05.03.2016г. автор Дмитрий ЖВАНИЯ. Април 1996 год. За вестник „Смена“, взето от:
Англичаните жестоко потушават въстанието през 1916 г.: „Червеният Великден“ продължава шест дни през април. Кралските войски един по един завземат опорните пунктове на бунтовниците. След тежко сражение ръководителите на Ирландската армия попадат в плен. В съда един от тях – социалистът-революционер Джеймс Конъли – произнася реч, съдържанието на която става след това манифест на борците за независимост на Зеления остров: „Смятам, че британското правителство няма никакви права върху Ирландия, никога не ги е имало, и никога не ще ги има“.
След неговата реч съдът прочита смъртната му присъда. На мястото, където трябва да бъде екзекутиран, го носят с носилка, защото не може да стои на краката си заради получените рани. Англичаните му оказват „любезност“: разстрелват го седнал на стол.
Започване на колонизацията
Първите английски рицари се появяват на ирландска земя през ХII век. Скотите (келтски племена) ги посрещат недружелюбно. Те защитават не само своята земя, но и своите порядки: това е война на келтската „военна демокрация“ с английския феодализъм.
През XVI век идва англиканската реформация. Тя среща силна съпротива в Ирландия, жителите на която не искат да се откажат от католичеството.
През есента на 1641 г. в Ирландия отново избухва въстание. Кървавата борба продължава десет години. Една трета от населението на Ирландия (половин милион души) загива. Икономическото развитие на Ирландия се забавя за дълго време. Политически тя остава безправна.
(снимка от 1894 г.: Джеймс Конъли със семейството си)
През 1652 г. английският парламент приема „Закон за уреждане на Ирландия“, в съответствие с който всички, които взимат участие в борбата срещу англичаните, се лишават от земя и имущество, биват изгонени от страната или се преместват в безплодните западни райони на острова. На освободените територии, в частност в провинция Ълстър, от Англия и Шотландия идват протестантски заселници. Така постепенно протестантите стават мнозинство в Ълстър, и то мнозинство привилегировани.
Две Ирландии
През 1919 г., след „Червения Великден“, в Ирландия избухва война за независимост. Срещу ирландците английското правителство изпраща 60 хиляден корпус. През лятото на 1919 г. се появява Ирландска републиканска армия (ИРА). През 1930 г. тя наброява вече 30 хил. бойци. Силите й не са достатъчни за пряко военно противопоставяне на англичаните. Затова ИРА действа с малки „летящи отряди“, които извършват нападения срещу полицейски участъци и военни обекти, наказват протестантски политически деятели и представители на английската администрация.
На 11 юли 1921 г. правителството на Лойд Джордж решава да прекрати военните действия. Започват дълги дипломатически преговори. От ирландска страна преговори водят представителите на партия „Шин Фейн“ (Sinn Fein в превод от ирландски буквално означава „Ние сме сами“), която е създадена през 1905 г. и в която постоянно се води борба между умерени и радикали.
Бойци на Ирландската републиканска армия в центъра на Дъблин, 1922 г.
Най-накрая на 6 декември 1921 г. англичаните успяват да принудят ирландците да подпишат „споразумителен договор“ между Великобритания и Ирландия. Последната получава статус на доминион и официално става пълноправен член на Британската общност. Заедно с това „споразумителният договор“ признава правото на шестте северни графства в Ълстър да останат извън останалата част на Ирландия.
Ълстър става „самоуправляваща се провинция“ на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. През април 1949 г. е провъзгласена Ирландската република, а Ълстър остава в състава на Великобритания. Така Ирландия е разделена на две части.
Опити за излизане от застоя
През 1954 г. ИРА възобновява бойните действия. Само през 1956 г. ИРА извършва 600 нападения. В отговор английските и дъблинските власти провеждат масови арести на нейни активисти. През 1962 г. централата на ИРА публикува съобщение за прекратяване на бойните действия.
През 1968 г. в Ълстър отново се съживява движението за присъединяване към Република Ирландия. Национално-конфесионалният протест се допълва от страна на католиците със социални възмущения. Те са ангажирани с най-мръсната и ниско платена работа и първи попадат в редиците на безработните.
