03.01.2011г., Модератор: Kiril62 от http://numizma.com/ взето от:
http://numizma.com/forum/viewtopic.php?t=1841
Когато говоря за древните келти, имам предвид споделящите общи езикови и културни връзки общности, които населявали по-голямата част от Европа между 800г. пр.Хр. и 400 г. след Хр. Вероятно народите от т.нар. култура на полевите погребални урни (Urnfield Culture) също са говорили разновидности на келтските езици, но въпреки това не могат да се нарекат келти, защото все още не били създали материалната култура, която съврзваме с келтите от Желязната епоха.
Халщатската култура (800-250 пр.Хр.), наречена така на местността Халщат, Австрия, е името с което археолозите обозначават материалната култура на ранните келти от Желязната епоха. Тази култура се простирала от Парижката равнина до Моравия, Източна Европа, и от Алпите до Северно-Европейската равнина.
От времето на ранния Халщат (800-600 пр.Хр.) не са открити богати и открояващи се с пищност погребения. Малцина били погребвани с колесници и конски впрягове, като повечето от тези хора били войни (от двата пола), заровени с мечовете си. Останалите мъртъвци били погребвани с личните си вещи, украшения и съдове съдържащи храна. Гробищата от ранния Халщат са малки и се намирали в близост до селища, които били съставени от едно или няколко семейства.
Между 600-450 пр.Хр. с навлизането на средиземноморските стоки обстановката започнала да се променя. Появили се укрепления, разположени по хълмовете, както и различни по богатство и пищност гробове. Те принадлежали на аристократите, които изпитали влиянието на гръцкото изкуство.
Археолозите ни информират за няколко типа погребения, които се отличавали според степентта на сложност и стойността на артефактите, които съдържали.
Погребението на Върховния вожд включвало както и по-рано полагане на тялото в дървена камера, заедно с четирикола колесница и конски впряг. Но за разлика от преди, след 600г. в гробовете на върховния вожд започнали да се полагат множество вносни стоки, които включвали бронзови съдове за напитки, коприна, злато, кехлибар, стъкло и корал
Васалният вожд бил погребван по подобен начин, но предметите, които го съпътствали, не били изцяло вносни и така разнообразни и многобройни.
Клановият вожд бил полаган с изделия, произведени от местните занаятчии. Хората с по-нисък статус от този на клановия вожд не били погребвани с колесници.
Изброените типове погребения и съпътстващата ги икономическа система на престижни стоки била разпространена от Бургундия до среден Рейн. Икономиката на халщатските келти се основавала на едно разточително потребление и раздаване на благата от типа на “потлач-културата” на американските индианци.
Тъй като разчитала на непрекъснатия поток от внос и износ, като цяло тази икономическа система била нестабилна. Тя се градяла върху върху активността на воинските общества, чиито богатства идвали от ограбване на уседналите по-богати култури и съседни племена.
Разбира се, скоро крехкото равновесие било нарушено вследствие на политическите промени в Средиземноморието и същевременно заради нарастване на населението сред келтските племена. След колапса, около 400 пр.Хр., започнала епохата на келтските преселения.
Латенската култура, която се отличава със сложно и изящно изкуство, датира от последните 50 години на Халщата да 50 г.след Хр. Тя била пренесена и доразвита в хода на експанзията на келтите в различните части на Европа.
Келтите се устремили на юг и изток, към богатите земи на културите от средиземноморието, с които до този момент търгували. Рим бил нападнат през 369г.пр.Хр., а Италия подложена на грабежи. През 279г. пр.Хр. придвижващи се през Балканите келти се опитали за разграбят храма в Делфи, след което продължили своя поход на югоизток до Мала Азия.
Миграциите, които отговаряли на нуждата от нови места за живеене, продължили и през следващите няколкостотин години. Тяхната връхна точка бил опитът за преселение на хелветите, който завършил безуспешно, според коментарите на Цезар.
Драстична промяна за келтите настъпила по време на 8-те години на война с Рим, когато стотици хиляди от тях били убити, продадени в робство или осакатени. След като Юлий Цезар се върнал в родината си, за да отдаде внимание на вътрешно-политическите дела, Галия и Британия били оставени в покой през следващите 15 години.
Когато по-късните римски императори започнали да въвеждат своята администрация, обстановката отново се променила за келтите. По-голямата част от южна и източна Галия били приобщени към империята сравнително лесно, защото келтите , които живеели там вече били възприели градският начин на живот на римляните и тяхната търговско-икономическа система.
Междувременно границите на империята започнали да се изменят под напора на т.нар.германски племена, които връхлитали от изток и в крайна сматка допринесли за разгрома на Рим през 5в. пр.Хр
Съществува известна неяснота относно степента на различие и родство между келтските и германските племена. Трудно е да се определи точно в кои отношения тези народи се различавали, тъй като античните извори често дават противоречива информация, според която нерядко едни и същи племена първо са наричани келти, а след това германи. Сам Юлий Цезар наричал всички, които живеели на север от р.Рейн германи, а хората, населяващи териториите на юг от реката – келти.
Археологията свидетелства, че обективно съществували две различни материални култури (с различни типове постройки и погребални стилове), но същевременно потвърждава, че те съществували по-скоро в смесен вид, и не били така ясно разграничаеми, както научаваме от римското опростено виждане.
Хилда Елис Дейвидсън/H.R. Ellis-Davidson/ изследва взаимовръзките и различията на келтските и германските култури в няколко книги, които препоръчвам на заинтересования читател.