Видео транскрипция
от https://bg.khanacademy.org Преведено от „Образование без раници“ с подкрепата на посолството на САЩ в България.
взето от:
През XVIII век се появява значително взаимодействие между англичаните и индийците, особено в Източноиндийската компания. И като част от това взаимодействие, западни учени започват да изучават санскрит и Ведите. Ведите им дават много отговори не само за корените на санскрит но и на много от западните езици включително английски.
Ето един цитат от 1786 година от един английския филолог, или учен, който изучава писмени езици предимно от исторически източници. Сър Уилям Джоунс пише „Санскритският език, макар да е много стар, е с прекрасна структура. По-съвършен от гръцкия, по-богат от латинския и по-изящно усъвършенстван и от двата езика. Но все пак е толкова силно свързан с тях и в корените на глаголите, и във формите на граматиката, че това не би могло да е просто случайност… ” Нека подчертая това. „…не би могло да е просто случайност.“
Той казва, че има много общо между санскрит, латински и гръцки, и при това приликата е голяма. Силна свързаност, която не би могла да е случайна. „Толкова силна връзка, че никой филолог не може да изучава трите езика без да осъзнае, че са произлезли от някакъв общ източник… “ Нека подчертая това. „…без да осъзнае, че са произлезли от някакъв общ източник, който може би вече не съществува. По подобен начин можем да твърдим, макар не толкова уверено, че езиците на готите и келтите, макар и смесени с много различни идиоми, имат един и същ произход със санскрита. Староперсийският език също да бъде добавен към същото семейство. “
С изучаването на Ведите и санскрит учените осъзнават, че може би всички тези езици са свързани. Съвременните филолози, изучавайки тези езици по-задълбочено, силно подкрепят тази теория. Въз основа на връзките, граматиката, лексиката и самата структура на думите, се стига до извода, че има език, от който са произлезли санскрит, латински, германските езици и келтските езици.
Спомни си езика, днес наречен протоиндоевропейски, който е изгубен език. Смятаме, че санскрит е едно от най-старите доказателства, които имаме за този протоиндоевропейски език. Санскрит е праезик, от който в различни части на Индия произлизат езиците като хинди, бенгали и пунджаби. От латинския, който също вече е мъртъв език, се развиват езици като испански, италиански и френски. И английският език, който се смята за структурно германски език, но има значително влияние от латинския и френския, произлиза от същия протоиндоевропейски корен.
А сега, за да оцениш наистина причината филолозите да вярват в това нещо, което, като научих за първи път, ме разтърси, ще ти покажа някои връзки между санскритски думи… Тези от вас, които владеят хинди, бенгали, пунджаби или друг северноиндийски език в Индия, ще видят връзката със санскрит. Но невероятното е как тези думи са свързани с латинския и много от езиците, произлизащи от латински.
Тези от вас, които говорят персийски, също може да видят някои общи черти. Но ще видим и прилики с езика, който използваме в момента, и взаимовръзката с думите на български. Ето тук има пример на някои санскритски думи, които имат учудващо голяма прилика с български и в някои случаи с латински думи. Всъщност случаите с латински са много, но тук съм дал само няколко от тях.
На санскрит имаме „матр“, на български имаме „майка“ а на латински имаме „матер“. Чрез латинския корен се образуват думи като „майчинство“ и „майчин“, всички отнасящи се до идеята за майчинството. Появява се една обща тенденция този звук „т“ в „матр“ или „матер“ се преобразува в българския език и в германски езици като английския. Тенденция, която ще виждаш да се повтаря често.
На санскрит имаме „питхр“, на латински имаме „патер“ и чрез латинския в съвременния английски се появяват думи като „бащинство“ и „бащин“. Но, преминавайки през германските езици, отново имаме този звук „т“, който се превръща в частицата „тх“. Този модел се вижда като тръгнем от протоиндоевропейския, този теоретичен език, особено ако вземем като пример санскрит, виждаме, че има звук, който преминава от „па“ към „фа“ в германските езици. Така „питхр“ става „фадър“.
