Друиди и Друидеси: въпросите на пола в друидизма

Автор: Adam Anczyk, Ягелонски Университет/Jagiellonian University/, Краков, Полша

Превод: Сурен Исраилян, 17.03.2021г.

Публикува се с разрешение на автора

Взето от:

https://www.academia.edu/12124751/The_Golden_Sickle_An_Introduction_to_Contemporary_Druidry_2014_

Уважаеми приятели ! Преведох с голямо желание тази монография и с гордост я публикувам тук. Ще намерите много интересни и традиционни факти, свързани с „жени-друиди“. Реших да запазя забележките на автора в края на всяка /печатна/ страница, за да не променям оригинала, само ги оцветих в светло-синьо. Приятно четене !

Най-известният друид в света вероятно е Панорамикс/Getafix от прочутата поредица комикси Астерикс/“Asterix”, написана от Госини и Юдерзо/Goscinny, Uderzo.

Този друид е представен като слаб старец с брада почти до коленете. Облечен в бяла роба, която леко напомня на християнското расо (и косата му е отрязана почти като монашеската тонзура/tonsure), винаги със своя „работен уред“ – златния сърп, с който събира реколтата от имела – съставката, необходима за магическа отвара, която дава на галите свръхестествена сила и помага на едно малко село „да се отбранява срещу нашественика“.

Като образ Панорамикс въплъщава Юнгианския архетип /на Карл Юнг – заб. на преводача/ на стария маг: той е мъдър, благоразумен, спокоен (освен в краткия епизод на “Астерикс и Голямата Битка“/Asterix and the Big Fight, където Гетафикс губи обичайното си самообладание заради неочакваната си срещата  с летящ менхир/flying menhir).

Той се грижи за жителите на селото и винаги е готов да помогне със своите съвети или алхимичните способности. Животът му тече мирно, с разходки из гората, варене на отварата или с даване на съвети на келтския вожд Виталстатистикс/ Vitalstatistix, както и на главния герой Астерикс/Asterix, който му е скъп приятел.

Въпреки, че през 90-те този образ на друида постепенно бива заличен от други характери, популяризирани чрез ролеви игри и видео анимации, ¹ Панорамикс остава като важен персонаж в Пантеона на Влиятелните Друиди. Неговият облик дава обобщена представа за тази многовековна културна традиция, нещо като универсалния символ, показващ представата на хората спрямо друидите през вековете – от античните сведения до друидическите общества в Англия през 19-ти век.

Благородни мъдреци, мистици, философи, „просветени личности“ сред диваците – това са били основните съставки при създаването и „прераждането“ на мита за друидите през вековете. Връщайки се към Юнгианския архетип, друидическият персонаж обикновено бил от мъжки пол, като бащински или по-скоро дядовски образ на магьосник и маг, познаващ тайните на Вселената.

1 Adam Anczyk, “The Image of Druids in Contemporary Paganism: Constructing the Myth,” in Walking the Old Ways. Studies in Contemporary European Paganism, ed. Adam Anczyk and Halina Grzymała-Moszczyńska (Katowice: Sacrum Publishing, 2012), 99 – 118.

И въпреки поговорката, че „брадата не прави философа“/barba non facit philosophum, тя тук явно не работи, защото този атрибут винаги е бил част от образа и символ на мъдростта на друида – „друид без брада е като паун бе опашката си“ ².

Тогава какво да кажем за тези, които са лишени от космите по лицето, особено ако по физиологическите причини няма как да ги имат ?  Дали жените са били и дали можели да бъдат друиди ?

Многобройните изображения на жени-друиди в съвременната попкултура, както и образите които могат да бъдат намерени в историческите източници – при класическите автори, в келтската митология, англоезичната литература, иконографията и в произведенията н изкуството – дават основание за отговорим на този въпрос с твърдо „Да“. Обаче не бива да забравяме, че анализът на друидизма и друидите е всъщност изследване на историята на мита.

Следователно, това изследване ще направи опит за анализира мита за друидите от гледна точна на пола. Фокусът на нашия интерес ще бъде жена-друид, образът й от гледна точка на културата и връзката между образа на друидесата и архетипния мъжки символ на стария мъдрец-друид, особено типичен за съвременните друидически религии. И тъй като навлизаме в едно доста необятно „поле“, избраните примери  ще покажат ключовите елементи на модерния мит за друидите.