Истинско сражение между протестанти и католици избухва на 12 август 1969 г. в северноирландския град Дери. Тези безредици влизат в историята под името „битката за Богсайд“ (Богсайд – квартал на Дери). Католиците хвърлят пирони и камъни по парада Apprentice Boys of Derry – протестанти. Завързва се сблъсък, който прераства в масови безредици.
Уличните боеве продължават три дни. Полицията не успява да овладее положението и тогава в града влиза британска войска. Сблъсъкът в Дери служи като сигнал за започване на размирици в цяла Северна Ирландия, а ИРА отново вдига оръжието.
Сблъсъкът в Дери служи като сигнал за започване на размирици в цяла Северна Ирландия и подновяване на партизанската война на ИРА
През 1973 г. английското правителство въвежда в Ълстър „извънредно законодателство“, което значително ограничава демократичните права на населението в Северна Ирландия.
Правителството на Британия редува силови стъпки с предложения за реформи и опити да се създадат в Северна Ирландия конституционни органи.
През 1973 г. между представителите на Великобритания, Република Ирландия и центристките партии в Ълстър се подписва Санингдейлското споразумение, което включва създаването на министерски кабинет от протестанти и католици. Въпреки това, протестантските „ултра“ правят всичко възможно да осуетят споразумението.
През май 1974 г. под тяхно ръководство се провежда двуседмична обща стачка, която принуждава английското правителство да се откаже от споразумението.
През 1982 г. английското правителство представя план за „постепенна деволюция“ – поетапно прехвърляне от страна на правителството и парламента административните и законодателни правомощия на Северноирландската асамблея, която ще се избира въз основа на пропорционална система. Този път правителствената инициатива разбива бойкота на католиците-екстремисти.
През ноември 1985 г. в замъка Хилсбъро представители на Великобритания и Република Ирландия подписват ново споразумение, според което Република Ирландия получава възможността да осигури безопасността на католическото население в Ълстър.
На свой ред Англия за първи път постига от Дъблин признание на своите права в Северна Ирландия (ирландската конституция провъзгласява шестте графства в Ълстър за „част от националната територия, на която временно не се разпростира властта на ирландското правителство“).
Протестантите посрещат Хилсбърското споразумение с явна враждебност. „Пътят от Хилсбъро води в Дъблин до обединение на Ирландия“ – така разглеждат те този документ. Юнионистите (Юнионистката партия е създадена през 1885 г.; като основна своя задача партията счита запазването на Ълстър в състава на Великобритания) заявява отказ от сътрудничество „с предателите от коварния Албион“.
Техните представители идват от Камарата на общините на английския парламент. Отново, както и през 1974 г., Северна Ирландия е парализирана от всеобща стачка; започват улични сблъсъци между католици и протестанти.
Хилсбърското споразумение е най-важната инициатива на британското правителство от началото на северноирландската криза. Въпреки това, то не я премахва.
Тероризъм
Основният северноирландски проблем е тероризма. От 1969 г. ИРА не прекратява своята въоръжена дейност. Това е отлично структурирана и оборудвана организация. В нейния арсенал влиза само най-модерното оръжие. В това на ИРА съществено помага либийският лидер Кадафи. Арсеналът на ИРА се оценява на около 100-300 тона оръжие и амуниции. ИРА разполага с гранатомети съветско производство РПГ-7 и дори оръдия. През февруари 1985 г. нейни бойци обстрелват с гаубици град Нюри.
ИРА има големи финансови възможности. През 70-те години нейният ежегоден бюджет не е повече от един милион лири стерлинги; през 80-те години – повече от 6 милиона. Средства идват не само от Кадафи. ИРА взима от бизнесмените „данък независимост“ и извършва „експроприации“. През януари 1992 г. бойци на ИРА ограбват една от банките в Република Ирландия, взимайки 2,5 милиона ирландски паунда. Хората в ИРА водят и напълно легален бизнес: държат кафенета, пъбове и дискотеки.
ИРА полага максимални усилия, за да гарантира, че англичаните няма да забравят ълстърския проблем: експлозии се чуват навсякъде – и в Белфаст, и в Ливърпул, и в Лондон, и в Брайтън.
Правителството на Маргарет Тачър отговаря на действията на терористите с репресии. Заловените бойци са измъчвани. Заради злоупотребата със северноирландски затворници Англия попада в черния списък на правозащитните организации. Действията на британската полиция стават предмет на производство пред Европейския съд по правата на човека.
