11.05.2021г., автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА, източник: bg.rbth.com взето от: https://novinata.bg/obsthestvo/kak-v-rusiq-se-poqvqvat-keltski-krastove/
В древни руски градове могат да се открият кръстове с кръгове, които са традиционни за келтите. Да се опитаме да изясним как те са се оказали в Русия.
В един от най-древните градове на Русия, Велики Новгород, са се запазели най-старинните каменни църкви. В някои от тях може да се забележи една странна особеност: на фасадите са изобразени кръстове, вписани в кръг, а това е необичайно явление за руското око.
Руският православен кръст е от четири линии – две перпендикулярни (самият кръст) и две допълнителни. Интересен нюанс е, че необикновените кръстове са разпространени именно в този град и съвсем слабо в съседни области, а в други райони изобщо ги няма. Как са се озовали тук?
Руски православен кръстRickP (CC-BY 2.5)
Новгородските кръстове
Преди обединението на руските земи в една държава в края на XV век, Новгородската земя в продължение на три века е независима република с управници, които са били избирани, докато в мнозинството други руски земи е имало наследствена княжеска власт.
Това обяснява защо през XIV-XV в. в Новгород се създава типична за града църковна архитектура и църковни символи, които изобщо не са като другите. Освен това до Новгород не стига войната на татаро-монголите, които разоряват много градове в Централна Русия, и затова именно в Новгород са се запазили древни църкви с тези символи.
Дори е прието кръстът с четири върха, върху който е поставен кръг, да се нарича „новгородски“. В града могат да се видят и „поклоннически“ кръстове в кръг, те са поставени сами, а понякога и на пътищата. Такива кръстове често са били посвещавани на паметни дати или военни победи. На тях може да има изобразени сцени от Евангелието и са високи почти 2 метра.
Поклонническият Алексеевски кръст от XIV век се пази в централния храм на града, Софийския съборФьодор Борисов (CC BY-SA 4.0)
Много кръстове са поставени и в нишите на фасадите на църквите. Те са били в памет на починали.
Църквата Преображение Господне на улица „Илиная“ от XIV век Legion Media
На мнозина им се струва, че този „дизайн“ напомня знаменития „келтски кръст“, разпространен през ранното Средновековие, символ на келтските племена на Британските острови и във Франция. Кръгът изобразява слънцето, което е езически символ, а тази приемственост е била важна за келтите, които току що са приели християнството.
Каменният кръст от VIII век на остров Айлей, ШотландияMary Williams (CC BY-SA 2.0)
Като потвърждение на хипотезата за келтския произход на кръстовете различни историци цитират най-невероятни легенди. Според една от тях самата руска държавност има „келтско-варяжки“ произход. Според „Нормандската теория“ руските племена са извикали варягите, тоест викингите, да ги управляват. И тогава във Велики Новгород пристигнал княз Рюрик, а двама му братя Синеус и Трувор – в Белозерск и Изборск.
Пак според „келтско-варяжката“ теория тези викинги са имали келтски корени… Косвено това се потвърждава от наличието на няколко кръста в кръг в Изборск (съвременната Псковска област).
Само че не е ясно защо традицията да се издигат келтски кръстове е известна в Северна Европа от края на VIII век, а руските каменни „кръстове в кръг“ се появяват чак през XIV–XV век. Освен това формата на „новгородския“ кръст се отличава от формата на „келтския“. Страните на новгородския кръст приличат повече на остриета и са по-къси.
V4711(CC BY-SA 3.0); Legion MediaИма разновидности на „новгородските кръстове“, които са напълно вписани в кръга и вече съвсем не приличат на келтските.
Църквата Свети свети Петър и Павел в Кожевники началото на XV век. Belliy (CC BY-SA 4.0); Ewsukow (CC BY-SA 3.0)
Подобни кръстове са намирани и в Изборск, Псковската земя и в района на Ладожкото езеро, а също и в Европа – на бившите територии на Ливонския орден. Ливонският и Тевтонският орден нееднократно нападат новгородските земи, а това дава на историците основание да предположат, че тези кръстове са влияние на германската, а не на келтската култура.
За влиянието на германската култура може да говори фактът, че Новгород търгува с Европа и е членувал в Ханзейския съюз (голям политическо-икономически съюз на градове от Северозападна Европа, който съществува до средата на XVII век).
Църквата Йоан Богослов на Витка XIV в. с „кръгъл“ кръст.A.Savin, WikiCommons; Дар Ветер (CC BY-SA 3.0)
И все пак повечето изследователи са на мнение, че тези кръстове нямат нищо общо с келтите, британците и всякакви други западни европейци.
За първи път историците правят опити да изучат необикновените новгородски кръстове още в края на XIX началото на XX век и решават, че кръстовете са с сходни с традициите на Византия, откъдето е дошло и православието в Рус. „Формата на описаните кръстове идва вероятно от обикновения византийски кръст в кръг, който може да означава, най-вероятно, ореол, а може и трънен венец“, пише през 1903 г. историкът А. Спицин. Тази теория подкрепят и съвременните краеведи.
Между другото още през XVI в. „модата“ на кръглите кръстове в Новгород изчезва. Историците са на мнение, че заради войни, или заради пандемии вече не е имало майстори, които да ги правят. Друга причина е, че укрепналата власт в Москва може да е решила да забрани на Новгород да използва свои регионални отличителни символи.