Ab ovo /“Произходът“/

Друидесите въобще не се споменават в трудовете на античните автори. Това, обаче не означава, че в класическите източници липсват сведения за жени, чиито социални функции били в част от „системата на друидите“/disciplina druidum, както е описано от Юлий Цезар в „Записки за Галската война“. Най-старият трактат по география De Situ Orbis от Помпоний Мела/Pomponius Mela, споменава за друидесите, известни като Gallizenae (понякога произнасяни с c/g вместо g),³ за които се предполагало, че обитавали някакъв остров в близост до бреговете на Бретан:

“На Британското море /днешен Ламанш – заб. на преводача/, срещу брега населяван от Озисмите/Ossismi, има остров Сен/isle of Sena [Sein] – мястото на галските божества. Островът е прочут с оракули-предсказателки, вероятно, девет на брой, станали светици със своята вечна девственост. Наричат ги Гализени/Gallizenae и се смята, че понеже са наделени със свръхестестени сили, те разбунвали морета и ветрове със своите магически заклинания, а също така можели да се превръщат във всякакво животно, което пожелаели. Те лекували и най-неизлечимото сред хората, познавали и предсказвали бъдещото. Всичко това обаче можели да видят само морските пътешественици, както и тези, които отивали при тях за съвет”⁴.

Авторът обръща специално внимание на свръхестествените сили, които притежават жриците на безименото и мистериозно галско божество. Изглежда, основната им дейност е била свързана с предсказанията, след като островът е бил убежище на оракулите (Gallici numinis oraculo insignis est). Следователно, в класическата иерархия на „интелигенция“ в келтското общество, предложена от Страбо, тези жрици биха могли да се квалифицират като „вати“/vates, въпреки че се приема, че друидите също притежавали уменията на оракули.

Поне според Цицерон, на срещата му с Дивитияк, последният „твърдял, че познавал учение за природата, което гърците наричали „физиология“ /physiologia/, и често правел предсказания, понякога с помощта на поличби или догадки.”⁵.  Изглежда, пророкуването е било най-важната привилегия за онези келтски жени, които притежавали умения за връзка със света на боговете и духовете.

Например Тацит/Tacitus споменава за германска гадателка с келтското име Веледа/Veleda (gwel/wel – „виждам“, welet – „гадая“, „пророкувам“), която вероятно живяла по времето на император Веспасиан/ Vespasianus и била вожд на тевтонско племе бруктери/Bructeri.⁶

Според по-късните сведения, предсказването на бъдещото е вероятно било правено от галските „дриади“/“dryads” (dryades) – терминът означавал „жени-друиди“/Druidesses. Както Аелий Лампридус/Aelius Lampridus, така и Флавий Вописк/Flavius Vopiscus споменават за друидеси, които помагали със своите умения на римски водачи, включително и на императори.

Първото изрично споменаване за друидесите/Druidess или жените-друиди/woman-Druid (mulier druias/dryas) могат да се открият в историята за Александър Север /Alexander Severus, който около 235 г. н.е. предприел военен поход в помощ на галите срещу германските нашественици в Галия. „По време на тази кампания една предсказателка-друидеса извикала на галския език (mulier Druias eunti exclamavit Gallico sermone): “Отивай, но не се надявай на победа и не се доверявай на воините си”⁷.

Флавий Вописк, римски историк от 4-ти век, също споменава за друидеса в една случка в живота на младия Диоклециан, преди той да стане император: “Когато Диоклециан, – пише той – все още бил обикновен войник, той бе отседнал в една таверна в земите на тунгрите/Tungri в Галия и трябвало да плати за дневния си престой на жена, която е била друидеса/(druiade)“. Тогава друидесата му казала: „Диоклециан, ти си прекалено алчен и си много стиснат“, на което той бил отговорил не на сериозно, а само на шега: „Ще бъда щедър, когато стана император.”⁸

Според друг източник, не само той се съветвал с галските жени: “По конкретни поводи император Аврелиан/Aurelian неведнъж се допитвал до друидеси-предсказателки от Галия (druiadas).

• 5 Marcus Tulius Cicero, De Divinatione, I, 41. 90 = On Divination, tr. William P. Thayer, Loeb Classical Library 1923, 323.
• 6 Publius Cornelius Tacitus, Historiae, 4. 60-61.
• 7 Aelius Lampridus, Alexander Severus, 60.1 = Historia Augusta. The Life of Alexander Severus, tr. David Magie, Loeb Classical Library, 1924, 301.
• 8 Flavius Vopiscus, Numerianus, 14. 2-3 = Historia Augusta. The Lives of Carus, Carinus and Numerian, tr. David Magie, Loeb Classical Library, 1932, 439.

„Той ги попита дали потомците му ще запазят властта, а те отговориха, както посочва той, че няма да има по-известното име в историята на държавата от това на рода на Клавдий”⁹ По този начин класическите автори споменават за друидесите – или галски жени-друиди/Gallic dryads (те се идентифицират като друиди по аналогия, след като други автори от античността понякога променяли или изписвали погрешно думата Druides като dryades или нещо подобно) като гадателки ¹⁰.