Ето и други думи. „На“ на санскрит… и тези от вас, които говорят хинди или бенгали, биха разпознали това разбира се – на български е „не“. „Гавендра“, която е дума все още в употреба в езика Хинди, на български е „говедо“. „Гавендра“, „говедо“. „Наама“, „Име“. А на латински е „номен“. „Таравах“, „дърва“. Този пример сметнах за наистина интересен. Не го знаех преди да започна да разучавам думи на санскрит. „Анамика“ на санскрит означава анонимен.
„Каал“, което на санскрит означава време, а в съвременните езици, произлизащи от санскрит като хинди и бенгали, е частица, с която се образуват думите, свързани с времето като утре и вчера. А на български имаме „календар“. „Наас“, а в някои съвременни езици на субконтинента има думи като „нак“, а на български имаме „нос“. „Лок“ в английския се появява като представка в думи като „локация“.
И накрая нещо много хубаво – на санскрит „лубх“ означава желание, а оттам на български имаме думата „любов“. Това е просто извадка. Потърси повече примери и ще се изумиш от връзките между санскрит и български и другите европейски езици. И сега ще ти покажа най-готиния пример според мен, защото не е просто езикова връзка, но може да се каже, че е духовна връзка. Това са имената за небесния бог от няколко различни култури.
Във Ведите се споменава бог с името Дяуспитрх. То произлиза от „дяус“, което значи „небе“, и вече говорихме, че „питр“ е думата за баща. Името се отнася до идеята за небесния баща. Може да те побият тръпки сега, когато видиш накъде отива това. На гръцки имаме много подобна дума – вместо Дяус имаме Зевс. Това са много подобни думи. Правописът може да е различен, но начинът, по който излиза от устата ти, е много подобен. Дяус, Дяус, Зевс. Вместо Питр имаме Патер. Така отново се получава небесен баща. Небесен баща тук. И Небесен баща тук.
И това е другата връзка, която ме изуми. Не беше очевидно, когато го видях за първи път, но „Юпитер“ от латински, римският бог, произнася се понякога и Джупитер. Сега отново вместо това „Зевс“ имаме „Джу“ и вместо „Патер“ имаме „Питър“. Така че вместо Дяуспитър имаме Юпитер. Дяуспитър, Юпитер. Това са много много подобни думи, въпреки че правописът изглежда различен. Начинът, по който се произнася, е много, много подобен.
И още повече доказва връзката между санскрит, гръцки и латински език. Така че за пореден път имаме небесен баща. И това, разбира се, е изображение на… Всъщност е трудно да се каже дали това е Юпитер или Зевс. Мисля, че това е снимка на Юпитер. Още нещо любопитно – Ведите казват, че Дяуспитр бащата на Индра, който се смята за цар на боговете. Един от най-значимите, а може би най-значимият бог в индуизма. Индра е често споменаван във Ведите. Той е богът, за който най-много се говори във Ведите. Той има много от качествата, които в гръцките и римските традиции се свързват със Зевс и Юпитер. Индра е небесен бог и хвърля мълнии.
Всъщност има и зловещо сходство със северния бог Тор. Скандинавците също са индоевропейски народ. Индра хвърля чук и побеждава чудовища. Всички тези неща много наподобяват Тор. Надяваме се, че тези… Знаеш ли, когато за пръв път научих това, просто ме накара да осъзная колко е свързан светът и започнах да намирам други сходности на места, където преди не ги бях виждал. И наистина показва как тези цивилизации които изглеждат много несвързани, всъщност имат много общи черти и е много вероятно да са се появили от едно и също място.
Съвременни филолози и историци смятат, че този протоиндоевропейски език може би се е говорил от кавказците. Думата кавказци се отнася до народ от района Кавказ. Но не сме напълно сигурни. Смятаме, че те са мигрирали. Ще говорим за германските племена, навлизащи в Северна Европа, за келтските племена, навлизащи в Северна, Южна и Централна Европа за латинците, за гръцките племена, за индоарийците, които в крайна сметка ще се заселят в Персия и в Северна Индия. Смятаме, че всички тези народи са свързани.