от https://kato.koshachek.com, Публикувано на ref.rf
скандал. Сага) – тоест легенди, легенди за героичните подвизи на юнаците.
взето от:
https://kato.koshachek.com/articles/keltski-epos.html
Сред келтите откриваме три групи лица, свързани с литературното творчество. Говорим за друиди (свещеници), бардове (поети, музиканти, певци) и филиди (разказвачи). Филидс премина през дълга школа за обучение и беше разделен на 10 категории: първият клас филид трябваше да знае 300 саги наизуст, втори клас филид – 175 саги и т.н., последният 10 клас филид – 7 саᴦи.
От огромния брой саги, оцелели и до днес, се открояват две групи легенди – героични и фантастични саги. На свой ред най-древната от героичните саги и най-впечатляваща в художествено отношение е цикълът Улад, от който са оцелели около 100 легенди. Този цикъл възниква и процъфтява в Улад (регион в северната част на Ирландия), в двора на кралете на Улад. Първоначално ядрото на целия цикъл е фигурата на Конхобар, царят на Уладите, който е живял, според историческите хроники, през 1 век пр.н.е. д. Но в хода на по-нататъшното разказване Конхобар е изместен на заден план от друга историческа фигура – племенника му Кухулин.
Въпреки че нямаме директно непрекъсната, последователна история за живота на Кухулин, можем да съставим легендарната му биография от епизодични саги. Кухулин е син на сестрата на Конхобар Дехтире и богът на светлината Луг. Още като дете той надмина връстниците си по сила и сръчност. Когато е бил на 6 години, се е случило събитие, след което той е получил името Cuchulainn (преди това е бил наричан Setanta). Той беше нападнат от огромното и свирепо куче на ковача Кулан, с което дори цял отряд войници не можа да се справи. Но момчето Сетанта хвърли върху него камък от прашка с такава сила, че го прониза. След това самият той предложи на Кулан да замени убитото от него куче и да пази имуществото на ковача. Друидът, който присъстваше на това, каза, че в този случай сега той трябва да вземе името Cuchulainn (буквално „кучето на Кулан“);
Друга версия за произхода на името Cuchulainn е, че то е възникнало като ономатопея за кукувица. Като потвърждение те обикновено цитират сагата за раждането на Кухулин, в която се споменава, че той е бил хранен в странна къща; и преди раждането му, се появили някои тайнствени птици. Създателите на сагите даряват Кухулин с необикновени природни качества: ʼʼ Седем ученици бяха в неговите кралски очи, четири в едното око и три в другото. Имаше седем пръста на всяка от ръцете му, седем пръста на всеки крак. ʼʼ Сред добродетелите на Cuchulainn са яснотата на погледа, сладостта на речта и постоянството на чувствата.
В очите на жените Кухулин се трансформира, той придобива три корони на главата си – от светлокафява, златна и червена коса. Cúchulainn също се преобразява в очите на враговете си, когато изпада в боен гняв: едното око навлиза толкова дълбоко в главата, че дори кранът не може да го достигне, а другото се разточва, огромно, подобно на котел, в който се намират тела варени. В духа на древните идеали за красота изглеждаше прекрасно, че когато героят беше бесен, този, който го гледаше дълго време, се възхищаваше на смелостта му, криво едното око, опитвайки се да бъде като него.
Важен епизод в биографията на Кухулин е сватовството с красивата Емер.
Средство за идеализиране на героя е и описанието на смъртта му – той умира, защитавайки страната си. В тази величествена сага за последния подвиг на Кухулин, ние наблюдаваме истинския апотеоз на героя и потвърждението на идеята за безсмъртието на неговите дела: в края на сагата колесница, в която седи Cúchulainn отива на небето. Образът на Cúchulainn има, по всяка вероятност, историческа основа, която рано придобива митичен ореол. Народното съзнание създаде ярък тип патриотичен герой героя, който въплъти идеала за доблест и морално съвършенство.
Келтската литература е била изключително важна за развитието на западноевропейската рицарска романтика: историята на Тристан и Изолда, приказките за крал Артур, възникнали от времето на англосаксонската инвазия. Писателят Галфрид от Монмут изигра важна роля в създаването на образа на крал Артур, оказал най-упоритата съпротива на чуждоземците, превръщайки го в централна фигура в книгата „История на британските крале“ (1136).