При положение, че друидите като отделна класа в обществото вече не съществувала през 4-ти век, определянето на тези жени като друидеси е спорно. Те биха могли да бъдат потомците на друидите или вероятно в келтските общества се били запазили определени групи хора, правели гадателски практики и предсказания, както преди.¹¹

Друго обяснение можем да намерим в „издребняване“ на самата дума „друид“. Първоначално с нея наричали хора от определена обществена класа, които извършвали ритуали и пазели фолклорните традиции, но с течение на времето значението на това понятие се разширило и вече включвало всички, които се занимавали с магията като цяло, независимо от това, дали са били магьосници, гадатели, пророци или други.

Както отбелязва специалистът по историята на друидизма Роналд Хътън/Ronald Hutton “напълно е възможно, термините свързани с друидите да са били въведени от римски автори, които почти не познавали Галия и галския език и се опитвали да отделят всякакви „практикуваши магьосници“/magical practitioner от „оригиналните“ друиди.”¹² Но въпреки тази наша интерпретация на класическите автори, древните източници са една солидна база за мита за друидесата, като жена с важен религиозен статут в келтските общества.

Признание

Един от източниците, „разпалващи“ мита за друидесите е ирландската митология, която създала собствено митологично съдържание с помощта на авторите, живели далече във времето от античността.¹³

Образът на друидеса в митологическите сказания вече бил променен и „преправен“ така че, това, което е свързвало магьосници и мъдреци от келтските легенди с истинските друиди от античността на практика било само името. Тези митологически приказки обаче продължават да определят специфичния образ на друидесите.

• 9 Flavius Vopiscus, Aurelianus, 44.4 = Historia Augusta. The Life of Aurelian, tr. David Magie, Loeb Classical Library, 1932, 283.
• 10 според тези практики, класическсият автор изследвал друидите – Томас Кендрик/Thomas Kendrick, свързвал въпросните жени по-скоро с ватите (или наследниците на тези традиции), отколкото с друидите. Thomas D. Kendrick, The Druids. A Study in Celtic Prehistory (London: Methuen & Co. Ltd., 1927), 97.
• 11 Philip Freeman, War, Women, and Druids: Eyewitness Reports and Early Accounts of the Ancient Celts (Austin: University of Texas Press, 2002), 50.
• 12 Ronald Hutton, Blood and Mistletoe: The History of the Druids in Britain (New Haven: Yale University Press, 2009), 21.
• 13 Stuart Piggott, The Druids (London: Thames and Hudson, 1985), 21.

Жената-друид (bandruaid, bándruí ¹⁴) в ирландската митология е преди всичко магьосница и гадателка. Медб/Medb, кралицата на Конахт/Connacht от Ълстърския митологичен цикъл/Ulster cycle, се консултирала с гадателка ¹⁵ Фиделма/Fidelma или Fedelma.¹⁶

В ранно-ирландския литературен сборник Диндшенхас/Dindshenchas се споменава за Гейн/Gaine, “дъщеря на непорочния Гумор/pure Gumor, племенничка на Майд/Mide, която много обичала медовина”. Гейн “бе обучена и стана предсказателка и главния друид (prím-drúi)”.¹⁷

Подобно на историите от класическите източници за Александър Север и Диоклециан никой не може да потвърди, дали посочените предсказателки от митологичните приказки имали отношение към друидите или този термин просто означавал „магьосници“ (стара ирландска дума druídecht, например, означавала „магия“ или „магьосничество“). Също така следва да се отбележи, че според изследователите ¹⁸, друидесите не се споменават често в средновековните текстове с това име.

Вещиците, жените-воини, предсказателките и носителките на магически или свещени титли, често се свързвали с друидизма или се наричали друидеси по асоциация ¹⁹, тъй като те били свързани с дейности, подобни на онова, което вероятно правели друидите. И това е само едно от многото възможни обяснения за произхода на тази практика ²⁰.

Присъствието на дадени или хипотетични друидеси в средновековна ирландска литература не е доказателство за това, дали наистина съществували жени-друиди в античните времена. Защото, първо, не бива да забравяме, че тези литературни източници имат съвсем различен културен контекст. И второ, вече посочената практика за използване на думата „друидизъм“ „по аналог“, като нещо свързано с магия, също потвърждава тази теза.²¹

Въпреки присъствието на практикуващите друидеси в класическите източници, техните образи не бяха толкова популярни при митологизирането на друидите. В този аспект доминираше мъжкото начало, което от една страна отговаряше на патриархалната структура на обществото, приела мита, а от друга бе следствие на достатъчен брой исторически свидетелства за мъже друиди, които определено надделяваха над малобройните данни за друидесите.

Откакто се появил в късния Ренесанс най-популярният образ на друид, познат на европейците, представлявал фигурата на величествен философ. Дори по време на кървави човешки жертвоприношения друидите отново са изобразявани като дългобради мъдреци, облечени в бели роби.     

