Древните индоевропейци /част 4/ – Celtic Club

Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:

http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html

Римляните

Италийците, които живеели на юг от Алпите играели роля от първостепенно значение в историята на индоевропейските езици. Расовия проблем в Италия е изключително сложен.

Ние вече сме свидетели на натрупването на различни расови елементи в Италия и през Бронзовата епоха. До средиземноморците от Неолита стоят високи, долихокефални мегалитни нашественици, които идват по море, както и динарски брахикефали от източния край на Средиземно море. В края на Бронзовата епоха, кремиращи труповете си хора преминават Алпите от север, и се установяват в северната част на Италия. Някои от тях построяват селища в долината на река По, а техните потомци или други като тях са отговорни за населените места във Виянова в района на Болоня, и други подобни пластове, далеч на юг, като Лациум.

Тези колективни народи идват от Централна Европа, а не от по-близкия швейцарски център. Италийските езици, подобно на келтските, са без основателно съмнение, въведени от хората кремиращи труповете си (протоарийците). Латинския език, в историческата си форма, е смес от вияновски италийски, плюс етруски, и плюс някои променени гръцки елементи, в комбинация с ранни средиземноморски думи. Римляните запазват ядрото на езика си по време на етруското владичество.

Ние знаем сравнително малко за расовия състав на италийците от предримската епоха. Двата черепа от Ремедело са долихокефални ,умерени по размери, а един от тях, който със сигурност е от мъжки пол, има ръст от 168 см. Два ранни римски черепа също са долихокефални, със същия размер и пропорции като много от нордическите групи на север от Алпите, а 1 / 3 от гробището на Корнетo Тарквиния, които могат да бъдат определени по-точно, приличат на малката мъжка серия от 8 християнски римски черепа, датиращи от 1 до 4 век след Христа. Тези девет мъжки черепа са метрично идентични с тези от Лa Tèнe в Бохемия, галите и гало-римляните на Maрнe. Същите мезокефали, с нос тип лепторине са открити и в други случаи.

Исторически погледнато, римляните трябва да са смес от вияновски италийци – смес от протоарийски нордиди и етруски средиземноморци от Неолита и Бронзовата епоха. 50 намерени черепа открити изцяло в северната част на Италия, потвърждават връзката между келти и италийци, доколкото това може да се използва. От друга страна, добавянето на етруски мезокефали с динарски и средиземноморски елементи няма да може значително да промени келтските начални форми.

В началото, римляните, съдейки от бюстовете на техните потомци от дните на Август, и от описания, те не са много високи по правило, но често са били с тежко телосложение. Черепите им са плоски на върха, и са закръглени от страни, като тези на келтите. Чертите на лицето включват добре познатия „римски“ нос, който може частично да се дължи на етруски източник. Като цяло, най-известните скулптури на Цезар, Август, и други, въпреки че не са надеждни от гледна точка на точни измервания, показват, че мезокефалните и брахикефалните форми на главата били възхвалявани. Техния тип на лицето не е характерен за Средиземноморския басейн, но е често срещан на север. Независимо от това, римляните описват келтите, които нахлуват в Италия като високи и руси, затова блондизмът на римляните, включително и рижавостта, трябва да са били рядко срещани.

По-подробна информация може да бъде получена чрез изучаване на останки от римляните, които умират далеч от дома си в колониалната част на империята. Например, служител на шести легион, на име Теодорианус, разположен в Йорк, идва от малкия град Номентум в Лациум. Три други, също е погребани в Йорк, също били характерни за римляните.Четири от тези черепа били от един тип: долихо до мезокефални, с ниски сводове, ниски и широки чела, много изпъкнал орлов нос, и къси и широки, квадратни лица. Черепите на другите двама чисто римски офицери от Глостър са същите, както тези от Линкълн.

Група от осем мъжки римски черепа от Райнзаберн по река Рейн, принадлежащи на етнически римляни от Италия, са същите, както тези от Великобритания, и почти идентични с осемте мъже от християнския период и началото на Римската държава от Тарквиния Корнетo. По тези разпръснати референции от различни посоки ние трябва да заключим, че римляните са били смесени, образували характерен местен или национален физическия тип, който е предимно от италийски произход и тясно свързан с нордическите келти.

Италийците, обаче не са единствените индоевропейци, които нахлуват в Италия от север. Лигурите, на които имаме малко скелетни останки, вероятно са влезли от Галия, и може да са дошли по-рано от италийците. В източната част на италианския полуостров и в долината на река По е живяло в началото праисторическо население, включващо различни племена от илирийски произход, и по-специално венети. Към илирийската група може да принадлежат хората, които са погребани в гробището на Новилaра на централното адриатическо крайбрежие от осми век пр.н.е., наред с хората от Виянова.

Съмнението за техния етнически произход, може отчасти да се разсее с проучването на техните физически останки. A серията от осемнадесет мъжки и тринадесет женски черепа е хомогенна доликокефална, с нисък среден мъжки черепен индекс – 71,2; черепите са високо-сводести, тясно лице и носов тип лепторине. Серията е много подобна на тази на илирите от Халщат-далече на север, а ръстът им от 165.5 cm. за мъжете, е достатъчен за да подкрепи това. Дори да не говорят илирийски, те са от илирийски расов тип, а илирийската инвазия в Североизточна Италия е безспорна в расовия смисъл.

Основни расови типове: Малка средиземноморска раса, Алпийска раса, Динарска раса, Келтска нордическа раса, Халщатска нордическа раса, Предно-азиатска раса и Ориенталска раса.

Скулптурни изображения на римляни:

Римлянин