взето от:
https://www2.rgzm.de/transformation/home/BGStartPage_Bulgarian.htm
България е разположена в източната част на Балканския полуостров и югоизточната част на Европа. През римската епоха в тези земи сa били организирани няколко провинции.
Земите на днешна северна България са били включени първоначално в провинциите Мизия и Тракия, а след делението на Мизия през 86 г. сл. Хр. при император Домициан, те са били разпределени между провинциите Горна и Долна Мизия и по- малка част остава в Тракия.
Преди идването на римляните районът на юг от Долен Дунав и източно от долината на р. Морава е бил заселен с тракийски племена, както и скордиски /келтски народ – заб на блогера/. В периода на анексиране на разглеждания регион племената често са сменяли местата на обитаване и това е причина малко да се знае за границите на племенните им територии.
Провинция Горна Мизия обхваща западната част от днешна северна България, източната – на Сърбия и на югозапад достига до Скопие в Македония. Там като най-значими римски градове се развиват Виминациум (Костолац, Сърбия), Скупи (Скопие, македония), Найсус (Ниш, Сърбия) и Рациария (Арчар, България).
През I в. сл. Хр. в Мизия като гранична римска провинция са били дислоцирани четири римски легиони и многобройни други войскови подразделения.
Провинция Долна Мизия обхваща територия, която днес се намира в България и Румъния. На север границата е била р. Дунав, а на юг Стара планина ( ант. Хемус). На запад земите на тази римска провинция са достигали до долината на р. Цибрица, а на изток – западния бряг на Черно море. Столица на провинцията е бил град Томи (дн. Констанца, Румъния), който се намира в северна Добруджа. Други големи градове в Долна Мизия са Улпия Ескус (Гиген, България), град който е основан като римска колония през 106 г. сл. Хр., Дуросторум (Силистра, България), Новиодунум (Румъния) и други.
Долна Мизия сменя няколко пъти своите граници и в края на II в. сл. Хр. към нея са присъединени административно и североизточните райони на провинция Тракия. Така, при управлението на династията на Северите земите на провинцията обхващат и териториите на градовете Никополис ад Иструм и Марцианопол, а южната й граница върви по билото на Стара планина.
В днешна България влиза и малка част от провинция Македония, която е едно от най-ранните римски владения на Балканите – от 146 г. пр. Хр. Към нея са били анексирани земите на тракийското племе меди, от което е Спартак. Те са обитавали районът в най-югозападната част на днешна България по долините на р. Струма и Места. През римската епоха в този регион процъфтяват градовете Никополис ад Нестум (Гоце Делчев) и античният град под съвременният Сандански, чието име все още не е известно.
Тракия носи името си от многобройните тракийски племена. Едни от най-известните сред тях са одриси, беси, кикони, серди, дентелети. За дълго Тракия е била римско васално царство от края на II в. пр. Хр. и до 45 г. сл. Хр., когато е обявена за римска провинция. Нейната столица Перинт се намира на брега на Мраморно море, в Турция. На запад и югозапад провинция Тракия е граничела с Македония. На юг е достигала до Егейско море. На север е опирала до Горна и Долна Мизия, а на изток – до Черно море.
Фактическият икономически и културен център на провинцията през цялата римска епоха остава град Филипопол (Пловдив) в долината на р. Марица. Други големи градове в провинция Тракия са – Пауталия (Кюстендил), Сердика (София), Августа Траяна (Стара ЗагораХадрианопол (Одрин, Турция), Траянопол и Плотинопол (Димотика) в Гърция.. В Тракия е била организирана една единствена римска колония и това е град Деултум ( с. Дебелт, Бургаска област), основан през 70 г. сл. Хр. Като вътрешна римска провинция в нейната територия са били настанени малки войскови части от римската войска