• 14 Женските персонажи на фили, поети и предсказателки също присъстват в тази литература (bánfaíd, bánfile).
• 15 Жената-Фили/a woman-fili, Paul R. Lonigan, The Druids: Priest of the Ancient Celts (Westport: Greenwood Press, 1996), 90. Следва да се посочи обаче, че дейността на друидите и филите понякога се преплитала.
• 16 Patrick Lavin, The Shaping of the Celtic World: And the Resurgence of the Celtic Consciousness in the 19th and 20th Centuries (Bloomington: iUniverse, 2011), 192.
• 17 The Metrical Dindshenchas, poem 6, ver. 10 tr., ed. Edward J. Gwynn, source = CELT The Corpus of Electronic Texts.
• 18 Miranda Jane Green, Exploring the World of the Druids (London: Thames & Hudson, 2005), 101; Kendrick, The Druids, 97.
• 19 Like in Peter Berresford Ellis, The Druids (London: Constable, 1994), 99–112.
• 20 Следователно, явлението „жена друид“ в тези сказания не може да се потвърди, нито пък посочените персонажи са „без съмнение друиди”, Ellis, The Druids, 99,104.
• 21 Ronald Hutton, Blood and Mistletoe: The History of the Druids in Britain (New Haven: Yale University Press, 2009), 43-44.

Една от най-важните представи за друид, която се бе превърнала в прототип на всички по-късни изображения е илюстрацията в книгата Britania Antiqua Illustrata на Айлет Сеймс/Aylett Sames (1676).²² На нея се вижда възрастен мъж с брада до колене, облечен в роба с качулка, подобна на тази, която носели пътешественици, приличаща на скъсено монашеско расо, така че се виждали прасците на краката.

Мъжът в едната си ръка държи дървена тояга за дълъг път, а в другата – дебела книга (последното се бе трансформирало в „по-подходящ за друида“ имел в по-късните версии). Изследователите отбелязват, че визуализация на образа на друид, дадена в книгата се основава върху изображенията на пътуващи монаси, християнски светци или отшелници.²³

Като такъв той „пасва“ на специфичния акцент в мита за друидите, че последните са били предшественици на християнството или проповядвали някаква форма на ранна монотеистична религия, като по този начин подготвяли езичниците от Острова за идването на Христа.

Също така друидите били изобразявани с облекла, приличащи на римската тога (или с широки роби, с дължина до глезена), винаги в бяло, спазвайки сведения на Плиний Стари/Pliny the Elder ²⁴ – sacerdos candida veste, “жрец облечен в бяло“, срязващ имел със златен сърп (а дали наистина лицето е друид остава в полето на предположенията).

Интересен образ на друид може да се намери на корица на книгата De Dis Germanis от Елиас Шедиус/Elias Shedius: ²⁵ виждаме мъж с традиционна брада, облечен в бяла роба, вързана с дълго въже и риза, наподобяваща филон /църковна одежда – заб. на преводача/, с лавров венец на главата.

Самото изображение всъщност показва акт на жестокост, тъй като старецът държи извит нож, а в краката му се виждат обезглавени човешки тела. На илюстрацията има още един човек – вероятно друидеса, която помага в кървавата церемония. Тя е в бяла рокля, дълга до земята и подобна на тога (лявото й рамо е открито), в ръцете й са две пищялни човешки кости, за да удря по барабана, който държи, а на колана й са вързани човешки глави. Двамата се намират в някаква свещена горичка, с дъб в средата, около тях има още обезглавени тела.

Това изображение демонстрира жестокия мит за друидите, появил се от времето на ранна Римска империя.²⁶ В иконографията друидесите често са с римски одежди. Така ги представяли в романтичните си и символични картини такива френските художници, като Александър Кабанел/Alexandre Cabanel (1823-1899) и Арман Ларош/Armand Laroche (1826-1903).

Облечени в бяло жени асистират на друидите в тържествена церемония в картината на Хенри-Пол Моте/Henri Paul Motte (1846-1922), наречена „Друидите режат имела в шестия лунен ден“/“Druids Cutting Down the Mistletoe on the Sixth Day of the Moon.” Вероятно авторите на подобни картини и дърворезби били вдъхновени и образа на римските жрици и божества.

• 22 Aylett Sames, Britania Antiqua Illustrata or the Antiquities of Ancient Britain (London, 1676), 101.
• 23 John T. Koch, Celtic Culture: a Historical Encyclopedia (Santa Barbara: ABC-CLIO, 2006), 614.
• 24 Plinius Secundus, Naturalis Historia, XVI, 249.
• 25 Elias Shedius, De Dis Germanis (Amsterodami, 1648).
• 26 Adam Anczyk, “Druidzi i ofiary z ludzi: krótka historia mitu”, Przegląd Religioznawczy 245, no. 3 (2012): 21–32.