През есента на 1981 г. целият свят наблюдава съдбата на активистите на ИРА, които в затвора Лонг Кеш (Мейс) обявяват гладна стачка. Ирландците са четирима. Те искат да бъдат признати като политически затворници. Техният лидер – 27-годишният Робърт Сендс – по време на гладната стачка е избран за член на британския парламент. Но „железната лейди“ категорично отказва да удовлетвори исканията на Сендс и неговите другари.
Четиримата ирландци гладуват три месеца и умират. Тогава Тачър е подложена на жестока критика от правозащитниците. А ИРА решава да отмъсти. През 1982 г. взрив в Брайтън почти не хвърля в небето „желязната лейди“. Тя се спасява по чиста случайност. След това се състоят още няколко покушения срещу Тачър. И всичките неуспешни. Но бойците на ИРА не прощават обидите.
Как ИРА се надява да постигне своята цел – да обедини Ирландия? ИРА се стреми да причини в Англия политическа криза заради ирландския проблем; да покаже на английските граждани, че британското правителство не е способно да се справи с тероризма и че има само едно решение – отказ на политиците от Даунинг стрийт от Ълстър. Въпреки това, управляващите Британия не искат да уронват престижа на „мъгливия Албион“. Силовите мерки срещу терористите те продължават да редуват с търсене на компромиси.
Сегашният английски премиер Джон Мейджър, дори и по време на предизборната си кампания обещава да възобнови преговорите за бъдещето на Северна Ирландия. 1992 г. в Англия преминава под акомпанимента на взривове. Само в течение на една седмица през октомври ИРА осъществява осем взрива в Лондон. Не мълчат и протестантските екстремисти. През февруари 1992 г. в един букмейкърски пункт в Белфаст те убиват пет католици.
Изображение на Боби Сендс на една от къщите в Белфаст
Но Мейджър изпълнява обещанието си. И среща разбиране от страна на ИРА. Не играят ли в това своя роля признанията на либийския бедуин Кадафи? През юни 1992 г. той дава на британските спецслужби списък с около 20 терористи на ИРА, информация за десетки милиони долари, които Триполи прехвърля на ИРА. С тази стъпка полковник Кадафи се опитва да подобри отношенията си със Запада и да излезе от изолацията. Признанията на Кадафи сериозно отслабват ИРА. Така или иначе, на 31 август 1994 г. ИРА чрез изявление на лидера на „Шин Фейн“ Джери Адамс заявява спиране на въоръжената борба.
Година и половина се провеждат трудни преговори. В края на 1995 г. те се опират на две точки. Правителството на Англия настоява за пълно разоръжаване на ИРА. В замяна ИРА иска гарантиране безопасността на ълстърските католици. Британската страна се съгласява на отказ от прякото управление в Ълстър.
Но ИРА не я устройва вариант с избори, осъществяването на които ще доведе на всички главни постове в провинцията протестанти. Преговорите влизат в застой. И на 10 февруари тази година в лондонското Сити се случва взрив. Двама загиват, а стотици са ранени. Една седмица по-късно ИРА отново напомня за себе си: бомба унищожава лондонски автобус.
Това е кървавият резултат от преговорите. И той (за съжаление) е напълно логичен. Защото в една война две страни не могат да бъдат победители. Някой трябва да спечели, някой – да се предаде.
П.П. Новото влошаване на ситуацията принуждава британската страна да започне преговори. Против тях встъпва „Истинска ИРА“. С цел да наруши преговорите „Истинска ИРА“ извършва редица терористични нападения в периода 1997-1998 г. На 18 септември 1998 г. заявява прекратяване на военните действия.На 10 април 1998 г. в Белфаст британското и ирландското правителство подписват съглашение, което е одобрено от повечето политически партии в Северна Ирландия. На 23 май в резултат на референдум съглашението е одобрено от мнозинството жители на региона. В резултат на подписаното съглашение е възстановена Северноирландската асамблея, целта на която е решаване на икономическите и социалните проблеми. Също е създаден Съвет на министрите на Севера и Юга за оформяне сътрудничеството между различните части на остров Ирландия и Британско-ирландски съвет за оформяне взаимоотношенията между всички органи на представителната власт на Великобритания и Ирландия. Въпреки това, конфликтът си остава нерешен. В Северна Ирландия в момента продължават да съществуват протестантски и католически милитаристични организации, в това число мнозинство са от ИРА.