1998г., Софийски университет „Св. Климент Охридски“ MEDIAEVALIA Специално издание СБОРНИК в паметна Доц. д-р Георги Сотиров 1946-1998 Съставител: Красимира Гагова Редакция: Красимира Гагова, Александър Николов, автор: Владимир Ангелов, ISSN 1314-2755, взето от:
http://lib.sudigital.org/record/18799/files/SUDGTL-BOOK-2011-075.pdf
Византийският историк от ХV в. Лаоник Халкокондил е автор на обширно съчинение, състоящо се от десет книги, чието оригинално заглавие не ни е известно. До нас то е достигнало под формата на 29 свитъка, само осем, от които са напълно запазени. Изложението обхваща периода 1298 – 1463г., като има и някои добавки, описващи събития от 80-те години на ХV в. Някои особености на текста свидетелстват, че трудът вероятно е останал незавършен.
Съчинението, което условно може да се озаглави „История”, е издавано многократно. Още през 1556г. е направен латински превод от К. Клаузер, в който обаче са допуснати много грешки, голяма част от които неизменно се повтарят при всяко следващо издание 1. Няколко години по-късно съчинението е преведено и на френски език. Оригиналният гръцки текст е публикуван от Й. Баумбах в Женева през 1615 г. в корпуса Historiae Byzantinae Scriptores 2. Впоследствие същото издание влиза в състава на Парижкия и Венецианския корпус. През 1843 г. съчинението е поместено в Бонския корпус под редакцията И. Бекер, който прави и някои поправки 3. Текстът впоследствие е преиздаден и от И. П. Минв Patrologia Graeca 4. Най-доброто досега критическо издание излиза в Будапеща през 1922 – 1927 г. под редакцията
- 1 Laonici Chalcocondylae. De orirgine et rebus gestis turcorum. Conrado Clausero interprete. Basiliae, 1556, 1562
- 2 Laonici Chalcocondylae. Editio princeps Graece et Latine curante J.B.Baumbachio, Genevae, 1615.
- 3 Laonici Chalcocondylae. Historiarum libri decem, ex recognitione I.Bekkeri, Bonnae, 1843.
- 4 Migne, I.P. Patrologia, Series Graeca, vol. 159. Paris, 1866
на Е. Дарко 5. Трябва да се отбележи, че от съвременна гледна точка всичките пълни преводи на „История” са незадоволителни. В тях са допуснати много неточности, правени са и редица произволни добавки и поправки от страна на преводачите.
Данните за живота на Лаоник Халкокондил, с които разполагаме са твърде оскъдни. Приема се, че е роден в Атина, някъде около 1430 г. и е син на Георги Халкокондил, представител на местната атинска аристокрация. Знаем също така, че авторът е бил ученик на известния византийски интелектуалец Георги Гемист – Плитон в неговата школа в Мистра. За тези факти научаваме както от думите на самия Халкокондил, така и от свидетелствата на италианския пътешественик Чириако от Анкона. Приема се, че Лаоник Халкокондил умира някъде към края на 80-те години на ХV в., а като най-вероятно място на смъртта му може да се посочи о-в Крит.
На въпроса за времето, по което Халкокондил написва своето съчинение не може да се даде точен отговор. Известни податки, които могат да дадат по-ясна представа намираме във встъпителната част на „История”. Там авторът изказва надеждата, че отново ще настъпи времето, когато в „Елада ще управлява владетел – елин и държавата ще се ръководи от законите на предците” 6. Тези думи могат да се приемат като доказателство, че когато Халкокондил започва да пише своята „История” Византия вече не съществува. Това, както е известно, става след превземането на Константинопол от османците на 29 май 1453г. С други думи 1453г. може да се приеме за terminus post quem придатиране на съчинението. По всяка вероятност своята работа Халкокондил е започнал преди 1466г., тъй като той пише и за тевтонските рицари, които до споменатата година все още
- 5 Laonici Chalcocondylae. Historiarum Demonstrationes emend. E.Darko. Budapestini, 1922.
- 6 Laonici Chalcocondylae. Historiarum Demonstrationes, p. 1.
владеят Прусия 7. Трудност представлява да се определи и кога е завършено съчинението. Последното (хронологически) отбелязано събитие се отнася към 80-тегодини на ХV в.