Картината на Лионел Роайер/Lionel Royer „Друидеса“/“The Druidess” изобразява млада жена под кроната на имела, с торква на шията, която вдига ръка със златен сърп, с благословен жест. Този лунарен символизъм доближава друидесите съвсем близо до богинята Диана/Артемида /Diana/Artemis.²⁷

През 1831г., в опера „Ла Скала“ в Милано, бяха събрани заедно митовете келтските жреци: друидите, мъдреците и друидесите. Операта на Винченчо Белини/Vincenzo Bellini “Норма,” с либрето от италиански драматург Феличе Романи/Felice Romani, разказва за дъщерята на архи-друид обвързана с римски войник Полион/Pollione. Войникът измества чувствата си към друга жена – Адалджиза/ Adalgisa, също жрица. (Жрица като главен герой също се появява в по-ранния сценарий на Романи La Sacerdotessa d’Irminsul ²⁸ от Джовани Пачини/Giovanni Pacini.)

Първоначално в името на операта трябваше да има думата „друид“ – някои работните заглавия бяха La selva Druidica, La Druidessa or I Druidi, но маестрото не хареса идеята и в крайна сметка тя бе наречена с името на героинята Норма.²⁹ Операта започва от събрание на друидите, които решават да се борят срещу римляните, водени от архи-друида Оровез/Oroveso (Ite sul colle, o Druidi).

На сцената друидите са представени сгласно традиционната иконография: с бели роби, дълги бради, венци от имел или дъбови листа, понякога със златни предмети /вероятно вдъхновени от археологически открития/. Жриците са с дълги одежди, понякога с венци или воали на главите си.

Според сценария главната героиня е трагичен образ, жрицата, която наруши обета си за целомъдрие и в най-ярката част на операта тя се принася в жертва на клада. Също така тя вярва в женските божества – в прочутата си ария Casta Diva, Норма праща молитва към богинята на Луната, която моли за мир.

Но дори да присъстват в изкуството друидесите не се приемат от първите нео-друидически организации. Например британските пара-масонски братства от края на 19-ти началото на 20-ти век представяли друида като познатия образ на белобрад философ.

Интересен факт е, че тъй като големите бради не били модерни по онова време, членовете на най-старото нео-друидическо братство „Древен Орден на друидите“/Ancient Order of Druids, използвали за церемониите изкуствени такива,³⁰ (за които пък, както отбелязва Роналд Хътън, имало съмнения сред членовете, дали с подобни перуки не се пренася туберкулозата ³¹). Друидическото облекло също включвало дълга бяла роба с качулка и сърп, сложен върху висока тояга.

• 27 James R. Lewis, Witchcraft Today: An Encyclopedia of Wiccan and Neopagan Traditions (Santa Barbara: ABC-CLIO, 1999), 78.
• 28 Elena Percivaldi, I Celti: Una Civiltà Europea (Firenze: Giunti Editore, 2003), 160–161.
• 29 David R. B. Kimbell, Vincenzo Bellini: Norma (Cambridge: Cambridge University Press, 1998), 13.
• 30 Barry Cunliffe, Druids: a Very Short Introduction (Oxford: Oxford University Press, 2010), 126.
• 31 Ronald Hutton, Blood and Mistletoe: The History of the Druids in Britain (New Haven: Yale University Press, 2009), 320.

Това „снаряжение“ винаги предизвиквало дискусии, както свидетелства Джордж Бърнард Шоу/George Bernard Shaw в своята пиеса „Връщане в Матюзалем“/“Back to Methuselah”: “той трябваше да бъде облечен в друидска роба, с перука и дълга фалшива брада, за да впечатли тези глупаци”³². С разработване на „Древния Орден на друидите“ членовете му се отказват от фалшивите бради, но въвеждат друг странен елемент – бял воал, приличащ на нещо като немес  – традиционната забрадка на египетските фараони. (това е било свързано с тяхната теза, че друидите били наследници и пазачи на античните окултни знания, които идвали от древния Египет).

Първоначално жените не играели важна роля в подобни организации (въпреки че те присъствали на традиционните уелските фестивали Айстедфод/eisteddfod и Горсед/ gorsedd), но обществените промени докоснали и друидическите братства. „Благородният Орден на друидеси“/The Noble Order of Female Druids³³ бе основан през 1853г. и към края на 19-ти век се появяват ложите на жените друиди, през 20-те години на 20-ти век те вече са повече от дузина.

През 1900г. Леди Пуър от гр.Еймсбъри/Lady Poore of Amesbury обявява себе си като първи архи-друид на Острова и оглавява нео-друидическа група, състояща се само от жени.³⁴ Но не тази дейност на друидическите активистки докарала промени в нео-друидическите организации. Това стана при взаимодействие на друидизма с други форми на нео-паганизма, които се появили и се развили през 60-те и 70-ге години на 20-ти век.

