Древните индоевропейци /част 2/ – Celtic Club

Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:

http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html

Елините

Въпросът за произхода на гърците отдавна е неразрешима енигма. В продължение на векове, преди развитието на археологията като научна дисциплина, историята започваща с Херодот и Омир, позволява мъчителен поглед в най-далечно минало. През последните години обаче, бе постигнат голям напредък към решаването на този проблем, от езиковите и исторически изследвания на Майърс, и от публикуването на скелетния материал от Фюрст и Кумарис.

Историческата реконструкция може да бъде обобщена накратко, както следва: По време на неолита, Гърция е била културно свързана със Северна Африка и останалата част от Средиземноморския басейн. Черепите, които са известни са от нормален средиземноморски расов тип. В ранна Желязна епоха, имигранти от Цикладските острови, с произход от Мала Азия, въвеждат производството на мед в Гърция, с култа към богинята-майка, и се заселват от двете страни на провлака Коринт. Така през 2000 г. пр. Хр, от културна гледна точка, съществуват три елемента сред гръцкото население: (а) местните хора от неолита на Средиземно море; (б) дунавците от север (в) цикладски хора с евентуален малоазийски произход.

Между 2000 г. пр. Христа и периодът на Омир, Гърция е била нападната от три народа: (а) Курганите (прото-ариите, наречени така от Омир), които идват от север около 1900 г. пр. Хр, и както твърди Омир носят индоевропейската основа на речта в Гърция; (б) от минойците от Крит, които основават „дългите родословия“ на династии на владетели в Тива, Атина, Микена, както и другаде. Повечето са в Гърция около 1400 г. пр. Хр, въпреки че някои може да са датирани до 1700 г. пр. Хр; (в) от чужденци от Атрей, Пелопс, и т.н., които идват от цялата Егейска акватория с кораби, учат гръцки, узурпират престола, и се женят за дъщерите на царете, те са с минойско потекло.

Тези чужденци, които Омир оприличава на норманите в историята на англичаните, раждат героите на Троянската война. Самата война отразява тясна връзка между тези авантюристи и Приам в Троя. Във войните, Омировите герои формират ядрата на малки групи от „другари“, които са били бездомни авантюристи, бежанци, и бедни роднини, които се прилепват към героите в непосредствена лична връзка. По-голямата част от гръцката армия е съставена от местни наборници от различните царства на Гърция, които са били от различен етнически произход, и които, като Тезей, не са имали интерес от унищожаването на Троя.

След Омир през Желязната епоха идват дорийците, отдавна се разглеждат като нашественици от север, в съответствие с реконструкцията на Омир.

Гърците от великия период на атинската цивилизация са продукт на смес от различни етнически елементи, които проучването на произходът на гръцкия език също потвърждава.

Шест черепи от Хагия Koсмас близо до Атина представляват периода на обединяване на неолитни средиземноморски, дунавски и цикладски елементи, между 2500 и 2200 пр. Хр. Три са доликокефални и мезокефални, а два са брахикефални. Лицата на всички са тесни, носът е лепторине,а очните орбити са високи.

Долихокефалните черепи не са от единен тип; някои са с големи сводове и широка долна челюст, с дълбоки депресии, напомнят на един от големите видове неолитни долихокефали. Излишно е да се казва, че и курганските и мегалитните хора са присъствали в Дания и Швеция по това време.

Останалата част от долихокефалите, които вероятно са по-истински представители на по-голямата част от населението на Средна Елада, имат висок носов тип, познат в Крит и Мала Азия по време на същата епоха. Те също са ниски на ръст, а няколкото долихокефални примера са, както може да се очаква, по-високи.

Четиридесет и един черепа от Късна Елада, датирани между 1500 и 1200 г. пр. Хр, и също така от Арголида, могат да включват към някои чуждоземните нашественици. Сред тях, една пета са брахикефали, и приличат до голяма степен на кипърския Динарски тип. От долихокефалните черепи, голям брой принадлежат към по-големите, по-силно маркирани типове. Това увеличение на населението в не-Минойска посока може би се дължи на пристигането на предците на героите на Омир.

Расовата история на Гърция през Класическия период не е добре документирана. До началото на робството в Атина и други центрове на производство и износ, не се забелязват промени в населението. В Арголида, средиземноморския расов елемент е само един, и ясно е показан в шест протогеометрични или „елинистки“ черепа. Средният черепен индекс за Атина за голям период от време е бил 75,6 от 30 черепа. Тази мезокефалия вероятно прикрива наличието на разнообразна расова амалгама, преобладаваща със средиземноморски типове. Гръцките колонии в Мала Азия показват много от същата комбинация от видове, които виждаме в Гърция.

Гръцката литература и гръцкото изкуство представят изобилие от доказателства, за пигментацията и характерните черти на лицето на древните жители на Елада. Олимпийските богове, предци на полугерои, били в по-голямата си част руси и синеоки. Атина е била със сиви очи. Посейдон, обаче, бил с черна коса. Тези богове били малко по-различни, ако можем да вярваме на Омир, от техните потомци герои, повечето от които били с бяла кожа, сини очи и руси коси. Това са носителите на гръцкия индоевропейски език и култура.

Основни расови типове: Курганска нордическа раса, Малка средиземноморска раса, Динарска раса, Алпийска раса, Предно-азиатска раса и Ориенталска раса.

Примери за най-реалистичните изображения на елини от 3-4 в. пр. Хр.:

Лизимах