Както е известно едни от типичните похвати, с които си служат голяма част от византийските автори е заимстването на цели пасажи от по-стари съчинения и архаизация на етнонимите и топонимите. Като изразител на идеите на т.нар. филелинизъм, които представляват преклонение пред постиженията на гръцката древност, в езиково и стилово отношение Халкокондил подражава на Херодот, Ксенофонт Тукидид и Страбон 8. Под влияние на античната традиция авторът винаги използва възможността, предоставена му от развитието на събитията, да разнообрази изложението си с обширни описания, съдържащи интересни сведения за близки и далечни страни и народи. Покрай очевидните заемки от античните автори, откриваме и много нова информация, нерядко плод на личните впечатления на автора. Всичко това придава особено висока стойност на съчинението на Лаоник Халкокондил, което с основание може да бъде характеризирано като своеобразна панорама на световната история от онова време.
В следващите страници за пръв път в превод на български език са предложени няколко екскурса, описващи по-големите западно европейски държави, като Германия, Франция, Англия и Испания, а така също и италианските морски републики Венеция и Генуа. Преводът е направен по изданието Laonici Chalcocоndylae Historiarum demonstrationеs на Е. Дарко.
- 7 Ibid., p. 123
- 8 По въпроса за влиянието на античните автори в съчинението вж. Markopoulos, A. Das Bild des Andern bei Laonikos Chalkokondyles und das Vorbild Herodot, JOB, 50, 2000, 204 – 216. 10
Германия
В разказа си за организирания през 1396г. от унгарския крал Сигизмунд антиосмански поход, в който се включват немски, унгарски и френски войски, Халкокондил прави екскурс, в който дава сведения за Германия и Унгария. (Laonici Chalcocоndylae Historiarum demonstrationes, I, p. 64 – 67 )
Германия започва от планината Пиринеи, откъдето извира река Тартезос, която се влива в Северния океан. Горната част на Германия се простира до градовете Колония (Кьолн) и Аргентия (Страсбург). Оттам тя достига до океана, който от дясно мие бреговете на Келтика (Франция), а от ляво на Дания и Британските острови. Германия също така се простира до река Истър; от град Виена достига до Тартезос и град Брага (Прага) в Бохемия. На човек в добра физическа форма са необходими 25 дена да я пресече надлъж, от Виена до океана, а за да се обходи нашир е необходимо повече време. Пътят от Келтика до Дания е по-кратък.
Тази страна е най-добре уредена в сравнение с другите страни и народи на север и запад. Там има известни и богати градове, някои, от които са независими, а други са под властта на различни господари или епископи, назначавани от Римския папа. Проспериращи и добре управлявани градове в горната и долната част на Германия са Норобергон (Нюрнберг), Аргентия и Ампургон (Хамбург), също така Колония и Виена, а много други градове, около двеста на брой, са с по-малко значение и се управляват от епископи. Специално трябва да се споменат тримата принцове, под чиято власт са град Ацилея (Базел), Австрия и град Бленис (Бремен) в горната част на Германия.
Германците са голям народ, който живее на обширна територия. По брой те са на второ място след скитите. Ако се обединят под властта на един владетел, те биха били могъщи и непобедими. Германците са много здрави хора, тъй като тяхната страна се намира на север, почти отвсякъде е заобиколена със суша, а излазът им на море е много малък. Тяхното управление е най-доброто в сравнение с всички останали народи. Епидемиите от чума, които периодично избухват на изток поради лошия въздух и погубват голям брой хора, там не са често явление, също както и други болести, които редовно се появяват при нас през лятото и есента. Поради това малко хора от този народ умират от тях.
Там също така няма големи земетресения, а през лятото вали често. По отношение на управлението германците много си приличат с римляните. Те имат същите обичаи и начин на живот. Имат много общи неща с тях, а в сравнение с другите западни народи са най-ревностни в изповядването на Римската религия.
Германците обръщат повече внимание на дуелирането, отколкото другите народи. Те предпочитат да се дуелират на земята, а не на кон. Този народ много изкусно си служи с бойна техника и е много опитен във воденето на война, а също така притежава и много други умения. С изключение на зехтин и смокини, земята на германците ражда всякакви други плодове в не по-малко количество в сравнение с други страни. Някои хора смятат, че топовете и мускетите са изобретени от германците и умението да се произвеждат се е разпространило при тях, а след това и в останалия свят.
Унгария
(Chalc., p. 67 – 68)
Панония започва от германския град Виена и по течението на река Истър на изток достига до държавите на даките (Румъния) и трибалите (Сърбия). На север достига до страната на бохемите, наричани също и чехи. В тази страна има господари, които управляват своите наследствени владения. Според законите и обичаите, които съществуват при тях те са подчинени на краля, но само чрез устни споразумения. Те не поставят често свой сънародник на престола, а предпочитат да доведат краля си от владетелските дворове на Бохемия, Германия, Полания (Полша) или други съседни държави.