Съвременни друидеси

Присъствието на жени след последователите и симпатизантите на друидизма днес вече не е нещо необикновено. Практически във всички друидически организации, мъжете и жените имат равни права, както в светски, така и в церемониални дейности. Представителите и на двата пола могат да упражняват функциите на жрец, както и да участват в ритуалите.

Разбира се това не стана веднага. В една американска организация известна като „Реформираните друиди на Северна Америка“/The Reformed Druids of North America, която започна своята дейност с акция „религия на майтап“/joke religion в САЩ през 1963г. жените първоначално нямали достъп до всички важни дейности. Правилата, приети през 1964г. забраняваха на жените членки на тази организация да заемат всякакъв важен пост в структурата й, както и да изпълняват каквито и да са жречески функции.

От тях се очакваше да бъдат жрици „не вътре в организацията, а отвън“ и ”нито една жена няма да бъде допусната в Жреческия Съвет, вместо това тя ще бъде дадена на един от тях като подарък в услуга на красотата”³⁵. Скоро след това, през 1971г., това бе променено и новите правила повече не ограничавали жените за по-високите нива на посвещение и лидерските позиции.

• 32 George Bernard Shaw, Back to Methuselah (A Metabiological Pentateuch), Edition 2010, (The Floating Press), 418.
• 33 Ronald Hutton, The Druids (Continuum International Publishing Group, 2007), 147.
• 34 Rosemary Hill, Stonehenge (London: Profile Books, 2010), 133.
• 35 A Reformed Druid Anthology, ed. Isaac Bonewits, Robert Larson, Michael Scharding, (Northfield: The Drynemetum Press, 1996), 22.

Двете най-прочути и най-големи по онова време друидически организации се бяха обявили за равни права между мъжете и жените. Едно малко отклонение от тази тенденция предизвикало обращение на членовете на Ár nDraíocht Féin, че “жените и мъжете са духовно равни, а „мъжкото“ и „женското“ поведение, както техните  ценности и роли са от еднаква важност.”³⁶

Така направиха и в „Ордена на Бардовете, Оватите и Друидите“/Order of Bards, Ovates and Druids, които в раздела „Въпроси и Отговори“ поместиха въпрос:“Има ли предубеждение към пола в Ордена ?“ и отговор: „Абсолютно няма. Членската маса е разделена почти наполовина между мъжете и жените, дори сега е възможно да има повече жени в Ордена. И жените, и мъже имат равни права в администрацията и ръководството на Ордена“ ³⁷.

Орденът се разви от пара-масонската група по време на възраждането на друидизма и никога не отричаше историческите си корени, дори по въпроса на новите обществени промени, заявявайки:

 „Друидизмът бе повлиян от движението на свободните масони през 18-ти и 19-ти век, а в онова време не се приемало равенството на половете, и съответно той тогава бил доминиран от мъжете. Тази тенденция вече не съществува в модерния друидизъм, проповядван от „Ордена на Бардовете, Оватите и Друидите”38.

Въпреки че двете най-големи друидически организации бяха създадени от мъже, те в момента имат много жени на важни позиции в структурата им, като например изпълняващи жречески функции и преминали най-нисоките нива на посвещение. Във тази връзка следва да споменем още една организация – „Британски Орден на друидите“/British Druid Order, който от 1995 до 2002 година се ръководеше от Филип Шалкрас/Philip Shallcrass и Ема Рестал-Ор/Emma Restall-Orr  – вероятно най-известната и най-разпознаваема жена в съвременното друидическо движение.

Тя е автор на многобройни книги за друидизма, паганистическата етика и ролята на жената в нео-паганизма. Ема Рестал-Ор активно проповядва феминисткия аспект в друидизма и дава насоки на жени, които се интересуват от духовността на друидите.³⁹ Тя говори също и за „тъмна страна“ на женствеността ⁴⁰

Популярността на нейните книги е доказателството на интереса и влиянието, което имат жените върху съвременния друидизъм, както в обществените му дейности, така и в самото религиозно учение.  Има книги и на други автори, които насърчават интереса към темата и обясняват на читателите аспектите на„женствения“ друидизъм.⁴¹

• 36 Isaac Bonewits, What Do Neopagan Druids Believe? (https://www.adf.org/about/basics/beliefs.html, access: May 2014); full text: Isaac Bonewits, “What do Neopagan Druids Believe?”, The Druid’s Progress, 1984/1, 11–14.
• 37 Frequently Asked Questions (http://www.Druidry.org/about-us/frequently-asked-questions; access: May 2014).
• 38 Ibidem.
• 39 Emma Restall Orr, Spirits of the Sacred Grove: The World of a Druid Priestess (London: Thorsons Pub, 1998); Emma Restall Orr, Druid Priestess: An Intimate Journey Through the Pagan Year (London: Thorsons Pub, 2001).
• 40 Emma Restall Orr, Kissing the Hag: The Dark Goddess and the Unacceptable Nature of Women (UK: John Hunt Publishing, 2008).
• 41 Cassandra Eason, The Modern-Day Druidess: Discover Ancient Wisdom, Prophetic Power and Healing Arts (Kensington Publishing Corporation, 2004).

