнебург, се простира далеч отвъд ядрото му на върха на хълма и може да е била дом на около 5000 жители. За сравнение, около 10 000 души са живели в Атина през този период.
Друго бижу от периода на късния Халщат е пищна гробница във Викс в днешна Бургундия, Франция, съдържаща останки на жена, починала около 480г. пр.н.е. Гробът съдържа традиционни женски украшения, включително златен накит за деколте. Сред гробовете се откроява огромна бронзова гръцка тенджера за смесване на вино и вода, наречена кратер, която вероятно е изминала поне 600 км от Масилия за да стигне дотук и е била последната дума в гръцкия лукс.
Все още се правят нови открития за из-обилието в Халщат, въпреки че много от находките са се загубили с времето, най-вече поради обработката на земята. Едно такова място е в Бетелбюл, недалеч от Хюнебург, където първоначалните разкопки разкриват погребение на богато дете от VІ век пр.н.е. През 2010 г. в близост беше открита друга голяма погребална камера. Нейната дъбова структура е добре съхранена, но самата площадка е пострадала от земеделието през вековете. Решено е камерата да бъде извлечена и преместена в лабораториите на Археологическата държавна служба в Баден-Вюртемберг за по-прецизно проучване. След прехвърлянето на конструкцията, анализът на дървената облицовка на камерата я датира от края на VІ век пр.н.е.
В камерата са открити две погребения. Първото принадлежи на жена на 30 години, погребана с пищни погребални дарове, включително две златни фибули и красиво изработена златна сфера; тези съкровища, които може да са били изработени и на местно ниво, разкриват силно средиземноморско влияние. Останките от второто погребение са в твърде влошено състояние, за да бъде установена категорична идентификация. Погребалните предмети близо до това тяло обаче са по-скромни: обикновена бронзова гривна на всяка китка и по едно бронзово украшение близо до главата.
Културни преходи
Пищните кралски гробници стават все по-редки в късния Халщат, но една от тях в Лаво (Франция), е забележителна не само със своето богатство, но и с присъствието на отчетливо средиземноморски черти. Гробницата е около 40 метра в диаметър и формира част от некропол, който се използва от късната бронзова епоха. Вътре в погребалната
камера има тяло, придружено от много богата колекция от луксозни предмети: златни гривни, брошка от желязо и злато, кехлибарено колие и кожен колан, украсен със сребърни нишки.Най-зрелищната находка в Лаво е голям бронзов котел, използван за банкети, украсен по ръба с осем котешки глави и четири глави на гръцкия речен бог Ахелой.
Първоначално се предполага, че тялото в гробницата в Лаво е на мъж и по-късната компютърна томография на таза на скелета го потвърждава. Гробницата е датирана около 450 г. пр.н.е., по време на преходния период в келтската култура. През този период настъпват драматични промени в района на Халщат, затова свидетелстват обстоятелствата, че княжеските погребения стават редки, а селищата, включително и Хюнебург, са масово изоставени. Търговските пътища се изместват от река Рона, което изглежда е внесло сътресение в келтската икономика.
Докато културата на Халщат отслабва, по периферията ѝ в днешна Франция, Южна Германия, Австрия и Швейцария енергично се издига нова келтска култура. Тази нова вълна е кръстена на мястото на Ла Тен в Швейцария, селище от желязната епоха близо до езерото Нюшател, открито в средата на ХІХ век. Латенската култура носи някои от
най-емблематичните мотиви, свързани с келтската култура днес като преплетените геометрични фигури, вкоренени в сложни системи от вярвания, които историците все още разгадават.
Обхватът на латенската култура е обширен: тя се разпространява чак до Британските острови около 400 г. пр.н.е. Неспособни да разчитат единствено на търговията за оцеляването си, латенските елити стават особено войнствени. Добър пример за тази милитаристична трансформация е една резиденция на келтски вожд в Глауберг в централна Германия. Голяма статуя от пясъчник, наречена по-късно „принцът на Глауберг“, е намерена близо до могила в района. Свирепата брадата фигура е въоръжена с меч, очевидно принадлежащ към латенския стил, щит и кираса, като всичко това подчертава самоличността му като воин.
Издигащата се сила на Рим е трябвало да стане свидетел на новата репутация на тези неспокойни народи, които се движели все по на юг. Към средата на V век пр.н.е. бойният характер на латенските общности започва шумно и бурно да се изразява в набези на отделни племена, премествайки се надалеч от земите си, преди да преминат в богатите райони на Северна Италия.
По-късните римски писатели вярват, че келтите са мотивирани да нахлуят в Италия от завист към изисканото ѝ вино, но сега историците смятат, че миграциите на келтите са провокирани от прекомерно пренаселване на старите им земи. Младите лидери-воини, раздразнени и ограничени от утвърдените вождове, виждат привлекателността да съберат свои собствени последователи и да ги поведат сами към нови земи, победи и
богатства.
През 390 г. пр.н.е. келтите най-накрая достигат и до самия Рим – новопристигналото в Италия племе Сенони преодолява римските отбранителни сили близо до града и нахлува в столицата. Наричайки ги гали в разказа си за разграбването на града от тях, Тит Ливий описва варварската диващина, сполетяла Рим: „…виковете на врага, плача на жени и деца, пращенето на пламъците и грохотът на падащите къщи. Римляните тичаха на посоки, ужасени а видят страшни неща, накъдето и да погледнат, заставени от съдбата да бъдат свидетели на падащата им страна “.
Век по-късно келтските армии вече имат други цели в полезрението си. През 279 г. пр.н.е., след като заселват района на Балканите, келтски нашественици се опитват да заграбят богатствата на светилището на Аполон в Делфи. Тогава те са победени от гърците, но част от разпръснатата армия, заедно с други балкански келти, стигат чак до централна Турция в район, известен на гърците като Галатия, произлизащо от гръцката дума за „Галия“. По-късно най-ранните християни на Галатия около 50 г. н.е. се споменават в деветата книга на Новия Завет: Послание на св. Павел до Галатяните.
Възходът на Рим до неговото пълно господство силно ерозира келтската сила и идентичност в цяла Европа. Латинските автори започват да говорят за келтите по-рядко като за брутални варвари, а повече като за „благородни диваци“, в контраст с римския лукс. Въз основа на тези разкази, научният интерес към келтите се възражда през
модерния период, проправяйки път за грандиозните находки от средата на ХІХ в. в Халщат и Ла Тен. Огромното количество археологически артефакти, натрупани оттогава, съвсем не е освободило изучаването на келтите от академични противоречия. От основно значение в дебатите е как и дали терминът „келт“ може да бъде приложен
към съвременното население в Западна Европа.
Последният възглед често предизвиква пламенни реакции. В дискусия на Би Би Си за келтите през 2002 г. шотландският историк Алистър Мофат се противопостави на теориите, според които келтите от желязната епоха и „келтите“ в днешна Шотландия, Уелс и Ирландия са разединени: „Разбира се, че те са келти, разбира се, че те споделят културна свързаност из цяла западна Великобритания… Тези келтски езици (т.е. шотландски, ирландски и мански) все още съществуват. Всички останали са отмрели, но тези все още са живи тук… и съдържат в себе си две хиляди и половина години история.“