Те имат същите оръжия и начин на живот като германците и не обичат изтънчения начин на живот, подобно на германците и келтите. Този народ изповядва римската религия. Панонците са решителни и смели в битките, но не са безразсъдни. Те признават върховенството на някой от местните първенци, който поема властта, но го наричат господар, а не владетел. Техният език не прилича на никой друг и е напълно различен от езика на германците, бохемите и поляците. Някои смятат, че в миналото те са се наричали гети и са живеели около планината Хемон, но скитите им причинили злини и те се заселили в земите, в които живеят днес. Според други пък, те са се наричали даки.
Аз не мога да кажа със сигурност кой народ са били първоначално. Затруднявам се да ги назова с някое друго име, освен с това, което те сами използват, а то им е дадено от италианците. Кралският им дворец се намира в град Буда, на река Истър.
Франция
През 1399 г. император Мануил ІІ Палеолог предприема обиколка в някои западни държави, за да търси помощ за подложената на натиска на османците Византия. След Венеция и Милано императорът посещава френския крал. В разказа си за тези събития Халкокондил прави екскурс, в който дава сведения за Франция и Англия. (Chalc., I, p. 79 – 86)
Келтите са голям, богат и стар народ. Те имат голямо самочувствие, смятат се за по-издигнати от другите западни народи и вярват, че са достойни за върховната власт в Римската държава. На изток тяхната страна граничи с държавата на Лигурите, с Иберия на юг, с Германия на север и с океана и Британските острови на запад. Простира се от Алпите, започващи от горната част на Италия, до океана и Германия. Разстоянието от Италия до океана е 15 дни, а от Иберия до Германия е 19 дни. В процъфтяващия и богат град Парисион (Париж) се намира двореца на краля на келтите. Има много градове в Галия, които доброволно признават властта на същия този крал. Има княжества, чиито владетели са много могъщи и богати. Те се подчиняват на краля и често посещават кралския двор. Владетелят на Бургундия управлява голяма територия с много градове, като Бругон (Брюж), крайбрежния град Клодзон (Слуис), както и големия и процъфтяващ град Гантина (Гент) във вътрешността на страната. Бругон се намира на крайбрежието, срещу британския остров, който се нарича Англия. Там хвърлят котва кораби от нашето море (Средиземно), както и от крайбрежните градове на Иберия, Германия, Дания и някои други държави. Градът се намира на 150 стадия от Англия. Тази страна се нарича Фландрия, а всичките владетели на Бургундия са извършвали славни дела в Келтика, както срещу краля на Галия, така и срещу британците. Друг владетел, който граничи със земите на краля е този на континентална Британия (Бретан). След това е владетелят на…(тук има празнина в текста). С тези земи граничи Савойското кралство, голяма и много красива страна, която се простира до Лигурия. Тук е мястото да спомена и няколко думи за крайбрежието на Галия. Йануа (Генуа) е своеобразна врата към Галия, а нейната територия граничи с Провенция (Прованс), която се управлява от крал Райнер (Рение), който произхожда от кралския двор на Галия. Главният град на Провенция е Ниция (Ница). Тамошните градове граничат с Баркеноне (Барселона), като специално трябва да се спомене Авинион (Авиньон), където е построен един от най-големите мостове в света. Това, казано накратко, е Галия. Говори се, че в миналото народът на келтите е извършил велики дела срещу варварите от Либия. По онова време владетелите на келтите били провъзгласявани и за крале на римляните. Разказва се, че Карл, най-могъщият от тези крале, започнал война срещу либийците. Той бил подпомогнат от племенника си Орландис (Ролан), мъж, прочут със своята доблест и смелост на бойното поле, а също така и от Риналд (Райналд), Оливер (Оливие), и някои други келтски 14 принцове, които се наричали Паладини. Те се сражавали на негова страна. Още в началото враговете били обърнати в бягство първо в Галия, а след това в Иберия и били удържани големи победи. Тези славни подвизи се възпяват и до ден днешен от всички в Италия, Иберия и Галия.