Жените играят важна роля в много от съвременните нео-паганистични/Neo-Pagan движения. (да не забравяме, че проучванията показват по-голям интерес към религията на нео-паганистите сред жените спрямо мъжете ⁴²) Различните течения на Уика/Wicca подчертават важността на женското присъствие в техните учения и практики.

Тази емансипация в езическия свят е пряко свързано с появата на така нареченото „Движение на богините“/“Goddess movement“ – учение, което поставя женските божества в центъра на вярата и преклонението, както и много други школи, проповядващи важната роля на жените в нео-паганизма.⁴³ Вероятно тези идеи послужили на феминизацията на друидизма, особено на нео-паганистическия друидизъм.

Темата на „феминистическите“ аспекти на друидизма е една от теми на дискусиите, водени от съвременните последователи на учението ⁴⁴. Тъй като, има най-различни мнения в самата друидическа „диаспора“, не е възможно да бъдат посочени всички от тях, както и не могат да бъдат цитирани всички многобройни персонални позиции ⁴⁵.

Една от интересните гледни точки е предложението друидизмът да се откаже от спорове за половете, като неуместни за съвременната духовност или както се изрази Нимуе Браун/Nimue Brown:

/цитатът е доста абстрактен, предварително се извинявам за буквалния превод – заб. на преводача/

„Това, че съм жена не определя моята духовна същност. Това че съм човек също не определя моята духовна същност. Харесва ми, когато в определени групи има кучета, когато кравите и овцете се обръщат, за да те видят или когато се намесват птитицте. Това, че съм жива не определя моята духовна същност, защото имам все по-голям усет и връзка с мъртвите хора, които също се показват понякога. Да бъдеш друид е да си част от настоящото. Останалото са детайли.⁴⁶.

Може да предположим, че това е само един от гласовете в съвременния друидизъм, но той определено заслужава вниманието, защото носи идеята на друидството (с тълкувание от Ордена на Бардовете, Оватите и Друидите), като общерелигиозно духовно учение с равенство на половете.

• 42 Helen A. Berger, Evan A. Leach, and Leigh S. Shaffer, Voices from the Pagan Census: a National Survey of Witches and Neo-Pagans in the United States (Columbia: University of South Carolina Press, 2003), 27–28.
• 43 Margot Adler, Drawing Down the Moon: Witches, Druids, Goddess-Worshippers, and Other Pagans in America (New York: Penguin Books, 2006), 178–239.
• 44 Съществуват „терминологически“ спорове в някои друидически групи, дали е редно да се използва думата „Druidess” или по-добре да се казва “Druid” по отношение на двата пола в друидизма. Виж: Jenny Butler, “Druidry in Contemporary Ireland”, in: Modern Paganism in World Cultures: Comparative Perspectives, ed. Michael Strmiska (Santa Barbara: ABC-Clio, 2005), 103.
• 45 See eg. Aontacht. Women in Druidry, 3/6, 2013; (available at: http://www.druidicdawn.org/node/3184, access: November 2014).
• 46 Nimue Brown, Gender and Paganism, (https://druidlife.wordpress.com/2013/12/12/gender-and-paganism/, access: November 2014).

Заключение

Повечето последователи на съвременния друидизъм вярват, че древните друиди били както мъже, така и жени. Тази вяра вероятно е свързана с присъствието на друидеси в културата и изкуството, след като историческите данни не дават точен отговор на този въпрос.

Изглежда, поп културата също има принос в популяризирането на образа на жена-друид чрез непрекъснато съживяване на артурианската тема, с помощта на литературата или ТВ, както и с внимание към трудовете на влиятелни жени, например романите на Марион Зимър Брадли/Marion Zimmer Bradley, особенно „Мъглите на Авалон“/“The Mists of Avalon”(1983) и неговата адаптация,⁴⁷

Двете произведения са своеобразно феминистко препрочитане на легендата за Крал Артур. По отношение към друидите, романът й „Горската къща“/“The Forest House” (1994) също е забележителен: сценарият приблизително следва опера „Норма“ от Белини, но най-важните герои са жриците. Героинята Ейлан/Eilan, е внучка на архидруид и основателка на светилище в Авалон, пазено и скрито от мъгла.

В романите на Брадли жените са тези, които пазят древния езически мистицизъм, и именно благодарение на техните усилия мистичните практики не са изгубени и забравени във времената на културните промени.