Либийците преминали през пролива при Херкулесовите стълбове и постепенно завладели Иберия, а след това в техни ръце паднали Навара и Португалия. После завладели и Таракон (Арагон) и нахлули в земята на келтите. Карл и неговите приближени започнали война срещу либийците, извършили велики дела и показали много храброст. Изтласкали ги от земите на келтите и келтиберите чак до Граната (Гранада), добре укрепен град в планината, намиращ се близо до океана. Малко по малко напредвали към пролива, завладели голяма част от Иберия, установили се там и предприели обсади. Дали Иберия, Навара и Таракон на близките си хора и освободили тези, които били обсадени от варварите. След това разделили земите по между си и се установили там, като всеки получил полагащата му се част. Те воювали много успешно и оттогава са възхвалявани заради храбростта си. Военачалникът Орландис загинал от жажда докато бил обсаден. Неговият приемник Риналд продължил войната, която после била поета от иберийските крале. Оттогава те се сражават с либийците. Народът на либийците говори арабски, изповядва религията на Мехмет (Мохамед) и се облича отчасти варварски, отчасти като иберите. След като направили всичко това, келтите били изпълнени с голяма гордост. Те вярват, че са по-възвишени и превъзхождат всички други западни народи. В сравнение с италианци те обичат да живеят по-разточително. Облеклото им много прилича на италианското. Твърдят, че езикът им е различен от италианския, но не чак толкова, че човек да си помисли, че е съвсем друг език. Келтите винаги искат да ръководят всички общи дела, които предприемат западните народи. Водени от безразсъдството си се осмелили да нападнат англите, които обитават Британия. Те, обаче, нахлули в страната им и ги победили в последвалото сражение. След това им отнели властта и обсадили тяхната столица Парисион. Говори се, че поводът за този сблъсък бил този: има един малко известен град на крайбрежието на Келтика, наречен Калесе (Кале), който е много добре укрепен и се намира на удобно място на пътя между Галия и Британия. Благодарение на своето добро разположение на пролива градът дава възможност за бързо нахлуване в Келтика. Владетелят на Британия организирал заговор, подкрепен от жителите на града и благодарение на това предателство го завладял и го поставил под свое управление. Когато владетелят на Галия си го поискал обратно той му отговорил, че не желае да му го даде. Веднага след това от острова бил докаран гарнизон, който бил разположен в града. Кралят на Галия организирал поход и дълго време обсаждал града. След като не постигнал успех с обсадата, той разпуснал войската си. Впоследствие кралят на Британия събрал голяма армия, нахлул в Галия и я оплячкосал. Англите се сблъскали с една голяма келтска войскова част и в завързалото се сражение избили много от келтските войници. Това станало по следния начин. След като англите опустошили страната, тръгнали да се оттеглят, натоварени с плячка. Келтите успели да ги изпреварят преди да достигнат Калесе, където щели да са в безопасност, и ги обградили на един хълм. Англите изпаднали в много тежка ситуация, тъй като нямало накъде да бягат. Те помолили да им бъде позволено да се завърнат у дома, без да пострадат, като в замяна обещали да предадат плячката и оръжието си. Келтите отвърнали, че няма да ги пуснат преди да бъдат наказани за своята дързост и за това, че са оплячкосали страната им. Англите осъзнали, че нямало какво да губят и започнали сражение с келтите, макар да били по-малобройни. Показали голяма храброст и обърнали врага в бягство. После се впуснали да преследват келтите и погубили мнозина от тях. Някои твърдят, обаче, че за келтите е недопустимо да бягат по време на битка, а трябва да се сражават докато не паднат убити. Затова келтите смятат, че заслужават почетно отношение и слава повече от всички останали. След това англите още по-ожесточено нападнали градовете на келтите и ги обсадили. Те постепенно напредвали и дали сражение в „полето на скръбта”, както го наричат някои хора. През първия ден от битката англите не могли да вземат надмощие. Установили се на лагер и на следващия ден успели да нанесат поражение на келтите. Те били посечени, тъй като се сражавали без никакъв боен ред, напълно объркани и всеки се биел сам за себе си. Англите окупирали почти цялата страна и се насочили към столицата Парисион. Както можело да се очаква, келтите изпаднали в затруднено положение. Това, че били връхлетени от такова нещастие ги направило суеверни, а е известно, че в подобни тежки моменти хората започват да вярват в чудеса. Появила се една девойка с благородна осанка, която заявила, че е получила прозрение свише. Келтите изразили подчинението си към нея и я последвали. Девойката ги повела, твърдейки, че е получила знак от Бога и келтите организирали армията си, отправили се срещу англите и подновили сражението. В началото не успели да надделеят над англите и се разположили на лагер. На следващия ден подновили битката, разчитайки изцяло на предводителството на тази девойка. Успели да обърнат в бягство враговете и се впуснали да ги преследват. Впоследствие, обаче, девойката намерила смъртта си. Келтите събрали всичките си сили и започнали да се сражават още по-ожесточено. Те успели да си възвърнат всичките градове и възстановили властта си над тях, докато междувременно нови и нови армии от Британия нахлували в Галия. В едно сражение келтите успели да удържат победа над англите и се сражавали с тях докато не ги прогонили изцяло от областта около Калесе, а после и от страната.