Що се касае представяне на друидите от поп-културата, вероятно следва да се отбележи, че женските образи се появяват все по-често. В британския класически трилър от 1973г. „Плетеният човек“/“The Wicker Man” се разказва за една „малка“ езическа общност, практикуваща човешки жертвоприношения чрез изгаряне на живи хора в клетка, направена във вид на изправена човешка фигура (подобно на келтска традиция, описана от Цезар).

Духовният водач на тези „езичници“ е Лорд Съмърайл/Lord Summerisle (актъорът Кристофър Лий/Christopher Lee). Американската версия на филма, направена през 2006г., вкарва в сюжета Сестра Съмърайл/Sister Summerisle (актрисата Елън Бърстин/Ellen Burstyn), като облеклото й и грима подсказва за жриците на Уика и друидите.

Съществува нов, доста интересен подход в поп-културата към жена-друид в областта на ролеви игри и видеоигрите. Този образ на друид като воинствен пазител на природата, облечен в кожи шаман и придружаван от животни стана много популярен (всъщност в днешно време доста по-популярен от мъдреца Панорамикс с бялата роба), затова RPG и видеоигрите винаги използват жени-друиди.

Ако напишете в Гугъл думата “Druid”, в раздел „Изображения“ ще видите най-много персонажи на ролевите игри и видеогрите, включително и много жени, като женските образи не се различават много от мъжките.

В наръчника към второто издание на ролевата игра “Dungeons & Dragons”, можем да видим различни персонажи, като в раздела „Класа на Друидите“ е нарисуван мъж., но в третото и четвъртото издание вече са изобразени жени, които се борят за природните каузи.⁴⁸ Всеки може да стане друид /или друидеса/ в много компютърни игри, особено свързани с жанра RPG.  

• 47 Tanice G. Foltz, „The Commodifcation of Witchcraft”, in: Witchcraft and Magic: Contemporary North America, ed. Helen A. Berger (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 2005), 151.
• 48 Jeremy Crawford, Mike Mearls and James Wyatt, Dungeons & Dragons Player’s Hand-book 2: Primal, Arcane and Divine Heroes (Newport: Wizards of the Coast, 2009), 82.

Друидът/друидесата обикновено се представят като оракули, свързани с природните магии, често практикуващи както бойни заклинания, така и умения да лекуват раните. Например в играта World of Warcraft подобни персонажи се предпочитат от “мъжки и женски играчи, които обичат многостранните качества на тези характери с техните умения да лекуват и да се бият (…). Роза [играч], използвала по-големи игрови опции на друидите, на въпроса, защо ги хареса, отговори: “те ценяха повече жените и майката природа и даваха на всеки правото да бъде такъв, къкъвто е”⁴⁹.

Образи на друидите и друидесите в сферата на съвременна поп-култура със сигурност разпалват въображението и вдъхновяват активните и потенциалните симпатизанти на друидизма.⁵⁰

Въпреки че друидизмът, в сравнение, например, с Уика, е по-популярен сред мъжете (може би заради историческта мъжка роля в движението и традиционния образ на друидите), важната роля и влиянието на жените в различните друидически групи значително се увеличи в последните няколко години, а в бъдеще техният глас със сигурност ще е като “гръм от друидическия храм“/„thunder from the Druidic temple”, подобно на силното сопрано на Мария Калас/Maria Callas.

Резюме

Най-разпространената културна представа за друида е доминирана от образа на възрастен мъдрец в бяла роба, дошъл пре нас от античните източници описващи тези хора като магьосници, философи и „просветени“ варвари. Античните сведения също споменават за жените-друиди и жриците в келтските племена.

Друидесите присъстват в литературата, изкуството и операта, както и във вярванията на съвременните последователи на друидизма. Тази статия изследва определени аспекти, свързани с пола в създаването на мита за друидите и последвалите го промени – от древните източници, чрез културното възприемане на мита за друидесите и, накрая, с ролята на жените в съвременните религиозни движения, свързани с друидизма.   

• 49 Nicholas Di Giuseppe, Bonnie Nardi, “Real Genders Choose Fantasy Characters: Class Choice in the World of Warcraft”, First Monday. Peer-reviewed Journal on the Internet, 2007, 12, 5-7 (http://firstmonday.org/article/view/1831/1715, access November 2014)
• 50 Adam Anczyk, The Golden Sickle: An Introduction to Contemporary Druidry (Katowice: Sacrum Publishing, 2014, manuscript, in print, 2014), 243.

• Оригинално заглавие:
• Adam Anczyk – Druids and Druidesses: Gender Issues in Druidry
• Адрес за контакт:
• Dr Adam Anczyk, PhD.
• Psychology of Religion Department
• Institute of Religious Studies
• Jagiellonian University
• Kraków, Poland
• adam.anczyk@gmail.com